Българската лихва пада до 1.82% - възможност или сигнал за забавяне?
На 1 август Българската национална банка намали главната рента до 1.82% годишно - решение, което бележи единадесети следващ месец на спад. Това следва резистентен низходящ тренд от края на 2023 година, когато лихвата доближаваше 3.80%, и е поредна индикация, че регулаторът цели да поддържа парична среда, стимулираща икономическата интензивност, преди стратегическия преход към еврозоната през 2026 година
Понижението на лихвата идва в сериозен миг. То може да бъде интерпретирано по два метода - като сигнал за облекчение, ориентиран към стимулиране на кредитирането и вложенията, или като ранно предизвестие за предстоящо закъснение на стопанската система. И в двата случая то има съществени последствия за бизнеса, за пазарите и за потребителските настройки.
Едновременно с това, от 8 август стартира и въвеждането на двойно ценообразуване - в лв. и евро, както и ограничения за надзор върху надценките в основни браншове. Всичко това оформя среда, в която паричната политика върви в синхрон с политически напън за ценова непоклатимост. Така ниските лихви не просто играят ролята на общоприет паричен инструмент, а стават част от цялостна тактика за мек преход към общата валута - с фокус върху обществено търпими цени и политическа предвидимост.
След 8 следващи намаления – за какво ЕЦБ остави без смяна главните лихви
Икономиката на еврозоната до момента остава като цяло устойчива в сложната световна среда
Бизнесът би трябвало да реши деликатно - спадът в цената на парите е справедлива опция. По-ниски разноски по заемно финансиране значат по-добра финансова успеваемост, изключително в браншове като енергетика, превоз, промишленост. Но в случай че тази парична агресия не бъде съпроводена от повишаване на продуктивността или на крайното търсене, тя може да докара до прегряване в обособени сегменти и напън върху маржовете.
В същото време, контролът върху цените и маржовете, изключително в браншове като храни и горива, може да сложи спомагателни ограничавания върху растежа на облагите. Това изисква по-висока оперативна успеваемост, изключително за компании, зависещи от импорт или работещи с тънки надценки.
Източник:
За вложителите, съчетанието от падаща рента и законодателни намеси в ценообразуването основава сложна картина. От една страна, падащата рента ерозира доходността на безрисковите активи, което обичайно води до пренасочване на капитали към акции и корпоративни облигации. От друга - регулаторната неустановеност и забавянето на инфлацията може да създадат вложителите по-предпазливи към циклични браншове и компании със слаба ценова мощност.
В този подтекст защитните активи - като дивидентни акции с резистентен паричен поток, качествени облигации и парцели с дълготрайни контракти - още веднъж се връщат на дневен ред. Те оферират освен непоклатимост, само че и известна изолираност от непредвидимите политически решения.
Ниската съществена рента също по този начин води до забавен абсурд: до момента в който тя прави кредитирането по-евтино, тя също по този начин слага под напън финансовите институции. Банковите маржове се свиват, а в среда с по-ниски доходи от лихви, конкуренцията за депозитни средства ще се изостри. Това ще сътвори нова динамичност сред банки и финтех играчи, изключително в подтекста на цифровата промяна на бранша.
Ценовата непоклатимост, заложена като главен приоритет в тактиката за прекосяване към еврото, ще изисква повече от просто парична политика. И таман по тази причина, дейностите на Българска народна банка би трябвало да се четат не просто като реакция на настоящи данни, а като опит за основаване на буфер преди възможни турбуленции.
В последна сметка вложителите и мениджърите би трябвало да поясняват спада в лихвата като времеви прозорец - опция да се усъвършенства дългът, да се структурират вложения в по-високодоходни активи, само че и да се ускори вниманието към фундаменталната резистентност на бизнеса. Защото когато лихвите падат прекомерно дълго, стопанската система рядко стои на едно място.
Как ще плащаме налози и ще вършим преводи в интервала на двойното обращение на лев и евро - отговорите на Българска народна банка
През едномесечния интервал на двойно обращение на левове и евро не може да се изтеглят левове от банкомат
Какво нормално се случва след присъединението на една страна към еврозоната?
Присъединяването към еврозоната постоянно се възприема като заключителен щемпел на доверие към една стопанска система. Но какво на процедура се случва с активите след въвеждането на еврото - по какъв начин реагират пазарите, борсовите показатели и цените на парцелите? Реалността е по-нюансирана от политическите изказвания и включва голям брой психически и стопански пластове, които си коства да бъдат прегледани в подробност.
Когато една страна размени националната си валута с еврото, пазарните участници реагират първо с упования, а по-късно с действителни дейности. Още преди самата дата на въвеждане, финансовите пазари стартират да " правят оценка " резултатите от този преход. Инвеститорите чакат по-ниски лихви, непоклатимост на валутата и по-лесен достъп до финансовите пазари. Но по какъв начин това се отразява действително на тържищата и на имотните цени?
Ако се вгледаме в образците от Централна и Източна Европа, които влязоха в еврозоната през последните 15 години, можем да проследим един повтарящ се модел. Словакия, която одобри еврото през 2009 година, Естония (2011), Латвия (2014) и Литва (2015) - всички те претърпяха подобен развой, само че с друга динамичност, повлияна от световния стопански подтекст.
В случая на Словакия, приемането на еврото пристигна в разгара на международната финансова рецесия. Борсовият показател на Братислава се повиши с към 16% в границите на първата година след влизането в еврозоната, само че пазарът на парцели означи спад - към 8% заради световната неустановеност. Това е значим сигнал, че макропазарната среда може да надделее над вътрешнополитическия позитивизъм, в случай че доверието на световните вложители е разтърсено.
Много по-показателен е образецът на Литва. След като вкара еврото при започване на 2015 година, борсата в страната набъбна с съвсем 9% за 12 месеца, а имотният пазар означи стабилен растеж от близо 8%. Подобна беше картината и в Латвия година по-рано - към 10% растеж на борсата и 5% при недвижимите парцели. Тук към този момент ясно се вижда по какъв начин доверието към еврото се придвижва непосредствено върху активите, най-много посредством задграничните вложители и посредством упованията за икономическа непоклатимост и на ниска цена финансиране.
Имотният пазар в страните от еврозоната нормално реагира с леко закъснение - сред 6 и 18 месеца след въвеждането. Това е разумно, защото договарянията по покупко-продажби, отпущането на заеми и настройките на потребителите се развиват по-бавно от борсовата търговия. Но един път задействан, резултатът е изразителен - повишаване на интереса, цените и размерите на покупко-продажбите, изключително в столиците и огромните градове.
Борсовите пазари, въпреки това, отразяват упованията съвсем мигновено. Самото присъединение работи като външен катализатор, който понижава риска в очите на задграничните вложители. Фондове, които до тогава са избягвали даден пазар поради валутен риск, стартират да насочват капитали, а това усилва ликвидността и покачва оценките на локалните компании.
Но има и нещо по-дълбоко. Еврозоната е повече от просто валутен съюз - тя е рамка, която изисква бюджетна дисциплинираност, бистрота и структурни промени. В страните, които съумяват да се приспособяват добре, това основава дълготрайна стойност и за вложителите. Не инцидентно пазарите постоянно награждават тези, които освен вкарват еврото, само че и не престават с промените по-късно.
След " зелената светлина " за еврозоната: Нов външен дълг за 3,2 милиарда евро
Това е станало при по-благоприятни условия от в началото плануваното
Затова, когато мислим за резултата от влизането в еврозоната, би трябвало да преглеждаме процеса освен като еднократен подтик, а като дълготраен трансформатор на икономическия климат. Да, в кратковременен проект може да има растеж на показателите и раздвижване на пазара на парцели, само че по-важното е, че се основава основа за по-ниски рискови награди, по-добра досегаемост до капитал и в последна сметка - по-високи оценки на активите.
Историята демонстрира, че тези резултати не са автоматизирани, само че когато изискванията са удобни - те са действителни, осезаеми и постоянно недооценени от вложителите в ранните стадии. Това ги прави и евентуално асиметрични - изключително в случай че се комбинират с световен цикъл на понижаващи се лихви или растящо търсене на активи в периферията на еврозоната.
Материалът е с изчерпателен темперамент и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.
Понижението на лихвата идва в сериозен миг. То може да бъде интерпретирано по два метода - като сигнал за облекчение, ориентиран към стимулиране на кредитирането и вложенията, или като ранно предизвестие за предстоящо закъснение на стопанската система. И в двата случая то има съществени последствия за бизнеса, за пазарите и за потребителските настройки.
Едновременно с това, от 8 август стартира и въвеждането на двойно ценообразуване - в лв. и евро, както и ограничения за надзор върху надценките в основни браншове. Всичко това оформя среда, в която паричната политика върви в синхрон с политически напън за ценова непоклатимост. Така ниските лихви не просто играят ролята на общоприет паричен инструмент, а стават част от цялостна тактика за мек преход към общата валута - с фокус върху обществено търпими цени и политическа предвидимост.
След 8 следващи намаления – за какво ЕЦБ остави без смяна главните лихви
Икономиката на еврозоната до момента остава като цяло устойчива в сложната световна среда
Бизнесът би трябвало да реши деликатно - спадът в цената на парите е справедлива опция. По-ниски разноски по заемно финансиране значат по-добра финансова успеваемост, изключително в браншове като енергетика, превоз, промишленост. Но в случай че тази парична агресия не бъде съпроводена от повишаване на продуктивността или на крайното търсене, тя може да докара до прегряване в обособени сегменти и напън върху маржовете.
В същото време, контролът върху цените и маржовете, изключително в браншове като храни и горива, може да сложи спомагателни ограничавания върху растежа на облагите. Това изисква по-висока оперативна успеваемост, изключително за компании, зависещи от импорт или работещи с тънки надценки.
Източник:
За вложителите, съчетанието от падаща рента и законодателни намеси в ценообразуването основава сложна картина. От една страна, падащата рента ерозира доходността на безрисковите активи, което обичайно води до пренасочване на капитали към акции и корпоративни облигации. От друга - регулаторната неустановеност и забавянето на инфлацията може да създадат вложителите по-предпазливи към циклични браншове и компании със слаба ценова мощност.
В този подтекст защитните активи - като дивидентни акции с резистентен паричен поток, качествени облигации и парцели с дълготрайни контракти - още веднъж се връщат на дневен ред. Те оферират освен непоклатимост, само че и известна изолираност от непредвидимите политически решения.
Ниската съществена рента също по този начин води до забавен абсурд: до момента в който тя прави кредитирането по-евтино, тя също по този начин слага под напън финансовите институции. Банковите маржове се свиват, а в среда с по-ниски доходи от лихви, конкуренцията за депозитни средства ще се изостри. Това ще сътвори нова динамичност сред банки и финтех играчи, изключително в подтекста на цифровата промяна на бранша.
Ценовата непоклатимост, заложена като главен приоритет в тактиката за прекосяване към еврото, ще изисква повече от просто парична политика. И таман по тази причина, дейностите на Българска народна банка би трябвало да се четат не просто като реакция на настоящи данни, а като опит за основаване на буфер преди възможни турбуленции.
В последна сметка вложителите и мениджърите би трябвало да поясняват спада в лихвата като времеви прозорец - опция да се усъвършенства дългът, да се структурират вложения в по-високодоходни активи, само че и да се ускори вниманието към фундаменталната резистентност на бизнеса. Защото когато лихвите падат прекомерно дълго, стопанската система рядко стои на едно място.
Как ще плащаме налози и ще вършим преводи в интервала на двойното обращение на лев и евро - отговорите на Българска народна банка
През едномесечния интервал на двойно обращение на левове и евро не може да се изтеглят левове от банкомат
Какво нормално се случва след присъединението на една страна към еврозоната?
Присъединяването към еврозоната постоянно се възприема като заключителен щемпел на доверие към една стопанска система. Но какво на процедура се случва с активите след въвеждането на еврото - по какъв начин реагират пазарите, борсовите показатели и цените на парцелите? Реалността е по-нюансирана от политическите изказвания и включва голям брой психически и стопански пластове, които си коства да бъдат прегледани в подробност.
Когато една страна размени националната си валута с еврото, пазарните участници реагират първо с упования, а по-късно с действителни дейности. Още преди самата дата на въвеждане, финансовите пазари стартират да " правят оценка " резултатите от този преход. Инвеститорите чакат по-ниски лихви, непоклатимост на валутата и по-лесен достъп до финансовите пазари. Но по какъв начин това се отразява действително на тържищата и на имотните цени?
Ако се вгледаме в образците от Централна и Източна Европа, които влязоха в еврозоната през последните 15 години, можем да проследим един повтарящ се модел. Словакия, която одобри еврото през 2009 година, Естония (2011), Латвия (2014) и Литва (2015) - всички те претърпяха подобен развой, само че с друга динамичност, повлияна от световния стопански подтекст.
В случая на Словакия, приемането на еврото пристигна в разгара на международната финансова рецесия. Борсовият показател на Братислава се повиши с към 16% в границите на първата година след влизането в еврозоната, само че пазарът на парцели означи спад - към 8% заради световната неустановеност. Това е значим сигнал, че макропазарната среда може да надделее над вътрешнополитическия позитивизъм, в случай че доверието на световните вложители е разтърсено.
Много по-показателен е образецът на Литва. След като вкара еврото при започване на 2015 година, борсата в страната набъбна с съвсем 9% за 12 месеца, а имотният пазар означи стабилен растеж от близо 8%. Подобна беше картината и в Латвия година по-рано - към 10% растеж на борсата и 5% при недвижимите парцели. Тук към този момент ясно се вижда по какъв начин доверието към еврото се придвижва непосредствено върху активите, най-много посредством задграничните вложители и посредством упованията за икономическа непоклатимост и на ниска цена финансиране.
Имотният пазар в страните от еврозоната нормално реагира с леко закъснение - сред 6 и 18 месеца след въвеждането. Това е разумно, защото договарянията по покупко-продажби, отпущането на заеми и настройките на потребителите се развиват по-бавно от борсовата търговия. Но един път задействан, резултатът е изразителен - повишаване на интереса, цените и размерите на покупко-продажбите, изключително в столиците и огромните градове.
Борсовите пазари, въпреки това, отразяват упованията съвсем мигновено. Самото присъединение работи като външен катализатор, който понижава риска в очите на задграничните вложители. Фондове, които до тогава са избягвали даден пазар поради валутен риск, стартират да насочват капитали, а това усилва ликвидността и покачва оценките на локалните компании.
Но има и нещо по-дълбоко. Еврозоната е повече от просто валутен съюз - тя е рамка, която изисква бюджетна дисциплинираност, бистрота и структурни промени. В страните, които съумяват да се приспособяват добре, това основава дълготрайна стойност и за вложителите. Не инцидентно пазарите постоянно награждават тези, които освен вкарват еврото, само че и не престават с промените по-късно.
След " зелената светлина " за еврозоната: Нов външен дълг за 3,2 милиарда евро
Това е станало при по-благоприятни условия от в началото плануваното
Затова, когато мислим за резултата от влизането в еврозоната, би трябвало да преглеждаме процеса освен като еднократен подтик, а като дълготраен трансформатор на икономическия климат. Да, в кратковременен проект може да има растеж на показателите и раздвижване на пазара на парцели, само че по-важното е, че се основава основа за по-ниски рискови награди, по-добра досегаемост до капитал и в последна сметка - по-високи оценки на активите.
Историята демонстрира, че тези резултати не са автоматизирани, само че когато изискванията са удобни - те са действителни, осезаеми и постоянно недооценени от вложителите в ранните стадии. Това ги прави и евентуално асиметрични - изключително в случай че се комбинират с световен цикъл на понижаващи се лихви или растящо търсене на активи в периферията на еврозоната.
Материалът е с изчерпателен темперамент и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ