1 април – ден на хумора и лъжата
На 1 април се подсещаме, че „ през днешния ден май трябваше да се лъже ”. Ама да се лъже качествено, с финес и професионално. За да влезе в личните летописи на персоналната ни мъдрост и да бъде достоверна, лъжата на 1 април би трябвало да дава отговор на няколко условия: да провокира комплициране и заблуждение. А, и да не накърни никого. Ако ще се наскърбяваме и сърдим, по добре да не се захващаме с опашати умотворения.
Откога датира обичаят да се майтапим на 1 април?
Както за всеки бит, приближаващ от остаряло време, версиите за произхода са доста. Празник на глупците чествали още в Древния Рим, само че не през април, а в средата на февруари. В Ирландия честват ден на шегата от незапомнени времена, само че на Нова година. В Индия на 31 март. Ще срещнете и история за Бургундския херцог Филип и шута му
Битува и легенда за краля на Неапол - Монтерей. По някакъв мотив на 1 април, му поднесли ядене с риба. На идната година той изискал същата. Притеснени, че не могат да намерят подобен тип, решили да сготвят друга –с вярата, че краля няма да разбере. „ Величеството ” обаче освен, че не се обидило, разпознавайки подмяната, ами въвело празник на шегата по този мотив.
Така или другояче, на първо място, би трябвало да знаем, че този празник е подбуден от естествения блян на индивида да се надсмива над пороците, да прекарва всекидневието си в смях, в закачки, да търси комичното. От Стария континент маниерът да се лъже публично един път в годинат е пренесен и колониите на Англия и Испания по целия свят. Американският музей на шегата даже има ранглиста на 10-те най-хубави смешки в историята.
У нас
„ Сечко сече, Марта влече, Април кожи продава ” – по този начин споделяше баба ми преди време за пролетните месеци. Какво е имала поради? Ами непостоянството на ранната пролет, което евентуално е в основата на възникването на деня на шегата.
Според българските етнолози обичаят да се лъже празнично у нас води началото си от славяните. Славянска е думата “лъжетрев ”, а смисълът и се изяснява с отношението на хората към променливостта на месец април. На старобългарски език месец април е " лъжуняк ". Не е извънредно събитие през април към този момент да са цъфнали дръвчета, цветя и треви и по-късно да ги попари студа. Все още за този ранен стадий на пролетта са присъщи съмненията. Вече сме се наслушали на закачаки от страна на мъжете, че все Баба им Марта и непостоянната женска природа им били отговорни за студовете. Ха в този момент да ги забележим какво пояснение ще измислят в случай че април реши да студенее!
“Прати ме мамо надалеч, че кат’ неистина да ми е леко ”, „ Лъжи ме да те неистина, да минава времето ”, “От половин кило риба изкарал три кила хайвер ” са единствено част от поговорките за родния фасон да лъжем и преувеличаваме. Докато свят светува ще се ядосваме, когато ни излъжат сполучливо и ще се пръскаме от горделивост, когато ние успеем да спретнем мазничка неистина.
Хубаво е да си носим всеки ден възприятието за комизъм. Не единствено на 1 април. С досетливи, остроумни и изобретателни хора животът е доста по-интересен и радостен.
Откога датира обичаят да се майтапим на 1 април?
Както за всеки бит, приближаващ от остаряло време, версиите за произхода са доста. Празник на глупците чествали още в Древния Рим, само че не през април, а в средата на февруари. В Ирландия честват ден на шегата от незапомнени времена, само че на Нова година. В Индия на 31 март. Ще срещнете и история за Бургундския херцог Филип и шута му
Битува и легенда за краля на Неапол - Монтерей. По някакъв мотив на 1 април, му поднесли ядене с риба. На идната година той изискал същата. Притеснени, че не могат да намерят подобен тип, решили да сготвят друга –с вярата, че краля няма да разбере. „ Величеството ” обаче освен, че не се обидило, разпознавайки подмяната, ами въвело празник на шегата по този мотив.
Така или другояче, на първо място, би трябвало да знаем, че този празник е подбуден от естествения блян на индивида да се надсмива над пороците, да прекарва всекидневието си в смях, в закачки, да търси комичното. От Стария континент маниерът да се лъже публично един път в годинат е пренесен и колониите на Англия и Испания по целия свят. Американският музей на шегата даже има ранглиста на 10-те най-хубави смешки в историята.
У нас
„ Сечко сече, Марта влече, Април кожи продава ” – по този начин споделяше баба ми преди време за пролетните месеци. Какво е имала поради? Ами непостоянството на ранната пролет, което евентуално е в основата на възникването на деня на шегата.
Според българските етнолози обичаят да се лъже празнично у нас води началото си от славяните. Славянска е думата “лъжетрев ”, а смисълът и се изяснява с отношението на хората към променливостта на месец април. На старобългарски език месец април е " лъжуняк ". Не е извънредно събитие през април към този момент да са цъфнали дръвчета, цветя и треви и по-късно да ги попари студа. Все още за този ранен стадий на пролетта са присъщи съмненията. Вече сме се наслушали на закачаки от страна на мъжете, че все Баба им Марта и непостоянната женска природа им били отговорни за студовете. Ха в този момент да ги забележим какво пояснение ще измислят в случай че април реши да студенее!
“Прати ме мамо надалеч, че кат’ неистина да ми е леко ”, „ Лъжи ме да те неистина, да минава времето ”, “От половин кило риба изкарал три кила хайвер ” са единствено част от поговорките за родния фасон да лъжем и преувеличаваме. Докато свят светува ще се ядосваме, когато ни излъжат сполучливо и ще се пръскаме от горделивост, когато ние успеем да спретнем мазничка неистина.
Хубаво е да си носим всеки ден възприятието за комизъм. Не единствено на 1 април. С досетливи, остроумни и изобретателни хора животът е доста по-интересен и радостен.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ