На 1 април 1946 г. е създаден Държавният симфоничен оркестър

На 1 април 1946 година е основан Държавният симфоничен оркестър във Варна с диригент Руслан Райчев. По-късно прераства в Държавна филхармония Варна, след което влиза в състава на Оперно-филхармонично сдружение Варна. От 2010 година негов приемник е Оркестърът на Държавна опера Варна при Театрално-музикален продуцентски център Варна.

По мотив 75-годишния празник на варненските симфоници през 2021 година, концертмайсторите на Оркестъра на Варненската опера Анна Фурнаджиева и Красимир Щерев описват пред Виолета Тончева за тънкостите в деликатната позиция на концертмайстора сред диригента и оркестъра, дългия път от първия прочит на творбата до излизането на сцена, умеенето да реагираш по грешката и по какъв начин би трябвало да звучи положителният оркестър. Също за обичаните композитори, произведения, диригенти и какво мислят един за различен. Има и още...

- Какви качества би трябвало да има един концертмайстор, като се изключи че би трябвало да бъде най-хубавият измежду цигуларите?

- Красимир Щерев : На първо място да има положителни инструментални качества, само че наред с това да бъде водач и да има взор върху целия оркестър, кой по какъв начин се оправя. Концертмайсторът би трябвало да е подготвен да направи нужните инспекции, когато заглавието е в развой на създаване, когато диригентът е пропуснал нещо. Не на последно място би трябвало да е психолог.

- Анна Фурнаджиева : И аз мисля, че концертмайсторът би трябвало да има качества на водач, тъй като неслучайно от много време оркестърът има единствено един концертмайстор, с изключение на водачи на обособените групи. Той би трябвало да сплотява в себе си разнородни качества. На първо място, с цел да реализира връзката сред диригента и оркестъра, би трябвало да бъде психолог. Трябва да намира верните решения в точния миг, изключително при оперни спектакли, когато забележи, че нещо се обърква или има някакво разминаване. Случва се при солистите, поради страстта или по някакви други аргументи, да се задъхват или да се забавят. Тогава концертмайсторът е задължен незабавно да отреагира.

- Как реагираш ти?

- Анна Фурнаджиева: Задавам ритъма с тялото си. В това отношение съм се учила от Иван Пеев, дългогодишния концертмайстор на оркестъра на БНР в София, един превъзходен експерт. Той ми преподаваше в Консерваторията, той ме одобри по-късно и в оркестър Симфониета. Спомням си и до момента по какъв начин с възприятие за комизъм разказваше, че не го уморявало свиренето, а телесните извършения по време на свирене.  (усмихва се)

- Инструменталистите или артистите, кои позволяват по-често неточности?

- Красимир Щерев : Винаги в друго, не може да се каже, че обособени групи или хора в огромния отбор бъркат повече от други. Но в случай че примерно диригентът е по-млад и няма нужния опит, се случва нещата да излязат отвън рамките и тогава нашата задача е по този начин да овладеем обстановката, че публиката да не забележи нищо.

- Анна Фурнаджиева : Спомням си един от първите ми спектакли на   " Кармен “. В края на трето деяние Ескамилио излиза, а аз имам соло. Ескамилио стартира с 2 такта по-рано и аз трябваше да отвръщам, съобразявайки се с него.

- Красимир Щерев : Реагираш по грешката.

- Анна Фурнаджиева: Точно по този начин. Например, когато артистът изпусне цялостен куплет от арията и отива напряко на втория куплет.

- Красимир Щерев: Това са нормалните неточности, влизане по-рано, неизчакване. Веднъж в " Шехеразада “ солистът стартира малко по-рано и аз трябваше да отвръщам, съгласно мелодията, която слушам.

- Как оркестърът приема концертмайстора?

- Красимир Щерев : Хората са разнообразни и одобряват друго нещата и другите към тях. Познавам такива, които по принцип отхвърлят, че някой различен е по-добър от тях и по никакъв метод не могат да бъдат уверени в противоположното. Наричам ги непризнатите гении. Попадал съм на двама-трима такива, само че повечете сътрудници одобряват концертмайстора като даденост и се отнасят като експерти към общата работа, която имаме да вършим.

- Анна Фурнаджиева: Като концертмайстори Краси и аз нямаме някакви огромни проблеми с сътрудниците. Мисля, че с работата си ние двамата сме построили своя престиж в оркестъра и това основава удобна почва за професионалните ни взаимоотношения.

- Освен концертмайстори, вие и двамата се изявявате като блестящи солисти на симфонични концерти, което носи в допълнение самопризнание.

- Анна Фурнаджиева : Надяваме се да е по този начин. При всички огромни оркестри соловите изяви на концертмайсторите са наложителни.

- Красимир Щерев: Авторитет постоянно се печели с изяви, това е естествено.

- Какви диригенти харесвате?

- Анна Фурнаджиева: Взаимоотношенията сред концертмайстора и диригента би трябвало да са доброжелателни, да основават добра среда за работа. Дали ми харесва или не диригентът, не би трябвало да има значение, откакто седна на стола си на концертмайстор. Затова се стремя да се дистанцирам от сходно мислене. Длъжна съм да извършвам всичко, което диригентът изисква. Ако се случи диригентът да е млад и некомпетентен, му оказвам помощ, само че го върша дискретно и никога със забележки пред всички. Разбира се, избирам да изсвирвам с опитни диригенти, които знаят какво желаят и по какъв начин да го реализиран. С положителния диригент оркестърът се преобразява. Както стана преди години, когато директорката Даниела Димова предложения Георги Димитров да дирижира при нас за пръв път симфонична, не оперна стратегия.

- Както споделят, оркестърът се познава по диригента...

- Красимир Щерев : Така е. Аз също избирам опитни диригенти, още повече, в случай че са музиканти. При диригентите, които са и положителни инструменталисти, се получава симбиоза сред едното и другото. Те знаят какво желаят и знаят по какъв начин да го изискат. Понякога по-млади диригенти си разрешават поведение, което не подхожда на оркестъра и тогава нещата не се получават.

- Забелязвам, че избягвате да посочвате съответни имена и въпреки всичко...

- Красимир Щерев: Георги Димитров, Емил Табаков. Старата генерация диригенти бяха прелестни. Говоря в минало време, тъй като някои от тях не са към този момент сред живите или пък не дирижират толкоз постоянно, като Йордан Дафов да вземем за пример. Но в действителност, не бих желал да изброявам, тъй като несъмнено ще пропуснем някого, а това не би било хубаво. Като приказвам за остарялата генерация, това не значи, че няма прелестни диригенти и измежду по-младата генерация, като Григор Паликаров и Найден Тодоров.

- Напоследък симфоничният концерт изживява самобитен подем във Варна.. .

- Анна Фурнаджиева: Съществува такава наклонност. За да бъде добре признат, един симфоничен концерт не трябва да се състои единствено от елитарни заглавия, които са за стеснен кръг слушатели. Балансът в програмирането е доста значим

- Как би изглеждала една уравновесена симфонична стратегия, съгласно вас?

- Красимир Щерев: С произведения от барока до късния романтизъм, най-вече до началото на XX век. Музиката по-нататък се възприема по-трудно. 

- Анна Фурнаджиева: Да прибавим съветските композитори от началото на XX век - Прокофиев, Шостакович, Стравински, които също се считат за типичен създатели.

- Пренебрегвате като че ли актуалните композитори?

- Красимир Щерев : Зависи за кого става дума. Маестро Емил Табаков да вземем за пример е прелестен композитор на модерна музика. И освен той.

- Няма потребност да прецизираме, че предпочитате симфонична пред оперна или оперетна музика, нали?

- Анна Фурнаджиева : Концертмайсторът е значима фигура при симфоничните концерти, само че и в оперите доста постоянно концертмайсторите имат да свирят сложни сола.

- Красимир Щерев : Не бива да ги разделяме, с цел да определим кое е по-трудно и кое по-лесно. Трудността е друга. 

- Анна Фурнаджиева : И зависи от съответното произведение.

- Какво е чувството да свириш с огромен оперен артист или инструменталист?

- Анна Фурнаджиева: Големите музиканти се потвърждават на сцената и техните достижения ме зареждат положително. Няма да не помни Гена Димитрова в " Турандот “ от 1994 година или Галина Савова – една друга огромна варненска певица, която неотдавна си отиде от този свят. Незабравими мемоари от театралните си изяви са оставили у мен Камен Чанев, Бойко Цветанов и още толкоз други.

- Музицирането с другари носи спомагателна прочувствена багра, която публиката усеща. Както когато Марио Хосен и Красимир Щерев са дружно на сцената...

- Красимир Щерев: Винаги съм смятал, че старите другарства от детството са най-хубави, най-истински. Улавям се да мисля за приятелите от махалата, като че ли всички сме герои от една приказка. Без значение дали сме били врагове или другари, в миналото ние сме играли в една обща приказка. И когато се забележим след време, е доста прелестно. С Марио се познавам повече от 3 десетилетия, тръгнахме дружно в детската музикална школа на уроци по солфеж, след това учехме в Музикалното учебно заведение. В Пловдив бяхме съвсем съседи, тъй че ходехме и дружно на учебно заведение. Създадохме хубаво другарство, което се резервира в годините. Взаимното почитание сред нас е доста огромно. Имам и други другари, само че с малко на брой подкрепям толкоз топли и чисти връзки, както с Марио. Безспорно, с него, като музикант, се разбирам най-добре.

- Освен в оркестъра на Варненската опера, свирите и в други обединения, Анна в " АРТЕ “, Краси във Варненския камерен оркестър.

- Красимир Щерев: Обичам камерна музика. Във Варна има няколко камерни обединения, в които изсвирвам с диригентите Милко Коларов и Ганчо Ганчев, част съм и от квартета към Музикалното учебно заведение " Добри Христов “, свирил съм също в квартета на Анна.

- Анна Фурнаджиева: В " АРТЕ “ сме изнасяли концерти със съществени стратегии, само че в последно време, поради Ковид, по-рядко се изявяваме. Камерното музициране доста обогатява един музикант. Там се изисква висока точност, всички са солисти. Свиренето в струнен квартет се счита за едно от най-трудните неща в изпълнителското изкуство. И четирите инструмента са значими, би трябвало да се синхронизира интонацията,   ритъмът и т. н. Това е трудоемка работа, само че тя носи ужасно задоволство.

- Красимир Щерев: При подготовката на камерните стратегии се съобразяваме на първо време с годишнините от рождението или кончината на видни композитори. Избираме творби, които харесваме. Има и трети вид – поръчка.

- Анна Фурнаджиева: Така направихме международна премиера на едно забавно произведение от Маестро Стефано Сегедони.

- Любимите ви композитори и произведения...

- Анна Фурнаджиева: Любимо произведение ми е това, което проучвам сега. Иначе, с моя брачен партньор, който е пианист, си имаме обичани творби, които свирим дружно. При избора на клавирни произведения,  обикновено той надвива. Слушаме постоянно осъществявания на Глен Гулд, Яша Хайфец, Святослав Рихтер, изобщо обичаме виртуозните осъществявания.

- Красимир Щерев: Ако приказваме за композитори, надали има музикант, който няма да причисли към обичаните си композитори Бах и Моцарт. Те са фундаментални и открояващи се. А в случай че би трябвало да посоча, с револвер в челото, единствено един комозитор, това ще бъде Брамс. Дори не мога да кажа тъкмо за какво толкоз го одобрявам, то е едно особено чувство. Обичам повече симфоничната музика - ето, издадох се (усмихва се)...

- То си беше ясно, единствено дето не го призна незабавно.

- Красимир Щерев: ... само че това напълно не значи, че не обичам да изсвирвам опера. И по този начин, одобрявам от дълго време Брамс. През далечната 1993 година, когато свирех в Пловдивската филхармония, се сблъсках за пръв път с творчеството му. Първата и Третата симфония, както и Цигулковият концерт на Брамс ме сграбчиха и се запечатаха вечно в съзнанието ми.

- Кога осъществяването на обещано произведение ви удовлетворява? Към какво се стремите, какво търсите във вашата интерпретация?

- Красимир Щерев: Когато творбата е добре познато, е мъчно да приказваме за задоволство, това по принцип. Първата задача е да се оправиш с музикалния текст, само че същинското задоволство идва, когато детайлите и концепцията за творбата се избистрят. Когато амплитудата на едно крешчендо или едно декрешчендо е по-голяма, когато промяната на динамичността е внезапна, също когато намериш своята интерпретация на по-изразителните моменти, тогава се чувстваш задоволен. Като концертмайстор изпитвам задоволство, когато съумея да убедя сътрудниците в групата или в щрайха да свирят по избран метод или с избран цвят, с избран тембър. Също когато усетя концепцията на композитора и съумея да я предам на останалите в оркестъра.

- Анна Фурнаджиева: Краси доста красноречиво го изрази. Когато изучавам нещо солово, в никакъв случай не чувам друго осъществяване, преди аз да съм го научила, най към този момент механически. Много комплициран е пътят от първия прочит на нотите до излизането на сцена. Трябва да се оправиш с техническата част, с чисто ритмическата част също, а от време на време се постанова и да научиш творбата  наизуст. Едва откакто преодолееш всички тези стадии, концепцията идва като че ли от единствено себе си. Важно е да намериш нещо ново в това, което свириш. Задължително би трябвало да го търсиш, другояче няма смисъл.

Докато проучвам опера или симфонично произведение, си построявам някаква идея, само че след първата или втората подготовка върша съпоставяне сред това, което аз мисля и това, което желае диригентът. След тази съгласуваност се оформя крайният резултат.

-Леко, ансамблово, изтънчено - по какъв начин би трябвало да звучи един добър оркестър?

-Анна Фурнаджиева : Да звучи стройно и интонационно чисто. Оттам нататък ще пристигна изяществото. И да не се позволяват механически проблеми.

- Красимир Щерев: Да, по този начин е, истината в действителност е в детайлите. Бих добавил още, че положителният оркестър звучи плътно, когато диригентът, концертмайсторът и оркестърът са си изяснили до дъно концепцията на дадената творба.

- Необходимостта да се извършва жанрово друга музика не накърнява ли условията за един добър оркестър?

- Красимир Щерев: Не. Някои сътрудници съм чувал да се оплакват от честата промяна на жанровете, само че аз нямам проблем с това. Смятам, че когато човек е добър музикант и душевният му мир е наред, тогава всеки един род би трябвало да го въодушевява.

- Анна Фурнаджиева : Убедена съм, че в днешния световен свят положителният музикант би трябвало да може да прави всичко. Бях млад концертмайстор, когато се сляха двата оркестъра – на филхармонията  и на операта. Сред по-възрастните сътрудници и от двата оркестъра имаше стрес и някакво вътрешно противодействие против смяната. Но с времето тези настроения  се изживяха и в този момент никой не се впечатлява от това дали ще свири симфонична, оперна, оперетна или мюзикълна стратегия.

- Красимир Щерев: Разбира се, в случай че свириш единствено в симфоничен оркестър, това ще ти разреши да влезеш по-детайлно в жанра, само че в този момент от позицията на актуалното мога да кажа, че и този вид не е по-лош.

-Ако се дистанцирате от общата си позиция на концертмайстори, ще ми кажете ли що за човек е другият?

- Красимир Щерев: Поздравления за положителния въпрос, само че не мога да дам задоволителен отговор. Каквото и да кажа, няма да е задоволително положително.

- Анна Фурнаджиева: Аз пък мога да кажа. С годините съм схванала, че Краси е човек, на който може да се разчита. С тази забележка, че малко е заплеснат и би трябвало да му подсещам. Но в никакъв случай не ме е подвеждал и като поеме ангажимент към мен или оркестъра, постоянно го извършва.

- Красимир Щерев : С Анна сме дружно в оркестъра на Варненската опера повече от 10 години.

- Но в действителност в никакъв случай не сте свирили дружно. Хрумвало ли ви е, че може да извършите дует?

- Анна Фурнаджиева : Ами тогава няма да има концертмайстор (усмихва се)

- Какви са пожеланията към сътрудниците ви за 75-годишния празник?

- Анна Фурнаджиева : Да са здрави, най-малко още 175 години! Да възобновим оркестъра с младежи! Напоследък има придвижване в тази посока и това доста ме радва.

- Красимир Щерев : Пожелавам на сътрудниците здраве и триумфи! Да противостоим на посредствеността и да се стремим към върховете в изкуството, на което сме се посветили.