Отвързването на колективното договаряне като шахматна задача в четири хода
На 09 август 2018 година, министърът на труда и обществената политика - господин Бисер Петков, изиска мнението на обществените сътрудници и най-паче мнението на работодателските организации, по отношение на предлагането за одобрение на Конвенция 151 " За отбрана на правото на образуване и за процедурите за установяване на изискванията на заетостта на държавна работа " (Конвенция 151) и на Конвенция 154 " За подпомагане на груповото договаряне " (Конвенция 154).
Имената на двете конвенции приказват сами за наличието им, само че всеки, който желае може да се запознае, те са налични в интернет най-малко на пет езика. Иначе, би трябвало да се стартира с това, че възможната ратификация на двете конвенции няма да изисква никакви нормативни промени и никаква законодателна намеса. Това е официално - правната страна на въпроса.
По значим е обаче въпросът какво бихме желали и вероятно - какво бихме могли да реализираме с ратификацията на конвенции 151 и 154.
Искането за одобрение на Конвенция 154 към днешна дата би трябвало да се пояснява само като търсене на гаранция против възпрепятстването на груповото договаряне. Тъй като в частния бранш най-малко през последните десет-петнадесет години не са регистрирани никакви съществени, нито даже епизодични случаи на опълчване против правото на групово договаряне или на възпрепятстването му, остава усещането, че такива проблеми съществуват в публичния бранш, в обществената сфера, най-вероятно най-вече измежду държавните чиновници.
Вследствие на съществуването на такива проблеми профсъюзите търсят инструмент за отбрана на правото на групово договаряне в спогодба с 37 годишна отминалост, която без да е утвърдена, е приложена напълно в българското законодателство.
Между другото, Конвенция 154 по наше мнение не взема решение един от най-болезнените за синдикатите въпроси - въпросът за правото на сдружаване и на групово договаряне в Министерството на вътрешните работи, заради извънредно комфортния за изпълнителната власт текст на Член 1, т. 2: " От националното законодателство или посредством правила или практики, може да се открива в каква степен гаранциите, предвиждани от актуалната Конвенция, се разгръщат над въоръжените сили и полицията ".
Когато приказваме за правото на сдружаване в Министерство на вътрешните работи, не можем да не изтъкнем забележителния факт, че според Закона за Министерство на вътрешните работи, нашите полицейски профсъюзи могат да членуват в интернационалните организации, само че НЕ могат да членуват в българските национално представителни синдикати или в други междуотраслови синдикални обединявания. Дори единствено това събитие приказва, че проблеми с правото на сдружаване в Министерство на вътрешните работи има...
Вероятно, тъкмо затова те търсят отбраната и на Конвенция 151 на Международната организация по труда (ILO) - " За отбраната на правото на образуване и процедурите на установяване на изискванията на заетостта на държавна работа ".
Тук точка 1 от член 1 на раздел І - Сфера на приложение и избрания категорично постулира, че: " Настоящата спогодба се ползва към всички лица, наети от органите на държавната власт, в случай че към тях не се ползват по-благоприятни условия на други интернационалните трудови конвенции. " В този текст няма и сянка на подозрение, че текстовете на Конвенция 151 се отнасят до " всички лица, наети от органите на държавната власт ".
Лошата вест е, че точка 3 от член 1 на раздел І влиза в директно несъгласие с точка 1. Подобно на случая с Конвенция 154 в тази точка е записано, че: " Националното законодателство или правила дефинират, в каква степен гаранциите, планувани от актуалната Конвенция, се ползват към въоръжените сили и полицията ". Противоречието сред двете точки за нас е явно и то евентуално ще бъде обект на съществени диспути сред синдикатите и изпълнителната власт, в частност - политическото управление на Министерството на вътрешните работи и на Министерството на защитата.
Разбира се, мнението " за " или " срещу " ратификацията на тези две конвенции не може да бъде функционалност само на хипотетичните претекстове, с които синдикатите оферират утвърждението им. Можем обаче с голяма доза сигурност да считаме, че с изключение на всичко друго, предлагането за одобрение на Конвенции 151 и 154 на МОТ е отражение на нуждата от " отвързване " на груповото договаряне в Р. България и от нуждата от неговото увеличаване, подсилване и ревитализиране посредством общоприети и иновационни средства.
В този смисъл, съвсем явно е, че препоръчаната от синдикатите ратификация на конвенции 151 и 154 би трябвало да се преглежда като част от пакет от промени в груповото договаряне в България, която да докара до усилване на обсега, на качеството и на успеваемостта на бипартитния обществен разговор. Този метод би могъл да бъде наименуван даже с несъмнено съображение " промяна на груповото договаряне ".
Въпросът за " отвързването " на груповото договаряне е нещо като решение на шахматна задача в четири хода Ако следваме здравия разсъдък, тези четири хода са четирите съществени насоки за работа в разискваното до тук " пакетно решение ":
Окончателен отвод от административното установяване на минималната месечна работна заплата (МРЗ) и подписване на националното съглашение за въвеждане на механизъм за договарянето й .
Някой може да възрази, че в тази ситуация не става дума за групово договаряне. Всъщност, става дума тъкмо за един групов трудов контракт на национално ниво, който ще бъде надстроен с по-строги правила за страните (за доста от които към този момент е реализирано кардинално съгласие) и с ролята на страната при положение, че страните не реализиран съглашение.
Отказът от административното установяване на минималната месечна работна заплата (МРЗ) и сключването на национално съглашение за въвеждане на механизъм за договарянето й е освен основен миг в бъдещето на индустриалните връзки в България, само че и източник на евентуален мощен подтик в региона на груповото договаряне.
Иначе казано, въпреки че съглашението ще бъде трипартитно (тристранно), ядрото на самата процедура ще има бипартитен (двустранен) темперамент, като то ще има доста мощно отражение върху бъдещето на груповото договаряне у нас.
Отказ от установяване на минимални осигурителни приходи (МОД) и замяната им в вероятност (надяваме се - задоволително близка) с договаряне на минимални работни заплати по стопански действия .
Тук си разрешаваме да мечтаем, че един ден договарянето на минималната месечна работна заплата (МРЗ) за страната ще бъде предшествано от договарянето на минимални работни заплати по стопански действия. Така минималната работна заплата за страната ще придобие напълно резултативен темперамент от договарянето на равнище иконоическа активност.
Широки работодателски среди са заявили към този момент, че са подготвени да стартират договарянето на минималните заплати по стопански действия, неотложно след премахването на минималните осигурителни приходи (или " прагове " ). За това по принцип не са нужни никакви законодателни интервенции. Цялата процедура може да бъде вършена в границите на досегашната законодателна уредба на груповото договаряне на равнище бранш или отрасъл.
Нещо повече, по всичко проличава, че синдикатите и работодателите са на крачка от съглашение за броя на икономическите действия и категориите, за които ще се подписват тези групови съглашения. В момента (или по-точно - до преди три години, когато процедурата на договаряне на минимални осигурителни приходи спря), минималните осигурителни приходи се договарят за девет категории личен състав и за 88 категории стопански действия.
На масата към този момент е предлагането на КНСБ за " компресирането им " в 38 стопански действия и 4 категории личен състав. Почти е несъмнено, че в последна сметка синдикатите и работодателите ще се спогодят, договарянето да покрива 35 " уедрени " стопански действия и 3 " напълно обобщаващи " категории личен състав - високо, приблизително и ниско квалифицирани.
Ако страните се схванат, за което не би трябвало да има някакви съществени спънки, към този момент ще имаме договаряне, което ще подсигурява ползите на служащите, а не на осигурителната система. Още с въвеждането на минималните осигурителни приходи или прагове, беше ясно, че те подсигуряват равнища, до които страната да си събира вноските във фонд " Пенсии ". Също по този начин беше ясно, че страната съвсем не се вълнува от обстоятелството, че минималните осигурителни прагове въобще нямаха статута на минимални заплати по стопански действия.
Премахването на осигурителните прагове и замяната им с минимални заплати по стопански действия, дава прерогативи на всички участници в обществения разговор. На служащите дава контрактувани с групов трудов контракт минимални заплати по стопански действия.
На работодателите дава опростена процедура, при която минималните заплати по стопански действия се договарят на база на първокачествен закон - Кодекса на труда, а не на някакви " виолетови " регламентации, каквато беше регламентацията на осигурителните прагове. Освен това, договарянето към този момент е по този начин " рамкирано ", че на практика за всяка икономическа активност ще има съответни работодателски и синдикални браншови организации, които да се договарят. Последното ще направи процедурата доста по-представителна и по-адекватна на икономическите действителности.
Самото публично обезпечаване няма да бъде ощетено, тъй като неплащането и укриването на осигурителни вноски в България е от дълго време криминализирано и всеки ще би трябвало да бъде обезпечаван върху своята действителна работан заплата, а не върху някакви минимални осигурителни прагове.
Пълно прекачване на определянето на спомагателните хонорари за прослужено време и професионален опит (така наречените " класове " ) в областта на груповото договаряне . Многократно са излагани изчерпателно причините в интерес на нуждата това да стане. Представяни са сравнителни разбори на нашата и задграничната процедура. Налагало се е и да бъдат опровергавани недобросъвестни спекулации и деформиране на обстоятелствата за международната процедура. Тук единствено би трябвало да се добави, че в случай, че се търсят нови средства за обосноваване на личния състав и за повишение на продуктивността на труда, които ще бъдат напълно обект на груповото договаряне, естествено е спомагателните хонорари за прослужено време и професионален опит да бъдат също обект на групово договаряне, като бъдат сложени в същия подтекст.
Въвеждане на практиките на договаряне на продуктивността на труда в груповото договаряне в Р. Бълга рия. Тук би трябвало да се подчертае, че става дума не за елементарното отчитане на динамичността на продуктивността на труда в обещано дружество, икономическа активност, отрасъл и бранш, за които се водят групови договаряния. Става дума за договаряне на ограничения за повишение на продуктивността на труда в съответните предприятия, където протича групово договаряне, постигането на които да бъде възнаградено с повишение на заплатите на служащите или с други придобивки, контрактувани с работодателите.
По въпроса за груповото договаряне на продуктивността на труда има насъбрана забележителна по размер процедура с изцяло действителни резултати и за повишението на продуктивността на труда и за повишението на възнагражденията. В Обединеното кралство в интервала 1965 - 1970, от лейбъристкото държавно управление на Харолд Уилсън даже е основана специфична институция, National Board for Prices and Incomes, една от дилемите на която е методически и логистично да поддържа груповото договаряне на продуктивността на труда.
Изобщо, една от задачите на позитивните промени в региона на груповото договаряне или на промяната на груповото договаряне като цяло, би трябвало да бъде основаването на преимущества за форми на възнаграждение, които да са в по-голяма степен мотивиращи високопроизводителния труд .
В случай, че у обществени сътрудници - синдикатите, работодателите и страната в лицето на изпълнителната власт има предпочитание да се работи в посока на такова сложно рационализиране на груповото договаряне, може да се счита, че ще се реализиран в действителност действителни и потребни резултати.
Поставеният от синдикатите въпрос за одобрение на конвенции 151 и 154 има своите съществени учредения, само че той има смисъл да бъде обсъждан единствено в общия подтекст на описания нагоре " пакет " от проблеми в региона на груповото договаряне.
Ратифицирането на конвенции 151 и 154 би основало предпоставки за решение на част от проблемите към груповото договаряне в България. То би подсетило някои, министри, членове на политически кабинети и държавни чиновници от най-високите етажи на администрацията, които не желаят да се учат, нито пък да водят някакъв разговор с персоналния състав на целокупната държавна администрация, че за обществения разговор в поверените им институции има и интернационално правни учредения.
От написаното нагоре обаче, би трябвало да е станало ясно, че има какво да се направи и в региона на груповото договаряне в частния бранш, освен това във взаимна полза и на служащи, и на работодатели. Нещо повече - възможните нови моменти в груповото договаряне в частния бранш със сигуронст ще донесат по-големи позитиви за стопанската система, а от там и за данъчните сборове.
Остава да се надяваме, че " размразяването " на индустриалните връзки в Република България ще продължи.
Имената на двете конвенции приказват сами за наличието им, само че всеки, който желае може да се запознае, те са налични в интернет най-малко на пет езика. Иначе, би трябвало да се стартира с това, че възможната ратификация на двете конвенции няма да изисква никакви нормативни промени и никаква законодателна намеса. Това е официално - правната страна на въпроса.
По значим е обаче въпросът какво бихме желали и вероятно - какво бихме могли да реализираме с ратификацията на конвенции 151 и 154.
Искането за одобрение на Конвенция 154 към днешна дата би трябвало да се пояснява само като търсене на гаранция против възпрепятстването на груповото договаряне. Тъй като в частния бранш най-малко през последните десет-петнадесет години не са регистрирани никакви съществени, нито даже епизодични случаи на опълчване против правото на групово договаряне или на възпрепятстването му, остава усещането, че такива проблеми съществуват в публичния бранш, в обществената сфера, най-вероятно най-вече измежду държавните чиновници.
Вследствие на съществуването на такива проблеми профсъюзите търсят инструмент за отбрана на правото на групово договаряне в спогодба с 37 годишна отминалост, която без да е утвърдена, е приложена напълно в българското законодателство.
Между другото, Конвенция 154 по наше мнение не взема решение един от най-болезнените за синдикатите въпроси - въпросът за правото на сдружаване и на групово договаряне в Министерството на вътрешните работи, заради извънредно комфортния за изпълнителната власт текст на Член 1, т. 2: " От националното законодателство или посредством правила или практики, може да се открива в каква степен гаранциите, предвиждани от актуалната Конвенция, се разгръщат над въоръжените сили и полицията ".
Когато приказваме за правото на сдружаване в Министерство на вътрешните работи, не можем да не изтъкнем забележителния факт, че според Закона за Министерство на вътрешните работи, нашите полицейски профсъюзи могат да членуват в интернационалните организации, само че НЕ могат да членуват в българските национално представителни синдикати или в други междуотраслови синдикални обединявания. Дори единствено това събитие приказва, че проблеми с правото на сдружаване в Министерство на вътрешните работи има...
Вероятно, тъкмо затова те търсят отбраната и на Конвенция 151 на Международната организация по труда (ILO) - " За отбраната на правото на образуване и процедурите на установяване на изискванията на заетостта на държавна работа ".
Тук точка 1 от член 1 на раздел І - Сфера на приложение и избрания категорично постулира, че: " Настоящата спогодба се ползва към всички лица, наети от органите на държавната власт, в случай че към тях не се ползват по-благоприятни условия на други интернационалните трудови конвенции. " В този текст няма и сянка на подозрение, че текстовете на Конвенция 151 се отнасят до " всички лица, наети от органите на държавната власт ".
Лошата вест е, че точка 3 от член 1 на раздел І влиза в директно несъгласие с точка 1. Подобно на случая с Конвенция 154 в тази точка е записано, че: " Националното законодателство или правила дефинират, в каква степен гаранциите, планувани от актуалната Конвенция, се ползват към въоръжените сили и полицията ". Противоречието сред двете точки за нас е явно и то евентуално ще бъде обект на съществени диспути сред синдикатите и изпълнителната власт, в частност - политическото управление на Министерството на вътрешните работи и на Министерството на защитата.
Разбира се, мнението " за " или " срещу " ратификацията на тези две конвенции не може да бъде функционалност само на хипотетичните претекстове, с които синдикатите оферират утвърждението им. Можем обаче с голяма доза сигурност да считаме, че с изключение на всичко друго, предлагането за одобрение на Конвенции 151 и 154 на МОТ е отражение на нуждата от " отвързване " на груповото договаряне в Р. България и от нуждата от неговото увеличаване, подсилване и ревитализиране посредством общоприети и иновационни средства.
В този смисъл, съвсем явно е, че препоръчаната от синдикатите ратификация на конвенции 151 и 154 би трябвало да се преглежда като част от пакет от промени в груповото договаряне в България, която да докара до усилване на обсега, на качеството и на успеваемостта на бипартитния обществен разговор. Този метод би могъл да бъде наименуван даже с несъмнено съображение " промяна на груповото договаряне ".
Въпросът за " отвързването " на груповото договаряне е нещо като решение на шахматна задача в четири хода Ако следваме здравия разсъдък, тези четири хода са четирите съществени насоки за работа в разискваното до тук " пакетно решение ":
Окончателен отвод от административното установяване на минималната месечна работна заплата (МРЗ) и подписване на националното съглашение за въвеждане на механизъм за договарянето й .
Някой може да възрази, че в тази ситуация не става дума за групово договаряне. Всъщност, става дума тъкмо за един групов трудов контракт на национално ниво, който ще бъде надстроен с по-строги правила за страните (за доста от които към този момент е реализирано кардинално съгласие) и с ролята на страната при положение, че страните не реализиран съглашение.
Отказът от административното установяване на минималната месечна работна заплата (МРЗ) и сключването на национално съглашение за въвеждане на механизъм за договарянето й е освен основен миг в бъдещето на индустриалните връзки в България, само че и източник на евентуален мощен подтик в региона на груповото договаряне.
Иначе казано, въпреки че съглашението ще бъде трипартитно (тристранно), ядрото на самата процедура ще има бипартитен (двустранен) темперамент, като то ще има доста мощно отражение върху бъдещето на груповото договаряне у нас.
Отказ от установяване на минимални осигурителни приходи (МОД) и замяната им в вероятност (надяваме се - задоволително близка) с договаряне на минимални работни заплати по стопански действия .
Тук си разрешаваме да мечтаем, че един ден договарянето на минималната месечна работна заплата (МРЗ) за страната ще бъде предшествано от договарянето на минимални работни заплати по стопански действия. Така минималната работна заплата за страната ще придобие напълно резултативен темперамент от договарянето на равнище иконоическа активност.
Широки работодателски среди са заявили към този момент, че са подготвени да стартират договарянето на минималните заплати по стопански действия, неотложно след премахването на минималните осигурителни приходи (или " прагове " ). За това по принцип не са нужни никакви законодателни интервенции. Цялата процедура може да бъде вършена в границите на досегашната законодателна уредба на груповото договаряне на равнище бранш или отрасъл.
Нещо повече, по всичко проличава, че синдикатите и работодателите са на крачка от съглашение за броя на икономическите действия и категориите, за които ще се подписват тези групови съглашения. В момента (или по-точно - до преди три години, когато процедурата на договаряне на минимални осигурителни приходи спря), минималните осигурителни приходи се договарят за девет категории личен състав и за 88 категории стопански действия.
На масата към този момент е предлагането на КНСБ за " компресирането им " в 38 стопански действия и 4 категории личен състав. Почти е несъмнено, че в последна сметка синдикатите и работодателите ще се спогодят, договарянето да покрива 35 " уедрени " стопански действия и 3 " напълно обобщаващи " категории личен състав - високо, приблизително и ниско квалифицирани.
Ако страните се схванат, за което не би трябвало да има някакви съществени спънки, към този момент ще имаме договаряне, което ще подсигурява ползите на служащите, а не на осигурителната система. Още с въвеждането на минималните осигурителни приходи или прагове, беше ясно, че те подсигуряват равнища, до които страната да си събира вноските във фонд " Пенсии ". Също по този начин беше ясно, че страната съвсем не се вълнува от обстоятелството, че минималните осигурителни прагове въобще нямаха статута на минимални заплати по стопански действия.
Премахването на осигурителните прагове и замяната им с минимални заплати по стопански действия, дава прерогативи на всички участници в обществения разговор. На служащите дава контрактувани с групов трудов контракт минимални заплати по стопански действия.
На работодателите дава опростена процедура, при която минималните заплати по стопански действия се договарят на база на първокачествен закон - Кодекса на труда, а не на някакви " виолетови " регламентации, каквато беше регламентацията на осигурителните прагове. Освен това, договарянето към този момент е по този начин " рамкирано ", че на практика за всяка икономическа активност ще има съответни работодателски и синдикални браншови организации, които да се договарят. Последното ще направи процедурата доста по-представителна и по-адекватна на икономическите действителности.
Самото публично обезпечаване няма да бъде ощетено, тъй като неплащането и укриването на осигурителни вноски в България е от дълго време криминализирано и всеки ще би трябвало да бъде обезпечаван върху своята действителна работан заплата, а не върху някакви минимални осигурителни прагове.
Пълно прекачване на определянето на спомагателните хонорари за прослужено време и професионален опит (така наречените " класове " ) в областта на груповото договаряне . Многократно са излагани изчерпателно причините в интерес на нуждата това да стане. Представяни са сравнителни разбори на нашата и задграничната процедура. Налагало се е и да бъдат опровергавани недобросъвестни спекулации и деформиране на обстоятелствата за международната процедура. Тук единствено би трябвало да се добави, че в случай, че се търсят нови средства за обосноваване на личния състав и за повишение на продуктивността на труда, които ще бъдат напълно обект на груповото договаряне, естествено е спомагателните хонорари за прослужено време и професионален опит да бъдат също обект на групово договаряне, като бъдат сложени в същия подтекст.
Въвеждане на практиките на договаряне на продуктивността на труда в груповото договаряне в Р. Бълга рия. Тук би трябвало да се подчертае, че става дума не за елементарното отчитане на динамичността на продуктивността на труда в обещано дружество, икономическа активност, отрасъл и бранш, за които се водят групови договаряния. Става дума за договаряне на ограничения за повишение на продуктивността на труда в съответните предприятия, където протича групово договаряне, постигането на които да бъде възнаградено с повишение на заплатите на служащите или с други придобивки, контрактувани с работодателите.
По въпроса за груповото договаряне на продуктивността на труда има насъбрана забележителна по размер процедура с изцяло действителни резултати и за повишението на продуктивността на труда и за повишението на възнагражденията. В Обединеното кралство в интервала 1965 - 1970, от лейбъристкото държавно управление на Харолд Уилсън даже е основана специфична институция, National Board for Prices and Incomes, една от дилемите на която е методически и логистично да поддържа груповото договаряне на продуктивността на труда.
Изобщо, една от задачите на позитивните промени в региона на груповото договаряне или на промяната на груповото договаряне като цяло, би трябвало да бъде основаването на преимущества за форми на възнаграждение, които да са в по-голяма степен мотивиращи високопроизводителния труд .
В случай, че у обществени сътрудници - синдикатите, работодателите и страната в лицето на изпълнителната власт има предпочитание да се работи в посока на такова сложно рационализиране на груповото договаряне, може да се счита, че ще се реализиран в действителност действителни и потребни резултати.
Поставеният от синдикатите въпрос за одобрение на конвенции 151 и 154 има своите съществени учредения, само че той има смисъл да бъде обсъждан единствено в общия подтекст на описания нагоре " пакет " от проблеми в региона на груповото договаряне.
Ратифицирането на конвенции 151 и 154 би основало предпоставки за решение на част от проблемите към груповото договаряне в България. То би подсетило някои, министри, членове на политически кабинети и държавни чиновници от най-високите етажи на администрацията, които не желаят да се учат, нито пък да водят някакъв разговор с персоналния състав на целокупната държавна администрация, че за обществения разговор в поверените им институции има и интернационално правни учредения.
От написаното нагоре обаче, би трябвало да е станало ясно, че има какво да се направи и в региона на груповото договаряне в частния бранш, освен това във взаимна полза и на служащи, и на работодатели. Нещо повече - възможните нови моменти в груповото договаряне в частния бранш със сигуронст ще донесат по-големи позитиви за стопанската система, а от там и за данъчните сборове.
Остава да се надяваме, че " размразяването " на индустриалните връзки в Република България ще продължи.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ