Точно 30 години по-късно: Стоичков разказа за големия си трансфер
На 03.05.1990 година става факт един от най-великите прехвърляния в историята на българския футбол. Христо Стоичков реализира своето прекосяване от ЦСКА в Барселона, където се трансформира в една от най-големите митове на клуба и въпросния спорт. 30 години по-късно точно Камата описа в детайлности за този трансфер пред формалния уебсайт на каталунците.
" Точно пред 30 години, на 3 май 1990 година, подписах контракта, който ме направи футболист на Барселона и най-щастливия човек на планетата. Нека стартираме през цялото време...
Трансферът ми в Барселона действително стартира малко повече от година по-рано. През април 1989 година с тогавашния ми клуб ЦСКА играхме против Барса на полуфиналите на КНК. Имах щастието да вкарам три гола в тези мачове – два на „ Камп Ноу “ и един в България, макар че противникът се класира за финала в Берн. Със сигурност обаче тези попадения имаха голямо значение за последвалата ми кариера на футболист.
Един от най-умните в обстановката се оказа Хосеп Мария Мингея, сътрудникът и медиатор за Барселона, който движеше прехвърлянето ми в Барса дружно с починалия Пако Вентура, който тогава беше вицепрезидент на клуба. След мачовете на ЦСКА с Барселона и откакто са наблюдавали моето развиване, те са ме предложили на Йохан Кройф, който е дал зелена светлина за прехвърлянето ми.
Имаше месеци на неустановеност. В края на 1989 година подписах прелиминарен контракт с Барса..., само че не споделих на никого, даже на брачната половинка ми и на родителите ми! Не желаех нещо да се обърка и за това пазих загадка до формалното парафиране на през май 1990 година Можете ли да си визиите?
Имаше ли други искащи да ме вземат? Няма да неистина: имаше няколко. През сезон 1989/90 завоювах „ Златната обувка “, дружно с Уго Санчес, и към този момент имаше тимове, които чукаха на вратата ми. Други ме желаеха и по-рано. Кои бяха те? Ще загатна единствено един: Панатинайкос, който беше един от най-големите тимове в Европа в края на 80-те години. Предложиха ми доста пари, само че бях доста млад, на 20 и няколко, и мислех, че в случай че остана в България за още един сезон, ще ми помогне да стана по-добър. Трябва да знаете, че ЦСКА беше тим на военните и дисциплината беше доста значима. Освен това в тима имаше доста мощни футболисти: Трифон Иванов, Любослав Пенев, Емил Костадинов...
Когато най-сетне дойдох в Барселона, бързо привикнах с клуба. Получих доста препоръки от Мингея и неговите хора. Почти всеки ден бях с тях в тенис клуба „ Помпея “, който е покрай хълма Монтжуик. Освен, че играехме тенис, практикувахме и други спортове, плувахме. Там имах опцията да се срещна с доста хора.
А какво да кажа за храната? Боб, ботифара (вид наденица), паея, ястия с ориз, самун и домати... Всички тези локални ястия, които обичам, са доста близки до българската кухня.
При първия ми престой в Барселона, когато имах почивен ден, отивах да изследвам Каталуня. С колата си посещавах доста селца в провинцията. Помня, че едно от първите ми пътувания беше до Калонгее и Гимера, градче до Леида. Всички хора бяха доста благи с мен, беше необикновено. Още през цялото време се почувствах част от тях. Хората към момента ме стопират по улиците и ми благодарят за това, че не изневерявам на себе си. Това не се случва единствено в Каталуня, само че и да вземем за пример в Малага, Саламанка, Майорка и Леон. Хората ме стопира, с цел да ми благодарят.
Затова, когато имам опция, аз постоянно се пробвам да откликвам на това внимание. Когато спечелихме Купата на краля през 1997 година, празнувахме на площад „ Сант Жауме “. Тогава прегърнах президента на провинция Каталуня Жорди Пуйол и президента на Барса Хосеп Луис Нунес и тримата подскачахме от наслада. Това е емблематичен миг, който и до през днешния ден хората си спомнят. Имаше щастливи мигове, в които се пробвах да отвърна на вниманието, което получавах през всичките години.
По същата причина, когато през 1994 година моите съотборници ми помогнаха да печеля „ Златната топка “, желаех да им подаря реплики на премията като премия за това, което направиха за мен. Поръчах четири копия на „ Златната топка “. Едната е в музея на Барселона, втората е в ЦСКА, една е при президента Пуйол и една дадох на българския президент Жельо Желев. Може да наподобява прекомерно само че тези държавни глави бяха представителите на каталунския и българския народ и това беше моят израз на признателност към тях.
Друг човек, на който дължа доста или даже всичко, е Йохан Кройф. Първото, за което желая да му благодаря, е доверието, което имаше към мен и непрекъснато ме поддържаше. Помня, че когато дойдох в Барселона, той ми сподели: „ Слушай, ще работя с теб, до момента в който спечелиш „ Златната топка “. “ По това време аз бях е едно малко известно хлапе, а да чуеш такива думи от Кройф ми подейства извънредно мотивиращо. След това, в доста други случаи, той е ми се е карал, само че най-после съм откривал, че по този начин единствено ми е вливал повече сила в желанието за победа. Йохан беше огромен мотиватор. Той направи толкоз доста за мен и моето семейство, за което постоянно ще съм му признателен.
Първоначално не ми беше елементарно на терена, защото трябваше да привикна с притежанието на топката и да се науча, че не би трябвало да търча след нея. Когато научих това и прозрях футболната идея за игра на тима, всичко си пристигна на мястото. Изключителното позитивната атмосфера в отбора беше основна.
Помня деня, в който Кройф не можеше да бъде с нас за мач в Билбао, защото му предстоеше интервенция на сърцето. С тима искахме да му посветим победа и спечелихме с 6:0 на „ Сан Мамес “. В този ден вкарах един от най-хубавите си голове за Барса.
Както споделих, в тима имаше страхотни хора, положителни съотборници. Това изяснява за какво на терена се разбирахме толкоз добре. Сега, три десетилетия по-късно, продължаваме да се поздравяваме за рождените дни и да поддържаме другарството си.
Кой беше водачът в тима? Очевидно Йохан Кройф беше водачът на целия план, само че когато дойдох в Барселона, лидерът на съблекалнята беше Хосе Рамон Алесанко – огромен капитан. След това бяха Бакеро, Субисарета, Куман... Те бяха доста опитни и всички ги слушаха. Еузебио беше №1 по закъсняване, Хулио Салинас беше първенец по изгубени басове, Лаудруп беше най-хубав при дегустацията на вино... Помня, че откакто отпиеше, споделяше на сервитьора: „ Това не е положително, донеси ми друго “.
Имаше и други: Гойкоечея беше индивидът, който носеше най-хубавите марули, аспарагуси и пиперки, Надал пък доставяше салами и тестени закуски, а младите играчи носеха самун и домати. Никога нищо не ни липсваше.
Всеки един от тях ми оказа помощ доста по време на престоя ми в Барселона, а не бяха единствено те. Например, когато настъпих съдията по време на дерби с Реал (Мадрид), целият тим се опита да ме успокои. Бях доста млад и Кройф и Рексач направиха опит да ме укротят. Винаги съм имал мощен темперамент и това е нещо, което мъчно се трансформира.
От този случай с настъпване аз се научих да играя малко по-спокойно. Кройф постоянно ми е повтарял: „ Не прави това, не прави това. “ Трябва да призная, че след всичките тези години, имам невероятна връзка с оня арбитър Урисар Успитарте. Искам да му гостувам в Билбао, а той пък беше на представянето на биографията ми в България. Все отново това е част от кариерата ми на футболист.
Много хора ми помогнаха за триумфите ми в Барселона. Освен Кроиф и помощник-треньорите Рексач и Бруинс Слот, това са деегарите Карлес Навал и Родолфо Перис, фитнес треньорите Анхел Вида и Жоан Малгоса, масажистите Анхел Мур и Жауме Ланга, лекарите Карлес Бестит, Хосеп Борел и Фернандо Баньос и най-много физиотерапевтите Феран Арнедо и Салва Хелин.
Също по този начин Хосеп Луис Нунес и брачната половинка му, които имаха основна роля за завръщането ми в Барселона след прехвърлянето в Парма. Без подозрение, напускането ми на клуба през 1996 година беше най-лошото решение в кариерата ми. Ако имах магическа пръчка и можех да трансформира единствено едно нещо, щях да трансформира точно този миг. За благополучие се завърнах единствено година по-късно. Не желая да пропусна Жоан Гаспар, Антон Парера, Николау Касаус, Амадор Бернабеу или към този момент упоменатите Хосе Мария Мингея и Пако Вентура. Всички те са доста значими за мен и фамилията ми.
Много съм признателен на всички тях, както и на почитателите. Имаше моменти, когато пропусках невероятни положения, а секунди по-късно „ Камп Ноу “ беше на крайници и ме окуражаваше. Не единствено мен, а и целия тим. Без тях тези години нямаше да бъдат толкоз незабравими.
От Маями ви адресирам най-хубавите си пожелания в тези сложни за всички ни времена.
Да живее Барса! 100%! "
" Точно пред 30 години, на 3 май 1990 година, подписах контракта, който ме направи футболист на Барселона и най-щастливия човек на планетата. Нека стартираме през цялото време...
Трансферът ми в Барселона действително стартира малко повече от година по-рано. През април 1989 година с тогавашния ми клуб ЦСКА играхме против Барса на полуфиналите на КНК. Имах щастието да вкарам три гола в тези мачове – два на „ Камп Ноу “ и един в България, макар че противникът се класира за финала в Берн. Със сигурност обаче тези попадения имаха голямо значение за последвалата ми кариера на футболист.
Един от най-умните в обстановката се оказа Хосеп Мария Мингея, сътрудникът и медиатор за Барселона, който движеше прехвърлянето ми в Барса дружно с починалия Пако Вентура, който тогава беше вицепрезидент на клуба. След мачовете на ЦСКА с Барселона и откакто са наблюдавали моето развиване, те са ме предложили на Йохан Кройф, който е дал зелена светлина за прехвърлянето ми.
Имаше месеци на неустановеност. В края на 1989 година подписах прелиминарен контракт с Барса..., само че не споделих на никого, даже на брачната половинка ми и на родителите ми! Не желаех нещо да се обърка и за това пазих загадка до формалното парафиране на през май 1990 година Можете ли да си визиите?
Имаше ли други искащи да ме вземат? Няма да неистина: имаше няколко. През сезон 1989/90 завоювах „ Златната обувка “, дружно с Уго Санчес, и към този момент имаше тимове, които чукаха на вратата ми. Други ме желаеха и по-рано. Кои бяха те? Ще загатна единствено един: Панатинайкос, който беше един от най-големите тимове в Европа в края на 80-те години. Предложиха ми доста пари, само че бях доста млад, на 20 и няколко, и мислех, че в случай че остана в България за още един сезон, ще ми помогне да стана по-добър. Трябва да знаете, че ЦСКА беше тим на военните и дисциплината беше доста значима. Освен това в тима имаше доста мощни футболисти: Трифон Иванов, Любослав Пенев, Емил Костадинов...
Когато най-сетне дойдох в Барселона, бързо привикнах с клуба. Получих доста препоръки от Мингея и неговите хора. Почти всеки ден бях с тях в тенис клуба „ Помпея “, който е покрай хълма Монтжуик. Освен, че играехме тенис, практикувахме и други спортове, плувахме. Там имах опцията да се срещна с доста хора.
А какво да кажа за храната? Боб, ботифара (вид наденица), паея, ястия с ориз, самун и домати... Всички тези локални ястия, които обичам, са доста близки до българската кухня.
При първия ми престой в Барселона, когато имах почивен ден, отивах да изследвам Каталуня. С колата си посещавах доста селца в провинцията. Помня, че едно от първите ми пътувания беше до Калонгее и Гимера, градче до Леида. Всички хора бяха доста благи с мен, беше необикновено. Още през цялото време се почувствах част от тях. Хората към момента ме стопират по улиците и ми благодарят за това, че не изневерявам на себе си. Това не се случва единствено в Каталуня, само че и да вземем за пример в Малага, Саламанка, Майорка и Леон. Хората ме стопира, с цел да ми благодарят.
Затова, когато имам опция, аз постоянно се пробвам да откликвам на това внимание. Когато спечелихме Купата на краля през 1997 година, празнувахме на площад „ Сант Жауме “. Тогава прегърнах президента на провинция Каталуня Жорди Пуйол и президента на Барса Хосеп Луис Нунес и тримата подскачахме от наслада. Това е емблематичен миг, който и до през днешния ден хората си спомнят. Имаше щастливи мигове, в които се пробвах да отвърна на вниманието, което получавах през всичките години.
По същата причина, когато през 1994 година моите съотборници ми помогнаха да печеля „ Златната топка “, желаех да им подаря реплики на премията като премия за това, което направиха за мен. Поръчах четири копия на „ Златната топка “. Едната е в музея на Барселона, втората е в ЦСКА, една е при президента Пуйол и една дадох на българския президент Жельо Желев. Може да наподобява прекомерно само че тези държавни глави бяха представителите на каталунския и българския народ и това беше моят израз на признателност към тях.
Друг човек, на който дължа доста или даже всичко, е Йохан Кройф. Първото, за което желая да му благодаря, е доверието, което имаше към мен и непрекъснато ме поддържаше. Помня, че когато дойдох в Барселона, той ми сподели: „ Слушай, ще работя с теб, до момента в който спечелиш „ Златната топка “. “ По това време аз бях е едно малко известно хлапе, а да чуеш такива думи от Кройф ми подейства извънредно мотивиращо. След това, в доста други случаи, той е ми се е карал, само че най-после съм откривал, че по този начин единствено ми е вливал повече сила в желанието за победа. Йохан беше огромен мотиватор. Той направи толкоз доста за мен и моето семейство, за което постоянно ще съм му признателен.
Първоначално не ми беше елементарно на терена, защото трябваше да привикна с притежанието на топката и да се науча, че не би трябвало да търча след нея. Когато научих това и прозрях футболната идея за игра на тима, всичко си пристигна на мястото. Изключителното позитивната атмосфера в отбора беше основна.
Помня деня, в който Кройф не можеше да бъде с нас за мач в Билбао, защото му предстоеше интервенция на сърцето. С тима искахме да му посветим победа и спечелихме с 6:0 на „ Сан Мамес “. В този ден вкарах един от най-хубавите си голове за Барса.
Както споделих, в тима имаше страхотни хора, положителни съотборници. Това изяснява за какво на терена се разбирахме толкоз добре. Сега, три десетилетия по-късно, продължаваме да се поздравяваме за рождените дни и да поддържаме другарството си.
Кой беше водачът в тима? Очевидно Йохан Кройф беше водачът на целия план, само че когато дойдох в Барселона, лидерът на съблекалнята беше Хосе Рамон Алесанко – огромен капитан. След това бяха Бакеро, Субисарета, Куман... Те бяха доста опитни и всички ги слушаха. Еузебио беше №1 по закъсняване, Хулио Салинас беше първенец по изгубени басове, Лаудруп беше най-хубав при дегустацията на вино... Помня, че откакто отпиеше, споделяше на сервитьора: „ Това не е положително, донеси ми друго “.
Имаше и други: Гойкоечея беше индивидът, който носеше най-хубавите марули, аспарагуси и пиперки, Надал пък доставяше салами и тестени закуски, а младите играчи носеха самун и домати. Никога нищо не ни липсваше.
Всеки един от тях ми оказа помощ доста по време на престоя ми в Барселона, а не бяха единствено те. Например, когато настъпих съдията по време на дерби с Реал (Мадрид), целият тим се опита да ме успокои. Бях доста млад и Кройф и Рексач направиха опит да ме укротят. Винаги съм имал мощен темперамент и това е нещо, което мъчно се трансформира.
От този случай с настъпване аз се научих да играя малко по-спокойно. Кройф постоянно ми е повтарял: „ Не прави това, не прави това. “ Трябва да призная, че след всичките тези години, имам невероятна връзка с оня арбитър Урисар Успитарте. Искам да му гостувам в Билбао, а той пък беше на представянето на биографията ми в България. Все отново това е част от кариерата ми на футболист.
Много хора ми помогнаха за триумфите ми в Барселона. Освен Кроиф и помощник-треньорите Рексач и Бруинс Слот, това са деегарите Карлес Навал и Родолфо Перис, фитнес треньорите Анхел Вида и Жоан Малгоса, масажистите Анхел Мур и Жауме Ланга, лекарите Карлес Бестит, Хосеп Борел и Фернандо Баньос и най-много физиотерапевтите Феран Арнедо и Салва Хелин.
Също по този начин Хосеп Луис Нунес и брачната половинка му, които имаха основна роля за завръщането ми в Барселона след прехвърлянето в Парма. Без подозрение, напускането ми на клуба през 1996 година беше най-лошото решение в кариерата ми. Ако имах магическа пръчка и можех да трансформира единствено едно нещо, щях да трансформира точно този миг. За благополучие се завърнах единствено година по-късно. Не желая да пропусна Жоан Гаспар, Антон Парера, Николау Касаус, Амадор Бернабеу или към този момент упоменатите Хосе Мария Мингея и Пако Вентура. Всички те са доста значими за мен и фамилията ми.
Много съм признателен на всички тях, както и на почитателите. Имаше моменти, когато пропусках невероятни положения, а секунди по-късно „ Камп Ноу “ беше на крайници и ме окуражаваше. Не единствено мен, а и целия тим. Без тях тези години нямаше да бъдат толкоз незабравими.
От Маями ви адресирам най-хубавите си пожелания в тези сложни за всички ни времена.
Да живее Барса! 100%! "
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ