Н ощта на 18 май, годината е 1993, Босна и

Н ощта на 18 май, годината е 1993, Босна и Херцеговина е раздирана от революция, Сараево е под блокада. Из сенките на града се промъкват две фигури, съвсем незабележими под погледа на снайперистите.

Придвижват се постепенно, единственият им багаж е по една раница на гърба, а единствената им вяра – мостът Връбаня.

Целият град е под блокада, всички изходи от него са затворени, а двете сенки излизат от тъмнината и пристъпват страхливо по моста. Планът им е задействан, би трябвало да избягат от Сараево и лудостта на войната тази нощ, да се спасят, да спасят себе си и любовта си. Още една крачка и към този момент са на средата на моста, съвсем вкусват свободата, когато тишината се пропуква от изстрели...

Двамата по този начин и не доближават до другия завършек на моста, само че остават дружно – вечно във вечността.

Вероятно сте чували историята на двамата влюбени, които през 1993 година се пробват да избягат от войната и обсадата на Сараево, трансформирала се в най-дългата блокада в актуалната история със своите 1395 дни. Те са Адмира Исмич и Бошко Бркич, и двамата родени през 1968 година в Сараево и убити на 18 май 1993 година – преди 29 години, споделя

Boško and Admira's story is one that should be heard around the world