Непознатата история на неандерталците – изчезналите хора
Н еандерталците постоянно са описвани като глупави, груби и примитивни човекоподобни същества, които нямат нищо общо със актуалните хора.
През последните години обаче бяха направени редица открития, които демонстрират, че това въобще не е по този начин. Оказва се, че неандерталците са били доста по-интелигентни, в сравнение с се смяташе до неотдавна.
Neanderthals could hear and produce speech like humans, scientist say
— The Independent (@Independent)
В идващите редове може да се запознаете с няколко изненадващи обстоятелството, свързани с тях.
Терминът „ неандерталец “ идва от името на долината Неандертал в Западна Германия.
Там през 1856 година в пещерата Фелдхофер са открити останките от незнайно до този миг човекоподобно създание. Въз основата на тази находка за пръв път е разпознат типът Homo neanderthalensis.
Видният немски академик Рудолф Вирхов (един от създателите на клетъчната доктрина, която прави гражданска война в медицината и на процедура я трансформира в същинска научна дисциплина), обаче, не бил склонен с това умозаключение. Той изказал догатката, че откритите кости са на болен казак, умрял в борба против войските на Наполеон Бонапарт.
Вирхов считал, че удебелените кости над очите му са резултат от това, че въпросният казак непрекъснато бърчел своите вежди поради болката, която му причинявал продължителен кусур.
През 60-те години на предишния век Ралф Солеки изследва обширно праисторически обект, намиращ се в долината Шанидар в Северен Ирак.
Там той се натъкнал на останките на неандерталец на възраст 45–50 години. Костите носели белезите на съществени физически недостатъци. Ръката му била повредена от заболяване, прекарано в детска възраст, кракът му бил строшен и зараснал изкривено, а също така останал без око вследствие на случай.
Гробът на неандерталеца бил заобиколен с камъни, а също така там били открити череп на мечка, кости от други хищници, както и доста количество полен от цвете, което пораства в региона и до през днешния ден. Според някои учени въпросният мъж може да е бил шаман. Въпреки че бил некадърен да ловува, останалите членове на племето се грижели за него. Начинът, по който е заровен, също по този начин навежда на мисълта, че е допустимо неандерталците да са имали някаква форма на вяра и нереална визия за задгробния живот.
Prehistoric cave paintings found in Ardales, Spain show that Neanderthals had a fondness for creating art, making them possibly the first artists on earth
— Reuters (@Reuters)
Според проучване, оповестено през 2018 година, неандерталците са първите актьори в човешката история.
Заключението е основано на изображения на животни, отпечатъци от ръце и други фигури, нарисувани по стените на три пещери в Испания. Учените считат, че възрастта им е към 64 000 години – т.е. са направени към 20 000 години преди Homo Sapiens да се появи в Европа. По това време единствените човекоподобни същества, населяващи континента, били неандерталците.
„ Не става въпрос за случайности или единични случаи. Проучените пещери се намират на 700 км. една от друга, което приказва за съществуването на традиция да се основават сходни произведения “, отбелязва Пол Пети, който е един от създателите на проучването.
Homo sapiens не е единственият тип, научил се да управлява огъня.
Според учени от университета в Колорадо, неандерталците също усвоили това умения. Те изследвали 141 праисторически огнища, намиращи се в разнообразни елементи на Европа. Заключението на специалистите е, че неандерталците употребявали огън доста преди появяването на Homo sapiens – и то освен с цел да готвят, само че и с цел да създават разнообразни принадлежности.
ICYMI: Italian archaeologists discovered the remains of nine Neanderthals in Grotta Guattari, the prehistoric caves near Rome
— Reuters (@Reuters)
Генетичните профили на неандерталците и мамутите споделят общи характерности за акомодация към студовете.
Това сочат резултатите от проучване, оповестени през 2019 година в списание Human Biology. Според редица специалисти, това не е изключително изненадващо. И двата типа са еволюирали от африкански предшественици, преди да се приспособяват към студения климат в Европа през епохата на Средния Плейстоцен.
Освен това неандерталците и мамутите са изчезнали релативно едновременно. Двата типа е трябвало да се приспособят към идентични условия на живот, вследствие на което са претърпели сходни промени. Това ги прави добър образец за така наречен конвергентна еволюция – развой на без значение развиване на сходни белези у неродствени организми.
Добре прочут факт е, че неандерталците са се кръстосвали с Homo sapiens.
Изследване, оповестено през 2016 година, разкри нещо изненадващо – това е почнало да се случва доста по-рано, в сравнение с се смяташе в този момент. Предполага се, че двете групи са се срещнали за пръв път преди към 100 000 години в региона на Близкия изток или Арабския полуостров.
Анализ на ДНК материал от останките на неандерталец, живял преди 50 000 години в Сибир, пък сподели, че в него има следи от гени на Homo sapiens.
Друго проучване, осъществено от учени от Института за еволюционна антропология „ Макс Планк “, разкри, че сред 1 и 4 % от генома на актуалните хора, живеещи в Европа и Азия, е завещан от неандерталците.
Researchers are learning that Neanderthals were just as innovative and sophisticated as we fancy ourselves to be — raising questions about what it means to be human.
— CNN (@CNN)
Един от най-трудните въпроси, на който и до през днешния ден няма безапелационен отговор, е за какво са изчезнали неандерталците.
Според най-популярната доктрина, съществена роля в този развой изиграли Homo sapiens. Двата типа живеели едновременно на едно и също място, само че прародителите на актуалните хора показали по-добри умения да се приспособят към заобикалящи ги свят.
Много учени считат, че за последователното изгубване на неандерталците асъдействало и „ разреждането “ на тяхната ДНК вследствие на кръстосването сред двата типа.
Не всички обаче са съгласни с тази доктрина.
Изследване, оповестено през 2018 година, слага акцента върху климатичните промени. Неговите създатели анализирали данни от няколко пещери в разнообразни точки на Европа, с цел да схванат по какъв начин са се променяли изискванията за живот на Стария континент.
Те открили, че е имало няколко дълги интервала, характеризиращи се с доста студено и изсъхнало време. До момента не е открит нито един предмет, който да е основан от неандерталци през въпросните интервали.
Учените означават, че не трябва да се вършат безапелационни изводи въз основата на това съвпадане, само че въпреки всичко би трябвало да бъдат осъществени спомагателни проучвания, с цел да се разбере дали климатичните условия фактически са изиграли някаква роля в изгубването на неандерталците.
Вижте още:
През последните години обаче бяха направени редица открития, които демонстрират, че това въобще не е по този начин. Оказва се, че неандерталците са били доста по-интелигентни, в сравнение с се смяташе до неотдавна.
Neanderthals could hear and produce speech like humans, scientist say
— The Independent (@Independent)
В идващите редове може да се запознаете с няколко изненадващи обстоятелството, свързани с тях.
Терминът „ неандерталец “ идва от името на долината Неандертал в Западна Германия.
Там през 1856 година в пещерата Фелдхофер са открити останките от незнайно до този миг човекоподобно създание. Въз основата на тази находка за пръв път е разпознат типът Homo neanderthalensis.
Видният немски академик Рудолф Вирхов (един от създателите на клетъчната доктрина, която прави гражданска война в медицината и на процедура я трансформира в същинска научна дисциплина), обаче, не бил склонен с това умозаключение. Той изказал догатката, че откритите кости са на болен казак, умрял в борба против войските на Наполеон Бонапарт.
Вирхов считал, че удебелените кости над очите му са резултат от това, че въпросният казак непрекъснато бърчел своите вежди поради болката, която му причинявал продължителен кусур.
През 60-те години на предишния век Ралф Солеки изследва обширно праисторически обект, намиращ се в долината Шанидар в Северен Ирак.
Там той се натъкнал на останките на неандерталец на възраст 45–50 години. Костите носели белезите на съществени физически недостатъци. Ръката му била повредена от заболяване, прекарано в детска възраст, кракът му бил строшен и зараснал изкривено, а също така останал без око вследствие на случай.
Гробът на неандерталеца бил заобиколен с камъни, а също така там били открити череп на мечка, кости от други хищници, както и доста количество полен от цвете, което пораства в региона и до през днешния ден. Според някои учени въпросният мъж може да е бил шаман. Въпреки че бил некадърен да ловува, останалите членове на племето се грижели за него. Начинът, по който е заровен, също по този начин навежда на мисълта, че е допустимо неандерталците да са имали някаква форма на вяра и нереална визия за задгробния живот.
Prehistoric cave paintings found in Ardales, Spain show that Neanderthals had a fondness for creating art, making them possibly the first artists on earth
— Reuters (@Reuters)
Според проучване, оповестено през 2018 година, неандерталците са първите актьори в човешката история.
Заключението е основано на изображения на животни, отпечатъци от ръце и други фигури, нарисувани по стените на три пещери в Испания. Учените считат, че възрастта им е към 64 000 години – т.е. са направени към 20 000 години преди Homo Sapiens да се появи в Европа. По това време единствените човекоподобни същества, населяващи континента, били неандерталците.
„ Не става въпрос за случайности или единични случаи. Проучените пещери се намират на 700 км. една от друга, което приказва за съществуването на традиция да се основават сходни произведения “, отбелязва Пол Пети, който е един от създателите на проучването.
Homo sapiens не е единственият тип, научил се да управлява огъня.
Според учени от университета в Колорадо, неандерталците също усвоили това умения. Те изследвали 141 праисторически огнища, намиращи се в разнообразни елементи на Европа. Заключението на специалистите е, че неандерталците употребявали огън доста преди появяването на Homo sapiens – и то освен с цел да готвят, само че и с цел да създават разнообразни принадлежности.
ICYMI: Italian archaeologists discovered the remains of nine Neanderthals in Grotta Guattari, the prehistoric caves near Rome
— Reuters (@Reuters)
Генетичните профили на неандерталците и мамутите споделят общи характерности за акомодация към студовете.
Това сочат резултатите от проучване, оповестени през 2019 година в списание Human Biology. Според редица специалисти, това не е изключително изненадващо. И двата типа са еволюирали от африкански предшественици, преди да се приспособяват към студения климат в Европа през епохата на Средния Плейстоцен.
Освен това неандерталците и мамутите са изчезнали релативно едновременно. Двата типа е трябвало да се приспособят към идентични условия на живот, вследствие на което са претърпели сходни промени. Това ги прави добър образец за така наречен конвергентна еволюция – развой на без значение развиване на сходни белези у неродствени организми.
Добре прочут факт е, че неандерталците са се кръстосвали с Homo sapiens.
Изследване, оповестено през 2016 година, разкри нещо изненадващо – това е почнало да се случва доста по-рано, в сравнение с се смяташе в този момент. Предполага се, че двете групи са се срещнали за пръв път преди към 100 000 години в региона на Близкия изток или Арабския полуостров.
Анализ на ДНК материал от останките на неандерталец, живял преди 50 000 години в Сибир, пък сподели, че в него има следи от гени на Homo sapiens.
Друго проучване, осъществено от учени от Института за еволюционна антропология „ Макс Планк “, разкри, че сред 1 и 4 % от генома на актуалните хора, живеещи в Европа и Азия, е завещан от неандерталците.
Researchers are learning that Neanderthals were just as innovative and sophisticated as we fancy ourselves to be — raising questions about what it means to be human.
— CNN (@CNN)
Един от най-трудните въпроси, на който и до през днешния ден няма безапелационен отговор, е за какво са изчезнали неандерталците.
Според най-популярната доктрина, съществена роля в този развой изиграли Homo sapiens. Двата типа живеели едновременно на едно и също място, само че прародителите на актуалните хора показали по-добри умения да се приспособят към заобикалящи ги свят.
Много учени считат, че за последователното изгубване на неандерталците асъдействало и „ разреждането “ на тяхната ДНК вследствие на кръстосването сред двата типа.
Не всички обаче са съгласни с тази доктрина.
Изследване, оповестено през 2018 година, слага акцента върху климатичните промени. Неговите създатели анализирали данни от няколко пещери в разнообразни точки на Европа, с цел да схванат по какъв начин са се променяли изискванията за живот на Стария континент.
Те открили, че е имало няколко дълги интервала, характеризиращи се с доста студено и изсъхнало време. До момента не е открит нито един предмет, който да е основан от неандерталци през въпросните интервали.
Учените означават, че не трябва да се вършат безапелационни изводи въз основата на това съвпадане, само че въпреки всичко би трябвало да бъдат осъществени спомагателни проучвания, с цел да се разбере дали климатичните условия фактически са изиграли някаква роля в изгубването на неандерталците.
Вижте още:
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ