Н а Разпети петък – най-тъжният ден за християните в

На Разпети петък патриарх † Даниил изненада България! Обяви тежката си дума за религията в училище

а Разпети петък – най-тъжният ден за християните в митрополитския катедрален храм „ Св. Неделя “ в София, свещенодействие оглави Негово Светейшество Софийският митрополит и Български патриарх † Даниил. В посланието си към българския народ той прикани:

„ Трябва да не се срамим от Кръста Христов! Трябва да не се срамим от истината, тъй като Кръстът е мощ, тъй като на Кръста Господ победи прегрешението, победи дявола. И Кръстът не е щемпел, Кръстът не е край, Кръстът е път към Възкресението “.

„ Трябва да не се опасяваме и да не се срамим от вярата си, тъй като мнозина православни християни през днешния ден изпитват стеснение да заявят вярата си. От какво изпитваме стеснение – за това, че някой е страдал почтено за нас? За това, че някой ни е дарил живот и ни е дарил Възкресение? От това ли да се тормозим!?

И този спор, който се води през днешния ден в обществото – би трябвало ли да има вяра в училищата… В историята на църквата, изключително на Българската православна черква, покажете ми един светец, един заслужен църковник, който да прави нещо неприлично! Има ли подобен? Тогава от какво се тормозим – да научим децата си и ние сами да се учим, както св. деятел Петър три пъти се отхвърли, плака, отиде и получи благосклонност от Бога.

После беше подготвен и умря за Христос. Това неприятно ли е – човек да се утвърди в истината, по своята човешка природа ние позволяваме неточности, слаби сме, заблуждаваме се, само че с Божията помощ това е преодолимо “, разгласи пред мирияните Негово светейшество.

На Велики петък през деня не се служи Света литургия,

тъй като в този ден самичък Господ е принесъл себе си в жертва, а се правят Царските Часове. На утринната работа се четат 12 фрагмента от Евангелието, които описват за страданията на Христос. По време на богослужението вярващите държат в ръце запалени свещи, символизиращи величието на Спасителя по време на страданията му и духовното бодърстване на християните.

Сутринта преди началото на службата, в средата на храма се издига алегоричен гроб Христов (епитафиос), декориран с цветя, а на престола се слага Плащаницaта – парче плат, на което е извезан обликът на положения в гроба Спасител.

Тя символизира платът, с който е било завито тялото Христово след свалянето му от кръста. Свещеникът и други църковни чиновници носят обикалят с нея три пъти към разпятието и приготвената авансово маса (символизираща гроба) и поставят плащаницата на нея.

Върху нея се слагат Евангелието, Кръстът и доста цветя. Християните идват в храма и носят цветя, както се отива на заравяне на непосредствен. Пристъпват с молитва към издигнатия „ гроб “ на Христос и се покланят.

Целуват поредно Христовото Тяло, извезано на плащаницата, Евангелието и Кръста и поставят цветята. След това се навеждат и минават под издигнатото място.

Така те показват поклонение, примирение и тъга пред гроба Господен, само че също и признателност за изкуплението, което подарява Спасителят.

После още веднъж се покланят издигнатия огромен Кръст, изображението на св. Богородица и св. Йоан Богослов и ги целуват. Свещеникът им дава цвете за благословение и духовна разтуха, знак на вярата и вярата, скоро гробът ще остане празен и Христос ще Възкръсне. Миряните слагат това цвете над иконите в дома си, за припомня, че чакат Великия ден.

На вечерня в храма се напомнят и съпреживяват Христовите премеждия, гибелта му и погребението му.

Тази вечер от 18:00 ч. в митрополитския катедрален храм „ Св. Неделя “ българският патриарх и Софийски митрополит Даниил ще отслужи по този начин нареченото опело Христово, оповестяват от Софийската митрополия.

Опело Христово се прави във всеки храм, пред плащаницата. Песнопенията са отдадени на страданията и гибелта на Христос.

разгласява и СЛОВОТО на Българския патриарх Даниил за Велики четвъртък и Освещаването на светото Миро:

Ваши Високопреосвещенства,

Ваши Преосвещенства,

Всечестнѝ отци,

Обични в господа братя и сестри,

Светият и Велик четвъртък от Страстната седмица, Седмицата на избавителните за нас Христови премеждия, всякога ни придвижва към Сионската връхнина – на трапезата на Тайната и последна вечеря на нашия Господ и Спасител Иисус Христос с Неговите свети апостоли, трансформирайки ни по този метод и в очевидци на учредяването на Тайнството на тайнствата: светата божествена Евхаристия: център и средоточие на светотайнствения живот на Църквата, която Господ ни остави след Себе Си, придобивайки я „ … със Своята кръв “ (Деян. 20:28). С особена мощ, с изясненост и изразителност отекват в този ден съкровените молитвени слова:

„ На Твоята Тайна вечеря за участник ме приеми през днешния ден, Сине Божий; … спомни си за мене, Господи, по кое време дойдеш в царството Си “. В обединен трогателен облик през днешния ден пред нас се преплитат дивното Божие примирение и състрадание към поробения от прегрешението и гибелта човек и другите наши отговори на великата Божия благосклонност – любовта към Господа и предаността на правилните възпитаници и измяната на погрешния Юда.

От трапезата на любовта и богообщението на Велики четвъртък ние се пренасяме към Гетсимания, към скръбта и тъгата на Господа – поради идните Му тествания, и към нещастието и ужаса на измяната.

Както в нито един различен миг през днешния ден чуваме заръката на Спасителя към Неговите апостоли, но и към всекиго от нас, които също сме определени и призвани Негови апостоли и очевидци в света: „ Бъдете будни и се молете, с цел да не паднете в прелъщение “ (Мат. 26:41).

Днес, в последния ден преди Съда, Страданията и Разпятието, светата Църква ни приканва към пределното допустимо за нас осъзнаване на всичко, което Бог, в Своя Единороден Син, е сторил поради нас и нашето избавление: от мига на светото Благовещение и раждането Му като човек във Витлеем, през цялото Му земно служение и проповед на Евангелието на Царството Божие – и до Неговата Голгота.

И разбираме, че целият живот на Църквата Христова е в действителност едно продължение на тази последна вечеря на Господа с учениците, която продължава и до през днешния ден.

Освен Своята света Църква, в която ние да живеем и да се спасяваме от света, който „ цял… лежи в злото “ (1 Иоан. 5:19), Господ Иисус Христос ни остави и Всесветия Дух, за Когото ни даде обещание и засвидетелства: „ И Аз ще помоля Отца, и ще ви даде различен Утешител, с цел да пребъдва с вас вовеки, Духът на истината, Когото светът не може да одобри, тъй като Го не види, нито Го познава; а вие Го познавате, тъй като Той с вас пребъдва и във вас ще бъде “ (Иоан 14:16-17).

Видим знак на Светия Божи Дух, Който изпълва Църквата и Който живее и пребъдва във всекиго от нас, и Който – по думите на свети Марк Ефески – самичък се именува Живот, е светото и свещено Миро, посредством което в тайнството на Миропомазването всеки от нас бива запечатван след светото Кръщение, за нов живот в Бога, с „ Печата на Дара на Светия Дух “, както гласи известната на всички ни тайноизвършителна формула.

В Църквата Христова благоуханното свето Миро има богата и дълбока символика. Като наложителен детайл при освещаването на светата Трапеза, то е знак и знак на Гроба Господен – този Гроб, от който възсия Самият Живот, тъй като гибелта не можеше да Го удържи.

Светото Миро се употребява и при освещаването на светия Антиминс, който също символизира полагането на Спасителя в Гроба. А съгласно свети Симеон Солунски и други от отците и учителите на Църквата светото Миро символизира и благосъстоянието на даровете на Всесветия Дух, Който Бог обилно излива над нас – заровените в Христовата гибел и възродените за нов и безконечен живот с Христа, в тайнството на нашето обновяване.

По решение на Светия Синод през днешния ден – в деня на светия и Велик четвъртък – приключва Деветото подред Мироварене на светата ни Православна черква след възобновяване на нейната автокефалия в средата на предишния век.

Като един от белезите на автокефалията, с други думи, на самостоятелността и самоуправляемостта на Православната ни черква, Мироваренето е както едно от най-свещените събития в църковния ни живот, по този начин и още един мотив за наслада и признателност към Бога за този подарък на автокефалията, на който се радваме и през днешния ден и който е удостоверение за зрялост и цялост на възрастта „ на Христовото съвършенство “ (Еф. 4:13).

Нека се радваме на този популярен подарък, само че и да се стремим да бъдем почтени за него, тъй като за всяка Православна черква автокефалията е освен чест, само че доста повече от това и отговорност, освен привилегия, само че и подарък, който задължава.