Елитните технологични институти в Индия - златен билет с много тъмни страни
Мястото в Индийския софтуерен институт (IIT) е златен билет за огромната техологична промишленост. В цяла Индия има 23 звена на IIT - най-елитните институции за софтуерно образование в страната и производствена линия за изпълнителни шефове в бранша. Сред техните ученици са основният изпълнителен шеф на Alphabet Сундар Пичай и създателят на Flipkart Сачин Бансал, както и създателят на Infosys Н. Р. Нараяна Мурти и основният изпълнителен шеф на FedEx Радж Субраманиам, написа в собствен материал Wired и споделя историята на Дхавал Рагвани.
Той даже не е обмислял да кандидатства в IIT, до момента в който през 2017 година в Тане, покрай мястото, където живее в Мулунд, Мумбай, не отваря порти школа за подготовка на деца за елитни образователни заведения. За да стане част от възпитаниците на IIT, всеки би трябвало да издържи приемен изпит, прочут като JEE, а образователните центрове са профилирани в подготовката на възпитаници за тези изтощителни проби. Само 0,5% от претендентите са одобрявани в бакалавърските курсове на IIT.
За да се запише в подготвителния център, Рагвани напуща учебно заведение, завършвайки гимназиалното си равнище отдалечено. По принцип това би му коствало 6 000 $, само че той получава стипендия и се постанова да заплати „ едвам “ 2 500.
„ Това е интензивна стратегия. Нямах никакъв обществен живот ", споделя Рагвани пред Wired. " Ходех на курсовете рано заран и се прибирах късно у дома. Нямах телефон. Просто учех, ядях и спях. "
Усилената работа се отплаща и през 2019 година той получава място в IIT Madras в южния град Ченай, само че това се оказва единствено началото на големите старания, които би трябвало да постави. От средностатистическия ученик на IIT се чака да отделя 50-55 часа седмично за академичната си стратегия, да си обезпечи стажове и работно място в влиятелни компании и да поддържа разнообразни извънкласни ползи и действия - в това число до два часа наложително физическо образование седмично.
С течение на годините определението за извънреден възпитаник, какъвто се изисква да бъде всеки един в IIT, се трансформира. Вече не е задоволително да имаш положителни оценки, а би трябвало да си редактирал университетския вестник, да си събирал пари за щедрост или да си правил изобщо нещо, което те отличава от останалите, защото конкуренцията е повече от жестока. Настоящи и някогашни студенти споделят, че университетските кампуси постоянно са „ прекомерно мъжки “, а девойките се сблъскват с открит тормоз и злоупотреби.
Затова и не е изненадващо, че процентът на отпадналите студенти е висок. За някои от тях натискът на IIT е безусловно смъртоносен - от 2018 година насам 33 студенти от IIT са се самоубили, сочат държавни данни, представени от интернет изданието. Само тази година в IIT са регистрирани шест самоубийства през първите четири месеца на годината.
Но даже на фона на тези кавги и нещастия, IIT остават крайъгълен камък за индийския софтуерен пейзаж, защото той е най-прекият път към кариера в процъфтяващия софтуерен бранш на страната. Още повече, че институтът възнамерява да придобие световно наличие, разширявайки активността си в Европа, Близкия изток и Югоизточна Азия.
Дискриминация
Това продължаващо и възходящо въздействие повдига въпроси за бъдещето на индийската софтуерна промишленост. Силната конкуренция за местата, както и разноските за обезпечаването им, прави по този начин, че звената на IIT исторически са ориентирани към по-богати и привилегировани групи. Учениците в неравностойно състояние или от по-ниски касти са изправени пред двойно задължение - високи упования и дискриминация, което на собствен ред затруднява влизането им, както и триумфа им, когато въпреки всичко съумеят да станат част от образователното заведение.
Но какво значи това за потока от софтуерни водачи в Индия, а и за света като цяло, откакто IIT се развива като парник за хиперконкуренция, в който привилегиите и мизогинията са вградени в основите му?
" Липсата на кастово многообразие в софтуерния бранш в Индия, а оттова и в световния бранш, е сериозен проблем, на който доста рядко се обръща внимание ", споделя социологът Девика Нараян. " Това е клуб на момчетата от преобладаващите касти. "
Индийската просветителна система е известна с това, че в нея има доста хора, само че заради неналичието на налични и качествени места за висше обучение за по-голямата част от популацията натискът за постъпване в добър университет стартира от ранна възраст, като родителите записват децата си на самостоятелни или групови частни уроци, с цел да изпреварят конкуренцията.
През 2021 година да вземем за пример 1,5 милиона възпитаници се явяват на JEE, с цел да се борят за 13 000 места във всеки от 23-те IIT - което значи, че за всяко място се състезават 115 претенденти. При всички случаи обаче е по-вероятно за един претендент да влезе в IIT, в случай че разполага с запаси и е мъж.
Учебните центрове, какъвто посещава Рагвани, нормално изискват да се живее надалеч от вкъщи, тъй че родителите постоянно обезкуражават девойките да се явяват на изпитите. В резултат на това дамите съставляват към 20% от студентите в IIT през образователната година 2022-23, а първата жена шеф на IIT е назначена по-рано тази година - не в IIT в Индия, а в Танзания.
По отношение на учениците от маргинализирани общности пък дейностите на института са нож с две остриета. По силата на схемата учениците от тези групи имат друг метод на оценяване за JEE, с цел да се компенсират историческите социално-икономически компликации, наред с други фактори. Това, съгласно студентите, е основало благоприятни условия за дискриминация, откакто те в последна сметка съумеят да влязат в IIT.
" Когато хората ни питат за ранга ни, те вършат догадки, с цел да схванат нашата прослойка ", споделя Рави, студент от далитската прослойка в IIT в Делхи, а фамилиите постоянно предизвестяват студентите далити да крият произхода си, с цел да избегнат дискриминация.
Не на последно място, създателите и висшите ръководители на софтуерни компании в огромната си част носят културата на работа, учредена на разбиранията на IIT – свръхконкуренция и експедитивност на работата, съчетани с много привилегии, които ги защищават от отрицателните последствия от поемането на опасности. Но по-голямата част от индийците не са високообразовани и богати градски поданици. Това значи, че архитектите на софтуерни артикули - като да вземем за пример платформите за доставка на храна или други сходни, имат радикално друг опит в обществото и разбирания от хората, които работят по-надолу по веригата. Това е и повода постоянно чиновниците да оповестяват за дискриминация, шокиращи условия на труд и случайни уволнения. По този метод основателите на софтуерни политики в Индия постоянно вземат радикални решения, които слагат в неравностойно състояние милиони хора в бедните и селските общности.
Той даже не е обмислял да кандидатства в IIT, до момента в който през 2017 година в Тане, покрай мястото, където живее в Мулунд, Мумбай, не отваря порти школа за подготовка на деца за елитни образователни заведения. За да стане част от възпитаниците на IIT, всеки би трябвало да издържи приемен изпит, прочут като JEE, а образователните центрове са профилирани в подготовката на възпитаници за тези изтощителни проби. Само 0,5% от претендентите са одобрявани в бакалавърските курсове на IIT.
За да се запише в подготвителния център, Рагвани напуща учебно заведение, завършвайки гимназиалното си равнище отдалечено. По принцип това би му коствало 6 000 $, само че той получава стипендия и се постанова да заплати „ едвам “ 2 500.
„ Това е интензивна стратегия. Нямах никакъв обществен живот ", споделя Рагвани пред Wired. " Ходех на курсовете рано заран и се прибирах късно у дома. Нямах телефон. Просто учех, ядях и спях. "
Усилената работа се отплаща и през 2019 година той получава място в IIT Madras в южния град Ченай, само че това се оказва единствено началото на големите старания, които би трябвало да постави. От средностатистическия ученик на IIT се чака да отделя 50-55 часа седмично за академичната си стратегия, да си обезпечи стажове и работно място в влиятелни компании и да поддържа разнообразни извънкласни ползи и действия - в това число до два часа наложително физическо образование седмично.
С течение на годините определението за извънреден възпитаник, какъвто се изисква да бъде всеки един в IIT, се трансформира. Вече не е задоволително да имаш положителни оценки, а би трябвало да си редактирал университетския вестник, да си събирал пари за щедрост или да си правил изобщо нещо, което те отличава от останалите, защото конкуренцията е повече от жестока. Настоящи и някогашни студенти споделят, че университетските кампуси постоянно са „ прекомерно мъжки “, а девойките се сблъскват с открит тормоз и злоупотреби.
Затова и не е изненадващо, че процентът на отпадналите студенти е висок. За някои от тях натискът на IIT е безусловно смъртоносен - от 2018 година насам 33 студенти от IIT са се самоубили, сочат държавни данни, представени от интернет изданието. Само тази година в IIT са регистрирани шест самоубийства през първите четири месеца на годината.
Но даже на фона на тези кавги и нещастия, IIT остават крайъгълен камък за индийския софтуерен пейзаж, защото той е най-прекият път към кариера в процъфтяващия софтуерен бранш на страната. Още повече, че институтът възнамерява да придобие световно наличие, разширявайки активността си в Европа, Близкия изток и Югоизточна Азия.
Дискриминация
Това продължаващо и възходящо въздействие повдига въпроси за бъдещето на индийската софтуерна промишленост. Силната конкуренция за местата, както и разноските за обезпечаването им, прави по този начин, че звената на IIT исторически са ориентирани към по-богати и привилегировани групи. Учениците в неравностойно състояние или от по-ниски касти са изправени пред двойно задължение - високи упования и дискриминация, което на собствен ред затруднява влизането им, както и триумфа им, когато въпреки всичко съумеят да станат част от образователното заведение.
Но какво значи това за потока от софтуерни водачи в Индия, а и за света като цяло, откакто IIT се развива като парник за хиперконкуренция, в който привилегиите и мизогинията са вградени в основите му?
" Липсата на кастово многообразие в софтуерния бранш в Индия, а оттова и в световния бранш, е сериозен проблем, на който доста рядко се обръща внимание ", споделя социологът Девика Нараян. " Това е клуб на момчетата от преобладаващите касти. "
Индийската просветителна система е известна с това, че в нея има доста хора, само че заради неналичието на налични и качествени места за висше обучение за по-голямата част от популацията натискът за постъпване в добър университет стартира от ранна възраст, като родителите записват децата си на самостоятелни или групови частни уроци, с цел да изпреварят конкуренцията.
През 2021 година да вземем за пример 1,5 милиона възпитаници се явяват на JEE, с цел да се борят за 13 000 места във всеки от 23-те IIT - което значи, че за всяко място се състезават 115 претенденти. При всички случаи обаче е по-вероятно за един претендент да влезе в IIT, в случай че разполага с запаси и е мъж.
Учебните центрове, какъвто посещава Рагвани, нормално изискват да се живее надалеч от вкъщи, тъй че родителите постоянно обезкуражават девойките да се явяват на изпитите. В резултат на това дамите съставляват към 20% от студентите в IIT през образователната година 2022-23, а първата жена шеф на IIT е назначена по-рано тази година - не в IIT в Индия, а в Танзания.
По отношение на учениците от маргинализирани общности пък дейностите на института са нож с две остриета. По силата на схемата учениците от тези групи имат друг метод на оценяване за JEE, с цел да се компенсират историческите социално-икономически компликации, наред с други фактори. Това, съгласно студентите, е основало благоприятни условия за дискриминация, откакто те в последна сметка съумеят да влязат в IIT.
" Когато хората ни питат за ранга ни, те вършат догадки, с цел да схванат нашата прослойка ", споделя Рави, студент от далитската прослойка в IIT в Делхи, а фамилиите постоянно предизвестяват студентите далити да крият произхода си, с цел да избегнат дискриминация.
Не на последно място, създателите и висшите ръководители на софтуерни компании в огромната си част носят културата на работа, учредена на разбиранията на IIT – свръхконкуренция и експедитивност на работата, съчетани с много привилегии, които ги защищават от отрицателните последствия от поемането на опасности. Но по-голямата част от индийците не са високообразовани и богати градски поданици. Това значи, че архитектите на софтуерни артикули - като да вземем за пример платформите за доставка на храна или други сходни, имат радикално друг опит в обществото и разбирания от хората, които работят по-надолу по веригата. Това е и повода постоянно чиновниците да оповестяват за дискриминация, шокиращи условия на труд и случайни уволнения. По този метод основателите на софтуерни политики в Индия постоянно вземат радикални решения, които слагат в неравностойно състояние милиони хора в бедните и селските общности.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ