Мястото на действието е Дания и по-точно град Орхус.   

Мястото на действието е Дания и по-точно град Орхус.    В мазето на локалния университет има дълги редици от лавици с пластмасови кофи. Върху тях са изписани номера, а вътре се съхраняват човешки мозъци, потопени във формалин. Защо?    Истината е, че и през днешния ден науката знае относително малко за човешкия мозък. Преди 80 години обаче се е знаело още по-малко. Горе-долу към края на Втората международна война в Дания се взема решение да стартира събирането на мозъци от умряли хора. Целта – научно-изследователска. Идеята е лекарите да имат свободен достъп и надлежно да схванат по-добре какви провали нанасят върху този орган другите заболявания. И надлежно – по какъв начин да ги лекуват, споделя BBC.    В наши дни може и да звучи скандално, само че преди няколко десетилетия не е имало праткика за опазване на човешки остатъци да се желае единодушие. В Дания стартират да събират мозъците на най-вече психологично заболели хора. От една страна множеството от тях надали биха разбрали какво ги питат дори да им е търсено единодушие. От друга, тогава разбирането за лекуване на тези заболявания е напълно друго. Болните постоянно биват изолирани от близки и семейство, върху тях се експертиментира с разнообразни лечения. Обществото също не е било изключително толерантно, тъй че е ненапълно признато, когато човек се разболее от нещо сходно, да бъде съвсем зарязан от околните си и да зависи единствено от волята на лекарите.    И тъй като никой не се интересува от детайлностите, събирането и запазването на мозъци е вършено съвсем в секретност. Не тъкмо, само че просто прекомерно малко хора имат предпочитание да научат детайлности.    Така в продължение на съвсем 40 години в университета се натрупат органи. Към средата на 80-те години обаче действителностите са други. Тогава е взето решение практиката да бъде прекъсната. 

„ Разполагаме с 9479 човешки мозъка. Всички са в кофи и са номериран от първия до последния “, споделя пред BBC Мартин Нилсен, патолог и шеф на звеното, наричано „ Мозъчната сбирка “.    Според него в предишното органи са взимани най-често от хора, страдащи от шизофрения и деменция. Идеята за събирането им идва от двама професори – Ерик Стромгрен и Ларус Ейнарсон. Така се основава Институът за мозъчни патологии, звено, което съществува и до през днешния ден.    И въпреки доста хора да не са наясно какви тъкмо практики се ползват там, институтът става известен през 60-те и 70-те години на предишния век. Едва в края на 90-те години обществото научава детайлностите. И стартира един нескончаем публичен и медиен спор.    „ Първоначалните реакции бяха в посока, че би трябвало да се отървем от стореното зло като се откажем и от самата сбирка – да погребем мозъците или да ги кремираме “, споделя Кнуд Кристиансен, някогашен ръководител на датската асоциация за ментално здраве.   В последна сметка обаче се взема решение мозъчната сбирка да бъде непокътната. През 2027 година пък е решено тя да бъде преместена в университета в град Оденсе.  Към тези хиляди човешки органи отношението към този момент се трансформира, споделя през днешния ден Кристиансен. Повечето хора са с убеждението, че в случай че те могат да се изпозват с научни цели, с цел да се оказва помощ на бъдещи пациенти, това би трябвало да бъде направено.    „ Би било тъпо, в случай че не се употребява за научни цели “, споделя и „ пазителят “ на сбирката Нилсен. 

Всъщност за учени, които се занимават с тази материя, това е същинска златна мина. Датската сбирка е неповторима и тъй като в нея се пазят най-старите мозъци, на процедура недокоснати. Това значи, че един академик може да добие непосредствени усещания за процеси ли болести без да му се постанова да чете писания, писани преди 50-60 години и да се пита дали създателят в забелязал всичко значимо.    „ Наблюдавайки провалите от една болест в „ необработен тип “ добиваме доста по-добра визия за това какво съставлява, а и какво е въздействието на лекуването “, споделя Микел Олесен, един от откривателите, които работят с сбирката.   Органи, защитавани от толкоз години, през днешния ден не се намират елементарно. В наши дни компликациите пред събирането им са доста повече, тъй като единодушието е наложително и научните центрове разчитат преидмно на донорство.    „ Винаги съм считал, че имаме тази сбирка, с цел да оказваме помощ на бъдещи заболели. Благодарение на проучванията може и да открием нови способи за диагностициране или лекуване, които са били немислими преди 50 години “, споделя Ниелсен.