Мястото е църквата Сан Клементе, градът е Рим, главните действащи

...
Мястото е църквата Сан Клементе, градът е Рим, главните действащи
Коментари Харесай

Боговдъхновен кич или българският културен инцидент в Рим

Мястото е църквата Сан Клементе, градът е Рим, основните настоящи лица – министърът на културата Мариян Бачев и художничката Милена Велчева. Скандалът – изложбата " Прегръдката на мира ", която цветната родна тирада в онлайн пространството дефинира като " кич ", " идиотизъм " и " културно-религиозни конвулсии ". Резултатът: " Направо сме им взели акъла на тия в Рим с техните тъпи Леонардо/ " меонардо " и Рафаел/ " мафаел " .

" Това, което видях, е смущаващо. Работите наподобяват доста любителски. Да бъдат сложени тъкмо гроба на Свети Константин Кирил Философ е ужасяващо ", разяснява пред Mediapool изложбата професор Велислав Минеков - учител в Националната художествена академия и някогашен министър на културата.

" Православен духовник облечен с бизнес костюм и наметнат с нещо необичайно с кръпка на рамото (икона), прихваща залитащия напред папа, който, съдейки по зелените петна на лицето му, или умира или всеки миг ще повърне връз свещеника. Отзад скаутски хор, евентуално пее, само че не е несъмнено, тъй като скаутът горе вляво е затворил очи много двусмислено. Предводителят на хора - явен умопобъркан садист държи роза (?!), а вълнообразно момиче с вълнообразни ръце свири на флейта (предполагам) ".



Това е описанието на Фани Давидова, оповестено във Facebook, във връзка една от картините, показани в границите на изложбата, чието разкриване от министерството дефинираха като " освен живописен успех, само че и нравствен жест – рядко и високо самопризнание за актуалното българско изкуство ".
Какво знаем за авторката?
" Милена Велчева е магистър в Художествената академия " Николай Павлович ". Работи в региона на живописта, графиката, текстила и илюстрацията. Има 25 независими изложения в България и чужбина. Един от най-големите модерни майстори на сухия пастел ", се споделя в страницата във Facebook, в която авторката разгласява своето изкуство.



Велчева е носителка на премията " Златен витяз " на учредения от Кремъл Славянски конгрес на изкуствата " Златен Витяз " .

По информация на Българското посолство към Светия трон Милена Велчева е:

" незабравим български художник, който със своето неповторимо авторско наличие и неизменим естетически и нравствен креативен метод разкрива позицията си към духовните и нравствени полезности, като интензивно приобщава към тях. Духовници назовават картините ѝ " боговдъхновени ", " духовно благосъстояние ", а самата нея " богодарена в Господа ". Изкуствоведи дефинират творчеството ѝ като " безрезервно навлизане в тематиката за безконечното и непреходното ", " същински авангард в епохата на развихрения модернизъм ", а техниката ѝ като " изумителна ".
" Печален избор " и " конвулсии " за експертите
Експертите обаче не споделят мнението на духовниците и културното министерство. Според Яра Бубнова - български куратор и живописен критик – показаните произведения на " творкинята " са илюстрация на " скръбен избор на предмети, притежаващи характерности на художествени творби ".



" Денят ми стартира със мощни конвулсии. Културно-религиозни! Идиотизмът е превзел и Министерството на културата… ",.



И други показаха като " провинен " министерството на културата и по-конкретно министър Бачев, обвинявайки го в непросветеност:

" Около отвратителния вулгарен тъпанар Трифонов са се събрали други отвратителни пошли простаци и Борисов " даде " културата на един от тях ", написа в обществената мрежа Райна Гаврилова.



Вместо да сближи културите и да въодушеви с духовна символика, " Прегръдката на мира " провокира разлом – освен сред критиците и институциите, само че и сред самите показа за модерно изкуство и неговото място в свещено пространство като Сан Клементе. За едни – изкуството на Велчева е божествено обръщение, за други – кичозна илюстрация на неуспеха на държавната културна политика . Между духовните възторзи и публичното отвращение остава един въпрос без еднопосочен отговор: чие е изкуството – на актьора, на институциите, или на публиката, която се усеща посрамена? В Рим май отговорът към този момент е даден.

Накрая можем да си напомним една крилата фраза от времето на соца: " Не ме е боязън от министъра на културата, боязън ме е от културата на министъра ".
Източник: mediapool.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР