Селище, обитавано в 10 различни периода, проучват археолози край Пловдив
Мястото е населявано в продължение на към 10 интервала - ранен и късен неолит, ранен, междинен и късен халколит, ранна и междинна бронзова ера, ранна желязна ера, остарял и типичен интервал в късната желязна ера, ранно римски интервал, Ранно средновековие и византийски интервал
Многослойно провинциално населено място, ситуирано върху няколко хектара край пловдивското село Скутаре, датирано от 6000 година прочие н.е. изследват археолози от Регионалния археологически музей и Кирило-Методиевския теоретичен център при Българска академия на науките.
Проучени са примитивни постройки, ями за предпазване на храна, пещи и 16 кладенеца, сподели в изявление за Българска телеграфна агенция ръководителят на теренните изследвания Мария Божинова.
Мястото е населявано в продължение на към 10 интервала - ранен и късен неолит, ранен, междинен и късен халколит, ранна и междинна бронзова ера, ранна желязна ера, остарял и типичен интервал в късната желязна ера, ранно римски интервал, Ранно средновековие и византийски интервал. Няколко от тези интервали не са познати в Пловдив изобщо или не са проучени.
Археолозите имат месец, с цел да проучат 7,5 дка от селището (Снимка: БТА/ Ирина Шопова)
До момента има проучени 16 кладенеца от всички интервали, с изключение на от неолита и халколита.
Изводът е, че в интервала на 6-5 хилядолетие не са имали проблем с водата целогодишно.
През всички други интервали очевидно главният водоизточник е пресъхвал през лятото, изясни Божинова. Най-ранният бунар е от ранната бронзовата ера и е датиран от 2900 година прочие Хр. Най-интересни са кладенците от класическия интервал на желязната ера, тъй като откакто стопират да се употребяват за водоизточник, са служили за депа, екарисаж.
Ръководителката на теренните изследвания Мария Божинова (Снимка: БТА/ Ирина Шопова)
Един бунар от средата на IV век прочие Хр. е употребен като килия. Вътре на три равнища, на разстояние на метър един от различен, са открити три човешки скелета. Долните два са починали там - първият от безсилие, а втория е заровен жив, считат археолозите.
До тях са открити съдове, което сочи, че евентуално известно време са им давани вода и храна. Най-горният човек е хвърлен мъртъв. Това са хора, които нямат право да са в постоянните гробища - може да са врагове, нарушители или някои провинили се пред обществото, изясни Божинова.
На терен са разкрити поземлен вид примитивни постройки, ями за предпазване на храна, за питоси. Открити са и няколко пещи. От Средновековието има битови пещи за печене на храна. Археолозите са се натъкнали на пещ от 7-6 век пр.н.е. за произвеждане на керамика, работена на колело. Тогава за първи път се появява керамика, направена на грънчарско колело в Тракия.
Започването на потреблението на грънчарското колело бележи една доста основна смяна - появява се профилирано, занаятчийско произвеждане, т. е. има хора, които се занимават строго профилирано и напълно са ангажирани с това произвеждане, акцентира Божинова. По думите й това приказва за появяването на стопанска система от градски вид.
Дотогава за керамичното произвеждане има майстори, само че в огромна степен се създава в дома.
Тази ранна поява на грънчарското колело и други данни демонстрират, че керамиката е създавана тук, на място. По това време траките стартират да контактуват по-сериозно с развитите цивилизации на юг - с Гърция, Анатолия, Персия, което довежда до появяването на градовете, градските центрове и Тракийското царства. " Пещта беше доста хубава, безусловно професионално осъществяване.
Многослойно провинциално населено място, ситуирано върху няколко хектара край пловдивското село Скутаре, датирано от 6000 година прочие н.е. изследват археолози от Регионалния археологически музей и Кирило-Методиевския теоретичен център при Българска академия на науките (Снимка: БТА/ Ирина Шопова)
Голяма част от вътрешните детайли са авансово готови и по-късно инсталирани ", описа експертът.
На терена има открити бронзова игла за дреха, сребърна обеца с позлата и две пещи от бронзовата ера, които са най-вероятно за разтопяване на метал. Бронзът е доста необичаен тогава. Той е единствено за елита и това са извънредно първокласни предмети и доста рядко на обекти от бронзовата ера се намира бронз, уточни археологът.
Селището е съществувало в продължение на седем-осем хиляди години. То се е променяло като размери, населявана повърхност, обичай и стопанска система. В желязната ера, времето на ранните тракийски царства, то е в компактна територия, до момента в който във всички останали интервали се следи разпростряност.
До момента има проучени 16 кладенеца от всички интервали, с изключение на от неолита и халколита (Снимка: БТА/ Ирина Шопова)
Специалистите са открили обитаване през ранния неолит, т.е. още от зората на човешката цивилизация хората са се заселили на това място. За разлика от селищните могили тук има хоризонтална стратиграфия - обитаемоте места в другите интервали не са били едно върху друго, а едно към друго.
Поради това се получава доста огромна повърхност от всички интервали. Основната причина хората да изберат това място, е че тъкмо тук, почти, където в този момент е пътят за селата Скутаре и Рогош, минава трасето на един от главните пътища, който води от Азия, през Константинопол, Одрин, Пловдив, София, Белград и Европа, сподели специалистката. Най-важната пътна артерия, която свързва двата континента е минавала през това място. Този път, наименуван Виа Диагоналис през Римския интервал, сигурно повтаря друго трасе.
Друга причина в продължение на хилядолетия хората да се заселват тук е близостта на река Марица, която е на към 1.5 км., както и друга дребна река.
От терена са взимани проби за палеоботанични проучвания, с цел да се откри каква е била растителността за всеки един интервал. За бронзовата ера имаме проучвания, че е имало главно тревиста растителност - пасища. Това сочи, че жителите на селището се са занимавали с отглеждане на животни.
Селището е било земеделско и обособените къщи, имения или ферми с дворове са на огромно разстояние едно от друго. Открити са траншеи от оградни зидове, които затварят огромни площи. Това още веднъж сочи, че хората са се занимавали със скотовъдство и в тези дворове са прибирали добитъка. Има доста скелети на кучета, към 10. Кой гледа доста кучета - който гледа животни, уточни археологът. Със сигурност хората са взели участие интензивно в комерсиалния продан, несъмнено е имало и страноприемници поради пътя Виа Диагоналис.
" Има доста огромен контрастност от това, което познаваме от римската ера в Пловдив, и тук. Особено забавно е, че през I век, когато в Пловдив навлизат трапезни съдове, подбудени от римската мода, в това число и кухненска керамика, тук кухненската керамика е в старите обичаи, напълно на ръка ", описа Божинова. По думите й модерно проучване демонстрира, че този детайл от културата на хората, който най-бавно се трансформира, е кухнята, в това число и през днешния ден. Това се отразява и на посудата.
Археолозите имат месец, с цел да проучат 7,5 дка от селището. Културният слой, т. е. частта, върху която има следи от човешко обитаване, е доста високо - в горните 50 см. Всички те са унищожени от над 100-годишната земеделска обработка на терена. В дълбочина за тях остават вкопаните елементи от обитаването - ями, кладенци, изби. Земята е доста твърда и мъчно се копае, сподели Божинова.
Спасителните разкопки на това населено място се организират втора година.
То е намерено още през 2017 година, когато са правени теренни изследвания поради реконструкцията на железопътната линия Пловдив - Бургас. През 2023 година в продължение на три месеца обектът е изцяло изследван в границите на сервитута на НКЖИ. Всичко, което заслужава внимание, е преместено в музея, останалото е точно документирано.
Има забавни предмети, находки и в бъдеще ще създадем експозиция, отдадена на обекта, сподели археологът. Открити са бронзова флейта с костни детайли, златно мънисто, ранна керамика, направена на грънчарско колело и доста други. Има извадени над 20 цели съдове, някои с богата декорация, изключително от праисторията.
Тази година се изследва върху няколко частни имота, върху които е очакван градеж на хранилища и ритейл парк.
Попаднахме в " параграф 22 ", че макар че обектът е регистриран през 2017 година и е качен в базата данни на археологическата карта на България, строителните позволения за частните вложения са без условие да се съгласува градежът с културна институция, сподели археологът.
По думите й, в случай че експертите не са участвали на обекта, теренът щял да се застрои, без да схванат. Всички вложители са доста съзнателни и откакто бяха известени, се съобразиха с нас и заплащат археологическите изследвания.
Регионалният археологически музей в Пловдив имат план, финансиран от Министерството на културата, с който са си сложили за цел да изготвят цялостна археологическа карта на региона директно към Пловдив, така наречен хинтерланд - територията, която е директно към градския център.
Това от научна позиция е извънредно значимо, тъй като Пловдив е най-големият център за Тракия, Южна България през съвсем всички исторически интервали, означи Божинова. Въпреки, че над 100 години се вършат изследвания в града и са събрани доста данни за него, съвсем изцяло убягва периферията му.
Когато се откри какво има в периферията, ще бъде допълнена информацията за значимостта на града през обособените интервали. В рамките на три години до момента са регистрирани към 67 археологически обекта и това населено място е най-голямото от всички. То е най-богато и като интервали на обитаване. В мащабите на България даже, това е най-мащабно проучваното населено място, отвън градските селища, уточни археологът.
В разкопките взе участие доцент доктор Камен Станев от Кирило-Методиевския теоретичен център при Българска академия на науките и студенти от компетентност " Археология " от Пловдивския университет " Паисий Хилендарски ".
Многослойно провинциално населено място, ситуирано върху няколко хектара край пловдивското село Скутаре, датирано от 6000 година прочие н.е. изследват археолози от Регионалния археологически музей и Кирило-Методиевския теоретичен център при Българска академия на науките.
Проучени са примитивни постройки, ями за предпазване на храна, пещи и 16 кладенеца, сподели в изявление за Българска телеграфна агенция ръководителят на теренните изследвания Мария Божинова.
Мястото е населявано в продължение на към 10 интервала - ранен и късен неолит, ранен, междинен и късен халколит, ранна и междинна бронзова ера, ранна желязна ера, остарял и типичен интервал в късната желязна ера, ранно римски интервал, Ранно средновековие и византийски интервал. Няколко от тези интервали не са познати в Пловдив изобщо или не са проучени.
Археолозите имат месец, с цел да проучат 7,5 дка от селището (Снимка: БТА/ Ирина Шопова) До момента има проучени 16 кладенеца от всички интервали, с изключение на от неолита и халколита.
Изводът е, че в интервала на 6-5 хилядолетие не са имали проблем с водата целогодишно.
През всички други интервали очевидно главният водоизточник е пресъхвал през лятото, изясни Божинова. Най-ранният бунар е от ранната бронзовата ера и е датиран от 2900 година прочие Хр. Най-интересни са кладенците от класическия интервал на желязната ера, тъй като откакто стопират да се употребяват за водоизточник, са служили за депа, екарисаж.
Ръководителката на теренните изследвания Мария Божинова (Снимка: БТА/ Ирина Шопова) Един бунар от средата на IV век прочие Хр. е употребен като килия. Вътре на три равнища, на разстояние на метър един от различен, са открити три човешки скелета. Долните два са починали там - първият от безсилие, а втория е заровен жив, считат археолозите.
До тях са открити съдове, което сочи, че евентуално известно време са им давани вода и храна. Най-горният човек е хвърлен мъртъв. Това са хора, които нямат право да са в постоянните гробища - може да са врагове, нарушители или някои провинили се пред обществото, изясни Божинова.
На терен са разкрити поземлен вид примитивни постройки, ями за предпазване на храна, за питоси. Открити са и няколко пещи. От Средновековието има битови пещи за печене на храна. Археолозите са се натъкнали на пещ от 7-6 век пр.н.е. за произвеждане на керамика, работена на колело. Тогава за първи път се появява керамика, направена на грънчарско колело в Тракия.
Започването на потреблението на грънчарското колело бележи една доста основна смяна - появява се профилирано, занаятчийско произвеждане, т. е. има хора, които се занимават строго профилирано и напълно са ангажирани с това произвеждане, акцентира Божинова. По думите й това приказва за появяването на стопанска система от градски вид.
Дотогава за керамичното произвеждане има майстори, само че в огромна степен се създава в дома.
Тази ранна поява на грънчарското колело и други данни демонстрират, че керамиката е създавана тук, на място. По това време траките стартират да контактуват по-сериозно с развитите цивилизации на юг - с Гърция, Анатолия, Персия, което довежда до появяването на градовете, градските центрове и Тракийското царства. " Пещта беше доста хубава, безусловно професионално осъществяване.
Многослойно провинциално населено място, ситуирано върху няколко хектара край пловдивското село Скутаре, датирано от 6000 година прочие н.е. изследват археолози от Регионалния археологически музей и Кирило-Методиевския теоретичен център при Българска академия на науките (Снимка: БТА/ Ирина Шопова) Голяма част от вътрешните детайли са авансово готови и по-късно инсталирани ", описа експертът.
На терена има открити бронзова игла за дреха, сребърна обеца с позлата и две пещи от бронзовата ера, които са най-вероятно за разтопяване на метал. Бронзът е доста необичаен тогава. Той е единствено за елита и това са извънредно първокласни предмети и доста рядко на обекти от бронзовата ера се намира бронз, уточни археологът.
Селището е съществувало в продължение на седем-осем хиляди години. То се е променяло като размери, населявана повърхност, обичай и стопанска система. В желязната ера, времето на ранните тракийски царства, то е в компактна територия, до момента в който във всички останали интервали се следи разпростряност.
До момента има проучени 16 кладенеца от всички интервали, с изключение на от неолита и халколита (Снимка: БТА/ Ирина Шопова)
Специалистите са открили обитаване през ранния неолит, т.е. още от зората на човешката цивилизация хората са се заселили на това място. За разлика от селищните могили тук има хоризонтална стратиграфия - обитаемоте места в другите интервали не са били едно върху друго, а едно към друго.
Поради това се получава доста огромна повърхност от всички интервали. Основната причина хората да изберат това място, е че тъкмо тук, почти, където в този момент е пътят за селата Скутаре и Рогош, минава трасето на един от главните пътища, който води от Азия, през Константинопол, Одрин, Пловдив, София, Белград и Европа, сподели специалистката. Най-важната пътна артерия, която свързва двата континента е минавала през това място. Този път, наименуван Виа Диагоналис през Римския интервал, сигурно повтаря друго трасе.
Друга причина в продължение на хилядолетия хората да се заселват тук е близостта на река Марица, която е на към 1.5 км., както и друга дребна река.
От терена са взимани проби за палеоботанични проучвания, с цел да се откри каква е била растителността за всеки един интервал. За бронзовата ера имаме проучвания, че е имало главно тревиста растителност - пасища. Това сочи, че жителите на селището се са занимавали с отглеждане на животни.
Селището е било земеделско и обособените къщи, имения или ферми с дворове са на огромно разстояние едно от друго. Открити са траншеи от оградни зидове, които затварят огромни площи. Това още веднъж сочи, че хората са се занимавали със скотовъдство и в тези дворове са прибирали добитъка. Има доста скелети на кучета, към 10. Кой гледа доста кучета - който гледа животни, уточни археологът. Със сигурност хората са взели участие интензивно в комерсиалния продан, несъмнено е имало и страноприемници поради пътя Виа Диагоналис.
" Има доста огромен контрастност от това, което познаваме от римската ера в Пловдив, и тук. Особено забавно е, че през I век, когато в Пловдив навлизат трапезни съдове, подбудени от римската мода, в това число и кухненска керамика, тук кухненската керамика е в старите обичаи, напълно на ръка ", описа Божинова. По думите й модерно проучване демонстрира, че този детайл от културата на хората, който най-бавно се трансформира, е кухнята, в това число и през днешния ден. Това се отразява и на посудата.
Археолозите имат месец, с цел да проучат 7,5 дка от селището. Културният слой, т. е. частта, върху която има следи от човешко обитаване, е доста високо - в горните 50 см. Всички те са унищожени от над 100-годишната земеделска обработка на терена. В дълбочина за тях остават вкопаните елементи от обитаването - ями, кладенци, изби. Земята е доста твърда и мъчно се копае, сподели Божинова.
Спасителните разкопки на това населено място се организират втора година.
То е намерено още през 2017 година, когато са правени теренни изследвания поради реконструкцията на железопътната линия Пловдив - Бургас. През 2023 година в продължение на три месеца обектът е изцяло изследван в границите на сервитута на НКЖИ. Всичко, което заслужава внимание, е преместено в музея, останалото е точно документирано.
Има забавни предмети, находки и в бъдеще ще създадем експозиция, отдадена на обекта, сподели археологът. Открити са бронзова флейта с костни детайли, златно мънисто, ранна керамика, направена на грънчарско колело и доста други. Има извадени над 20 цели съдове, някои с богата декорация, изключително от праисторията.
Тази година се изследва върху няколко частни имота, върху които е очакван градеж на хранилища и ритейл парк.
Попаднахме в " параграф 22 ", че макар че обектът е регистриран през 2017 година и е качен в базата данни на археологическата карта на България, строителните позволения за частните вложения са без условие да се съгласува градежът с културна институция, сподели археологът.
По думите й, в случай че експертите не са участвали на обекта, теренът щял да се застрои, без да схванат. Всички вложители са доста съзнателни и откакто бяха известени, се съобразиха с нас и заплащат археологическите изследвания.
Регионалният археологически музей в Пловдив имат план, финансиран от Министерството на културата, с който са си сложили за цел да изготвят цялостна археологическа карта на региона директно към Пловдив, така наречен хинтерланд - територията, която е директно към градския център.
Това от научна позиция е извънредно значимо, тъй като Пловдив е най-големият център за Тракия, Южна България през съвсем всички исторически интервали, означи Божинова. Въпреки, че над 100 години се вършат изследвания в града и са събрани доста данни за него, съвсем изцяло убягва периферията му.
Когато се откри какво има в периферията, ще бъде допълнена информацията за значимостта на града през обособените интервали. В рамките на три години до момента са регистрирани към 67 археологически обекта и това населено място е най-голямото от всички. То е най-богато и като интервали на обитаване. В мащабите на България даже, това е най-мащабно проучваното населено място, отвън градските селища, уточни археологът.
В разкопките взе участие доцент доктор Камен Станев от Кирило-Методиевския теоретичен център при Българска академия на науките и студенти от компетентност " Археология " от Пловдивския университет " Паисий Хилендарски ".
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ