Институт за пътна безопасност: МВР не е отчело в регистрите над 2500 лица пострадали от катастрофи
МВР не е отчело в регистрите над 2500 лица потърпевши от ПТП. Това написа в мнение до Фрог нюз Института за пътна сигурност. В него се споделя още:
В началото на годината Институтът разгласява Доклад за сигурността - „ Анализ и оферти за понижаване на пътнотранспортния травматизъм”, който ни демонстрира възходящото несъблюдение на посочените стратегически цели в Национална тактика за възстановяване сигурността в придвижването по пътищата в България за интервала 2011-2020 година Реалният брой на починалите участници в придвижването при ПТП през 2015 година надвишава с 48 лица броя им през 2014 година и доближава 708 души. Броят на починалите при ПТП през 2016 година остава още веднъж 708 души. През 2017 година се установи спад с 26 лица по отношение на 2016 година.
Тези данни съпоставени с прогнозния ритъм за понижаване на жертвите от Стратегията демонстрират, че в 2014 година починалите са повече с 40 лица; в 2015 година – 120 лица и през 2016 година – 165 лица и през 2017 година – 178 лица. От този разбор се вижда, възходящо несъблюдение на стратегическата цел за понижаване на жертвите от ПТП макар регистрираното понижението през 2017 година с 3,67% на починалите по отношение на 2016 година. Ако към горният разбор прибавим оценка за вероятността от загуба на живот за участниците в придвижването, ще забележим, че тя нараства още по-значително от повишаването на абсолютния брой на починалите. Причината за това е намаляването на броя на популацията на страната годишно сред 40 000 – 50 000 души. През 2014 година рискът за загуба на живот при ТПТП за всеки български жител е с възможност 91.64%0000 (на 1 000 000 лица), през 2016 година той нараства до 99.05%0000, през 2017 година се установи спад от 2.04 %0000 и доближава до 97.01%0000.
Данните на Европейска комисия се демонстрират, че рискът от загуба на живот в България е един от най-високите в Европейски Съюз и е към четири пъти по-висок в сравнение с в Швеция, Германия, Италия, Англия и Франция. Сравнението на положението на сигурността по индикатор убити на 1 000 000 лица показва 2-2.5 по-висока смъртност по пътищата в нашата страна по отношение на приблизително за Европейски Съюз.
Относително високия растеж на пътнотранспортни-произшествия и последствията от тях дава опция да се приказва за „ война по пътищата”, чиито жертви всяка година стават стотици жители. На 27.05.2017 година на съвещание на Министерски съвет министър председателят Бойко Борисов разгласи война на „ войната по пътищата”. Реални дейности до този миг не са установени. Няма смяна в системата на образованите по БДП, няма нов Закон за придвижване по пътищата, който да предложи нов модел за ръководство на БДП, административната процедура по налагане на санкции продължава да е все по този начин неефективна.
Единствените старания установени през този интервал са неточно вписване на ПТП и породеният от тях травматизъм. След направена информация в Министерство на здравеопазването се откри, че през 2017 година не са регистрирани в регистрите на Министерство на вътрешните работи над 2500 лица потърпевши от ПТП.
Политиката за сигурност на Република България и тактиката за нейното осъществяване са ориентирани към обезпечаване на удобна витална среда на българските жители. Рисковете за сигурността на българските жители от безрезултатните старания на държавните институции и в частност Министерство на вътрешните работи да се опълчват дейно на пътнотранспортния травматизъм трансформират този проблем в риск за националната ни сигурност. В резултат на пътно-транспортните катастрофи националните стопански системи всяка година търпят загуби в размер над 2% от брутния вътрешен артикул. В България, където травматизмът и броят на ПТП са към 2.5 пъти по-високи по отношение на междинните в Европейски Съюз, това се равнява на 1, 8 мрд. лв..
Рисковете за националната ни сигурност се обуславят от следните фактори:
- възходящо несъблюдение на стратегическата цел за понижаване на жертвите от ПТП /през 2017 година починалите са 178 лица повече/;
- липса на държавна политика за дейно ръководство на БДП /сегашната към този момент осма година не извършва задачата си.
- липса на стабилно законодателство;
- недостиг на експертиза и запаси.
В началото на годината Институтът разгласява Доклад за сигурността - „ Анализ и оферти за понижаване на пътнотранспортния травматизъм”, който ни демонстрира възходящото несъблюдение на посочените стратегически цели в Национална тактика за възстановяване сигурността в придвижването по пътищата в България за интервала 2011-2020 година Реалният брой на починалите участници в придвижването при ПТП през 2015 година надвишава с 48 лица броя им през 2014 година и доближава 708 души. Броят на починалите при ПТП през 2016 година остава още веднъж 708 души. През 2017 година се установи спад с 26 лица по отношение на 2016 година.
Тези данни съпоставени с прогнозния ритъм за понижаване на жертвите от Стратегията демонстрират, че в 2014 година починалите са повече с 40 лица; в 2015 година – 120 лица и през 2016 година – 165 лица и през 2017 година – 178 лица. От този разбор се вижда, възходящо несъблюдение на стратегическата цел за понижаване на жертвите от ПТП макар регистрираното понижението през 2017 година с 3,67% на починалите по отношение на 2016 година. Ако към горният разбор прибавим оценка за вероятността от загуба на живот за участниците в придвижването, ще забележим, че тя нараства още по-значително от повишаването на абсолютния брой на починалите. Причината за това е намаляването на броя на популацията на страната годишно сред 40 000 – 50 000 души. През 2014 година рискът за загуба на живот при ТПТП за всеки български жител е с възможност 91.64%0000 (на 1 000 000 лица), през 2016 година той нараства до 99.05%0000, през 2017 година се установи спад от 2.04 %0000 и доближава до 97.01%0000.
Данните на Европейска комисия се демонстрират, че рискът от загуба на живот в България е един от най-високите в Европейски Съюз и е към четири пъти по-висок в сравнение с в Швеция, Германия, Италия, Англия и Франция. Сравнението на положението на сигурността по индикатор убити на 1 000 000 лица показва 2-2.5 по-висока смъртност по пътищата в нашата страна по отношение на приблизително за Европейски Съюз.
Относително високия растеж на пътнотранспортни-произшествия и последствията от тях дава опция да се приказва за „ война по пътищата”, чиито жертви всяка година стават стотици жители. На 27.05.2017 година на съвещание на Министерски съвет министър председателят Бойко Борисов разгласи война на „ войната по пътищата”. Реални дейности до този миг не са установени. Няма смяна в системата на образованите по БДП, няма нов Закон за придвижване по пътищата, който да предложи нов модел за ръководство на БДП, административната процедура по налагане на санкции продължава да е все по този начин неефективна.
Единствените старания установени през този интервал са неточно вписване на ПТП и породеният от тях травматизъм. След направена информация в Министерство на здравеопазването се откри, че през 2017 година не са регистрирани в регистрите на Министерство на вътрешните работи над 2500 лица потърпевши от ПТП.
Политиката за сигурност на Република България и тактиката за нейното осъществяване са ориентирани към обезпечаване на удобна витална среда на българските жители. Рисковете за сигурността на българските жители от безрезултатните старания на държавните институции и в частност Министерство на вътрешните работи да се опълчват дейно на пътнотранспортния травматизъм трансформират този проблем в риск за националната ни сигурност. В резултат на пътно-транспортните катастрофи националните стопански системи всяка година търпят загуби в размер над 2% от брутния вътрешен артикул. В България, където травматизмът и броят на ПТП са към 2.5 пъти по-високи по отношение на междинните в Европейски Съюз, това се равнява на 1, 8 мрд. лв..
Рисковете за националната ни сигурност се обуславят от следните фактори:
- възходящо несъблюдение на стратегическата цел за понижаване на жертвите от ПТП /през 2017 година починалите са 178 лица повече/;
- липса на държавна политика за дейно ръководство на БДП /сегашната към този момент осма година не извършва задачата си.
- липса на стабилно законодателство;
- недостиг на експертиза и запаси.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ