МВнР унизително ридае пред Брюксел, вместо да остро дареагира на

Министерство на външните работи унизително ридае пред Брюксел, вместо да остро да
реагира на Мицкоски и изтегли българския дипломат в Скопие

Велизар Енчев

Чета плахата реакция на българското Министерство на външните работи на
македонската провокация към страната ни и за прощален път се
увещавам в безгръбначието на дипломацията ни.

Вместо да отговори с корав звук на обидните
квалификации към България и българския народ, отправени
от премиера Мицкоски и неговия стопански министър,
българското външно министерство излиза с плаха
декларация, в която се открояват три унизителни за нас
пробойни:

Първо, Министерство на външните работи изрично отхвърля да влиза в „ сходен
неевропейски и несъответстващ с положителното образование
звук “...
Точно противоположното: дипломацията ни би трябвало остро да
реагира на Скопие, а не да завира главата си в пясъка.
Добрият звук тук е освен неудобен, само че неопределен и
издаващ уязвимост, вместо да показва мощ. Та ние сме 13-
вековна страна държава, а не територия, с която може да
се гаври всеки комшия!

Второ, в текста на външното ни ведомство зървам не
корав отговор на неприемливи прилагателни и обиди, а умоляващ

Скопие звук, безусловно несъответстващ на обстановката.
Авторите на този мекушав текст са го писали с едничката
мисъл да не обиден някого – продължителен недостатък, надълбоко
затвърден в речника и делата на евроатлантическата ни
дипломация.

Вместо да чуем ултимативно предизвестие
към Мицкоски, че София може да върне евроветото поради
нестихващата антибългарска акция, четем следващото
умолително обръщение: „ За следващ път припомняме
основното значение на развиването на добросъседски
връзки за европейското бъдеще на Република
Северна Македония... “

В Министерство на външните работи не схванаха ли, че не СР Македония, а България е
член на Европейски Съюз? И не ние, а те би трябвало да демонстрират и потвърждават
добросъседството си!

Трето, като безпомощна държавица, нямаща сили сама да
се отбрани и почтено да отвърне на грозни съседски обиди,
Министерство на външните работи прави героически ход, от който в действителност би трябвало да
се срами.
Та какво по-срамно от това сълзливо изречение в
декларацията на Министерство на външните работи на Република България: „ Нашите
сътрудници са известени за непредизвиканите
провокации, целящи в това число разрушение на
разговора... ".

Чета и ме е позор от дипломацията ни, малодушно
търсеща помощ от Брюксел, вместо да предложи на
Народното събрание незабавно да върне ветото.

А решението е просто и е в две стъпки: в един и същи ден
България изтегля „ за съвещания “ в София българския
дипломат в Скопие и връчва протестна нота на македонския
дипломат в София.

Да забележим дали и по кое време служебният министър председател Главчев ще
подреди това на служебния външен министър, който
явно се бои краткотрайно да изтегли нашия дипломат.

Ако в действителност е суверенна страна, бранеща своето достолепие, България няма различен потребен ход. Засега.