Не стойте просто така, закрийте ги
МВФ разгласява отчет за неуспеха на обществените предприятия в България. Разбира се, той не е озаглавен по този начин, а напълно по консултантски - " България: Фискални опасности от обществените предприятия ". В него има добра аналитична част за активността им, за разлика от справочника, оповестен от Агенцията за обществените предприятия (АПП), наименуван Годишен систематизиран отчет за държавните обществени предприятия за 2022 година В последния оценъчният детайл на създателите се свежда до общи констатации в няколко параграфа, на фона на набиващите се на очи заключения от показаните данни в над 170 страници.
Ето най-важните констатации в разбора на МВФ:
Публичните предприятия (ПП) са над 700 на брой (държавни и общински) и в целия набор от стопански браншове, като има браншове в които те доминират като снабдители на услуги – произвеждане и транспорт на електрическа сила, транспорт и търговия с газ, железопътен превоз, водоснабдяване и канализация, напояване и други; обществените предприятия товарят бюджета непосредствено с над 1,5% от Брутният вътрешен продукт годишно, само че условните им отговорности доближават 12% от Брутният вътрешен продукт, и това – без да се включват дадените от самите предприятия гаранции на трети страни, за които не се изисква утвърждение от МФ и затова не е налична информация. Те тежат на всички данъкоплатци всяка година освен с директни дотации и финансови прехвърляния, само че и със отговорности в бъдещето, които все в миналото ще би трябвало да бъдат платени.И в двата разбора няма качествена оценка на услугите, предоставяни от обществените предприятия, само че единствено при изброяването на няколко огромни всеки консуматор може самичък да реши качеството – „ Български пощи “, „ БДЖ-Пътнически транспорти “, редица ВиК-та из страната, лечебни заведения. Очевидният и продължаващ с години неуспех би трябвало да е мотив за преразглеждане на присъединяване на страната в тези действия. От друга страна има и позитивни образци на обществени предприятия, които консистентно се оправят добре („ Кинтекс “, „ РВД “, „ Български състезателен тотализатор “, „ Агенция дипломатически парцели в страната “), което е мотив, че страната би трябвало да се изтегли и да спре да се занимава с сходни действия.Несвойствени действия, реализирани от държавни предприятия, не престават да съществуват на инат на логиката – произвеждане на сирене, конгресна активност, даване на езикови курсове, правене на маркетингови тактики, шивашка активност, търговия и други сходни са единствено няколко образеца.Заетостта, обезпечавана от обществените предприятия, надминава 4% от общата претовареност или над 125 хиляди души и пораства. Това са хора, огромната част от които могат да работят при по-добри условия на труд и по-високо възнаграждение в частния бранш, само че в подмяна на увеличение на продуктивността. И до момента в който в сложни години на стопански разтърсвания държавните предприятия се преглеждат като инструмент за опазване на претовареност и осъществяване на обществени функционалности, то в изискванията на ниска безработица и липса на работна ръка, това „ запасяване с хора “ вреди непосредствено на останалата част от стопанската система, на практика блокира структурните трансформации и лимитира разширението на индустриалния капацитет като цяло.
Все отново, невидимите резултати от съществуването и положението на държавните предприятия са надалеч по-важни, като измежду тях следва да посочим най-малко следните.
Води се политика, която да се преценява с банкрутирали предприятия посредством ограничение на конкуренцията – редица промени се отсрочват или въобще не са на масата, тъй като биха довели до утежняване на положението на така и така банкрутирали предприятия. В опит да защитят провалящите се държавни предприятия, държавните управления лимитират очевидно или не толкоз работата или навлизането на нови играчи. По-малък или никакъв избор за потребителите, или обстановка, в която дребна група жители употребяват обществено финансирани услуги, платени от всички данъкоплатци, е нормална обстановка. Пример – БДЖ и рестриктивните мерки за междуградски автобусни транспорти заради повтаряне с ж.п. превоз.
„ Изсмуква “ се човешки запас, ангажиран в неефективни действия, получаващ (често) ниски заплати, поддаващ се на въздействие – множеството държавни предприятия притеглят служащи по няколко аргументи – не се работи на цялостни обороти, няма действителна оценка на работата, заплащането по-често не зависи от труда, няма ефикасен надзор. Както и да се огледа, това води до сбъркани тласъци, които способстват за утежняване на резултатите, т.е. до повече бюджетни дотации и по-некачествени услуги. Пример – „ Български пощи “, които наемат повече от 7500 души.
Корупция, клиентелизъм и/или безучастие – назначението в бордовете на държавно дружество е извънредно мечтано измежду тъкмо избран кръг хора, в който влизат партийни членове, хора с мераци да облагодетелстват даден бизнес (доставчик, клиент) или хора с упоритости за власт. И трите аргументи не водят до възстановяване на ръководството, както е видно от опита ни досега.
Пропускат се стопански изгоди – най-важният резултат са всички пропуснати благоприятни условия – нови вложения, нови работни места, нови технологии, които не са се осъществили и в никакъв случай няма да се осъществят по две аргументи – или услугите, предоставяни от обществените предприятия попречват всички свързани по веригата бизнеси, или държавните политики, защитаващи от банкрут обществените предприятия, вредят и пречат на растежа на останалите стопански субекти.
Политически риск – този риск, асоцииран с въздействието на политическата обстановка върху активността на една компания, постоянно съществува, само че се осъществя незабавно при промяна на държавно управление в обществените предприятия. Дори и новият Закон за обществените предприятия, направен със съдействието на Организацията за икономическо сътрудничество и раз, не можа да адресира този риск напълно и въпреки че след приемането му бяха спрени чисто политически опити за смени на управления, видно е, че процедурите могат към момента да бъдат заобиколени.
Наскоро оповестено изследване на 1160 приватизационни покупко-продажби и 61 национализации в 30 европейски страни за интервала 2007-2016 демонстрира, че при слаби и неефективни институции държавните предприятия са нездравословни за икономическия напредък, до момента в който при положителни институции те могат и да допринесат позитивно за икономическото развиване, само че единствено до избрана степен.
Какво да се прави?
И двата документа (МВФ и АПП) не дават ясни рекомендации за коренна смяна. МВФ въпреки всичко показва, че би трябвало да се усъвършенства ръководството на обществените предприятия, което е абсолютният най-малко на фона на всички данни за неефективността, загубите и милионите дотации. Агенцията за обществените предприятия пък въобще няма сходен раздел, т.е. тя следи и обобщава обзор на 265 обществени предприятия, без въобще да се опита да предложи съответни стъпки за усъвършенстване на обстановката.
А в действителност пътят към положителни услуги като транспорт на пасажери и товари, произвеждане и доставка на електрическа енергия, пощенски услуги, ВиК услуги е освобождение от държавната непросветеност и въздействие. Това става или като се закрият множеството от тези предприятия, или като преминат в частни ръце след транспарантна и конкурентна процедура. Към момента нито един от причините за съществуването на обществени предприятия не може да бъде признат:
– нито има висока безработица и те оказват помощ с наемане, тъкмо обратното;
– нито обезпечават качествени обществени услуги, тъкмо обратното;
– нито вноските им в държавния бюджет оказват помощ за фискалната непоклатимост, тъкмо обратното;
– нито са машина за стопански напредък, тъкмо обратното;
– нито са иновационни водачи, от които останалата част от стопанската система да „ печели “, тъкмо противоположното.
Провалът в ръководството на обществените предприятия, неуспехът в контрола и наблюдението над работата им и недобрите услуги, които дават, потвърждават, че слабите институции в България раждат и ръководят слаби обществени предприятия. И до момента в който институциите не могат да бъдат закрити, то множеството обществени предприятия може и би трябвало, тъй като в България вместо първенци те са злополучие, за което плащаме всички.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Ето най-важните констатации в разбора на МВФ:
Публичните предприятия (ПП) са над 700 на брой (държавни и общински) и в целия набор от стопански браншове, като има браншове в които те доминират като снабдители на услуги – произвеждане и транспорт на електрическа сила, транспорт и търговия с газ, железопътен превоз, водоснабдяване и канализация, напояване и други; обществените предприятия товарят бюджета непосредствено с над 1,5% от Брутният вътрешен продукт годишно, само че условните им отговорности доближават 12% от Брутният вътрешен продукт, и това – без да се включват дадените от самите предприятия гаранции на трети страни, за които не се изисква утвърждение от МФ и затова не е налична информация. Те тежат на всички данъкоплатци всяка година освен с директни дотации и финансови прехвърляния, само че и със отговорности в бъдещето, които все в миналото ще би трябвало да бъдат платени.И в двата разбора няма качествена оценка на услугите, предоставяни от обществените предприятия, само че единствено при изброяването на няколко огромни всеки консуматор може самичък да реши качеството – „ Български пощи “, „ БДЖ-Пътнически транспорти “, редица ВиК-та из страната, лечебни заведения. Очевидният и продължаващ с години неуспех би трябвало да е мотив за преразглеждане на присъединяване на страната в тези действия. От друга страна има и позитивни образци на обществени предприятия, които консистентно се оправят добре („ Кинтекс “, „ РВД “, „ Български състезателен тотализатор “, „ Агенция дипломатически парцели в страната “), което е мотив, че страната би трябвало да се изтегли и да спре да се занимава с сходни действия.Несвойствени действия, реализирани от държавни предприятия, не престават да съществуват на инат на логиката – произвеждане на сирене, конгресна активност, даване на езикови курсове, правене на маркетингови тактики, шивашка активност, търговия и други сходни са единствено няколко образеца.Заетостта, обезпечавана от обществените предприятия, надминава 4% от общата претовареност или над 125 хиляди души и пораства. Това са хора, огромната част от които могат да работят при по-добри условия на труд и по-високо възнаграждение в частния бранш, само че в подмяна на увеличение на продуктивността. И до момента в който в сложни години на стопански разтърсвания държавните предприятия се преглеждат като инструмент за опазване на претовареност и осъществяване на обществени функционалности, то в изискванията на ниска безработица и липса на работна ръка, това „ запасяване с хора “ вреди непосредствено на останалата част от стопанската система, на практика блокира структурните трансформации и лимитира разширението на индустриалния капацитет като цяло.
Все отново, невидимите резултати от съществуването и положението на държавните предприятия са надалеч по-важни, като измежду тях следва да посочим най-малко следните.
Води се политика, която да се преценява с банкрутирали предприятия посредством ограничение на конкуренцията – редица промени се отсрочват или въобще не са на масата, тъй като биха довели до утежняване на положението на така и така банкрутирали предприятия. В опит да защитят провалящите се държавни предприятия, държавните управления лимитират очевидно или не толкоз работата или навлизането на нови играчи. По-малък или никакъв избор за потребителите, или обстановка, в която дребна група жители употребяват обществено финансирани услуги, платени от всички данъкоплатци, е нормална обстановка. Пример – БДЖ и рестриктивните мерки за междуградски автобусни транспорти заради повтаряне с ж.п. превоз.
„ Изсмуква “ се човешки запас, ангажиран в неефективни действия, получаващ (често) ниски заплати, поддаващ се на въздействие – множеството държавни предприятия притеглят служащи по няколко аргументи – не се работи на цялостни обороти, няма действителна оценка на работата, заплащането по-често не зависи от труда, няма ефикасен надзор. Както и да се огледа, това води до сбъркани тласъци, които способстват за утежняване на резултатите, т.е. до повече бюджетни дотации и по-некачествени услуги. Пример – „ Български пощи “, които наемат повече от 7500 души.
Корупция, клиентелизъм и/или безучастие – назначението в бордовете на държавно дружество е извънредно мечтано измежду тъкмо избран кръг хора, в който влизат партийни членове, хора с мераци да облагодетелстват даден бизнес (доставчик, клиент) или хора с упоритости за власт. И трите аргументи не водят до възстановяване на ръководството, както е видно от опита ни досега.
Пропускат се стопански изгоди – най-важният резултат са всички пропуснати благоприятни условия – нови вложения, нови работни места, нови технологии, които не са се осъществили и в никакъв случай няма да се осъществят по две аргументи – или услугите, предоставяни от обществените предприятия попречват всички свързани по веригата бизнеси, или държавните политики, защитаващи от банкрут обществените предприятия, вредят и пречат на растежа на останалите стопански субекти.
Политически риск – този риск, асоцииран с въздействието на политическата обстановка върху активността на една компания, постоянно съществува, само че се осъществя незабавно при промяна на държавно управление в обществените предприятия. Дори и новият Закон за обществените предприятия, направен със съдействието на Организацията за икономическо сътрудничество и раз, не можа да адресира този риск напълно и въпреки че след приемането му бяха спрени чисто политически опити за смени на управления, видно е, че процедурите могат към момента да бъдат заобиколени.
Наскоро оповестено изследване на 1160 приватизационни покупко-продажби и 61 национализации в 30 европейски страни за интервала 2007-2016 демонстрира, че при слаби и неефективни институции държавните предприятия са нездравословни за икономическия напредък, до момента в който при положителни институции те могат и да допринесат позитивно за икономическото развиване, само че единствено до избрана степен.
Какво да се прави?
И двата документа (МВФ и АПП) не дават ясни рекомендации за коренна смяна. МВФ въпреки всичко показва, че би трябвало да се усъвършенства ръководството на обществените предприятия, което е абсолютният най-малко на фона на всички данни за неефективността, загубите и милионите дотации. Агенцията за обществените предприятия пък въобще няма сходен раздел, т.е. тя следи и обобщава обзор на 265 обществени предприятия, без въобще да се опита да предложи съответни стъпки за усъвършенстване на обстановката.
А в действителност пътят към положителни услуги като транспорт на пасажери и товари, произвеждане и доставка на електрическа енергия, пощенски услуги, ВиК услуги е освобождение от държавната непросветеност и въздействие. Това става или като се закрият множеството от тези предприятия, или като преминат в частни ръце след транспарантна и конкурентна процедура. Към момента нито един от причините за съществуването на обществени предприятия не може да бъде признат:
– нито има висока безработица и те оказват помощ с наемане, тъкмо обратното;
– нито обезпечават качествени обществени услуги, тъкмо обратното;
– нито вноските им в държавния бюджет оказват помощ за фискалната непоклатимост, тъкмо обратното;
– нито са машина за стопански напредък, тъкмо обратното;
– нито са иновационни водачи, от които останалата част от стопанската система да „ печели “, тъкмо противоположното.
Провалът в ръководството на обществените предприятия, неуспехът в контрола и наблюдението над работата им и недобрите услуги, които дават, потвърждават, че слабите институции в България раждат и ръководят слаби обществени предприятия. И до момента в който институциите не могат да бъдат закрити, то множеството обществени предприятия може и би трябвало, тъй като в България вместо първенци те са злополучие, за което плащаме всички.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ