Музиката е начин на живот. Орлин Николов, който с обектива си лови емоцията от живата музика
Музиката постоянно е била съществена част от живота му. Обича тръпката от снимането на забавни актьори. Умее да запечатва страстта от живата музика. Той е Орлин Николов и е Човек на деня на Свободна Европа.
Меломан е откогато се помни. Сливането на музиката и фотографията в живота му се е случило незабелязано. Започва да носи дребен фотоапарат в джоба си в устрема си да резервира спомен от всеки концерт.
" Фотографът в мен не беше удовлетворен и започнах да се интересувам по какъв начин да направя фотосите си по-добри ", споделя Орлин в изявление за Свободна Европа.
Постепенно магията идва. Забелязват го редица реализатори, които стартират да споделят фотосите му. Започва да получава акредитации за концерти, а с това отворя и от ден на ден порти за себе си в музикалната промишленост.
Тази седмица се навършват осем години от основаването на уеб страницата Rock the Night. Той стартира с концепцията пространството да бъде негово портфолио. С годините уеб сайтът се преобразява в пълноценна музикална медия освен поради концертната снимка, а и с помощта на цялата идея и труда на всички, които са забъркани.
Орлин не мисли за фотографията като за специалност. Харесва свободата, която има, тъй като му разрешава самичък да избира артистите, които снима. Когато не снима концерти той е IT-админ в огромна американска компания.
Заради фотографията се постанова постоянно да пътува, а " естествената " специалност му разрешава да работи от всяко кътче на света. По този метод съумява да съчетава двете неща. Полезен е в специалността си и е благополучен с концертната фотографията, която за него от дълго време е доста повече от занимание.
Първите си стъпки във фотографията прави още като дете благодарение на аналогов фотоапарат. Този вид снимане му се е коства прекомерно комплицирано, тъй като се постанова да мисли за доста параметри по едно и също време. По-късно всичко си идва на мястото. Разбира и по какъв начин да реализира фрагментите, които търси.
Орлин споделя, че при цифровата снимка не му се постанова да чака, с цел да види готовия кадър. Не би трябвало и да мисли за проявяването на лентата на по-късен стадий.
" Този развой има своя сексапил, само че аз съм припрян. Искам по-бързо да видя резултат. Моята обвързаност към цифровите технологии ми оказа помощ доста ", споделя той.
Списъкът с реализатори, употребявали негови фотоси за свои постери, албуми и така нататък, е дълъг. Някои тях са Godsmack, Dire Straits Experience, U.D.O. и други.
Популярното немско списание Eclipsed разгласява негова изложба от фестивала Prognosis в Айндховен.
Най-голямото му самопризнание е фотографията му, употребена за корица на българското издание на биографичната книга " Брайън Мей - Цялата история на Queen " .
Разказва, че има неща, които остават скрити от хората, които гледат фотосите му. Не се вижда по какъв начин пее с музикантите, които снима и желанието му да скача в такт с музиката.
" Притиснат съм от времето. Имам към 10-15 минути с всеки актьор. Опитвам се да " изцедя " и последния добър кадър ", споделя Орлин.
По време на концерт в главата му се случват доста неща. Споделя, че за огромни и значими за него актьори стресът е огромен, тъй като се старае да съобщи страстта на изпълнителите. Важно е да познава музиката им, тъй като това му разрешава да знае какво да чака.
Музикантите постоянно избират пикови моменти в песента, с цел да създадат нещо забавно – да скочат, да паднат на колене и така нататък
" Това е моят миг. Най-интересен е, само че и най-труден за улавяне ", споделя той.
Свикнал е да го изненадват с всевъзможни странни условия. Някои музиканти не желаят да бъдат снимани от близко и му позволяват да ги снима от дъното на залата. Други не харесват един от профилите си и разрешават да има фотографи единствено от едната страна на сцената. Трети държат да прегледат и одобрят фотосите му преди да ги разгласява.
Подборът на фотоси е развой, при който отпадат огромна част от сниманите фрагменти. Орлин отхвърля огромна част от тях, тъй като държи на техническата съвършенност, положителната комбинация и забавните мимики.
" Публикувам стеснен брой фотоси. Точно толкоз, колкото е нужно, с цел да се покаже добре осъществяването, само че и да не стане скучно на фена ", споделя Орлин.
След като стартира да снима ходенето на концерти се трансформира за него. Неразделна част от приключенията му е тежката раница, в която носи техниката си. Вместо да чака на опашка, влиза през служебния вход и търпеливо изчаква момента с първите три песни, с цел да снима.
Рядко върви на концерт без фотоапарат в ръцете, тъй като се усеща неудобно. Следи осветлението и въображаемо си отбелязва моментите за добра фотография.
За Орлин снимането на концерти е друго от всеки различен вид снимка. Няма надзор над изпълнителите, които са на сцената. Те влизат в роля и той може само да открадне някой магически момент.
Осветлението е най-големия му другар, само че и най-сериозния му зложелател. Може да направи един концерт паметен, само че и да съсипе цялото прекарване.
В персонален проект споделя, че влага доста време, средства и старания в това, което прави.
" По-важно е, че ми носи голямо задоволство. Срещите с тези музиканти ми работят зареждащо и диалозите с тях остават дълго в мислите ми ", споделя той.
Натрупаният опит през годините му разрешава да опознае музикалната промишленост от близко. Казва, че две събития са повлияли значително на концертния живот в България.
Малко след финансовата рецесия в Съединени американски щати, в България изчезнаха спонсорите на огромни концерти. Преди това на постерите имаше имена на банки, телекоми, питиета и така нататък Тези компании се отдръпнаха всеобщо от спонсорирането на подобен вид събития.
" Докато в другите страни тази процедура се възроди няколко години по-късно, тук към момента съвсем липсват тези спонсори. Това е и една от аргументите да няма концерти на в действителност огромни актьори ", споделя Орлин.
Второто събитие, което повлия на музикалната промишленост е пандемията от COVID-19. В продължение на две години изпълнителите са лишени от опцията да вършат турнета. Това води до големи загуби за всички от промишлеността.
Орлин счита, че в България неналичието на концертна и фестивална просвета е осезаема.
" Затова схващам нещата, които върша като просветителска задача - да покажа положителната музика и да ѝ оказа помощ да стигне до повече почитатели ", споделя той.
Меломан е откогато се помни. Сливането на музиката и фотографията в живота му се е случило незабелязано. Започва да носи дребен фотоапарат в джоба си в устрема си да резервира спомен от всеки концерт.
" Фотографът в мен не беше удовлетворен и започнах да се интересувам по какъв начин да направя фотосите си по-добри ", споделя Орлин в изявление за Свободна Европа.
Постепенно магията идва. Забелязват го редица реализатори, които стартират да споделят фотосите му. Започва да получава акредитации за концерти, а с това отворя и от ден на ден порти за себе си в музикалната промишленост.
Тази седмица се навършват осем години от основаването на уеб страницата Rock the Night. Той стартира с концепцията пространството да бъде негово портфолио. С годините уеб сайтът се преобразява в пълноценна музикална медия освен поради концертната снимка, а и с помощта на цялата идея и труда на всички, които са забъркани.
Орлин не мисли за фотографията като за специалност. Харесва свободата, която има, тъй като му разрешава самичък да избира артистите, които снима. Когато не снима концерти той е IT-админ в огромна американска компания.
Заради фотографията се постанова постоянно да пътува, а " естествената " специалност му разрешава да работи от всяко кътче на света. По този метод съумява да съчетава двете неща. Полезен е в специалността си и е благополучен с концертната фотографията, която за него от дълго време е доста повече от занимание.
Първите си стъпки във фотографията прави още като дете благодарение на аналогов фотоапарат. Този вид снимане му се е коства прекомерно комплицирано, тъй като се постанова да мисли за доста параметри по едно и също време. По-късно всичко си идва на мястото. Разбира и по какъв начин да реализира фрагментите, които търси.
Орлин споделя, че при цифровата снимка не му се постанова да чака, с цел да види готовия кадър. Не би трябвало и да мисли за проявяването на лентата на по-късен стадий.
" Този развой има своя сексапил, само че аз съм припрян. Искам по-бързо да видя резултат. Моята обвързаност към цифровите технологии ми оказа помощ доста ", споделя той.
Списъкът с реализатори, употребявали негови фотоси за свои постери, албуми и така нататък, е дълъг. Някои тях са Godsmack, Dire Straits Experience, U.D.O. и други.
Популярното немско списание Eclipsed разгласява негова изложба от фестивала Prognosis в Айндховен.
Най-голямото му самопризнание е фотографията му, употребена за корица на българското издание на биографичната книга " Брайън Мей - Цялата история на Queen " .
Разказва, че има неща, които остават скрити от хората, които гледат фотосите му. Не се вижда по какъв начин пее с музикантите, които снима и желанието му да скача в такт с музиката.
" Притиснат съм от времето. Имам към 10-15 минути с всеки актьор. Опитвам се да " изцедя " и последния добър кадър ", споделя Орлин.
По време на концерт в главата му се случват доста неща. Споделя, че за огромни и значими за него актьори стресът е огромен, тъй като се старае да съобщи страстта на изпълнителите. Важно е да познава музиката им, тъй като това му разрешава да знае какво да чака.
Музикантите постоянно избират пикови моменти в песента, с цел да създадат нещо забавно – да скочат, да паднат на колене и така нататък
" Това е моят миг. Най-интересен е, само че и най-труден за улавяне ", споделя той.
Свикнал е да го изненадват с всевъзможни странни условия. Някои музиканти не желаят да бъдат снимани от близко и му позволяват да ги снима от дъното на залата. Други не харесват един от профилите си и разрешават да има фотографи единствено от едната страна на сцената. Трети държат да прегледат и одобрят фотосите му преди да ги разгласява.
Подборът на фотоси е развой, при който отпадат огромна част от сниманите фрагменти. Орлин отхвърля огромна част от тях, тъй като държи на техническата съвършенност, положителната комбинация и забавните мимики.
" Публикувам стеснен брой фотоси. Точно толкоз, колкото е нужно, с цел да се покаже добре осъществяването, само че и да не стане скучно на фена ", споделя Орлин.
След като стартира да снима ходенето на концерти се трансформира за него. Неразделна част от приключенията му е тежката раница, в която носи техниката си. Вместо да чака на опашка, влиза през служебния вход и търпеливо изчаква момента с първите три песни, с цел да снима.
Рядко върви на концерт без фотоапарат в ръцете, тъй като се усеща неудобно. Следи осветлението и въображаемо си отбелязва моментите за добра фотография.
За Орлин снимането на концерти е друго от всеки различен вид снимка. Няма надзор над изпълнителите, които са на сцената. Те влизат в роля и той може само да открадне някой магически момент.
Осветлението е най-големия му другар, само че и най-сериозния му зложелател. Може да направи един концерт паметен, само че и да съсипе цялото прекарване.
В персонален проект споделя, че влага доста време, средства и старания в това, което прави.
" По-важно е, че ми носи голямо задоволство. Срещите с тези музиканти ми работят зареждащо и диалозите с тях остават дълго в мислите ми ", споделя той.
Натрупаният опит през годините му разрешава да опознае музикалната промишленост от близко. Казва, че две събития са повлияли значително на концертния живот в България.
Малко след финансовата рецесия в Съединени американски щати, в България изчезнаха спонсорите на огромни концерти. Преди това на постерите имаше имена на банки, телекоми, питиета и така нататък Тези компании се отдръпнаха всеобщо от спонсорирането на подобен вид събития.
" Докато в другите страни тази процедура се възроди няколко години по-късно, тук към момента съвсем липсват тези спонсори. Това е и една от аргументите да няма концерти на в действителност огромни актьори ", споделя Орлин.
Второто събитие, което повлия на музикалната промишленост е пандемията от COVID-19. В продължение на две години изпълнителите са лишени от опцията да вършат турнета. Това води до големи загуби за всички от промишлеността.
Орлин счита, че в България неналичието на концертна и фестивална просвета е осезаема.
" Затова схващам нещата, които върша като просветителска задача - да покажа положителната музика и да ѝ оказа помощ да стигне до повече почитатели ", споделя той.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ