Когато музиката се превърне в оръжие
Музиката е форма на изкуство, което е способно да ни откъсне от действителността, да ни накара да мечтаем и да забравим най-малко за малко за проблемите, с които се сблъскваме в нашето всекидневие. За мнозина, тя е не просто средство за предаване на мисли и усеща, само че и същинско благосъстояние, както и непостижим катализатор на страсти. В същото време, музиката може да бъде употребена и като оръжие или способ за заплашване, манипулиране и психически тормоз. От бойните полета през древността до разпитите на терористи след атентатите от 11 септември, образците в това отношение са многочислени. Ето дребна част от тях:
The bronze drum is an ancient musical instrument used for entertainment, celebration, war & religious worship, reflecting bronze-iron age culture in SW China & SE Asia. The Wanjiaba drum was first unearthed by archeologists in Yunnan in 1976 & dates back to about 2700 years ago.
— Pitt Rivers Museum (@Pitt_Rivers) Барабани на бойните полета
В продължение на епохи, барабаните били употребявани като психическо оръжие по целия свят. В Древен Китай, да вземем за пример, всяка войска разполагала с няколко големи барабана, като звуците, които те издавали, повдигали духа на бойците и всявали смут измежду враговете им. Удрянето им целяло да имитира сърдечния темп, засилвайки възприятието за тревога у тези, които ги чуват. Подобна тактичност употребявали и монголите. С приближаването на техните войски, ехтящият тон, приближаващ от барабаните, постоянно предизвиквал суматоха измежду съперниците им. Зулуските воини в Южна Африка на собствен ред употребявали комплицирани ритми, с които комуникирали между тях и сплотявали редиците си. В множеството случаи те били съпроводени от песни и бойни крясъци, засилващи психологическия резултат. Дори и в наши дни звукът от барабани може да провокира известно напрежение, показвайки по какъв начин това антично „ оръжие “ продължава да резонира в актуалната просвета.
Викингският лур
Викингите са известни като жестоки и безстрашни воини, които непрекъснато правили нападения и били същински призрачен сън за всеки, показал неблагоразумието да се изправи против тях. Едно от оръжията, употребявани от викингите, представлявало музикален инструмент, наименуван лур – рог, най-често изработен от дърво, който издавал бездънен и мощен тон. Той се чувал на огромни дистанции и алармирал за идно нахлуване. С негова помощ, те предизвиквали суматоха измежду популацията на крайбрежните села, които възнамерявали да опустошат – нещо, което е разказано в огромен брой исторически извори. Лур освен затвърдил репутацията им на безмилостни бойци, само че и представлявал извънредно потребно средство за връзка, с което екипажите на корабите координирали своите дейности.
Aleksander Kulisiewicz spent World War II as a prisoner in a Nazi concentration camp. He made it his life's work to preserve the camps' musical legacy.
— The Wall Street Journal (@WSJ) Класическата музика и концлагерите
По време на Втората международна война, класическата музика се трансформирала в средство за психически тормоз в нацистките концентрационни лагери. Затворниците били принуждавани да свирят на разнообразни принадлежности или да пеят, до момента в който съкилийниците им били екзекутирани. В Аушвиц, да вземем за пример, еврейски хор изпълнявал „ Аве Мария “ на Франц Шуберт или симфониите на Лудвиг ван Бетовен, създавайки смразяваща атмосфера, съчетаваща хубостта на тези музикални творби и ужасите на Холокоста. По този метод нацистите желали да основат чувството, че всеобщите убийства са нещо изцяло рутинно. Те също по този начин употребявали музиката, за унижават пандизчиите, принуждавайки ги да пеят немски патриотични произведения или подигравателни песни. Всеки, който се осмелявал да се опълчи на нарежданията на надзирателите, бил разстрелван на място. Години след края на Втората международна война, оживели от Холокоста споделили, че към този момент не могат да слушат някои музикално творби, които преди този момент им били обичани, защото им напомняли за претърпените от тях ужаси.
Операция „ Блуждаеща душа “
В хода на войната във Виетнам, американската войска употребила разнообразни тактики, с цел да срине бойния дух на своите съперници. Сред тях е интервенция „ Блуждаеща душа “. В основата ѝ стои едно вярване, в което вярвали редица поданици на азиатската страна. Според него, в случай че човек, който почине, не бъде заровен и почетен от своите близки, то душата му няма да може да напусне нашия свят и ще бъде обречена на безконечни страдания. В опит да се възползват от въпросното поверие, американските бойци почнали да излъчват аудиозаписи благодарение на високоговорители, съдържащи злокобни звуци, призрачни ридания и крясъци за помощ. Това се случвало най-вече през нощта, а измежду най-често употребяваните послания били фрази като „ Братко, прибирай се у дома, преди да е станало прекомерно късно “ и „ Защо умря толкоз надалеч от фамилията си “. Дали интервенция „ Блуждаеща душа “ постигнала своята цел или не е въпрос, на който и до през днешния ден няма безапелационен отговор.
Former Panamanian dictator Manuel Noriega, onetime U.S. ally ousted by an American invasion in 1989, has died at 83.
— ABC News (@ABC) Залавянето на Мануел Нориега
1989 година се оказала преломен миг в живота на тогавашния панамски деспот Мануел Нориега. Именно тогава неговият главен настойник – Съединени американски щати, се трансформирали в най-големия му зложелател. Американският президент Джордж Буш-старши го оповестил за наркотрафикант номер едно и дал началото на военна интервенция с кодово име " Справедлива идея ". Тя била планувана от дълго време, а съответният мотив за започването ѝ станало убийството на морски пехотинец в столицата Панама. Нориега потърсил леговище в посолството на Ватикана, само че американски бойци обсадили постройката. За да го накарат да излезе от нея, те прибягнали до една необикновена тактика – разположили мощни високоговорители към зданието и почнали да пускат мощна музика (предимно рок – жанр, който Нориега ненавиждал). Денонощният звук лишил диктатора и личния състав на посолството от сън – нещо, поради което Ватиканът отправил остри рецензии против Съединени американски щати. В последна сметка, военните постигнали своята цел. Нориега издържал на психоатаката една седмица, след което се предал. Случилото се посочило по какъв начин несмъртоносни средства могат да бъдат употребявани за постигането на военни цели и до през днешния ден е измежду най-извесните образци за потреблението на музика като оръжие.
Войната с тероризма
След атентатите в Съединени американски щати, осъществени на 11 септември 2001 година, Централно разузнавателно управление на САЩ почнало да употребява мощната музика като средство за оказване на психически напън над арестувани терористи по време на разпит. Подобна тактика била употребена в пандиза, намиращ се на територията на американската военноморска база в кубинския град Гуантанамо. Екстремистите били вкарвани в дребни пространства, в които била пускана оглушителна музика. Въпросните „ сесии “ продължавали с часове и даже дни, като измежду най-често употребяваните песни била Enter Sandman на „ Металика “. По този метод, разпитващите подлагали терористите на голям стрес, лишавайки ги от сън и предизвикайки възприятие на дезориентация. Прилагането на въпросния способ, както и други спорни практики, станаха мотив за разпалени диспути по отношение на потреблението на музиката като средство за изтезание. Въпреки възмущението на доста хора и рецензиите, отправени от правозащитни организации, представители на Централно разузнавателно управление на САЩ неведнъж опазиха тези дейности, обяснявайки, че са били нужни за отбраната на националната сигурност на Съединени американски щати.
The bronze drum is an ancient musical instrument used for entertainment, celebration, war & religious worship, reflecting bronze-iron age culture in SW China & SE Asia. The Wanjiaba drum was first unearthed by archeologists in Yunnan in 1976 & dates back to about 2700 years ago.
— Pitt Rivers Museum (@Pitt_Rivers) Барабани на бойните полета
В продължение на епохи, барабаните били употребявани като психическо оръжие по целия свят. В Древен Китай, да вземем за пример, всяка войска разполагала с няколко големи барабана, като звуците, които те издавали, повдигали духа на бойците и всявали смут измежду враговете им. Удрянето им целяло да имитира сърдечния темп, засилвайки възприятието за тревога у тези, които ги чуват. Подобна тактичност употребявали и монголите. С приближаването на техните войски, ехтящият тон, приближаващ от барабаните, постоянно предизвиквал суматоха измежду съперниците им. Зулуските воини в Южна Африка на собствен ред употребявали комплицирани ритми, с които комуникирали между тях и сплотявали редиците си. В множеството случаи те били съпроводени от песни и бойни крясъци, засилващи психологическия резултат. Дори и в наши дни звукът от барабани може да провокира известно напрежение, показвайки по какъв начин това антично „ оръжие “ продължава да резонира в актуалната просвета.
Викингският лур
Викингите са известни като жестоки и безстрашни воини, които непрекъснато правили нападения и били същински призрачен сън за всеки, показал неблагоразумието да се изправи против тях. Едно от оръжията, употребявани от викингите, представлявало музикален инструмент, наименуван лур – рог, най-често изработен от дърво, който издавал бездънен и мощен тон. Той се чувал на огромни дистанции и алармирал за идно нахлуване. С негова помощ, те предизвиквали суматоха измежду популацията на крайбрежните села, които възнамерявали да опустошат – нещо, което е разказано в огромен брой исторически извори. Лур освен затвърдил репутацията им на безмилостни бойци, само че и представлявал извънредно потребно средство за връзка, с което екипажите на корабите координирали своите дейности.
Aleksander Kulisiewicz spent World War II as a prisoner in a Nazi concentration camp. He made it his life's work to preserve the camps' musical legacy.
— The Wall Street Journal (@WSJ) Класическата музика и концлагерите
По време на Втората международна война, класическата музика се трансформирала в средство за психически тормоз в нацистките концентрационни лагери. Затворниците били принуждавани да свирят на разнообразни принадлежности или да пеят, до момента в който съкилийниците им били екзекутирани. В Аушвиц, да вземем за пример, еврейски хор изпълнявал „ Аве Мария “ на Франц Шуберт или симфониите на Лудвиг ван Бетовен, създавайки смразяваща атмосфера, съчетаваща хубостта на тези музикални творби и ужасите на Холокоста. По този метод нацистите желали да основат чувството, че всеобщите убийства са нещо изцяло рутинно. Те също по този начин употребявали музиката, за унижават пандизчиите, принуждавайки ги да пеят немски патриотични произведения или подигравателни песни. Всеки, който се осмелявал да се опълчи на нарежданията на надзирателите, бил разстрелван на място. Години след края на Втората международна война, оживели от Холокоста споделили, че към този момент не могат да слушат някои музикално творби, които преди този момент им били обичани, защото им напомняли за претърпените от тях ужаси.
Операция „ Блуждаеща душа “
В хода на войната във Виетнам, американската войска употребила разнообразни тактики, с цел да срине бойния дух на своите съперници. Сред тях е интервенция „ Блуждаеща душа “. В основата ѝ стои едно вярване, в което вярвали редица поданици на азиатската страна. Според него, в случай че човек, който почине, не бъде заровен и почетен от своите близки, то душата му няма да може да напусне нашия свят и ще бъде обречена на безконечни страдания. В опит да се възползват от въпросното поверие, американските бойци почнали да излъчват аудиозаписи благодарение на високоговорители, съдържащи злокобни звуци, призрачни ридания и крясъци за помощ. Това се случвало най-вече през нощта, а измежду най-често употребяваните послания били фрази като „ Братко, прибирай се у дома, преди да е станало прекомерно късно “ и „ Защо умря толкоз надалеч от фамилията си “. Дали интервенция „ Блуждаеща душа “ постигнала своята цел или не е въпрос, на който и до през днешния ден няма безапелационен отговор.
Former Panamanian dictator Manuel Noriega, onetime U.S. ally ousted by an American invasion in 1989, has died at 83.
— ABC News (@ABC) Залавянето на Мануел Нориега
1989 година се оказала преломен миг в живота на тогавашния панамски деспот Мануел Нориега. Именно тогава неговият главен настойник – Съединени американски щати, се трансформирали в най-големия му зложелател. Американският президент Джордж Буш-старши го оповестил за наркотрафикант номер едно и дал началото на военна интервенция с кодово име " Справедлива идея ". Тя била планувана от дълго време, а съответният мотив за започването ѝ станало убийството на морски пехотинец в столицата Панама. Нориега потърсил леговище в посолството на Ватикана, само че американски бойци обсадили постройката. За да го накарат да излезе от нея, те прибягнали до една необикновена тактика – разположили мощни високоговорители към зданието и почнали да пускат мощна музика (предимно рок – жанр, който Нориега ненавиждал). Денонощният звук лишил диктатора и личния състав на посолството от сън – нещо, поради което Ватиканът отправил остри рецензии против Съединени американски щати. В последна сметка, военните постигнали своята цел. Нориега издържал на психоатаката една седмица, след което се предал. Случилото се посочило по какъв начин несмъртоносни средства могат да бъдат употребявани за постигането на военни цели и до през днешния ден е измежду най-извесните образци за потреблението на музика като оръжие.
Войната с тероризма
След атентатите в Съединени американски щати, осъществени на 11 септември 2001 година, Централно разузнавателно управление на САЩ почнало да употребява мощната музика като средство за оказване на психически напън над арестувани терористи по време на разпит. Подобна тактика била употребена в пандиза, намиращ се на територията на американската военноморска база в кубинския град Гуантанамо. Екстремистите били вкарвани в дребни пространства, в които била пускана оглушителна музика. Въпросните „ сесии “ продължавали с часове и даже дни, като измежду най-често употребяваните песни била Enter Sandman на „ Металика “. По този метод, разпитващите подлагали терористите на голям стрес, лишавайки ги от сън и предизвикайки възприятие на дезориентация. Прилагането на въпросния способ, както и други спорни практики, станаха мотив за разпалени диспути по отношение на потреблението на музиката като средство за изтезание. Въпреки възмущението на доста хора и рецензиите, отправени от правозащитни организации, представители на Централно разузнавателно управление на САЩ неведнъж опазиха тези дейности, обяснявайки, че са били нужни за отбраната на националната сигурност на Съединени американски щати.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ