Венци Мицов: Защо отказах на президента
Музикантът, публицист и общински консултант от " Глас Народен " в СОС Венци Мицов разгласява отворено писмо до президента Румен Радев на страницата си във фейсбук.
В него Мицов изяснява за какво не е приел да се включи във възванието за единство, основано от Инициативен комитет, който през вчерашния ден бе на среща с президента. Негов ръководител е историкът Георги Марков, членове са 32-ма учени и хора на изкуството.
Сред поканените да се включат в това възвание бях и аз, изяснява Венци Мицов. Отвореното му писмо гласи:
Уважаеми господин Президент, с актуалното отворено писмо желая да благодаря за поканата да поддържа Възванието за единство на българската нация.
Със страдание съм заставен да откажа и аргументите за това са доста.
Смятам, че дължа на Вас, а и на всички български жители, към които е отправено това възвание, своето пояснение.
Г-н Президент, притеснявам се, че сходно възвание е прекомерно закъсняло.
И се притеснявам, че всички ние носим виновност за това през днешния ден обществото ни да е разграничено, мразещо се, подозиращо се, изпадащо в параноя и изпитващо чувството че някой различен дърпа конците, а ние сме едни елементарни марионетки в нечия непозната куклена режисура.
В последните години ние градихме българската народна власт, само че я градихме, разкрачени сред научния марксизъм и заведенията за бързо хранене.
Опитахме се да изградим актуалния капитализъм с изразните средства на научния социализъм.
Опитахме се да създадем какво ли не, само че водени само и единствено от желанието си да „ набием ” съперниците си, ние създадохме един “Франкенщайн ”, който освен че не може, само че и не желае да бъде спасяван.
Защото той се храни с силата на разделянето.
Расте, става все по–голям и отблъскващ и изяжда всичко по пътя си.
Този “Франкенщайн ” са партиите на статуквото, които, вместо да ръководят по волята на народа, се бият една с друга и боят е притежание на всички нас.
Този “Франкенщайн ” е Парламента, който е написал „ Съединението прави силата ” на фасадата си, само че активността му може да се охарактеризира с една сентенция – „ След дъжд – качулка ”.
Днес ние пишем разнообразни възвания, текстове, публикации. И с тях целим да сплотяваме нацията. Но нацията ни бе оставена 30 години на командно дишане във връзка с своите фундаменти – просвета, обучение, просвета, полезности.
Г-н Президент,
през днешния ден българската просвета е оценена на 0,5% от Брутният вътрешен продукт на страната - най–ниското финансиране в цяла Европа.
Образованието през днешния ден е изправено пред ужасяващата алтернатива дали да продължи с над 70% пенсиониращи се учители или да се опита с паническо повдигане на заплатите в бранша да избави просветителният безпорядък в учебните заведения.
В науката, Българска академия на науките уволняват несъгласни шефове, сътворявайки неприятен цирк.
Вместо Салвадор Дали имаме Борис Дали и вместо своят Уудсток, на който да пеем “Born to be wild ” ние имаме своя Пайнер, на който пеем „ Води ме в някоя квартална механа ”.
А интелигенцията ни, разкъсвана от фешън идеологии и образуван от Отечествен фронт и комсомола светоглед е на път да припознае чалгата за собствен химн, единствено и единствено да показва криворазбраното си чувство за политкоректност.
Опасявам се, че в тази обстановка единението е невероятно.
Носим ли виновност за положението на страната ни?
Да, носим я всички ние, които се подадохме на „ тъмната страна ” и залисани в своите безсмислени войни между тях забравихме, че без национални идеали, без полезности, без, в случай че щете, своите герои, на които да подражаваме, няма по какъв начин да вървим напред.
Уважаеми господин Президент,
с актуалното писмо не целя да бойкотирам Вашата концепция за сходно възвание. Тя щеше да е чудесна, в случай че живеехме в естествена страна, в обикновено общество, което един път вечно е скъсало оковите на подозрението, съмнението, омразата и чувството за безизходност.
Аз обаче считам, че през днешния ден ние се нуждаем не от възвание, а от рестарт на обществото ни.
Този рестарт се назовава – обучение, просвета, просвета, полезности. Той няма да даде бързи плодове, само че в случай че стартираме в този момент, ще има вяра за децата ни.
Те, за разлика от нас не са родени разкрачени сред Маркс и Мак Доналдс.
Бих желал да употребявам случая да пожелая триумф на Вашата самодейност за Възвание за единство на българската нация. Позволявам си да Ви предложа и една друга концепция за възвание.
Като Президент и съгласно Конституцията на Република България Вие сте обединител на нацията, само че и коректив на всяка власт.
Моля Ви, говорете по–често за забравените обещания на всички парламентарно показани партии, касаещи културата, образованието, науката. Говорете и не забравяйте да напомняте на партиите и техните водачи какво обещаваха и какво извършиха. И най-много, напомняйте им какво не извършиха.
Нашето единство ще се състои.
То ще се случи тогава, когато всички излезем радостни от домовете си, с цел да честваме първия български публицист, получил Нобелова премия за литература.
Като ви поисквам още триумф в самодейността, оставам
с почитание,
Венци Мицов - музикант, публицист,
общински консултант от Политическа партия Глас Народен и
елементарен пролетарий от крайните квартали на град Кюстендил
В него Мицов изяснява за какво не е приел да се включи във възванието за единство, основано от Инициативен комитет, който през вчерашния ден бе на среща с президента. Негов ръководител е историкът Георги Марков, членове са 32-ма учени и хора на изкуството.
Сред поканените да се включат в това възвание бях и аз, изяснява Венци Мицов. Отвореното му писмо гласи:
Уважаеми господин Президент, с актуалното отворено писмо желая да благодаря за поканата да поддържа Възванието за единство на българската нация.
Със страдание съм заставен да откажа и аргументите за това са доста.
Смятам, че дължа на Вас, а и на всички български жители, към които е отправено това възвание, своето пояснение.
Г-н Президент, притеснявам се, че сходно възвание е прекомерно закъсняло.
И се притеснявам, че всички ние носим виновност за това през днешния ден обществото ни да е разграничено, мразещо се, подозиращо се, изпадащо в параноя и изпитващо чувството че някой различен дърпа конците, а ние сме едни елементарни марионетки в нечия непозната куклена режисура.
В последните години ние градихме българската народна власт, само че я градихме, разкрачени сред научния марксизъм и заведенията за бързо хранене.
Опитахме се да изградим актуалния капитализъм с изразните средства на научния социализъм.
Опитахме се да създадем какво ли не, само че водени само и единствено от желанието си да „ набием ” съперниците си, ние създадохме един “Франкенщайн ”, който освен че не може, само че и не желае да бъде спасяван.
Защото той се храни с силата на разделянето.
Расте, става все по–голям и отблъскващ и изяжда всичко по пътя си.
Този “Франкенщайн ” са партиите на статуквото, които, вместо да ръководят по волята на народа, се бият една с друга и боят е притежание на всички нас.
Този “Франкенщайн ” е Парламента, който е написал „ Съединението прави силата ” на фасадата си, само че активността му може да се охарактеризира с една сентенция – „ След дъжд – качулка ”.
Днес ние пишем разнообразни възвания, текстове, публикации. И с тях целим да сплотяваме нацията. Но нацията ни бе оставена 30 години на командно дишане във връзка с своите фундаменти – просвета, обучение, просвета, полезности.
Г-н Президент,
през днешния ден българската просвета е оценена на 0,5% от Брутният вътрешен продукт на страната - най–ниското финансиране в цяла Европа.
Образованието през днешния ден е изправено пред ужасяващата алтернатива дали да продължи с над 70% пенсиониращи се учители или да се опита с паническо повдигане на заплатите в бранша да избави просветителният безпорядък в учебните заведения.
В науката, Българска академия на науките уволняват несъгласни шефове, сътворявайки неприятен цирк.
Вместо Салвадор Дали имаме Борис Дали и вместо своят Уудсток, на който да пеем “Born to be wild ” ние имаме своя Пайнер, на който пеем „ Води ме в някоя квартална механа ”.
А интелигенцията ни, разкъсвана от фешън идеологии и образуван от Отечествен фронт и комсомола светоглед е на път да припознае чалгата за собствен химн, единствено и единствено да показва криворазбраното си чувство за политкоректност.
Опасявам се, че в тази обстановка единението е невероятно.
Носим ли виновност за положението на страната ни?
Да, носим я всички ние, които се подадохме на „ тъмната страна ” и залисани в своите безсмислени войни между тях забравихме, че без национални идеали, без полезности, без, в случай че щете, своите герои, на които да подражаваме, няма по какъв начин да вървим напред.
Уважаеми господин Президент,
с актуалното писмо не целя да бойкотирам Вашата концепция за сходно възвание. Тя щеше да е чудесна, в случай че живеехме в естествена страна, в обикновено общество, което един път вечно е скъсало оковите на подозрението, съмнението, омразата и чувството за безизходност.
Аз обаче считам, че през днешния ден ние се нуждаем не от възвание, а от рестарт на обществото ни.
Този рестарт се назовава – обучение, просвета, просвета, полезности. Той няма да даде бързи плодове, само че в случай че стартираме в този момент, ще има вяра за децата ни.
Те, за разлика от нас не са родени разкрачени сред Маркс и Мак Доналдс.
Бих желал да употребявам случая да пожелая триумф на Вашата самодейност за Възвание за единство на българската нация. Позволявам си да Ви предложа и една друга концепция за възвание.
Като Президент и съгласно Конституцията на Република България Вие сте обединител на нацията, само че и коректив на всяка власт.
Моля Ви, говорете по–често за забравените обещания на всички парламентарно показани партии, касаещи културата, образованието, науката. Говорете и не забравяйте да напомняте на партиите и техните водачи какво обещаваха и какво извършиха. И най-много, напомняйте им какво не извършиха.
Нашето единство ще се състои.
То ще се случи тогава, когато всички излезем радостни от домовете си, с цел да честваме първия български публицист, получил Нобелова премия за литература.
Като ви поисквам още триумф в самодейността, оставам
с почитание,
Венци Мицов - музикант, публицист,
общински консултант от Политическа партия Глас Народен и
елементарен пролетарий от крайните квартали на град Кюстендил
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ