Музикална история еп. 26: „Green, Green Grass Of Home“ на Tom Jones
Музикалната история през днешния ден е за една ария, която доста хора свързват с връщане към родния дом. Това е „ Green, Green Grass of Home “ на Tom Jones от 1966 година.
Много градски митове приказват, че Tom Jones (Том Джоунс) избира тази ария заради разнообразни къщи, към които има носталгия. Но да оставим това настрани и да се срещнем с действителната история. Песента е написана през 1964 година от Curly Putman(Кърли Пътман), създател на песни от Нешвил, щата Тенеси. Той е частично въодушевен за основаването на парчето от кино лентата „ The Asphalt Jungle “ (Асфалтовата джунгла) от 1950 година, режисиран от John Huston (Джон Хюстън) и с присъединяване на артисти като Sterling Hayden (Стърлинг Хейдън), James Whitmore (Джеймс Уитмор) и Marilyn Monroe (Мерилин Монро). Това е първият филм, в който Мерилин Монро притегля вниманието на публиката. Продукцията, основана на едноименния разказ на William Riley Burnett (Уилям Райли Бърнет) от 1949 година, споделя за група мъже, които се пробват да създадат грабеж. Един от тях се включва в грабежа, тъй като има намерение да напусне града и да откупи фамилната плантация за коне, в която е израснал и в миналото е била отнета от родителите му заради насъбрани задължения.
В края на кино лентата индивидът е тежко ранен и бяга от полицията. В последната сцена той най-накрая стига до родната си плантация, намираща се в живописна хълмиста околност, само че там умира от огнестрелна рана. Домът от детството на героя е това, което дава ентусиазъм на Пътман. Къщата с напукана багра, остарелия дъб и зелената трева в текста са свързани с това ентусиазъм. В текста на „ Green, Green, Grass Of Home “ един мъж се завръща в дома на детството си, който не е посещавал доста от дълго време. На слизане от влака го посрещат усмихнати родителите му и обичаната му Мери. Той се разхожда с Мери в родното си място, връщайки се към спомените за остарелия дъб, където си е играел като дребен. Песента ненадейно минава в тирада. Мъжът се разсънва, виждайки сивите стени към себе си, и осъзнава, че е в пандиза. А в същия ден е избрана смъртната му присъда. Осъденият вижда пазача и тъжния остарял духовник, които ще вървят с него до мястото на изтезанието. Но по-късно той отново ще се върне в сянката на остарелия дъб, под който ще положат тялото му. Там, при неговите скъпи близки, под „ зелената, зелена трева на дома “. Отново тематиката за свободата е сложена, само че тук е по друг метод от оня, който се чува в песните на рок създателите от началото и средата на 60-те.
За първи път песента е изпълнена от Johnny Darrell (Джони Даръл) през 1965 година и в неговата версия не добива особена известност. Тя става известна с помощта на осъществяването на кънтри звездата Porter Wagoner (Портър Уагънър), записана от него на седми юни 1965 година в студио на „ RCA Victor “ в Нешвил, Тенеси, Съединени американски щати и включена в излезлия месец по-късно негов албум „ On The Road: The Porter Wagoner Show “. През идващите месеци я записват и Bobby Bare (Боби Беър) и Jerry Lee Lewis (Джери Лий Луис). Но по какъв начин Том Джоунс стига до тази ария? Благодарение на интереса си към творчеството на Джери Лий Луис. Ето какво твърди една известна версия. През 1965 година Луис издава собствен кънтри албум със заглавие „ Country Songs For City Folks “. Когато Том отсяда в Ню Йорк същата година във връзка изявата си в шоуто на Ed Sullivan (Ед Съливан), той се отбива до офиса на компанията „ Colony Records “ и пита дали имат нещо ново от Луис. Том му е вманиачен почитател и събира всички негови албуми. Те му дават прясно излезлия албум и точно там Том Джоунс чува неговата интерпретация на „ Green, Green Grass Of Home “. Остава мощно впечатлен и година по-късно записва парчето. Попитан в изявление, самият Том Джоунс споделя нещо друго. Според него за първи път е чул песента в британска ранглиста по радиото, водена от Jon Kutner (Джон Кътнър) и Spencer Leigh (Спенсър Лий). След това приказва със своя музикален продуцент Peter Sullivan (Питър Съливан) и дори той е много срещу това Том да я записва, защото става дума за кънтри ария. Но Том го убеждава и по този начин парчето става факт. Това не изключва опцията Том да е взел албума от продуцентската компания в Ню Йорк, с цел да го добави към сбирката си.
В по-късно изявление пред „ The Mail On Sunday “ той твърди, че най-силно го хваща резултатът, създаван от текста, когато чак най-после индивидът се свестява от връхлетелия го прекрасен спомен и осъзнава, че е в пандиза. Пак там той споделя, че малко след записа се срещат с Джери Лий Луис, с който са положителни другари, и му пуска своята версия. По това време Луис прави турне в Англия и Том го посещава в хотелската му стая. Луис е впечатлен и споделя на Том Джоунс, че песента звучи доста друго, че е прелестно подредена и че съгласно него ще е номер едно в класациите. Докато записва песента, Том си спомня за родния Уелс. „ Старият ми роден град наподобява по същия метод. Когато през тези дни се връщах в Понти Прит, слизайки от влака от Лондон, тези думи звучаха същински. “ Том Джоунс записва песента и я издава на 28 октомври 1966 година във Англия, като страна Б на сингъла е „ Promise Her Anything “. Версията на „ Green, Green Grass Of Home “, изпълнена от Том, е над триминутна, за разлика от тази на Портър, която е малко над две минути. Издадена е от лейбъла „ Decca Records “ с продуцент Питър Съливан и е записана в студио 2 на компанията.
Съставът на групата не е разказан в обложката на албума. В записа се разграничават ударни, бас, акустична китара, пиано, синтезатори, струнен оркестър и хор. Известно е единствено, че Les Reed (Лес Рийд) е музикален шеф и аранжор и свири на пиано, а на китарата по всяка възможност е Vic Flick (Вик Флик). По това време за студиото са работили много музиканти и занапред както този, по този начин и десетки други албуми, записвани там, ще бъдат в детайли описвани. На първи декември 1966 година „ Green, Green Grass Of Home “ заема първата позиция в английската музикална ранглиста, където резервира мястото си седем седмици. Следват положителни класирания и в Канада, Австралия, Норвегия и други точки на света. В Германия девет седмици е номер едно в една от класациите, а когато Peter Alexander прави кавър на парчето, държи първото място там още две седмици. Само във Англия сингълът продава над милион и двеста и петдесет хиляди копия за цялата си история. Успехът идва в доста подобаващ миг за Том Джоунс. По това време той е получил премия „ Грами “ за сполучлив млад реализатор, само че към този момент десетина сингъла, които издава, имат слаб триумф. От огромния му първи шлагер „ It’s Not Unusual “, излязъл през януари 1965 година, са минали съвсем две години и към този момент е време за нов шлагер. И „ Green, Green Grass Of Home “ е тъкмо песента, даваща нов подтик в кариерата на артиста. Тя поддържа и кариерата на композитора, който от този момент насетне написа още шлагери за кънтри артисти. Негов е първият шлагер на Dolly Parton (Доли Партън) „ Dumb Blonde “ от 1967 година. Критиката приема добре „ Green, Green Grass Of Home “, отбелязвайки с известно неспокойствие, че Том няма присъщата сантименталност на кънтри артист и прави песента да звучи като за поп аудитория. Така тя няма нищо общо с разновидността на Джери Лий Луис. Албумът, носещ името на песента, излиза на трети март 1967 година и е пети в дискографията на Том. Определян е като първият по-зрял албум, ориентиран към по-възрастни слушатели, а не към младежи. В него Том включва и кавър на „ Ring Of Fire “ на Johnny Cash (Джони Кеш), който към този момент е бил обект на вниманието ни. Измежду всичките четиринайсет песни проличава и „ Two Brothers “, написана от Irving Gordon (Ървинг Гордън), с който ви запознахме като създател на „ Unforgettable “ на Nat King Cole (Нат Кинг Кол).
През септември 2006 година, във връзка със записите на последния филм от телевизионната поредност „ Last Man Standing “, провеждани в Ню Йорк, Том Джоунс записва „ Green, Green Grass Of Home “ в дует с Джери Лий Луис, признавайки му, че точно той го е въодушевил да я направи в своя версия. Известни са още версии на стотици актьори като Elvis Presley (Елвис Пресли), Dean Martin (Дийн Мартин), Kenny Rodgers (Кени Роджърс) и Johnny Cash (Джони Кеш). „ Green, Green Grass Of Home “ е първа доста сериозна поръчка от младия Том Джоунс за това да бъде измежду най-хитовите поп реализатори в света. Концертната му активност продължава и до наши дни и той не губи мощното си наличие на сцената.
Следвайте ни във,и
Много градски митове приказват, че Tom Jones (Том Джоунс) избира тази ария заради разнообразни къщи, към които има носталгия. Но да оставим това настрани и да се срещнем с действителната история. Песента е написана през 1964 година от Curly Putman(Кърли Пътман), създател на песни от Нешвил, щата Тенеси. Той е частично въодушевен за основаването на парчето от кино лентата „ The Asphalt Jungle “ (Асфалтовата джунгла) от 1950 година, режисиран от John Huston (Джон Хюстън) и с присъединяване на артисти като Sterling Hayden (Стърлинг Хейдън), James Whitmore (Джеймс Уитмор) и Marilyn Monroe (Мерилин Монро). Това е първият филм, в който Мерилин Монро притегля вниманието на публиката. Продукцията, основана на едноименния разказ на William Riley Burnett (Уилям Райли Бърнет) от 1949 година, споделя за група мъже, които се пробват да създадат грабеж. Един от тях се включва в грабежа, тъй като има намерение да напусне града и да откупи фамилната плантация за коне, в която е израснал и в миналото е била отнета от родителите му заради насъбрани задължения.
В края на кино лентата индивидът е тежко ранен и бяга от полицията. В последната сцена той най-накрая стига до родната си плантация, намираща се в живописна хълмиста околност, само че там умира от огнестрелна рана. Домът от детството на героя е това, което дава ентусиазъм на Пътман. Къщата с напукана багра, остарелия дъб и зелената трева в текста са свързани с това ентусиазъм. В текста на „ Green, Green, Grass Of Home “ един мъж се завръща в дома на детството си, който не е посещавал доста от дълго време. На слизане от влака го посрещат усмихнати родителите му и обичаната му Мери. Той се разхожда с Мери в родното си място, връщайки се към спомените за остарелия дъб, където си е играел като дребен. Песента ненадейно минава в тирада. Мъжът се разсънва, виждайки сивите стени към себе си, и осъзнава, че е в пандиза. А в същия ден е избрана смъртната му присъда. Осъденият вижда пазача и тъжния остарял духовник, които ще вървят с него до мястото на изтезанието. Но по-късно той отново ще се върне в сянката на остарелия дъб, под който ще положат тялото му. Там, при неговите скъпи близки, под „ зелената, зелена трева на дома “. Отново тематиката за свободата е сложена, само че тук е по друг метод от оня, който се чува в песните на рок създателите от началото и средата на 60-те.
За първи път песента е изпълнена от Johnny Darrell (Джони Даръл) през 1965 година и в неговата версия не добива особена известност. Тя става известна с помощта на осъществяването на кънтри звездата Porter Wagoner (Портър Уагънър), записана от него на седми юни 1965 година в студио на „ RCA Victor “ в Нешвил, Тенеси, Съединени американски щати и включена в излезлия месец по-късно негов албум „ On The Road: The Porter Wagoner Show “. През идващите месеци я записват и Bobby Bare (Боби Беър) и Jerry Lee Lewis (Джери Лий Луис). Но по какъв начин Том Джоунс стига до тази ария? Благодарение на интереса си към творчеството на Джери Лий Луис. Ето какво твърди една известна версия. През 1965 година Луис издава собствен кънтри албум със заглавие „ Country Songs For City Folks “. Когато Том отсяда в Ню Йорк същата година във връзка изявата си в шоуто на Ed Sullivan (Ед Съливан), той се отбива до офиса на компанията „ Colony Records “ и пита дали имат нещо ново от Луис. Том му е вманиачен почитател и събира всички негови албуми. Те му дават прясно излезлия албум и точно там Том Джоунс чува неговата интерпретация на „ Green, Green Grass Of Home “. Остава мощно впечатлен и година по-късно записва парчето. Попитан в изявление, самият Том Джоунс споделя нещо друго. Според него за първи път е чул песента в британска ранглиста по радиото, водена от Jon Kutner (Джон Кътнър) и Spencer Leigh (Спенсър Лий). След това приказва със своя музикален продуцент Peter Sullivan (Питър Съливан) и дори той е много срещу това Том да я записва, защото става дума за кънтри ария. Но Том го убеждава и по този начин парчето става факт. Това не изключва опцията Том да е взел албума от продуцентската компания в Ню Йорк, с цел да го добави към сбирката си.
В по-късно изявление пред „ The Mail On Sunday “ той твърди, че най-силно го хваща резултатът, създаван от текста, когато чак най-после индивидът се свестява от връхлетелия го прекрасен спомен и осъзнава, че е в пандиза. Пак там той споделя, че малко след записа се срещат с Джери Лий Луис, с който са положителни другари, и му пуска своята версия. По това време Луис прави турне в Англия и Том го посещава в хотелската му стая. Луис е впечатлен и споделя на Том Джоунс, че песента звучи доста друго, че е прелестно подредена и че съгласно него ще е номер едно в класациите. Докато записва песента, Том си спомня за родния Уелс. „ Старият ми роден град наподобява по същия метод. Когато през тези дни се връщах в Понти Прит, слизайки от влака от Лондон, тези думи звучаха същински. “ Том Джоунс записва песента и я издава на 28 октомври 1966 година във Англия, като страна Б на сингъла е „ Promise Her Anything “. Версията на „ Green, Green Grass Of Home “, изпълнена от Том, е над триминутна, за разлика от тази на Портър, която е малко над две минути. Издадена е от лейбъла „ Decca Records “ с продуцент Питър Съливан и е записана в студио 2 на компанията.
Съставът на групата не е разказан в обложката на албума. В записа се разграничават ударни, бас, акустична китара, пиано, синтезатори, струнен оркестър и хор. Известно е единствено, че Les Reed (Лес Рийд) е музикален шеф и аранжор и свири на пиано, а на китарата по всяка възможност е Vic Flick (Вик Флик). По това време за студиото са работили много музиканти и занапред както този, по този начин и десетки други албуми, записвани там, ще бъдат в детайли описвани. На първи декември 1966 година „ Green, Green Grass Of Home “ заема първата позиция в английската музикална ранглиста, където резервира мястото си седем седмици. Следват положителни класирания и в Канада, Австралия, Норвегия и други точки на света. В Германия девет седмици е номер едно в една от класациите, а когато Peter Alexander прави кавър на парчето, държи първото място там още две седмици. Само във Англия сингълът продава над милион и двеста и петдесет хиляди копия за цялата си история. Успехът идва в доста подобаващ миг за Том Джоунс. По това време той е получил премия „ Грами “ за сполучлив млад реализатор, само че към този момент десетина сингъла, които издава, имат слаб триумф. От огромния му първи шлагер „ It’s Not Unusual “, излязъл през януари 1965 година, са минали съвсем две години и към този момент е време за нов шлагер. И „ Green, Green Grass Of Home “ е тъкмо песента, даваща нов подтик в кариерата на артиста. Тя поддържа и кариерата на композитора, който от този момент насетне написа още шлагери за кънтри артисти. Негов е първият шлагер на Dolly Parton (Доли Партън) „ Dumb Blonde “ от 1967 година. Критиката приема добре „ Green, Green Grass Of Home “, отбелязвайки с известно неспокойствие, че Том няма присъщата сантименталност на кънтри артист и прави песента да звучи като за поп аудитория. Така тя няма нищо общо с разновидността на Джери Лий Луис. Албумът, носещ името на песента, излиза на трети март 1967 година и е пети в дискографията на Том. Определян е като първият по-зрял албум, ориентиран към по-възрастни слушатели, а не към младежи. В него Том включва и кавър на „ Ring Of Fire “ на Johnny Cash (Джони Кеш), който към този момент е бил обект на вниманието ни. Измежду всичките четиринайсет песни проличава и „ Two Brothers “, написана от Irving Gordon (Ървинг Гордън), с който ви запознахме като създател на „ Unforgettable “ на Nat King Cole (Нат Кинг Кол).
През септември 2006 година, във връзка със записите на последния филм от телевизионната поредност „ Last Man Standing “, провеждани в Ню Йорк, Том Джоунс записва „ Green, Green Grass Of Home “ в дует с Джери Лий Луис, признавайки му, че точно той го е въодушевил да я направи в своя версия. Известни са още версии на стотици актьори като Elvis Presley (Елвис Пресли), Dean Martin (Дийн Мартин), Kenny Rodgers (Кени Роджърс) и Johnny Cash (Джони Кеш). „ Green, Green Grass Of Home “ е първа доста сериозна поръчка от младия Том Джоунс за това да бъде измежду най-хитовите поп реализатори в света. Концертната му активност продължава и до наши дни и той не губи мощното си наличие на сцената.
Следвайте ни във,и
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ