Милосърдието на Тит от Волфганг Амадеус Моцарт – опера сериа в две действия
Музика: Волфганг Амадеус Моцарт.
Либретото е на Катерино Мадзола по Пиетро Метастазио.
Премиерата се е състояла на 6 септември 1791 година в държавния спектакъл в Прага под диригентството на самия Моцарт.
Действащи лица:
• Тит – тенор
• Вителия – сопран
• Секст – мецосопран
• Аний – мецосопран
• Сервилия – сопран
• Публий – бас
Първо деяние
В покоите на Вителия
Амбициозната Вителия е избрана да се омъжи за римския император Тит, който е победил татко й Вителий. Но господарят е харесал Берениче, една задгранична принцеса. Вителия желае от Секст да убие императора. Въпреки че е правилен на императора младият мъж е подготвен на всичко, с цел да заслужи любовта на Вителия. Но Аний, другар на Секст идва да разгласи, че императорът е бил заставен да отпрати Берениче. Новината връща вярата на Вителия. Аний споделя със Секст желанието си да се ожени за сестра му Сервилия. Секст благославя съюза им.
Част от Римския конгрес, превъзходно украсена с арки, обелиски и титли
На форума римският народ популяризира Тит. След това, останал самичък със Секст и Аний, императорът им доверява, че има желание да се ожени за Сервилия и по този начин да се свърже в фамилна връзка със Секст (ария на Тит – „ Del piu sublime soglio l’unico frutto e questo ”). Отчаян, Аний споделя новината със Сервилия, която го твърди в любовта си.
Място за отдих на имперския рид Палатин
Сервилия е сюрпризирана от Тит. Притеснена, тя му доверява възприятията си към Аний. Императорът незабавно се отхвърля от желанието си да подписва брак с нея и хвали откровеността й (ария на Тит – „ Ah, se fosse intorno al trono оgni cor così sincero… ”). Вителия, която още има вяра, че Тит ще се ожени за Сервилия, търси Секст, с цел да го принуди най-сетне да пристъпи към убийството на императора благодарение на съзаклятници (ария на Секст – „ Parto, ma tu ben mio, meco ritorna in pace ”). След заминаването на Секст, Публий и Аний идват да оповестят на Вителия, че императорът е решил да се ожени за нея. Но към този момент е прекомерно късно. Вителия не може към този момент да спре Секст. Пред обхванатия в пламъци Капитолий тя намира младия патриций, който оповестява за гибелта на Тит и признава злодеянието си. Всички оплакват и отхвърлят да одобряват това изменничество.
Второ деяние
Място за отдих на имперския рид Палатин
Аний твърди Секст, че в бързината конспираторите са умъртвили някой различен, а не Тит, който е жив и здрав. Секст доверява на приятеля си, че той е подстрекател на заговора и че счита да емигрира. Аний дава обещание да измоли благосклонност от императора. От своя страна Вителия увещава Секст да бяга. Но е прекомерно късно. Публий идва да задържи Секст, който на вятъра търси погледа на Вителия.
Голяма стая, предопределена за обществени чувания
Публий поучава господаря да бъде корав. Аний, в противен случай, моли за амнистия. Тит се колебае и желае да доведат Секст. Предпазвайки Вителия, младият мъж поема цялата виновност за заговора (ария на Секст – „ Deh, per questo istante solo ti ricorda il primo amor... ”).
Тит е обезверен, само че няма огромен избор. Секст би трябвало да се бие на Колизеума (Ария на Тит - „ Se all`impero, amici Dei, necessario è un cor severo… ”). В същото време Сервилия се пробва да убеди Вителия да се застъпи и да избави Секст. Останала сама, дъщерята на Вителий се отдава на мъчителен изпит на съвестта и вижда да се изпаряват фантазиите й за великолепие (ария на Вителия – „ Non più di fiori vaghe catene... ”).
Действието се развива на голям амфитеатър, вижда се арената, на която към този момент са съзаклятниците, наказани за скрит план.
В Колизеума Тит афишира, че прости на Секст. Но Вителия се появява и споделя, че отговорна за всичко е тя. Изумен от измяната на всички, въпреки всичко Тит афишира, че им прости.
Либретото е на Катерино Мадзола по Пиетро Метастазио.
Премиерата се е състояла на 6 септември 1791 година в държавния спектакъл в Прага под диригентството на самия Моцарт.
Действащи лица:
• Тит – тенор
• Вителия – сопран
• Секст – мецосопран
• Аний – мецосопран
• Сервилия – сопран
• Публий – бас
Първо деяние
В покоите на Вителия
Амбициозната Вителия е избрана да се омъжи за римския император Тит, който е победил татко й Вителий. Но господарят е харесал Берениче, една задгранична принцеса. Вителия желае от Секст да убие императора. Въпреки че е правилен на императора младият мъж е подготвен на всичко, с цел да заслужи любовта на Вителия. Но Аний, другар на Секст идва да разгласи, че императорът е бил заставен да отпрати Берениче. Новината връща вярата на Вителия. Аний споделя със Секст желанието си да се ожени за сестра му Сервилия. Секст благославя съюза им.
Част от Римския конгрес, превъзходно украсена с арки, обелиски и титли
На форума римският народ популяризира Тит. След това, останал самичък със Секст и Аний, императорът им доверява, че има желание да се ожени за Сервилия и по този начин да се свърже в фамилна връзка със Секст (ария на Тит – „ Del piu sublime soglio l’unico frutto e questo ”). Отчаян, Аний споделя новината със Сервилия, която го твърди в любовта си.
Място за отдих на имперския рид Палатин
Сервилия е сюрпризирана от Тит. Притеснена, тя му доверява възприятията си към Аний. Императорът незабавно се отхвърля от желанието си да подписва брак с нея и хвали откровеността й (ария на Тит – „ Ah, se fosse intorno al trono оgni cor così sincero… ”). Вителия, която още има вяра, че Тит ще се ожени за Сервилия, търси Секст, с цел да го принуди най-сетне да пристъпи към убийството на императора благодарение на съзаклятници (ария на Секст – „ Parto, ma tu ben mio, meco ritorna in pace ”). След заминаването на Секст, Публий и Аний идват да оповестят на Вителия, че императорът е решил да се ожени за нея. Но към този момент е прекомерно късно. Вителия не може към този момент да спре Секст. Пред обхванатия в пламъци Капитолий тя намира младия патриций, който оповестява за гибелта на Тит и признава злодеянието си. Всички оплакват и отхвърлят да одобряват това изменничество.
Второ деяние
Място за отдих на имперския рид Палатин
Аний твърди Секст, че в бързината конспираторите са умъртвили някой различен, а не Тит, който е жив и здрав. Секст доверява на приятеля си, че той е подстрекател на заговора и че счита да емигрира. Аний дава обещание да измоли благосклонност от императора. От своя страна Вителия увещава Секст да бяга. Но е прекомерно късно. Публий идва да задържи Секст, който на вятъра търси погледа на Вителия.
Голяма стая, предопределена за обществени чувания
Публий поучава господаря да бъде корав. Аний, в противен случай, моли за амнистия. Тит се колебае и желае да доведат Секст. Предпазвайки Вителия, младият мъж поема цялата виновност за заговора (ария на Секст – „ Deh, per questo istante solo ti ricorda il primo amor... ”).
Тит е обезверен, само че няма огромен избор. Секст би трябвало да се бие на Колизеума (Ария на Тит - „ Se all`impero, amici Dei, necessario è un cor severo… ”). В същото време Сервилия се пробва да убеди Вителия да се застъпи и да избави Секст. Останала сама, дъщерята на Вителий се отдава на мъчителен изпит на съвестта и вижда да се изпаряват фантазиите й за великолепие (ария на Вителия – „ Non più di fiori vaghe catene... ”).
Действието се развива на голям амфитеатър, вижда се арената, на която към този момент са съзаклятниците, наказани за скрит план.
В Колизеума Тит афишира, че прости на Секст. Но Вителия се появява и споделя, че отговорна за всичко е тя. Изумен от измяната на всички, въпреки всичко Тит афишира, че им прости.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ