Набоков - гений или "безнравствен старец"
Музеят на Владимир Набоков в Санкт Петербург отвори още веднъж порти преди месец след ремонт. Това стана и по отношение на годишнината от рождението на писателя - той е роден в този град на 22 април 1899 г, Музеят вече приема доста гости и фенове на забележителния създател, величан от едни като талант, а от други - да вземем за пример Джон Фаулз, именуван " порочен дъртак и мастурбант ". Набоков, писал и под псевдонима Владимир Сирин, умира в Монтрьо, Швейцария, като жив класик, създател на изучавани в университетите творби: " Защитата Лужин ", " Машенка ", " Отчаяние " и други Самият публицист е бил неоспорим ерудит, като с изключение на славата си в областта на литературата той е бил и незабравим откривател на пеперудите, даже има такава, наречена на неговото име. Освен това е играл превъзходно шах и е съчинявал шахматни задания.
Писателят е създател и на предизвикателни съждения за своите съвременници, както и за класиците. Известно е, че той е изказвал невисокото си мнение за Фьодор Достоевски и Уилям Фокнър да вземем за пример, и язвително се е подигравал с теорията на Зигмунд Фройд. Нещо като свое кредо, с което е отблъсквал искащите да го интервюират, е фразата му: " Не се напивам, не отивам на черква, не навестявам психоаналитици ".
Там, където се е съгласявал да приказва за себе си, Набоков декларира: " Аз съм американски публицист, който се е родил в Русия и е получил обучение в Англия, където е изучавал френска литература, след което съм живял 15 години в Германия ". Като цяло се е отнасял извънредно сериозно и деликатно към своите печатани из всякакви издания изявления, желал е да ги преправя и се е сърдел, в случай че нещо от поправките му не е било включено в окончателния вид.
Може би заради това като резултат се получават съвсем приключени афоризми. Някои от тях, поради самобитността и предизвикателността им, както и в чест на този незабравим виртуоз на стила, предоставяме на вашето внимание:
----
Това, което провокира отвращението ми, не е мъчно да се изброи: тъпотата, тиранията, закононарушението, жестокостта, известната музика. Мои пристрастия са най-силните, познати на човек през днешния ден: съчинителството и ловът на пеперуди.
Цялата Русия, която ми е нужна, е постоянно с мене: литературата, езикът и личното ми съветско детство. Аз в никакъв случай няма да се върна. И в никакъв случай няма да се предам. И при всички случаи гротескната сянка на полицейската страна няма да се разсее, до момента в който съм жив.
Аз не мисля на избран език. Аз мисля с облици. Аз нямам доверие, че хората мислят на езици.
Моята персонална покруса, която не може, която не би трябвало да е грижа на който и да било другиго, е в това, че ми се наложи да изоставя своя роден език, родната си тирада, моя богат и дисциплиниран съветски език поради второкачествения британски.
Притежавам чудата заложба - виждам буквите в цвят. Това се назовава пъстър слух. Може би един на хиляди има подобен гений. Но психолозите ми споделяха, че по този начин виждат множеството деца и че по-късно те губят тази си дарба, когато тъпите им родители им внушават, че всичко това е парадокс.
Не ловя риба, не сготвям, не танцувам, не предлагам книги, не давам подписи, не подписвам заявления, не хапвам стриди, не се напивам, не отивам на черква, не навестявам психоаналитици и не вземам присъединяване в демонстрации.
Истинският публицист би трябвало деликатно да учи творчеството на противниците, в това число това на Всевишния.
Между десетата и петнайсетата си година в Санкт Петербург аз прочетох сигурно повече прозаичност и лирика - британски, съветски, френски - в сравнение с за всеки различен подобен интервал в живота си. Особено се любувах на съчиненията на Уелс, По, Кийтс, Браунинг, Флобер, Верлен, Рембо, Чехов, Толстой и Алексндър Блок. С други думи, бях напълно елементарен триезичен момчурляк в семейство с огромна библиотека.
Нашите внуци, без подозрение, ще се отнасят към днешните психоаналитици с такова любопитстващо пренебрежение, с каквото ние се отнасяме към астрологията или френологията. Едно от най-грандиозните феномени на шарлатанския и сатанинския парадокс, наложен на лековерната аудитория, - това е фройдисткото пояснение на сънищата.
От тогава, откогато такива монументални посредствености от вида на Голсуърти, Драйзер, оня персонаж, наименуван Тагор, още един с името Максим Горки и един трети с име Ромен Роллан, започнаха да бъдат възприемани като гении, ме изумяват и разсмиват изфабрикуваните понятия за по този начин наричаните " велики книги ". Същото, каквото е да вземем за пример набеждаването за шедьоври на глупавата " Смърт във Венеция " на Ман, или на мелодраматичния и непоносимо написан " Живаго " на Пастернак, или на кукурузените летописи на Фокнър. Журналистите ги назовават " велики книги ", а това е неуместна илюзия, като че ли гледате по какъв начин замаян човек прави обич със стол.
Мога да дам на младия критик такива препоръки: научи се да разпознаваш пошлостта. Помни, че посредствеността преуспява за сметка на " концепцията ". Пази се от стилните проповедници. Проверявай не е ли откритият знак лична диря в пясъка. Избягвай алегориите. Във всичко слагай " по какъв начин " по-високо от " какво ", без да разрешаваш това да се трансформира в " и какво? ".
Както всички британски деца (а аз бях британско дете), Кeръл постоянно съм го обожавал. Не, не мисля, че има нещо общо сред нашите измислени езици. Има у него някаква трогателна аналогия с Х. Х. (главният воин Хумберт Хумберт от " Лолита ", бел. ред.), само че аз по някакъв чудноват срам се въздържах в " Лолита " от подмятания към нещастното му извращение и към двусмислените фотоси, които е правел той в затъмнени стаи. Той, като доста викторианци - педерасти и нимфетомани - е излязъл изсъхнал от водата. Привличали са го неопрятните и костеливи нимфетки в по-съблечено или по-точно казано, в полуоблечено положение, прилични на участнички в някаква скучна и страшна шарада.
Всичките ми книги, даже първата, която написах преди четиридесет и три години на изяден от молци диван в немско хотелче, са неразрешени в страната, в която съм роден. Това е загуба за Русия, не за мен.
Смятам " Анна Каренина " за най-високия книжовен шедьовър в литературата на XIX век, съвсем паралелно с нея е " Смъртта на Иван Илич ". И въобще не одобрявам " Възкресение " и " Кройцерова соната ". Публицистичните офанзиви на Толстой са непоносими. Категорично не одобрявам " Братя Карамазови " и отвратителното морализаторство на " Престъпление и наказване ". Не, напълно не съм срещу душевните търсения и саморазкрития, само че в тези книги и душата, и греховете, и сантименталността, и вестникарските щампи надали могат да оправдаят уморителните и тъпи търсения.
Поетът или романистът не са обществени фигури, не са екзотични князчета, не са интернационалните любимци, не са някой, който назовават просто " Джим ", а на него му е доста драго от това. Аз изцяло разбирам хората, стремящи се да изучат моите книги, само че са ми неприятни тия, които желаят да учат мен. Като човек не съм нищо такова, на което да се възхищаваш. Имам елементарни привички, не съм взискателен към храната, за нищо на света не бих трансформирал обичаните си яйца с шунка за някакво меню с маса правописни неточности в него. Дразня околните си другари със склонността си да изреждам нещата, които ненавиждам: нощните клубове, яхтите, цирка, порношоутата, мазния взор на голи самци, обрасли с космалак като Че Гевара.
Писателят е създател и на предизвикателни съждения за своите съвременници, както и за класиците. Известно е, че той е изказвал невисокото си мнение за Фьодор Достоевски и Уилям Фокнър да вземем за пример, и язвително се е подигравал с теорията на Зигмунд Фройд. Нещо като свое кредо, с което е отблъсквал искащите да го интервюират, е фразата му: " Не се напивам, не отивам на черква, не навестявам психоаналитици ".
Там, където се е съгласявал да приказва за себе си, Набоков декларира: " Аз съм американски публицист, който се е родил в Русия и е получил обучение в Англия, където е изучавал френска литература, след което съм живял 15 години в Германия ". Като цяло се е отнасял извънредно сериозно и деликатно към своите печатани из всякакви издания изявления, желал е да ги преправя и се е сърдел, в случай че нещо от поправките му не е било включено в окончателния вид.
Може би заради това като резултат се получават съвсем приключени афоризми. Някои от тях, поради самобитността и предизвикателността им, както и в чест на този незабравим виртуоз на стила, предоставяме на вашето внимание:
----
Това, което провокира отвращението ми, не е мъчно да се изброи: тъпотата, тиранията, закононарушението, жестокостта, известната музика. Мои пристрастия са най-силните, познати на човек през днешния ден: съчинителството и ловът на пеперуди.
Цялата Русия, която ми е нужна, е постоянно с мене: литературата, езикът и личното ми съветско детство. Аз в никакъв случай няма да се върна. И в никакъв случай няма да се предам. И при всички случаи гротескната сянка на полицейската страна няма да се разсее, до момента в който съм жив.
Аз не мисля на избран език. Аз мисля с облици. Аз нямам доверие, че хората мислят на езици.
Моята персонална покруса, която не може, която не би трябвало да е грижа на който и да било другиго, е в това, че ми се наложи да изоставя своя роден език, родната си тирада, моя богат и дисциплиниран съветски език поради второкачествения британски.
Притежавам чудата заложба - виждам буквите в цвят. Това се назовава пъстър слух. Може би един на хиляди има подобен гений. Но психолозите ми споделяха, че по този начин виждат множеството деца и че по-късно те губят тази си дарба, когато тъпите им родители им внушават, че всичко това е парадокс.
Не ловя риба, не сготвям, не танцувам, не предлагам книги, не давам подписи, не подписвам заявления, не хапвам стриди, не се напивам, не отивам на черква, не навестявам психоаналитици и не вземам присъединяване в демонстрации.
Истинският публицист би трябвало деликатно да учи творчеството на противниците, в това число това на Всевишния.
Между десетата и петнайсетата си година в Санкт Петербург аз прочетох сигурно повече прозаичност и лирика - британски, съветски, френски - в сравнение с за всеки различен подобен интервал в живота си. Особено се любувах на съчиненията на Уелс, По, Кийтс, Браунинг, Флобер, Верлен, Рембо, Чехов, Толстой и Алексндър Блок. С други думи, бях напълно елементарен триезичен момчурляк в семейство с огромна библиотека.
Нашите внуци, без подозрение, ще се отнасят към днешните психоаналитици с такова любопитстващо пренебрежение, с каквото ние се отнасяме към астрологията или френологията. Едно от най-грандиозните феномени на шарлатанския и сатанинския парадокс, наложен на лековерната аудитория, - това е фройдисткото пояснение на сънищата.
От тогава, откогато такива монументални посредствености от вида на Голсуърти, Драйзер, оня персонаж, наименуван Тагор, още един с името Максим Горки и един трети с име Ромен Роллан, започнаха да бъдат възприемани като гении, ме изумяват и разсмиват изфабрикуваните понятия за по този начин наричаните " велики книги ". Същото, каквото е да вземем за пример набеждаването за шедьоври на глупавата " Смърт във Венеция " на Ман, или на мелодраматичния и непоносимо написан " Живаго " на Пастернак, или на кукурузените летописи на Фокнър. Журналистите ги назовават " велики книги ", а това е неуместна илюзия, като че ли гледате по какъв начин замаян човек прави обич със стол.
Мога да дам на младия критик такива препоръки: научи се да разпознаваш пошлостта. Помни, че посредствеността преуспява за сметка на " концепцията ". Пази се от стилните проповедници. Проверявай не е ли откритият знак лична диря в пясъка. Избягвай алегориите. Във всичко слагай " по какъв начин " по-високо от " какво ", без да разрешаваш това да се трансформира в " и какво? ".
Както всички британски деца (а аз бях британско дете), Кeръл постоянно съм го обожавал. Не, не мисля, че има нещо общо сред нашите измислени езици. Има у него някаква трогателна аналогия с Х. Х. (главният воин Хумберт Хумберт от " Лолита ", бел. ред.), само че аз по някакъв чудноват срам се въздържах в " Лолита " от подмятания към нещастното му извращение и към двусмислените фотоси, които е правел той в затъмнени стаи. Той, като доста викторианци - педерасти и нимфетомани - е излязъл изсъхнал от водата. Привличали са го неопрятните и костеливи нимфетки в по-съблечено или по-точно казано, в полуоблечено положение, прилични на участнички в някаква скучна и страшна шарада.
Всичките ми книги, даже първата, която написах преди четиридесет и три години на изяден от молци диван в немско хотелче, са неразрешени в страната, в която съм роден. Това е загуба за Русия, не за мен.
Смятам " Анна Каренина " за най-високия книжовен шедьовър в литературата на XIX век, съвсем паралелно с нея е " Смъртта на Иван Илич ". И въобще не одобрявам " Възкресение " и " Кройцерова соната ". Публицистичните офанзиви на Толстой са непоносими. Категорично не одобрявам " Братя Карамазови " и отвратителното морализаторство на " Престъпление и наказване ". Не, напълно не съм срещу душевните търсения и саморазкрития, само че в тези книги и душата, и греховете, и сантименталността, и вестникарските щампи надали могат да оправдаят уморителните и тъпи търсения.
Поетът или романистът не са обществени фигури, не са екзотични князчета, не са интернационалните любимци, не са някой, който назовават просто " Джим ", а на него му е доста драго от това. Аз изцяло разбирам хората, стремящи се да изучат моите книги, само че са ми неприятни тия, които желаят да учат мен. Като човек не съм нищо такова, на което да се възхищаваш. Имам елементарни привички, не съм взискателен към храната, за нищо на света не бих трансформирал обичаните си яйца с шунка за някакво меню с маса правописни неточности в него. Дразня околните си другари със склонността си да изреждам нещата, които ненавиждам: нощните клубове, яхтите, цирка, порношоутата, мазния взор на голи самци, обрасли с космалак като Че Гевара.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ