Музеят “Имхотеп” в Сакара съдържа шедьоври от цялата 3-хилядолетна история на Древен Египет
Музеят “Имхотеп ” в некропола Сакара не е огромен, само че съдържа шедьоври от цялата трихилядна история на Древен Египет - от първите до последните династии и гръко-римската ера, каза именитият египтолог Васил Добрев, който управлява задачата в Сакара на Френския археологически институт в Кайро (IFAO), пред Българска телеграфна агенция.
Преди дни музеят беше отворен още веднъж за гости след реорганизация. Наред с обновяването на постройката е актуализирана и експозицията, като са добавени последните открития в некропола на първата древноегипетска столица Мемфис. В Сакара се намира първата каменна сграда в света - стъпаловидната пирамида на фараона Джосер, издигната от Имхотеп. Именно те заемат централно място в експозицията.
“Първият и най-съществен предмет, който хората виждат в музея е обвързван с Имхотеп персонално. Това е основата на скулптура на Джосер, ситуирана върху цокъл. Той стъпва върху девет лъка, които изобразяват враговете на Египет, а пред него са три птици рехит с отворени криле - това е народът на Египет. На самия цокъл е името на фараона, а вдясно от него са имената и купите на Имхотеп, ” запалено изяснява Добрев и акцентира, че е огромна необичайност имената на някой, който не е фараон, да бъдат изписани на скулптура на фараон.
Това е единственият открит документ за Имхотеп от неговата ера - Третата династия, към 2700 година пр.н.е. “Затова е толкоз значим, няма различен за него от тази ера. Имхотеп е принц по завещание, има голям брой високи трофеи, измежду които министър на финансите и сановник на Хелиополис. Известен е най-много като проектант, само че той е доста повече, той е и общественик, и идеолог. Възможно е да е част от фамилията на фараона ”, показва откривателят.
Архитектурни детайли, открити в комплекса на Джосер, и схеми на постройките дават опция на посетителите да се върнат близо 5000 хиляди години обратно във времето. Сред експонатите са и едни от първите в света математически инструкции по какъв начин се прави кръг. “Това е доста забавно, тъй като демонстрира, че античните египтяни са знаели по какъв начин се прави кръг, ” акцентира Васил Добрев.
Друг артефакт, върху който ученият стопира вниманието ни е статуетка на Имхотеп, който се трансформира в провидение. “Той е един от дребното хора, които са обожествени. По време на Новото царство или съвсем 1500 години откакто е живял, Имхотеп е считан за провидение на писарите, а по-късно и на медицината. Изработени са огромен брой негови статуетки. ”
Една от най-големите мистерии е къде е гробницата на Имхотеп, продължава увлекателния си роман Добрев. “Интересен факт е, че Имхотеп е обвързван с древногръцкия бог-лечител Асклепий. Гърците го свързвали с Асклепий и когато посещавали Сакара, казвали, че преди да отидат в гробницата на биковете Серапеум, посещават храма на Асклепий, т.е. може би гробницата на Имхотеп. Значи някъде в Сакара преди Серапеума има място, където може би се намира гробницата на Имхотеп. ”
Светилища, отдадени на Асклепий има по цялото Средиземноморие. Останки от асклепиони са разкрити и в България. Един от тях е в Кюстендил, където се е намирала Древна Пауталия.
Според Васил Добрев такова светилище е допустимо да има и във Велинград. “Във Велинград е Клептуза, езерото, където има максимален дебит на студена вода на Балканския полуостров. Ако махнем “а ”-то остава Клептис, което може да идва от Асклепий. ”
В една от залите на музея “Имхотеп ” виждаме и името на Васил Добрев - в листата на археолозите с принос за изследването на Сакара. “Нямах визия, че има подобен лист и за моя най-голяма изненада видях и моето име, ” дава отговор египтологът на въпрос за почетния лист и си спомня деня на откриването през 2006 година, на което участва и брачната половинка на тогавашния египетски президент Сузана Мубарак. “До мен беше шефът на Сакара и го питах, за какво са поставили моето име. Защото си разкрил нов некропол, сподели той. Бяха решили, без да ме питат. ”
През 2001 година Васил Добрев открива нов изцяло чужд некропол в Сакара, което не се е случвало дълги години. “Археолозите работят най-вече на съществуващи към този момент разкопки в Сакара. Нещо е било намерено от Гастон Масперо, Огюст Мариет или някой различен и те го не престават и развиват, ” прецизира той, а мислите му се връщат още веднъж към музейната експозиция.
Ученият поучава туристите да извърнат внимание и на макета пред входа на музея, с цел да си показват по какъв начин е изглеждало мястото преди хилядолетия. Роденият във Варна и защитил докторат в Сорбоната в Париж египтолог счита, че е значимо се опитваме да се сложим на мястото на античните хора, с цел да ги разберем.
Последвайте канала на
Преди дни музеят беше отворен още веднъж за гости след реорганизация. Наред с обновяването на постройката е актуализирана и експозицията, като са добавени последните открития в некропола на първата древноегипетска столица Мемфис. В Сакара се намира първата каменна сграда в света - стъпаловидната пирамида на фараона Джосер, издигната от Имхотеп. Именно те заемат централно място в експозицията.
“Първият и най-съществен предмет, който хората виждат в музея е обвързван с Имхотеп персонално. Това е основата на скулптура на Джосер, ситуирана върху цокъл. Той стъпва върху девет лъка, които изобразяват враговете на Египет, а пред него са три птици рехит с отворени криле - това е народът на Египет. На самия цокъл е името на фараона, а вдясно от него са имената и купите на Имхотеп, ” запалено изяснява Добрев и акцентира, че е огромна необичайност имената на някой, който не е фараон, да бъдат изписани на скулптура на фараон.
Това е единственият открит документ за Имхотеп от неговата ера - Третата династия, към 2700 година пр.н.е. “Затова е толкоз значим, няма различен за него от тази ера. Имхотеп е принц по завещание, има голям брой високи трофеи, измежду които министър на финансите и сановник на Хелиополис. Известен е най-много като проектант, само че той е доста повече, той е и общественик, и идеолог. Възможно е да е част от фамилията на фараона ”, показва откривателят.
Архитектурни детайли, открити в комплекса на Джосер, и схеми на постройките дават опция на посетителите да се върнат близо 5000 хиляди години обратно във времето. Сред експонатите са и едни от първите в света математически инструкции по какъв начин се прави кръг. “Това е доста забавно, тъй като демонстрира, че античните египтяни са знаели по какъв начин се прави кръг, ” акцентира Васил Добрев.
Друг артефакт, върху който ученият стопира вниманието ни е статуетка на Имхотеп, който се трансформира в провидение. “Той е един от дребното хора, които са обожествени. По време на Новото царство или съвсем 1500 години откакто е живял, Имхотеп е считан за провидение на писарите, а по-късно и на медицината. Изработени са огромен брой негови статуетки. ”
Една от най-големите мистерии е къде е гробницата на Имхотеп, продължава увлекателния си роман Добрев. “Интересен факт е, че Имхотеп е обвързван с древногръцкия бог-лечител Асклепий. Гърците го свързвали с Асклепий и когато посещавали Сакара, казвали, че преди да отидат в гробницата на биковете Серапеум, посещават храма на Асклепий, т.е. може би гробницата на Имхотеп. Значи някъде в Сакара преди Серапеума има място, където може би се намира гробницата на Имхотеп. ”
Светилища, отдадени на Асклепий има по цялото Средиземноморие. Останки от асклепиони са разкрити и в България. Един от тях е в Кюстендил, където се е намирала Древна Пауталия.
Според Васил Добрев такова светилище е допустимо да има и във Велинград. “Във Велинград е Клептуза, езерото, където има максимален дебит на студена вода на Балканския полуостров. Ако махнем “а ”-то остава Клептис, което може да идва от Асклепий. ”
В една от залите на музея “Имхотеп ” виждаме и името на Васил Добрев - в листата на археолозите с принос за изследването на Сакара. “Нямах визия, че има подобен лист и за моя най-голяма изненада видях и моето име, ” дава отговор египтологът на въпрос за почетния лист и си спомня деня на откриването през 2006 година, на което участва и брачната половинка на тогавашния египетски президент Сузана Мубарак. “До мен беше шефът на Сакара и го питах, за какво са поставили моето име. Защото си разкрил нов некропол, сподели той. Бяха решили, без да ме питат. ”
През 2001 година Васил Добрев открива нов изцяло чужд некропол в Сакара, което не се е случвало дълги години. “Археолозите работят най-вече на съществуващи към този момент разкопки в Сакара. Нещо е било намерено от Гастон Масперо, Огюст Мариет или някой различен и те го не престават и развиват, ” прецизира той, а мислите му се връщат още веднъж към музейната експозиция.
Ученият поучава туристите да извърнат внимание и на макета пред входа на музея, с цел да си показват по какъв начин е изглеждало мястото преди хилядолетия. Роденият във Варна и защитил докторат в Сорбоната в Париж египтолог счита, че е значимо се опитваме да се сложим на мястото на античните хора, с цел да ги разберем.
Последвайте канала на
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ