Музеите на открито представят миналото по един романтичен начин, но

Музеите навън показват предишното по един сантиментален метод, само че предишното е било тежка работа и къс живот. С това свое самопризнание Хенрик Зипсейн предизвика участниците в Тридесетата конференция на АЕОМ – международната организация на музеите навън. Единствените български представители на извършения в Стокхолм конгрес бяха от РЕМО „ Етър “ – шефът проф. Светла Димитрова и Тихомир Църов. Хенрик Зипсейн е шеф на Европейската музейна академия и има дълъг опит като началник музей навън в Централна Швеция. В изявление пред Тихомир Църов самичък дефинира сегашния си професионален стадий като освобождаващ. Точните му думи са „ Аз съм „ свободен дух “, без отговорности. И думите ми е доста по-лесно да ги изрека в този момент, в сравнение с, като шеф.

Бихте ли ни споделили нещо за ролята на музея в актуалния свят, изключително на музеите навън?

Да, ще го изложа по следния метод: Музеите навън са фантастични. Но най-важното, евентуално, е, че те са всеобщо посещавани. Много хора идват в музеите навън. Не е наложително да имаш висше обучение. Можеш да дойдеш подобен, какъвто си. И всеки може да се усеща добре пристигнал. Затова толкоз доста фамилии с деца идват в музеите навън. Дори без доста добра основа, музеите навън могат да въздействат на хората със познания и положително държание. И несъмнено, през днешния ден огромните провокации са свързани с миграцията, с климатичните промени, с демокрацията и с други тематики. Музеите навън демонстрират, че нещата постоянно се трансформират, да вземем за пример и преди е имало имигранти, не постоянно нещата са били по-добре по връзки на климата, само че хората са се старали, били са по-близко до природата. Ако кажем, че постоянно са работили в естетика с природата, това би било неистина, само че може да се поучим от предишното и да го използваме в бъдеще. И несъмнено, по отношение на демокрацията, за музеите навън може да се каже, че е имало битка да се реализира и да се резервира демокрацията. И считам, че музеите навън могат да създадат тук нещо скъпо за хората.

Имахте презентация пред участниците в конференцията на АЕОМ. Тя беше доста провокативна, за какво?

Защото аз напуснах поста шеф преди три години и през днешния ден усещам, че мога да погледна обратно и да видя моите сътрудници и считам, че може би сме били малко наивни в музеите навън. Мисля си, че е доста сантиментално да се отиде в музей навън, да се преглеждат тези прелестни остарели къщи, старинна просвета с публични правила, с хора в хубави остарели костюми. В музеите навън постоянно има прелестен дух и атмосфера, само че предишното не е било сантиментално. Миналото е било тежка работа и къс живот, не е имало нищо такова като тъждество и е имало доста принуждение в къщите, сред деца и родители. Тези неща ние не ги демонстрираме в музеите навън. Мислейки за това, може да погледнем по-критично на музеите навън. Може би има няколко неща, за които да помислим. Не споделям, че би трябвало да се бием един с различен в тези музеи. Изобщо не е по този начин. Но имаме следното предизвикателство: в случай че желаеме да бъдем достоверни, тогава ние би трябвало да бъдем малко по-критични, малко по-правдиви в това, което представяме. И би трябвало да поставим старания, чисто мисловно, да мислим малко по-различно.

Ако имате опция да избирате, по кое време бихте живели – в днешно време или в предишното, което е показано в музея?

Отговорът е доста елементарен. Прекрасно е и е сантиментално в музея навън, тъй че бих живял в този интервал. Но това, което демонстрираме в тези музеи е един сантиментален облик на предишното, който не е същински. Може би частично същински, само че не изцяло. Разбира се, че бих желал да пребивавам през днешния ден. Искам днешната непорочност, през днешния ден ние живеем по-здравословно и по-дълго. Но имаме и още едно предизвикателство в музеите навън – има една наклонност за демонстрираме, че историческото развиване е в посока напред. Че има усъвършенстване и нещата стават все по-добри за всяко последващо потомство. Това не е правилно. Да, нещата се трансформират, само че не е наложително да се трансформират към по-добро. Нещата се трансформират и стават разнообразни, само че това въобще не е наложително да е равнозначно на напредък.

Важно ли е да музеят да бъде огромен, да има обширна територия, с цел да има въздействие в интернационалните музейни и културни организации?

Смятам, че и дребните, и огромните музеи навън могат да завоюват от взаимната работа с сътрудници на интернационално равнище. Важното е да се учим един от различен, да се учим дружно. Затова съм тук и по тази причина съм член на тези организации. Насладих се на всеки един миг и научих доста от сътрудниците си, а и те научиха доста от мен, дружно създадохме доста неща и това е значимо и за дребните музеи, както и за огромните, като да вземем за пример Музеят Скансен тук в Столкхом. Преди месец Музеят на дърворезбата в Конйиц (Босна и Херцеговина б.р.) завоюва премията Митчелети за разказана в него история. Това, което е изключително забавно е, че музеят е напълно дребен, напълно частен и е основан на общността, по този метод тя е ангажирана с този превъзходен дребен музей и всеки човек прави нещо за музея, както и музеят връща тази услуга. Музеят дава еднаквост, горделивост и грижа и всеки един е включен. Разбира се, това е историята на доста музеи през последния век. Ние знаем, че след първото потомство става доста по-сложно да се продължи, това го знаем. Но тъкмо това е красивото при музеите и това беше един прелестен образец от Босна и Херцеговина и по тази причина искахме да го наградим.

Благодаря Ви за изявлението! За мен беше наслаждение.

И за мен беше наслаждение. Благодаря!