Муравей Радев е роден на 6 май 1947 г. в

Муравей Радев е роден на 6 май 1947 година в София. Завършва ВИНС-Варна, компетентност „ Икономика на индустрията “. До 1989 година заема редица стопански длъжности - шеф планов отдел, основен счетоводител, помощник-ректор. От 1990 година е член на Съюз на демократичните сили. Бил е ръководител на Българския либерален конгрес. Избиран е за депутат в 37-ото, 38-ото и 39-ото Народно заседание. В държавното управление на Иван Костов е министър на финансите (1997-2001 г.). През 2005 година след следващото разединение на Съюз на демократичните сили и основаването на ДСБ напуща дейната политика.

- Господин Радев, очевидци сме на ново внезапно повишаване на цената на природния газ с 14%. През юли цената скочи с 11%. В началото на 2019 година се чака ново повишаване - незнайно още с какъв брой. Докога?

-Едва ли някой може да каже докога. След като в края на 2017 година цената на газа бе понижена, тази година сме очевидци на нарастването след всяко тримесечие. С по 2-3% за първото и второто тримесечие и 11% и 14% надлежно за третото и четвъртото тримесечие. Общо към 33%. От 343 лева в края на м.г. до 456 лева на 1000 куб. м в края на тази. За крайния консуматор обаче нарастването е по-малко, тъй като таксите за транспорт, систематизиране и достъп остават непроменени и крайната цена сумарно става по-ниска. Сега цената на газа за " Газпром " се усилва с 14%, за крайния консуматор обаче нарастването ще бъде към 8%. В началото на идната година обаче е допустимо ново нарастване, изключително в случай че не успеем да предоговорим цената по настоящия контракт с " Газпром ". Такава опция ни се даде с постигнатото през май съглашение сред Европейския съюз и Газпром и подписания тези дни анекс към контракта за доставка на газ сред " Булгаргаз " и " Газпром " за допустимо последващо предоговаряне.

За нарастването на цената има две съществени аргументи. Едната е забележителното повишаване на цената на суровия нефт на международните пазари. Спомняме си, че до неотдавна барел нефт вид Брент струваше под $40, в този момент е над 80 $. Повече от два пъти нарастване. Другата причина е, че имаме една тръба за доставка и един снабдител - съветския " Газпром ", освен това с неприятен контракт. В него цената на газа не се дефинира на пазарен принцип в сходство с настоящите интернационалните цени, а според от повишаването или понижението на цената на суровия нефт за интервал от 9 месеца, както и от курса на щатския $ към лв.. Така че нужна е смяна на контракта, от една страна, и увеличаванe на броя на доставчиците посредством нови тръби до Гърция и Турция - от друга, в случай че желаеме обикновено и пазарно ценообразуване.

- А по какъв начин по този начин цената на парното до неотдавна не се усилваше при повишаването на цената на газа, макар че топлофикациите работят с газ?

-Почти не се усилваше, тъй като до неотдавна съществуваше нездравословната процедура цените на парното да се задържат, по обществени и политически аргументи. А разликата до действителната му цена се поемаше от енергетиката, като това помпаше нейните загуби. Другият вид е да се компенсира посредством нарастване на цената на еленергията, като по този метод цялото население плащаше общественото успокоение на част от живущите в огромните топлофицирани градове. Решението на регулатора КЕВР да скъса с тези практики е почтено за почитание. Социална политика би трябвало да се прави през бюджета, а не посредством надзор върху цените, което води до деформиране на пазарните взаимоотношения в доста направления.

- Може това да е вярно стопански, само че не и от позиция на българина, който заради увеличената цена на газа чака доста повишаване на съвсем всички артикули и изключително на питателните. И следващо си обедняване. Какво ще му отговорите на него?

-Какво да отговоря? Българинът е безпаричен и заради тази причина е обществено изключително сензитивен. Не би трябвало да забравяме обаче, че последните няколко години имахме дефлация - т.е. цените в потребителската кошница намаляваха. Затова в този момент и най-малкото нарастване се усеща съвсем мъчително от хората. И се родиха два мита - единият за внезапно повишение на цените на стоките и услугите, и вторият - за мощно обедняване на популацията. И все вследствие на скъпата газ.

По първия мит: фактически нарастване на някои цени ще има, само че надалеч не на всички, а единствено на тези артикули и услуги, създавани от консуматори на газ. Това са на първо място топлофикациите, семействата, ползващи непосредствено газ, и производителите, употребяващи газ за гориво или суровина. Увеличението на тези артикули ще бъде до няколко %, тъй като с изключение на цената на газа другите съставни елементи - материали, труд и услуги, не трансформират цената си и понижават каузи на увеличената газ в крайната цена. Няма причина цените на останалите артикули и услуги да нарастват с изключение на спекулативно. Което елементарно и автоматизирано се преодолява, в случай че съществува действителна конкуренция. Колкото до питателните артикули - повишаване по виновност на увеличената цена на газа е нереалистично, тъй като по думите на ръководителя на Комисията по стокови тържища и борси стоковият пазар на храните е доста добре организиран и съществува жестока конкуренция, която потиска всеки опит за далавера. На стоковата борса най-добре се усеща пулсът на цените. През последните седем години е имало и по-големи скокове на цените на газа, достигала е 730 лева при 450 лева за 1000 куб. м газ в този момент. Но на борсата не е записано някакво нарастване на цените затова. Имало е нарастване на цени, само че по други аргументи - неприятна годишна продукция, висок дял на по-нискокачествена продукция, нараснали интернационалните цени и други В удостоверение на това са последните данни от стоковата борса, която тези дни записва спад на цените с 1.5%.

Вторият мит - за мощно обедняване на популацията, също е нереалистичен. Обедняване не е допустимо към сегашния миг по една доста елементарна причина. Нарастването на заплатите и на приходите като цяло доста изпреварва повишаването на цените. Заплатите нарастват с 10% в нестопанския и с 14% в стопанския бранш. А инфлацията в последните два месеца е 3.5%. И това е най-високата инфлация от няколко години. Всъщност българинът забогатява, а не обеднява. Но това въобще не може да се почувства измежду хората, тъй като стартовата база на приходите ни е доста ниска.

- Може да сте прав, само че легенди или не, паниката се ускорява и някои политици към този момент предложиха избавителни пътища. Българска социалистическа партия предложи понижение на Данък добавена стойност на хляба на 5%. Земеделският министър предлага на огромните търговски вериги да продават хляба без облага, а министърът на защитата - потребителска кошница от хранителни артикули с закрепен % на облагата за търговците, не по-висок от % на производителите. Ще оказват помощ ли тези оферти, или са следващият изблик на популизъм преди скорошните избори?

-Вероятно са популизъм. Но и да не са, те са ялови и неприложими. Дори и да са откровено загрижени и да желаят да оказват помощ, създателите на тези оферти евентуално са не запомнили, че пътят към пъкъла е застлан с положителни планове. Да ги разгледаме поред.

Българска социалистическа партия желае Данък добавена стойност за хляба да се понижи на 5%. Вредно и рисково предложение. Защото в случай че се одобри, след него следва напън за сиренето, млякото, месото, детските храни… и така нататък Докато бюджетът се пробие и страната се окаже в рецесия. Освен това няма никаква гаранция, че търговецът вместо да понижи цената с тези 15%, няма да усили облагата си с тях.

Земеделският министър Порожанов желае комерсиалните вериги да продават хляба без облага. Трогателно наивно предложение. Дори и някой търговец да одобри предлагането и да смъкна 10-20 стотинки от крайната цена на хляба, какво му пречи тези стотинки да ги разхвърли в цените на стотиците други артикули, които продава. И по този начин, без да видим даже, отново да си платим същите пари, само че по различен метод. Предложението на господин Порожанов е неприложимо по чисто стопански аргументи. За да се откаже от облагата в цената на хляба, търговецът би трябвало да знае какъв брой е тя. А тя е равна на цената минус себестойността и налозите. Само че фактическата себестойност става ясна едвам в края на годината, когато се натрупат всички разноски, в това число непреките. И когато стане прочут размерът на дължимите годишни налози. Така че в този момент търговецът даже да желае, не може да се откаже от облагата на хляба, тъй като не знае какъв брой е тя.

Да онагледим казаното с един образец. Търговецът купува самун по 1 лев за кг от производителя. Продава го за 1.30 лв.. Тези 30 стотинки ли са облагата му? Тях ли да понижи продавачът? Не. Тук липсват разноските на търговеца. Разходите по поддръжката на големите магазини, машини и уреди, по защита и непорочност, за електричество, вода, амбалаж, превоз, брак и така нататък Също и заплати и осигуровки на личния състав и така нататък Колко са те? Каква част от тези 30 стотинки са за тези разноски? Каква част от същите тези 30 стотинки ще покрият налозите, с цел да стигнем до чистата облага. Никой не знае в този момент, тъй като едвам в края на годината всичко това оказва се. Затова споделям, че предлагането на земеделския министър в този му тип е освен наивно, само че и неприложимо.

Предложението на министъра на защитата Каракачанов е още по-лошо. Той е за цяла група - тези от обществената кошница от хранителни артикули, облагата да се фиксира. При това да не бъде по-висока от облагата на производителя. И това предложение е също толкоз неприложимо, тъй като нито облагата на производителя, нито облагата на търговеца е известна в този момент в действително време, видно от казаното нагоре за хляба. Освен това, даже да измислят някакви изкуствени проценти за таван на облагите, в стопанската процедура са известни десетки относително законни способи да се раздуят разноските и да се смачка облагата до административно заложения размер. Подобно непазарно държание на страната единствено ще налее масло в огъня. Не е имало случай след такава интервенция да не е станала пакост.

Справка - държавното управление на Българска социалистическа партия с министър председател Жан Виденов, което с претекстове близки до сегашните през 1996 година фиксира цените на половината артикули и услуги в страната. Една година по-късно страната катастрофира. Вярно, имаше и доста други аргументи за тази злополука, само че и грубата ценова интервенция имаше своя дан. Изобщо в една пазарна стопанска система всяко деяние, което потиска действителната конкуренция, води в последна сметка до дефицити и по-високи цени. Затова, в случай че държавните ни мъже откровено желаят да лимитират спекулативното повишаване на цените, вместо да се занимават с потвърдено нездравословни модели, би трябвало да насочат напъните и силата си към унищожаване на всички спънки пред свободната конкуренция. Защото когато има жестока конкуренция, цените не мърдат - те заспиват.

- Наскоро синдикатите и министър председателят в наличието на финансовия министър реализираха единодушие за нарастване на тавана на пенсиите от 910 лева на 1200 лева, както и на оптималния размер на осигурителния приход от 2600 лева на 3000 лева Договорено бе и двойно нарастване на помощите за енергийно бедните. Как ще коментирате тази благотворителност?

-Увеличението с 290 лева на тавана на пенсиите е позитивно деяние. Справедливо е и ще способства за повишение на заинтересоваността на работещите от нескончаем трудов стаж и заплащане на по-високи осигурителни вноски. Очаквам и втората стъпка - премахването на тавана изобщо, което ще се случи евентуално когато пенсиите на всички стартират да се дефинират от насъбраните осигурителни вноски през целия трудов живот на бъдещите пенсионери.

Увеличението на оптималния застрахователен приход обаче е прекомерно противоречиво. В диапазона от 2600 лева до 3000 лева ще попаднат доста приходи, от които ще би трябвало да се заделят нови 33% осигурителни вноски, което е нарастване на осигурителната тежест както за работодателите, които заплащат 60% от тези вноски, по този начин и за служащите, които заплащат останалите 40%. Тежестта пада върху бизнеса, който даже не бе запитан, само че ще би трябвало да заплати сметката, в случай че предлагането бъде признато от Народното събрание.

Удвояването на енергийните помощи за обществено слабите е добра мярка, стига да се обезпечи тъкмо и заслужено разпределение на тези спомагателни 40 млн. лева Така би трябвало да се прави - при потребност, подкрепяне през бюджета, а не посредством угнетяване на цените и деформиране на пазара.

- На кръгла маса в Бояна президентът Радев сложи обезпокоително въпроса за голямата разлика сред най-високите и най-ниските приходи в България и за нездравословните последствия от тази особеност. Също по този начин той се разгласи за транспарантно изхарчване на насъбрания бюджетен остатък от над 2.6 милиарда лева след публичен спор и глоба на Народното събрание. Вашето мнение?

-Действително разликата сред ниски и високи приходи в България е доста по-голяма от средноевропейската. Това е тежък проблем, който не може да се реши нито елементарно, нито бързо. Президентът вярно е насочил вниманието си към този проблем и вредата от него. Аз обаче бих желал с изключение на констатации да видя и разбор на аргументите за това събитие и най-много да се посочат пътищата за тяхното унищожаване. Причини доста, само че съгласно мен една от най-важните е ниското обучение и слабата подготовка на огромна част от работещите.

Ако погледнем характерността на хората в диапазона на най-ниските приходи, ще установим, че те по предписание са с ниско или никакво обучение и подготовка. Те не знаят и не могат да правят друго с изключение на обща или нискоквалифицирана работа. Но за такава работа и възнаграждението е ниско. Освен това наподобява, че тези хора и не желаят или не могат да покачат квалификацията си, тъй като стопанската система изпитва апетит за приблизително и по-високо квалифицирани фрагменти, на които заплащането е по-високо, а тези с ниските приходи си стоят в своята ниша. С подрастващото потомство нещата стоят още по-зле.

Немалка част от него не се интересува от работа, специалност, кариера. Достатъчно е да отмъкне някой лев от родителите си за кафе и бира и не схваща, че това е пътят, който неизбежно води до контингента на ниско доходните. Положението е доста обезпокоително, по тази причина са нужни незабавни ограничения. Мисля, че те би трябвало да стартират с възпитанието. Първо в фамилията родителите отрано да се погрижат за образуване на вярна ценностна система в децата си. После това да продължи в учебното заведение. На второ място, внезапно би трябвало да се увеличи качеството и равнището на просветителната ни система. И на трето, да се сътвори мрежа от центрове, звена, отделения и впрочем институции за подготовка и преквалификация на работната мощ, като финансирането може да се обезпечи както от страната, по този начин и от бизнеса. Добре ще е да се дават подобаващи тласъци на искащите да получат или да покачат квалификацията си.

По втория въпрос за изхарчването на бюджетния остатък - несъмнено, че би трябвало да се харчи транспарантно. И освен той, а всички обществени средства, което е непроменяемо обвързване и отговорност на ръководещите. Относно публичния спор за изхарчването на няколко милиарда лв. - бих предложил, когато става дума за изхарчване на обществени пари, да се подхожда по-внимателно. Защото може да се разпалят прекомерно нездравословни пристрастености с непредвидим край. А и резултатът от сходно допитване е авансово прочут. Едва ли някой се съмнява, че хората ще изискат парите да се употребяват за увеличение на заплати, пенсии, обществени добавки. Само че този остатък е към 30.09.2018 година До края на годината остават още три месеца.

Самият остатък се образува от два източника. Единият е от по-високи данъчни доходи, а другият е от спестовност към м. септември от неизвършени финансови разноски. За 2018 година в бюджета са планувани 6.5 милиарда лева за финансови разноски. За първото полугодие са изразходвани единствено 1.3 милиарда лева Или за второто остават малко повече от 5 милиарда лева Ами в случай че обектите, за които са предопределени тези пари, са в график и до края на годината би трябвало да се разплатят? Нали разбирате, че в случай че се усвоят тези средства напълно, то от остатъка няма да остане нищо. Какво тогава да разпределяме от в този момент, че и да вършим социална полемика за нероден Петко. И въпреки всичко коства ми се, че в края на годината някакъв остатък може да остане, несъмнено, откакто се изтрие плануваният недостиг. Добре е той да се харчи за еднократни разноски, а не за непрекъснати, които не престават и в идващите години, в които обаче може да няма остатък и да се наложи да се усилва дефицитът, а оттова и държавният дълг.