Двойката, която осинови момиче с рядко заболяване, но я направи шампион
Муи Томас, родена в Китай, се появява на света при условия, които поставят основата на неповторима житейска траектория. Изоставена от биологичните си родители, които бързо се отхвърлят от всякаква връзка с нея, Муи е изправена пред нестабилно бъдеще. През 1994 година Тина и Рог Томас се намесват в нейния път, като се заемат да отгледат едно червенокожо момиченце, нуждаещо се от дом, което наподобява толкоз необичайно.
Момичето, което на 13 година губи едната си ръка след нахлуване от акула, а през днешния ден е измежду най-хубавите сърфистки в света
Една забележителна и вдъхновяваща история
Решението им е мъчно, защото медицинските експерти имат мрачни прогнози за бъдещето на Муи. " Тя ще почине в ранна детска възраст ", казват специалисти на двойката. По този метод, осведомени, че предстоящата дълготрайност на живота на бебето е лимитирана, семейство Томас се впуска в приемното си пътешестване, изцяло наясно, че времето им с Муи може да е малко. Когато Муи навършва три, Тина и Рог решават да формализират връзката си и да я осиновят публично в фамилията, като създадат всичко по силите си, с цел да живее по-дълго.
Тина си спомня за първия път, когато вижда Муи, едвам на година и половина по това време. " Тя влезе в стаята и аз можех да видя този дух. Виждах, че желае да се забавлява. Тя искаше да продължи да живее ", споделя майката пред CNN. И макар метода, по който наподобява, Муи пораства и се развива като пламенно дете.
Нейният татко Рог, който също размишлява върху пътя, извървян през годините, споделя покъртителен миг на осъзнаване. " Срещнахме я в болница. Жена ми сподели, че ще се грижим за щерка ни един уикенд и това беше преди около 30 години, по този начин че се оказа доста дълъг уикенд. "
Пътуването на Муи е удостоверение за несломимия човешки дух, противопоставящ се на възможностите, наложени от рядко и предизвикателно положение. Родена в свят, в който самото й битие наподобява непреодолимо предизвикателство, Муи би трябвало да се изправи против физическите прояви на своето положение - ихтиоза на Арлекин. Това е тежко генетично заболяване, което визира кожата. Бебетата с това положение се раждат прибързано с доста твърда, дебела, червеникава и лющеща се кожа, покриваща по-голямата част от тялото им. Кожата образува огромни плочи с форма на елмаз, които са разграничени от дълбоки пукнатини (фисури).
Въпреки несгодите, с които се сблъсква от момента на раждането си, Муи е отгледана с непреклонен дух, който се трансформира в крайъгълен камък на нейното битие. Възпитанието й вдъхва увереност да преодолява провокациите на живота, даже когато шансът за оцеляване наподобява дребен. Макар да е един от 20-те известни на медицината хора по света с тази диагноза и възможностите ѝ да са оскъдни, докато пораства, се увеличава и силата й, както физически, по този начин и душевен.
На момичето обаче постоянно му се постанова да се оправя с неоправдателните и подигравателни мнения на хората. Гимназията се трансформира в малко полесражение за Муи. Съучениците ѝ я назовават урод, който въобще не е трябвало да се ражда, което, естествено, кара Муи да се усеща много потисната и самотна. Нападките не идват единствено нейните съученици. Възрастните също не ѝ икономисват рецензиите. Един водач на рейс ѝ споделя, че Муи не е добре пристигнала в неговия рейс. В Хонконг Муи се сблъсква с възбрана за посещаване на учебно заведение и даже в личния й квартал учебните заведения затварят вратите си с тропот за нея, поради метода, по който наподобява.
Муи обаче не разрешава на горчивината да надделее. Тя се изправя против течението на предразсъдъците и незнанието. Муи се трансформира в удостоверение за силата на издръжливостта и отхвърля да позволи хорското мнение на другите да я дефинират.
Въпреки че академичното пътешестване на Муи завършва бързо, това не означи края на нейната забележителна история. Макар неописуемата болежка,тя съумява да промени вечно хода на живота си.
Момичето, което наподобява на Чубака, само че не се тормози от това
Тайландката, която страда от синдрома на Амбрас
" Намерих нещо, което беше по едно и също време приобщаващо и приветливо. Нещо, което ме караше да се усещам част от общественост, част от нещо, в което съм добра. Открих ръгбито. " Насърчавана от татко си, Муи навлиза в този спорт, който като се изключи че отвлича вниманието от положението на кожата й, се трансформира в инструмент, който ѝ разрешава да се застъпва за хора с забележими разлики.
Нейната вдъхновяваща история допира доста животи и когато фамилията й взема решение да наруши 20-годишното си безмълвие, отговорът и подкрепата са големи. Чрез своята платформа The Girl Behind the Face Муи, която прави преди 10 години, тя основава леговище за всички хора, които се усещат отхвърлени от обществото, заради една или друга причина. Тези, които се борят със личните си терзания, намират разтуха в нейното самоуверено пътешестване, изразявайки дълбока признателност за позитивността, която излъчва.
Знаейки, че хората със болестта на Муи нормално имат по-кратка дълготрайност на живота, родителите й не престават да се надяват, че тя все по този начин ще побеждава мрачните прогнози за живот. Вече на 30 година, тя демонстрира освен, че е преодолявала провокациите, само че и мощната устойчивост, която носи във себе си. Защото със сила и обич изправянето пред компликациите може да направи превъзмогването им да наподобява допустимо.
Момичето, което на 13 година губи едната си ръка след нахлуване от акула, а през днешния ден е измежду най-хубавите сърфистки в света
Една забележителна и вдъхновяваща история
Решението им е мъчно, защото медицинските експерти имат мрачни прогнози за бъдещето на Муи. " Тя ще почине в ранна детска възраст ", казват специалисти на двойката. По този метод, осведомени, че предстоящата дълготрайност на живота на бебето е лимитирана, семейство Томас се впуска в приемното си пътешестване, изцяло наясно, че времето им с Муи може да е малко. Когато Муи навършва три, Тина и Рог решават да формализират връзката си и да я осиновят публично в фамилията, като създадат всичко по силите си, с цел да живее по-дълго.
Тина си спомня за първия път, когато вижда Муи, едвам на година и половина по това време. " Тя влезе в стаята и аз можех да видя този дух. Виждах, че желае да се забавлява. Тя искаше да продължи да живее ", споделя майката пред CNN. И макар метода, по който наподобява, Муи пораства и се развива като пламенно дете.
Нейният татко Рог, който също размишлява върху пътя, извървян през годините, споделя покъртителен миг на осъзнаване. " Срещнахме я в болница. Жена ми сподели, че ще се грижим за щерка ни един уикенд и това беше преди около 30 години, по този начин че се оказа доста дълъг уикенд. "
Пътуването на Муи е удостоверение за несломимия човешки дух, противопоставящ се на възможностите, наложени от рядко и предизвикателно положение. Родена в свят, в който самото й битие наподобява непреодолимо предизвикателство, Муи би трябвало да се изправи против физическите прояви на своето положение - ихтиоза на Арлекин. Това е тежко генетично заболяване, което визира кожата. Бебетата с това положение се раждат прибързано с доста твърда, дебела, червеникава и лющеща се кожа, покриваща по-голямата част от тялото им. Кожата образува огромни плочи с форма на елмаз, които са разграничени от дълбоки пукнатини (фисури).
Въпреки несгодите, с които се сблъсква от момента на раждането си, Муи е отгледана с непреклонен дух, който се трансформира в крайъгълен камък на нейното битие. Възпитанието й вдъхва увереност да преодолява провокациите на живота, даже когато шансът за оцеляване наподобява дребен. Макар да е един от 20-те известни на медицината хора по света с тази диагноза и възможностите ѝ да са оскъдни, докато пораства, се увеличава и силата й, както физически, по този начин и душевен.
На момичето обаче постоянно му се постанова да се оправя с неоправдателните и подигравателни мнения на хората. Гимназията се трансформира в малко полесражение за Муи. Съучениците ѝ я назовават урод, който въобще не е трябвало да се ражда, което, естествено, кара Муи да се усеща много потисната и самотна. Нападките не идват единствено нейните съученици. Възрастните също не ѝ икономисват рецензиите. Един водач на рейс ѝ споделя, че Муи не е добре пристигнала в неговия рейс. В Хонконг Муи се сблъсква с възбрана за посещаване на учебно заведение и даже в личния й квартал учебните заведения затварят вратите си с тропот за нея, поради метода, по който наподобява.
Муи обаче не разрешава на горчивината да надделее. Тя се изправя против течението на предразсъдъците и незнанието. Муи се трансформира в удостоверение за силата на издръжливостта и отхвърля да позволи хорското мнение на другите да я дефинират.
Въпреки че академичното пътешестване на Муи завършва бързо, това не означи края на нейната забележителна история. Макар неописуемата болежка,тя съумява да промени вечно хода на живота си.
Момичето, което наподобява на Чубака, само че не се тормози от това
Тайландката, която страда от синдрома на Амбрас
" Намерих нещо, което беше по едно и също време приобщаващо и приветливо. Нещо, което ме караше да се усещам част от общественост, част от нещо, в което съм добра. Открих ръгбито. " Насърчавана от татко си, Муи навлиза в този спорт, който като се изключи че отвлича вниманието от положението на кожата й, се трансформира в инструмент, който ѝ разрешава да се застъпва за хора с забележими разлики.
Нейната вдъхновяваща история допира доста животи и когато фамилията й взема решение да наруши 20-годишното си безмълвие, отговорът и подкрепата са големи. Чрез своята платформа The Girl Behind the Face Муи, която прави преди 10 години, тя основава леговище за всички хора, които се усещат отхвърлени от обществото, заради една или друга причина. Тези, които се борят със личните си терзания, намират разтуха в нейното самоуверено пътешестване, изразявайки дълбока признателност за позитивността, която излъчва.
Знаейки, че хората със болестта на Муи нормално имат по-кратка дълготрайност на живота, родителите й не престават да се надяват, че тя все по този начин ще побеждава мрачните прогнози за живот. Вече на 30 година, тя демонстрира освен, че е преодолявала провокациите, само че и мощната устойчивост, която носи във себе си. Защото със сила и обич изправянето пред компликациите може да направи превъзмогването им да наподобява допустимо.
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ