Защо фалират банките? Ето какво казва науката
" Муха и банка се убиват с вестник " е известен афоризъм, приписван на Атанас Буров, като смисъла му е ясно - финансовата институция живее и умира от своята известност. Доколко обаче това е правилно? 12 години след краха на КТБ тематиката остава настояща.
Въпросът дали банковите банкрути се дължат основно на всеобщи под паника тегления или на фундаментална неплатежоспособност е в центъра на полемиките за финансови рецесии и за построяването на постоянна политика за финансово контролиране.
Защо US милиардер чака по един банков банкрут на седмица
Бари Щернлихт предизвестява за проблемите в системата от повече от две години
Доказателствата от повече от 160 години банково обслужване в Съединени американски щати демонстрират, че главната причина за банкрута е точно несъстоятелността, пишат икономистът Серджо Кореа, финансовият специалист Стивън Лък и професорът от MIT Sloan School of Management Емил Върнър в на Федералната аварийна банка на Ню Йорк - най-влиятелната в границите на Фед.
Експертите са безапелационни: суматохите играят роля, само че рядко са задоволителни, с цел да доведат до банкрут на банка, която е финансово здрава.
Защо аргументите са значими?
Фалитите на банки са присъщ детайл на банкови рецесии и постановат съществени действителни разноски за стопанската система. Ако основната причина са суматохи, депозитната застраховка и незабавното кредитиране от централната банка могат да се окажат задоволителни средства за попречване на скъпоценните провали.
Ако, обаче, несъстоятелността е коренната причина, фокусът би трябвало да се реалокира към финансовата позиция, надзора и ръководството на риска, акцентират Кореа, Лък и Върнър.
Последните проучвания обгръщат над 5 000 банкрута от 1863 г. до 2024 г. и удостоверяват, че фундаменталната неплатежоспособност е съвсем постоянно нужна причина за банкрут. Масовите тегления нормално форсират процеса, само че не са задоволителни, с цел да предизвикаят неуспех на другояче постоянна институция.
Най-големите банкрути на банки в американската история
Lehman Brothers, Credit Suisse и още доста образци
Два съществени метода
Науката досега преглежда два модела. Според единия неочакваната вълна от тегления може да принуди банката незабавно да продава активи на мощно занижени цени и по този начин дори " здрава " финансова институция да се окаже в неплатежоспособност. Другата позиция е, че загубите по заеми и вложения в един миг отварят такава " ножица " сред активи и отговорности, че паническото изтегляне просто произнася окончателната присъда.
Какво демонстрира най-новият разбор:
Всички провали са съпроводени от понижени доходи, паднали финансови коефициенти, растящи загуби по активи и увеличена взаимозависимост от скъпо финансиране. Тези трендове се следят както преди, по този начин и след въвеждането на депозитната застраховка. Преди 1934 г. (преди основаването на FDIC) кредиторите са възстановявали приблизително 75 ¢/долар, а незастрахованите инвеститори - 66 ¢/долар. Това значи, че активите на банкрутиралите банки надалеч не покриват отговорностите им - те са били несъстоятелни. В интервала без депозитна застраховка над 80 % от активите на фалиращи банки са били оценени като " съмнителни " или " безполезни ". Паниките са упоменати в по-малко от 1 % от случаите. Силните институции съумяват да задържат стабилността посредством (а) инвестиции на притежателите, които алармират доверие, (б) междубанковото кредитиране, което дава ликвидност, (в) ролята на историческите клирингови каси като квази‑централни банки и (г) краткотрайно прекъсване на конвертируемостта, с цел да се даде време за одит. Създадената през 1933 г. FDIC доста понижава неуспехите, провокирани от суматохи, само че не изкоренява вълните от фалит, тъй като множеството провали са надълбоко свързани с неплатежоспособност. При неявяване на депозитната дисциплинираност банкрутите се демонстрират по-скоро посредством надзорни интервенции, което измести риска от суматоха към по-голяма отговорност на регулаторите. Примери от Голямата меланхолия демонстрират, че великодушната ликвидност понижава неуспехите, само че не поправя фундаменталните финансови проблеми. По същия метод целевите интервенции за обезпечаване на ликвидност през XXI век в никакъв случай не са успявали сами по себе си да разрешат банкова криза; постоянно е било належащо преструктуриране на салдото. По‑високото изискуемо равнище на капитал понижава както вероятността от неуспех, по този начин и опцията суматохата да аргументи обилни вреди. Ефективният контрол е от значително значение за навременното откриване на загубите и за инициране на рекапитализация, когато е належащо.
Какво научаваме от историята
Политиките, ориентирани към укрепване на финансовата база и възстановяване на надзора, се оказват най‑ефикасни в обезпечаването на непоклатимост на финансовата система, акцентират специалистите.
Фалитите нормално стартират с неприятни активи, слаб приход и намаляваща кредитоспособност. Паниките могат да ускорят процеса, само че досега, в който депозиторите стартират всеобщо изтегляне, казусът към този момент е вграден в салдото на банката. Най‑ефикасният метод за попречване на рецесии е обезпечаването на съответен капитал, слагането на кредитирането под надзор и поддържането на непоколебим и самодеен контрол.
Въпросът дали банковите банкрути се дължат основно на всеобщи под паника тегления или на фундаментална неплатежоспособност е в центъра на полемиките за финансови рецесии и за построяването на постоянна политика за финансово контролиране.
Защо US милиардер чака по един банков банкрут на седмица
Бари Щернлихт предизвестява за проблемите в системата от повече от две години
Доказателствата от повече от 160 години банково обслужване в Съединени американски щати демонстрират, че главната причина за банкрута е точно несъстоятелността, пишат икономистът Серджо Кореа, финансовият специалист Стивън Лък и професорът от MIT Sloan School of Management Емил Върнър в на Федералната аварийна банка на Ню Йорк - най-влиятелната в границите на Фед.
Експертите са безапелационни: суматохите играят роля, само че рядко са задоволителни, с цел да доведат до банкрут на банка, която е финансово здрава.
Защо аргументите са значими?
Фалитите на банки са присъщ детайл на банкови рецесии и постановат съществени действителни разноски за стопанската система. Ако основната причина са суматохи, депозитната застраховка и незабавното кредитиране от централната банка могат да се окажат задоволителни средства за попречване на скъпоценните провали.
Ако, обаче, несъстоятелността е коренната причина, фокусът би трябвало да се реалокира към финансовата позиция, надзора и ръководството на риска, акцентират Кореа, Лък и Върнър.
Последните проучвания обгръщат над 5 000 банкрута от 1863 г. до 2024 г. и удостоверяват, че фундаменталната неплатежоспособност е съвсем постоянно нужна причина за банкрут. Масовите тегления нормално форсират процеса, само че не са задоволителни, с цел да предизвикаят неуспех на другояче постоянна институция.
Най-големите банкрути на банки в американската история
Lehman Brothers, Credit Suisse и още доста образци
Два съществени метода
Науката досега преглежда два модела. Според единия неочакваната вълна от тегления може да принуди банката незабавно да продава активи на мощно занижени цени и по този начин дори " здрава " финансова институция да се окаже в неплатежоспособност. Другата позиция е, че загубите по заеми и вложения в един миг отварят такава " ножица " сред активи и отговорности, че паническото изтегляне просто произнася окончателната присъда.
Какво демонстрира най-новият разбор:
Всички провали са съпроводени от понижени доходи, паднали финансови коефициенти, растящи загуби по активи и увеличена взаимозависимост от скъпо финансиране. Тези трендове се следят както преди, по този начин и след въвеждането на депозитната застраховка. Преди 1934 г. (преди основаването на FDIC) кредиторите са възстановявали приблизително 75 ¢/долар, а незастрахованите инвеститори - 66 ¢/долар. Това значи, че активите на банкрутиралите банки надалеч не покриват отговорностите им - те са били несъстоятелни. В интервала без депозитна застраховка над 80 % от активите на фалиращи банки са били оценени като " съмнителни " или " безполезни ". Паниките са упоменати в по-малко от 1 % от случаите. Силните институции съумяват да задържат стабилността посредством (а) инвестиции на притежателите, които алармират доверие, (б) междубанковото кредитиране, което дава ликвидност, (в) ролята на историческите клирингови каси като квази‑централни банки и (г) краткотрайно прекъсване на конвертируемостта, с цел да се даде време за одит. Създадената през 1933 г. FDIC доста понижава неуспехите, провокирани от суматохи, само че не изкоренява вълните от фалит, тъй като множеството провали са надълбоко свързани с неплатежоспособност. При неявяване на депозитната дисциплинираност банкрутите се демонстрират по-скоро посредством надзорни интервенции, което измести риска от суматоха към по-голяма отговорност на регулаторите. Примери от Голямата меланхолия демонстрират, че великодушната ликвидност понижава неуспехите, само че не поправя фундаменталните финансови проблеми. По същия метод целевите интервенции за обезпечаване на ликвидност през XXI век в никакъв случай не са успявали сами по себе си да разрешат банкова криза; постоянно е било належащо преструктуриране на салдото. По‑високото изискуемо равнище на капитал понижава както вероятността от неуспех, по този начин и опцията суматохата да аргументи обилни вреди. Ефективният контрол е от значително значение за навременното откриване на загубите и за инициране на рекапитализация, когато е належащо.
Какво научаваме от историята
Политиките, ориентирани към укрепване на финансовата база и възстановяване на надзора, се оказват най‑ефикасни в обезпечаването на непоклатимост на финансовата система, акцентират специалистите.
Фалитите нормално стартират с неприятни активи, слаб приход и намаляваща кредитоспособност. Паниките могат да ускорят процеса, само че досега, в който депозиторите стартират всеобщо изтегляне, казусът към този момент е вграден в салдото на банката. Най‑ефикасният метод за попречване на рецесии е обезпечаването на съответен капитал, слагането на кредитирането под надзор и поддържането на непоколебим и самодеен контрол.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ