(МРЗ) в България отново е в центъра на дебата. От

(МРЗ) в България още веднъж е в центъра на дебата. От 1 януари 2026 година тя ще доближи 1212 лева (620 евро), което съставлява нарастване с 12,53% по отношение на настоящето ѝ равнище. Решението следва правилото, въведено през 2023 година, съгласно което МРЗ е закрепена на 50% от междинната брутна заплата. На пръв взор това наподобява като обективна формула, само че разбор на Института за пазарна стопанска система демонстрира съществени несъответствия и опасности за пазара на труда.

Проблемът

Ключовият проблем е разминаването сред растежа на продуктивността и нарастването на минималната заплата. Между 2020 и 2023 година в промишлеността и селското стопанство делът на МРЗ в междинните хонорари понижава или остава постоянен, само че след въвеждането на административното предписание през 2024 година той скача внезапно . В промишлеността да вземем за пример делът се покачва от 33,74% до 40,04%, а в селското стопанство – от 53,17% до 57,04% .

Този скок се случва без действителен растеж на продуктивността .  Нископроизводителните браншове поемат тежестта – работодателите са принудени да поемат по-високи разноски за труд , без да имат подобаващ растеж в продукцията или качеството. Резултатът е двоен : от една страна, напън върху компаниите да понижават заетостта или да минават към автоматизация; от друга – риск от разширение на сивия бранш, където заплатите и осигуровките остават отвън контрола на страната.

Така една универсална формула, приложена към разнообразни по успеваемост браншове, води до редовно деформиране на пазара на труда. Вместо да основава резистентен растеж, тя слага нископроизводителните действия под несъразмерен напън, а високопроизводителните – в изкуствено по-благоприятна позиция.

Призив

Анализът ясно демонстрира: България се нуждае от нов, по-гъвкав метод към минималната работна заплата . Определянето ѝ единствено като % от междинната брутна заплата пренебрегва действителностите на обособените браншове и райони. Необходим е механизъм, който да регистрира продуктивността на труда, секторните особености и районните разлики.

Призивът е към институциите : вместо универсални административни решения, да се заложи на модел, който подтиква действителен стопански напредък и пази служащите, без да тласка бизнеса към сивата стопанска система. Само по този начин минималната заплата може да бъде обективен инструмент, а не тежест, която подкопава пазара на труда.

Присъединете се към нашия 

Магнитни стихии на 17 август 2025 година: Какво да чакаме съгласно NOAA