Мрежата от сателити Starlink увеличава рисковете от сблъсъци в нискоземна

Мрежата от спътници Starlink усилва рисковете от конфликти в нискоземна орбита
(снимка: SpaceX)

„ Съзвездието ” от спътници за интернет Starlink ще е отговорно за 90% от всички „ рискови срещи ” на нискоземна орбита: към този момент има по 1600 такива срещи седмично, сигнализира прочут учен-астроном.

Като се има поради скоростта на придвижване на галактическите апарати, даже прекосяването им на разстояние един километър един от различен се смята за евентуално рисково. Сега в половината от тези събития – 1600 на седмица – са въвлечени спътници Starlink – мрежата за сателитен интернет, която построява Илон Мъск.

В бъдеще броят на рисковите срещи в космоса ще доближи в действителност астрономически цифри, което мощно тормози експертите. Онлайн изданието потърси мнението на водещ европейски специалист по този въпрос – Хю Луис, началник на изследователската група „ Астронавтика ” от Университета в Саутхемптън.

Луис постоянно прави прогнози за случаите на рискова непосредственост на галактически апарати въз основа на данни от интернационалната система SOCRATES. Този мощен инструмент се поддържа настоящ от организацията Celestrack.

Според него, в последно време се следи тревожна обстановка: когато бъде разгърната цялостната група от телекомуникационни спътници Starlink (около 12 хиляди), те ще вземат участие в 90% от всички рискови срещи в околоземна орбита. Вече към 3200 такива случая се случват всяка седмица, половината от които включват спътници на SpaceX.
още по тематиката
Освен това в 500 от рисковите 1600 срещи спътниците на Starlink летят на разстояние километър или по-малко от галактическите апарати на други оператори. Останалите случаи са от доближаване на два спътника Starlink.

И това се случва макар обстоятелството, че в орбита в този момент има малко над 1650 мегаконстелационни спътника Starlink. За съпоставяне, най -близкият съперник на SpaceX в основаването на съзвездия от интернет спътници, OneWeb, до момента е извел единствено 250 броя. Те, от своя страна, са рисково покрай спътниците на други оператори приблизително 80 пъти седмично.

Космическите сили на Съединени американски щати разполагат с едни от най-модерните принадлежности за наблюдаване на галактически парчета и галактически апарати в ниска околоземна орбита. Американската мрежа за галактическо наблюдаване сега непрестанно наблюдава към 30 000 обекта с диаметър над 10 сантиметра.

През идващите години този брой ще се усили десетократно, освен заради изстрелването на нови спътници в космоса, само че и заради подобряването на радарите. Но даже при толкоз тъкмо наблюдаване от страна на американските военни (и всички консуматори въз основата данни), предсказването на траекторията на множеството дребни обекти е с неточност от най-малко 100 метра.

Следователно приближаването на километър към този момент се смята за рисково – галактически парчета или дребни спътници могат да бъдат на всички места в границите на подобен виртуален балон с диаметър няколкостотин метра. Логично, корекцията на орбитата на апаратите би трябвало да се пресмята с огромен ресурс за отбягване на удари.

Според статистика на американската компания Kayhan Space, оператор, който дава отговор за петдесет спътника, получава към 300 предизвестия за рискови срещи всяка седмица. Това е огромно натоварване за личния състав, което нараства с увеличение на изкуствените „ съзвездия ” в околоземна орбита.

Kayhan Space създава софтуерни и хардуерни решения за „ ръководство на галактическия трафик ” за сателитни оператори и си партнира непосредствено с Мрежата за галактическо наблюдаване на Съединени американски щати. От горепосочените 300 предизвестия, дузина несъмнено ще изискват дейни дейности.

Проблемът е, че избягването на доближаване постоянно коства скъпо гориво. В резултат на това колкото повече спътници в орбита има и колкото по-често се развиват рискови обстановки, толкоз по-голяма е вероятността от случай, когато операторът вземе рисковано решение да пренебрегва предизвестието. Това е изцяло безконтролен ход, съгласно Джонатан Макдауъл, астрофизик и „ ловджия на спътници ” в Харвард-Смитсоновския център за астрофизика.

Рисковият фактор се преглежда от хората непрекъснато, да вземем за пример по време на шофиране на кола, когато се прави оценка триумфът на разнообразни маневри. Но в орбита цената на грешката е необикновено висока. Първо, конфликтът ще докара до щета на два апарата по едно и също време. И второ, получените галактически парчета ще затворят зоната на произшествието за потребление – от време на време в продължение на десетилетия.

Екстремен образец са „ погребалните ” орбити на руските разследващи спътници от системата Легенда (750-1000 километра) с нуклеарни реактори на борда. В някои апарати от тази система е изтекла солена охлаждаща течност, която замръзва и образува хиляди дребни железни топки – същински галактически шрапнели. „ Животът ” на всички тези парчета в орбита се прави оценка на 250 години.