Джема Артъртън: Родих се с шест пръста на всяка ръка
Мразя да се виждам
Избягвам празненствата
Да се издокарваш е пъклен скучно
Държа хората да ме почитат и да не гледат на мен като на следващото момиче с готин гъз
Особено обичана ми е ерата на Лондон от 60-те години на предишния век. Ако можех да се върна с машина на времето бих живяла в този интервал
Джема Артъртън е още една прелестна експортна стока от Англия за Холивуд. Тя изгрява с ролята си на Бонд-мацка в “Спектър на утехата ” паралелно до Даниел Крейг и още преди 12 години се трансформира в полова атракция за милиони фенове. После се потвърждава и като в действителност гореща актриса с екшън функции в “Изчезването на Алис Крийд ”, “Принцът на Персия ”, “Бягството ” и “Сблъсъкът на Титаните ”. Тя е номинирана за няколко награди за функциите си, а бъдещето е пред нея. С това тяло Джема Артъртън няма да гладува.
Тази година излизат няколко кино лентата с нейно присъединяване, в това число “Звездното куче и турбо котката ” и “Murder Mystery ”.
– Джема, Вие сте имали едно много нетрадиционно детство и характерни проблеми, които са почнали още с раждането Ви. Бихте ли разказали малко повече?
– Да, родих се с шест пръста на всяка ръка. Наистина ужасяващ генетичен недостатък – полидактилия. Тази особеност се лекува по хирургически път. Лекарите са създали интервенция и са премахнали спомагателните пръсти, които даже не са били с кост. С този бекграунд в действителност имах едно по-интересно и ексцентрично детство. Винаги ще нося този неволен спомен за дефектите, с които съм се появила на този свят. Няма по какъв начин това да не се отрази на един човек.
– Кой Ви е обичаният филм, в който участвате?
– Не мога да кажа. Имала съм щастието и привилегията да вземам участие в ужасно доста хубави планове, само че ми е мъчно да откроя някое заглавие. Аз виждам на работата си по различен метод. Освен това ненавиждам да се виждам. Наистина изпитвам стеснение от своя огромен облик, прожектиран в тъмния салон. Побиват ме тръпки, цялата ставам кълбо от нерви и си излизам от салона. Особено ми е необичайно да се виждам в екшън подиуми, а се случи по този начин, че към този момент имам много екшън функции зад тила. Направо си станах една екшън героиня.
– Лесно ли се работи в Холивудската система?
– Зависи. Все още има ужасно доста компликации, провокации и предубеждения. Но нещата се трансформират. Важно е да се разбираш с хората, с които работиш. Важно е да бъдете на една страница. Аз екстрахирам ужасно доста дивиденти, когато работя и поддържам връзка със сродни души. Държа хората ме почитат и не гледат на мен като на следващото момиче с готин гъз. Но ми се е случвало да попадна навръх това отблъскващо отношение. Тръгвала съм си от снимачните площадки на огромни филми поради такива обстановки и бих го направила още веднъж без да се възнамерявам. Сексисткото отношение не може да е част от моя живот. Аз желая да изпитвам наслаждение от работата, която правя.
– Променя ли се обстановката на актрисите през последните години?
– Все още бих споделила, че е мъчно за едно момиче да пробие и да се ориентира в този свят. Има несъмнено време за младите актриси, в което те имат опция да капитализират върху желанието на промишлеността за млада плът и да изиграят всичките млади любовници, гаджета и героини на света. Но този времеви прозорец се затваря относително бързо. За мъжете няма проблем да играят, на която и да е възраст.
– Каква бяхте като тийндейджърка?
– Бях много буйна рокерка и пънкарка и непрекъснато се озовавах в някаква ужасна тайфа. Пишех много слаба музика, само че нямам нищо срещу някой ден да изиграя някоя рок или пънк звезда. От дребна се пробвах да излизам от избраните кутийки и рамки за държание, от упованията на обществото. Дори и в този момент, да вземем за пример, най-досадното нещо са светските събития, свързани с работата и средата ми. Избягвам тези празненства и ненавиждам цялата суетност към министър председатели и награди. Да се издокарваш е пъклен скучно.
– Бихте ли трансформирали нещо от младостта си?
– Нищо не бих трансформирала. Но в случай че имах тази хипотетична опция на драго сърце бих се върнала обратно във времето и бих живяла в някои от именитите столетия. Особено обичана ми е ерата на Лондон от 60-те години на предишния век. Ако можех да се върна с машина на времето бих живяла в този интервал. Партитата тогава към този момент в действителност си е коствало да бъдат посещавани и звучи омагьосващо човек да потъне в тази просвета.
– Как гледате на глада за английски артисти и акценти в Холивуд?
– Това е прелестно, доста се веселя по какъв начин ни посрещат в Америка и постоянно ще съм признателна на опцията да работя и там. Киното се обогатява от сходна динамичност. В момента следим обилие от британски артисти и актриси, които блестят в холивудските филми.
– Англия предлага обилие от диалекти. Вие имахте ли характерен метод на говорене преди да станете актриса?
– Всъщност като по-млада приказвах с явен кокни акцент. Кокни акцентът е характерен лондонски акцент, доста известен измежду някои избрани среди и романтизиран като акцента на гангстерите и коравите копелета във филми като “Две димящи цеви ” и “Гепи ” на Гай Ричи. Аз също говорех на кокни. Но откакто влязох да изучавам актьорско майсторство прекосих на по-класически книжовен британски и смекчих трагично своето кокни говорене. Но беше занимателно, признавам си.
– Какви са обичаните Ви занимания?
– Обожавам да играя на компютърни игри. Но съм извънредно слаба. За страдание в действителност нямам гений в тази сфера и се веселя, че не съм избрала сходен професионален път. Но пък съм ужасно окуражена и надъхана да се представям добре. Конкурентна съм по природа. А когато се случи да не съм най-хубавата в нещо, което ми харесва да върша и напряко откачам. Точно подобен е казусът с компютърните игри.
Избягвам празненствата
Да се издокарваш е пъклен скучно
Държа хората да ме почитат и да не гледат на мен като на следващото момиче с готин гъз
Особено обичана ми е ерата на Лондон от 60-те години на предишния век. Ако можех да се върна с машина на времето бих живяла в този интервал
Джема Артъртън е още една прелестна експортна стока от Англия за Холивуд. Тя изгрява с ролята си на Бонд-мацка в “Спектър на утехата ” паралелно до Даниел Крейг и още преди 12 години се трансформира в полова атракция за милиони фенове. После се потвърждава и като в действителност гореща актриса с екшън функции в “Изчезването на Алис Крийд ”, “Принцът на Персия ”, “Бягството ” и “Сблъсъкът на Титаните ”. Тя е номинирана за няколко награди за функциите си, а бъдещето е пред нея. С това тяло Джема Артъртън няма да гладува.
Тази година излизат няколко кино лентата с нейно присъединяване, в това число “Звездното куче и турбо котката ” и “Murder Mystery ”.
– Джема, Вие сте имали едно много нетрадиционно детство и характерни проблеми, които са почнали още с раждането Ви. Бихте ли разказали малко повече?
– Да, родих се с шест пръста на всяка ръка. Наистина ужасяващ генетичен недостатък – полидактилия. Тази особеност се лекува по хирургически път. Лекарите са създали интервенция и са премахнали спомагателните пръсти, които даже не са били с кост. С този бекграунд в действителност имах едно по-интересно и ексцентрично детство. Винаги ще нося този неволен спомен за дефектите, с които съм се появила на този свят. Няма по какъв начин това да не се отрази на един човек.
– Кой Ви е обичаният филм, в който участвате?
– Не мога да кажа. Имала съм щастието и привилегията да вземам участие в ужасно доста хубави планове, само че ми е мъчно да откроя някое заглавие. Аз виждам на работата си по различен метод. Освен това ненавиждам да се виждам. Наистина изпитвам стеснение от своя огромен облик, прожектиран в тъмния салон. Побиват ме тръпки, цялата ставам кълбо от нерви и си излизам от салона. Особено ми е необичайно да се виждам в екшън подиуми, а се случи по този начин, че към този момент имам много екшън функции зад тила. Направо си станах една екшън героиня.
– Лесно ли се работи в Холивудската система?
– Зависи. Все още има ужасно доста компликации, провокации и предубеждения. Но нещата се трансформират. Важно е да се разбираш с хората, с които работиш. Важно е да бъдете на една страница. Аз екстрахирам ужасно доста дивиденти, когато работя и поддържам връзка със сродни души. Държа хората ме почитат и не гледат на мен като на следващото момиче с готин гъз. Но ми се е случвало да попадна навръх това отблъскващо отношение. Тръгвала съм си от снимачните площадки на огромни филми поради такива обстановки и бих го направила още веднъж без да се възнамерявам. Сексисткото отношение не може да е част от моя живот. Аз желая да изпитвам наслаждение от работата, която правя.
– Променя ли се обстановката на актрисите през последните години?
– Все още бих споделила, че е мъчно за едно момиче да пробие и да се ориентира в този свят. Има несъмнено време за младите актриси, в което те имат опция да капитализират върху желанието на промишлеността за млада плът и да изиграят всичките млади любовници, гаджета и героини на света. Но този времеви прозорец се затваря относително бързо. За мъжете няма проблем да играят, на която и да е възраст.
– Каква бяхте като тийндейджърка?
– Бях много буйна рокерка и пънкарка и непрекъснато се озовавах в някаква ужасна тайфа. Пишех много слаба музика, само че нямам нищо срещу някой ден да изиграя някоя рок или пънк звезда. От дребна се пробвах да излизам от избраните кутийки и рамки за държание, от упованията на обществото. Дори и в този момент, да вземем за пример, най-досадното нещо са светските събития, свързани с работата и средата ми. Избягвам тези празненства и ненавиждам цялата суетност към министър председатели и награди. Да се издокарваш е пъклен скучно.
– Бихте ли трансформирали нещо от младостта си?
– Нищо не бих трансформирала. Но в случай че имах тази хипотетична опция на драго сърце бих се върнала обратно във времето и бих живяла в някои от именитите столетия. Особено обичана ми е ерата на Лондон от 60-те години на предишния век. Ако можех да се върна с машина на времето бих живяла в този интервал. Партитата тогава към този момент в действителност си е коствало да бъдат посещавани и звучи омагьосващо човек да потъне в тази просвета.
– Как гледате на глада за английски артисти и акценти в Холивуд?
– Това е прелестно, доста се веселя по какъв начин ни посрещат в Америка и постоянно ще съм признателна на опцията да работя и там. Киното се обогатява от сходна динамичност. В момента следим обилие от британски артисти и актриси, които блестят в холивудските филми.
– Англия предлага обилие от диалекти. Вие имахте ли характерен метод на говорене преди да станете актриса?
– Всъщност като по-млада приказвах с явен кокни акцент. Кокни акцентът е характерен лондонски акцент, доста известен измежду някои избрани среди и романтизиран като акцента на гангстерите и коравите копелета във филми като “Две димящи цеви ” и “Гепи ” на Гай Ричи. Аз също говорех на кокни. Но откакто влязох да изучавам актьорско майсторство прекосих на по-класически книжовен британски и смекчих трагично своето кокни говорене. Но беше занимателно, признавам си.
– Какви са обичаните Ви занимания?
– Обожавам да играя на компютърни игри. Но съм извънредно слаба. За страдание в действителност нямам гений в тази сфера и се веселя, че не съм избрала сходен професионален път. Но пък съм ужасно окуражена и надъхана да се представям добре. Конкурентна съм по природа. А когато се случи да не съм най-хубавата в нещо, което ми харесва да върша и напряко откачам. Точно подобен е казусът с компютърните игри.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ