Мозъкът ни е тотален егоист, който потиска останалата част от тялото
Мозъкът ни е цялостен лакомец, който потиска останалата част от тялото. В търсене на тактики за понижаване на напрежението, учените разкриват триковете, с които " основният ни компютър " ни прилъгва - да вземем за пример да изоставим диета, написа Profit.bg.
Ахим Петерс се занимава с проучвания на човешкия мозък. Голяма част от времето си той отделя на методите, по които можем да избягаме от напрежението. " Стресът самичък по себе си не е нашият главен проблем, а нашето напасване на хроничния психо-социален стрес. Това напасване води при другите хора или до надебеляване, или до намаляване, или до меланхолия ", споделя ученият от университетската клиника в Любек.
Неговото пояснение като че ли дава отговор на два от главните проблеми на актуалното консуматорско общество. Първо - дебелеене или слабеене и второ - меланхолия.
Мозъкът-саботьор
Всичко това произлиза от главната теза на Ахим Петерс за " егоистичния мозък ". Така е озаглавена неотдавна излязлата му книга. В нея той разказва дългогодишния си опит, учреден на над 10 000 студии и изяснява за какво диетите се провалят, а мозъкът се бори с тялото. Ключовата дума тук е " сила ". Заради силата тялото и мозъкът са в непрекъснат спор.
Мисловният ни орган упорства да получи нужното количество сила, даже това да е за сметка на другите органи и тяхното здраве. След произшествия, при които хора са били на прага на гладна гибел, учени са открили, че мозъкът на отслабналите съвсем до скелети потърпевши не е изгубил тегло, макар че другите им органи са се смалили, а самите те са били единствено кожа и кости.
Най-важното " гориво " за мозъка е захарта или глюкозата. Въпреки че съставлява единствено два % от общото ни тегло, мозъкът използва половината от глюкозата, която тялото ни приема, а в стресови дни условията му скачат даже до 90%. Не можем да го залъжем и със захарин или други сходни субстанции, тъй като те не дават сила. Нито пък посредством оперативно смаляване на стомаха. Петерс изяснява, че броят на суицидно настроени пациенти след хирургическата интервенция бил тревожно висок.
Преборете се със себе си!
Ето за какво ученият поучава хората с наднормено тегло да слагат в центъра на своите старания не тялото, а възприятията си. Ако преодоляването на напрежението и оправянето с него е сполучливо, възможностите за естествено понижаване на тежестта са доста огромни. Продължителните спорове също въздействат зле и способстват за дебелеене или изпадане в меланхолия. Същото важи и за самотата.Основната причина за спора сред мозъка и тялото е заложена още от времето, когато бързината на мисълта е означавала да живееш. А тази експедитивност се дължи на непрекъснато снабдявания с сила мозък. В днешното общество това по никакъв начин не е нужно, само че мозъкът продължава да работи по същия метод, без значение, че тялото от дълго време получава премного количество храна.
Ахим Петерс се занимава с проучвания на човешкия мозък. Голяма част от времето си той отделя на методите, по които можем да избягаме от напрежението. " Стресът самичък по себе си не е нашият главен проблем, а нашето напасване на хроничния психо-социален стрес. Това напасване води при другите хора или до надебеляване, или до намаляване, или до меланхолия ", споделя ученият от университетската клиника в Любек.
Неговото пояснение като че ли дава отговор на два от главните проблеми на актуалното консуматорско общество. Първо - дебелеене или слабеене и второ - меланхолия.
Мозъкът-саботьор
Всичко това произлиза от главната теза на Ахим Петерс за " егоистичния мозък ". Така е озаглавена неотдавна излязлата му книга. В нея той разказва дългогодишния си опит, учреден на над 10 000 студии и изяснява за какво диетите се провалят, а мозъкът се бори с тялото. Ключовата дума тук е " сила ". Заради силата тялото и мозъкът са в непрекъснат спор.
Мисловният ни орган упорства да получи нужното количество сила, даже това да е за сметка на другите органи и тяхното здраве. След произшествия, при които хора са били на прага на гладна гибел, учени са открили, че мозъкът на отслабналите съвсем до скелети потърпевши не е изгубил тегло, макар че другите им органи са се смалили, а самите те са били единствено кожа и кости.
Най-важното " гориво " за мозъка е захарта или глюкозата. Въпреки че съставлява единствено два % от общото ни тегло, мозъкът използва половината от глюкозата, която тялото ни приема, а в стресови дни условията му скачат даже до 90%. Не можем да го залъжем и със захарин или други сходни субстанции, тъй като те не дават сила. Нито пък посредством оперативно смаляване на стомаха. Петерс изяснява, че броят на суицидно настроени пациенти след хирургическата интервенция бил тревожно висок.
Преборете се със себе си!
Ето за какво ученият поучава хората с наднормено тегло да слагат в центъра на своите старания не тялото, а възприятията си. Ако преодоляването на напрежението и оправянето с него е сполучливо, възможностите за естествено понижаване на тежестта са доста огромни. Продължителните спорове също въздействат зле и способстват за дебелеене или изпадане в меланхолия. Същото важи и за самотата.Основната причина за спора сред мозъка и тялото е заложена още от времето, когато бързината на мисълта е означавала да живееш. А тази експедитивност се дължи на непрекъснато снабдявания с сила мозък. В днешното общество това по никакъв начин не е нужно, само че мозъкът продължава да работи по същия метод, без значение, че тялото от дълго време получава премного количество храна.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ