Моята сянка е приятелят, за когото копнея“. Беше време, в

„ Моята сянка е приятелят, за който жадувам “.

„ Беше време, в което единствено мъртвите се усмихваха, удовлетворени, че са оставени най-накрая да почиват “.

„ Всичко, което съм, виси на косъм през днешния ден “.

„ Истинската деликатност не може да бъде сбъркана. Тя е тиха и не може да бъде чута “.

„ Кураж: велика съветска дума, подобаваща за езика на децата на нашите деца, чисти и свободни “.

„ Струва ми се, че съм в сън – инцидентен посетител в това ужасяващо тяло “.

„ Всичко е било плячкосано, предадено, продадено; крилото на черната гибел проблесна напред “.

„ Ще чуеш грохота и ще си спомниш за мен. И ще си мислиш: тя искаше стихии “.

„ Защо този век е толкоз по-лош от всички преди него? “

„ Винаги слушам тъжните гласове на лятото да минават като червеношийки над високата трева “.

„ Винаги съм била доста подозрителна към хората, които прекомерно обичат животните, и тези, които въобще не ги обичат “.