Димо Райков: Новата ми книга е за вдъхновението, за възкръсването на човешкия труд
Моята книга, която се споделя “Моето бясно олимпийско лято ”, е книга за вдъхновението, за възкръсването на човешкия труд. Така писателят Димо Райков разказа последното си произведение в предаването „Честно казано“ с Люба Кулезич.
Райков описа за палитрата от страсти, които е изпитал на Олимпиадата в Париж, мотив за книгата:
Когато бях там и валеше страховит дъжд, народът към мен беше влажен, само че никой не мислеше нито за дъждобран, нито за чадър и плаче. Всичко беше в сълзи, беше нещо велико. Отсреща Нотр Дам, откъм гърба Айфеловата кула, цялата човешка история и памет към нас, и тази ария, с историята на Селин Дион. Знаейки ориста и напъните й, знаейки битката, която води, сълзите на хората се смесваха със сълзите на Господа.
На въпроса за какво е избрал това събитие за мото на своята книга, писателят отговори по този начин:
Цял живот като публицист и като човек, тръгнал на 15 години от родното Малко Търново, втора гранична зона, не можеше пиле да прехвръкне. Нещо от вътрешната страна ни караше да полетим оттатък планината. И когато тръгне човек на 15 години, и живее половината си живот в така наречен СОЦ, и по-късно 35 години в демокрацията, от които 20 години в града, център на света – Париж, по какъв начин няма да избереш това нещо. Избрах го като една осъшествена моя фантазия.
Според Димо Райков, „Париж е единственият град-човек“.
Райков описа за палитрата от страсти, които е изпитал на Олимпиадата в Париж, мотив за книгата:
Когато бях там и валеше страховит дъжд, народът към мен беше влажен, само че никой не мислеше нито за дъждобран, нито за чадър и плаче. Всичко беше в сълзи, беше нещо велико. Отсреща Нотр Дам, откъм гърба Айфеловата кула, цялата човешка история и памет към нас, и тази ария, с историята на Селин Дион. Знаейки ориста и напъните й, знаейки битката, която води, сълзите на хората се смесваха със сълзите на Господа.
На въпроса за какво е избрал това събитие за мото на своята книга, писателят отговори по този начин:
Цял живот като публицист и като човек, тръгнал на 15 години от родното Малко Търново, втора гранична зона, не можеше пиле да прехвръкне. Нещо от вътрешната страна ни караше да полетим оттатък планината. И когато тръгне човек на 15 години, и живее половината си живот в така наречен СОЦ, и по-късно 35 години в демокрацията, от които 20 години в града, център на света – Париж, по какъв начин няма да избереш това нещо. Избрах го като една осъшествена моя фантазия.
Според Димо Райков, „Париж е единственият град-човек“.
Източник: eurocom.bg
КОМЕНТАРИ