Тя е извършила перфектното престъпление, вдъхновила филми, статии, книги и изследвания
" Моята история можеше да бъде вашата история. “
из записките на Мари Беснар
Кралицата на отровите, " положителната дама от Лудон “, изкупителна жертва, направила съвършеното закононарушение, въодушевила филми, публикации, книги и проучвания? Какво се крие зад загадката Мари Беснар?
Делото " Беснар “ е определяно като най-големия пропуск на френската правосъдна система след Втората международна война. Сравнявано от пресата със злокобната история на Анри Ландру и с медийната нервност към аферата Драйфус.
Мари Давейло се ражда на 15 август 1896 в дребното френско градче Лудон. Няма братя и сестри. Пращат я в интернат и откакто се научава да чете се връща вкъщи. На 18 години се влюбва в далечния си братовчед Аугуст Антини. Той е посърнал юноша, по-малък от Мари, неспособен даже за военна работа. Семейството му е срещу брака с по-възрастната родственик. Въпреки това двамата се женят на 12 април 1920 година. По това време тя е на 24. Въпреки разликата в годините, Аугуст е бледен, постоянно изтощен и наподобява надалеч по-възрастен от енергичната си и дейна брачна половинка. На 19 юли 1927 година Мари става вдовица. За първи път. Макар че откриватели се пробват да я причислят към рисковата порода серийни убийци дами, наричани " Черните вдовици “, Мари не се вписва в тази категория. Въобще мъчно е казусът й да се класифицира по какъвто и да е способ. Той изобилства от прецеденти, неясноти, неточности, въздействия и мистерии. Без подозрение остава само мотивацията на Мари. Тя постоянно убива за пари. За завещание, за материална сигурност. Е, може би съвсем винаги…
Някои настояват, че след гибелта на Антини, Мари си отдъхва с облекчение, първичното влюбване се е изпарило и тя е почнала да се отегчава до гибел. Други се кълнат, че постоянно е говорила с страст в гласа за времето прекарано с него. Аугуст си отива от туберкулоза, само че по-късно при ексхумацията на натрупа, откриват високи равнища на арсеник. Арсеник, най-верният асистент на Мари. Жителите на Лудон към този момент са скандализирани от каменното изражение и цялостното равнодушие към хорските приказки, които ще се трансфорат в запазена марка на бъдещата госпожа Беснар.
През 1928 Мари подписва брак с Леон Беснар. През 1938 умира Мари-Луис, вдовица на Леконте и вуйна на Леон Беснар. Отива си на 86, а наследството си оставя на Мари и Леон. С това се поставя началото на поредност от смърти от страна на семействата Давейло-Беснар. Хората в Лудон, известни със мощно развитото си възприятие за мистицизъм стартират да имат вяра, че над фамилията тегне проклинание. Пиер Давейло, бащата на Мари напуща този свят на 14 май, 1940. Заключението на доктора е инсулт, а възрастта на Пиер – 78. Същата година на 2 септември семейство Беснар продължава съвсем непрекъснатия си печал, изпращайки бабата на Леон на 92 години. Тя е последвана от бащата на Леон – Марсел, който не доживява своята 59-та година. По това време продължителността на живота е доста по-ниска в сравнение с сега. Тоест всички са на мнение, че скръбта е голяма, само че не пропущат да отбележат, че отишлите са имали опцията " да си поживеят “. А по-късно погребалният сътрудник на Лудон възкликва: " Питате ме за семейство Беснар? О, най-хубавите ми клиенти “. По всяка възможност Леон и Мари работят дружно. Това е още един аршин, по който Мари се разграничава от черните вдовици. Тя има сътрудник, освен това мъж. Мари е мозъкът в техния тандем. Те не се лимитират единствено до членове на фамилията, убиват съседи, познати и близки другари. Очевидно и двамата имат забележителен актьорски гений и чудовищно хладнокръвие, тъй като всичките им жертви ги включват в наследствата си, а претекстовете постоянно са тяхната добрина, отдаденост и грижа.
Поредицата продължава със гибелта на майката на Леон, която умира през 1941 на 69. Причината – белодробна рецесия. Люси Беснар, сестрата на Леон се самоубива на 27 март 1941. Намерена е обесена на стълбите. Казват, че не е могла да понесе гибелта на двамата си родители, само че след това се схваща, че Люси е удушена от брат си, който по-късно замаскира убийството като самоубийство. Разбира се, със знанието на Мари, най-вероятно по концепция на Мари. Тази преживелица лавинообразно ускорява слуховете към Беснар. Хората стартират да шушукат, да се оглеждат, да следят. Списъкът се добавя от семейство Ривет, което Мари и Леон благородно приютяват. Господин Ривет умира на 14 юли 1939 от пневмония, последван от брачната половинка си Бланш (27 декември,1939 или 1941 съгласно разнообразни източници). Семейство Ривет оставят Мари техен единствен правоприемник. По късно, при ексхумацията в телата им е открит арсеник. Но отрова има е във всички 13 жертви, за чието ликвидиране след това е упрекната госпожа Беснар. Парадоксално, само че точно съществуването на отровата е най-силният коз в отбраната на Мари. За да станат жертвите съдбовните 13 е бил пресечен и животът на братовчедките на Мари – Паулине (88 г.) и Виржини (83 г.).
Октомври, 1947 година Леон и Мари честват осемнайстата годишнина от сватбата си. Компанията е радостна и разнообразна. Отличава се мадам Пинту, която работи в пощата, другарка, съседка, наемателка и държанка на Леон. На масата е и Ади. Красивият, млад, русокос немец, който живее при семейство Беснар и работи за тях като мнозина някогашни немски пандизчии. За разлика от братята си по орис, които са унижавани, не им се дава храна, а връзките сред тях и работодателите им французи са като сред робовладелец – плебей, Ади е като част от фамилията. Според мнозина в Лудон, за Мари е и освен това. По време на последвалите процеси, когато неведнъж ще е набеждавана в порочност поради любовта си към Ади, тя всеки път ще споделя, че го е обичала, само че единствено като наследник: " Той беше синът, който Бог не ми прати “. Когато стартират делата, Ади се връща в Германия и ясно споделя, че не желае да има нищо общо с тази история. Вероятно от самото начало е знаел за дейностите на Леон и Мари. На масата е и майката на Мари. Възрастната жена гледа съмнително и Леон, и Ади и се чуди кой обект заслужава повече вездесъщото й отрицание. Мари е приела майка си откакто старата дама остава вдовица. Двете всяка заран вървят на черква дружно.
След празненството Леон и Мари се подготвят за лягане. " Не ти ли хареса тържеството? “, пита Леон. " Отново получих от тези писма “, отвръща Мари. Онези писма са анонимни писма, които освен Мари, а мнозина от жителите на Лудон получават. В писмата адресирани до Мари нормално се разкриват любовните забежки на Леон, връзката му с мадам Пинту. Това е друга тайнственост обвързвана с аферата Мари Беснар. Възможно е анонимните писма, които получават съгражданите на Мари да са писани от нея. Този въпрос й е задаван неколкократно в съда. Мари отвърна казвайки, че самата тя е получавала анонимни писма. Но сравнявайки почеркът на Мари и този на писмата, съгласно експерти те съответстват. " Може би сте си ги писали сама? “, пита съдията, а Мари пренебрежително извръща взор. Кой е писал писмата? Ако е била Мари за какво го е правила? Да всява ужас? Да пренасочва вниманието? Да манипулира? За развлечение? Същата нощ Леон завършва диалога заявявайки, че е невероятно да не отива при друга: " тъй като там долу ти си като гробище “. И в действителност, Мари е претърпяла интервенция, поради която не може да води полов живот. Това прави връзката с Ади още по-странна. Но изрично не такава сред майка и наследник.
На 24 октомври след едноседмична мъка умира Леон Беснар. Лекарят отсича: уремия. Погребението е прочувствено, свещеникът споделя, че в този момент Леон ще се причисли към своята майка, татко, сестра, братовчедки, баба и по този начин нататък.
Усещайки предизвестения край Леон е споделил на мадам Пинту, че жена му го е отровила. " Сложи нещо в супата ми “, декларира той. Мадам Пинту споделя случката с локалния ексцентрик Огюст Люклер. Той взема решение, че е редно да написа писмо до полицията, а самата Пинту към този момент разколебана по отношение на възтържествуването на правдата (тя също е наемателка на Мари), го моли да оставят цялата работа в ръцете на Бог. " Много работа давате на Бог “, безапелационен е той и дава старт на траялата повече от 10 години митична спекулация " Беснар “.
Като че да затвърди възходящата нервност към овдовялата за повторно Мари, на 16 януари 1949 умира майка й. Първоначално лекарят счита, че е грип, по това време всички боледуват от него. Или от храната, " какво сте яли през днешния ден “, пита докторът при първото си посещаване. “Само чорба ", отвръща старата госпожа. Кой ли е направил супата, питат се съседи и трансформират Мари в тематика номер едно в градчето. Когато за първи път идват да я разпитват остава непоклатима. " Смятате, че съм способна да убия майка си и брачна половинка си “, пита тя. Виждайки се на пазара с Люклер сред тях поражда свада. " Вие сте неприятен човек Люклер и ще ви се случи злощастие “, отсича Мари, която бетонира статуса си на магьосница, неприятна пророчица, сееща гибел, рискова и лишена от съчувствие жена. И в действителност няколко месеца по късно в двореца на Люклер избухва пожар. Убеден е, че отговорна е Мари. Жандармите още веднъж са пред вратата й, като този път от случая стартира да се вълнува и контрольор Лавалет, който до края, ще остане уверен във виновността на Мари. По време на случая Мари си е била у дома, а пожарът е запалило съседско момче. Въпреки това Люклер е уверен, че Мари му е платила. Именно ексцентрикът от Лудон, дружно с мадам Пинту, както и голям брой други, съседи, познати и странични наблюдаващи ще се трансфорат в съществени очевидци против Мари. От този миг нататък в продължение на повече от 10 години ще са непрекъснато под прожекторите, а Лудон ще резервира статута си на мистериозно, даже рисково, под привидната провинциална идилия място.
Тялото на Леон е ексхумирано. Откриват 19.45 мг арсеник. Мари Беснар е арестувана, а наследствата, които е получавала при гибелта на останалите умряли вършат неотложно изравянето и на техните тела. Във всяко едно е намерено арсеник. Мари е упрекната в отравянето на 13 души.
Историята излиза доста отвън рамките на Лудон, с цел да стигне най-после до Париж. А след това – отвън Франция. Първото дело е на 20 февруари 1952 в Поатие. Мари има опция да наеме най-хубавите юристи и го прави. Всички обаче са против нея. Пред съда е замервана, чуват се викания: магьосница, килърка. А Мари повтаря като в транс: " професорът направил проучванията на телата бърка “. Той е от тях, от тези, които желаят да я обвинят незаслужено, тъй като е друга, тъй като не е като другите. Тя е почтена, почтена, почтена. Съдията се връща в далечната 1927 и стартира да изброява, " 13 мъртви госпожо Беснар “, заключва той. " Тринайсет мъртви, само че не тринайсет отровени “, репликира Мари. Повечето очевидци от този развой приказват най-вече за интимните връзки сред нея и младия немец. Консервативните съграждани изреждат случки, които карат всички в залата да избухват в смях. Веднъж при къпане край реката Ади нямал бански и обул гащи, които принадлежат на Мари, различен комшия се кълнял по какъв начин видял да опипва гърдите й, до момента в който си правел кафе, наблюдателна съседка пък споделя, че госпожа Беснар постоянно му купувала цигари, очевиден знак за любовни взаимоотношения. Накрая Мари ехидно възкликва: " В какво ме обвинявате в последна сметка, че съм въртяла обич с русолявия или че съм отровила брачна половинка си “?
На Мари не й е разрешено да направи контра-експертиза. Експертът Беру е задоволително самостоятелен и надарен. Без да накърнява тези му качества юристът на Мари го моли да уточни в кои от дадените му епруветки има арсеник. Беру взема епруветките, оглежда ги и отсъжда: " в тези двете. “ На идващия ден това фрази ще е на първа страница на всички френски вестници. Защото точно в тези двете, арсеник липсва.
Тъкмо в този миг публицистите стартират тематиката за клюките, за заобикалящата ни среда, за това какъв брой мъчно, изморително и даже рисково може да бъде съществуването в малко градче под безконечния взор на съседите. Неслучайно в телевизионната поредност " Мари Беснар: oтровителката “ (2006 г) историята на Мари е показана през погледа на млада жена, която мечтае да бъде кореспондент. Казва се Симон и самата тя е от Лудон.
По време на Втората международна война татко й умира, а майка й е нарочена, че е имала връзка с немски офицер. По това време французойките упрекнати в сходно нещо са били обществено линчувани. Останалите дами ги водят на площада, събличат ги, целят ги с камъни и обръсват косите им. Във кино лентата има имитация: " Не за първи път почтен е жертва на злословия в Лудон “. Общественото мнение постепенно стартира да се разколебава. Може би Мари не е магьосница, а на вятъра страдаща жена. Един от юристите й споделя: " Твоите врагове са хиляди, само че точно те ще те спасят “. И се оказва прав. Първото дело приключва без присъда, само че Мари остава в пандиза. Именно тогава стартира своите записки. В тях разказва какъв брой непостижимо е за нея да бъде на такова място, ужасното отношение, непрекъснатите офанзиви, на които е подлагана. Капаните, които й залагат, по какъв начин по всякакъв начин се пробват да я изкарат отговорна, а тя е почтена, почтена, почтена. " Имам си съвестта “, написа тя и " това ми е изцяло задоволително “. Предговорът към записките на Мари, които излизат през 1963 е написан от Сибил Бедфорд.
Вторият развой е през 1954 в Бордо. По време на войната гробарят в Лудон е отглеждал зеленчуци на гробището, той е поливал тях и цветята с химикали, в които се съдържа арсеник. Това изобретение е главният коз на Мари. Може би всеки мъртвец в това гробище съдържа в себе си арсеник. Една история обаче още веднъж разколебава обществото по отношение на невинността на Мари. Неин служащ споделя по какъв начин куче на име Кастор трябвало да бъде умъртвено и Мари категорично споделила да не го убиват с пушка, както би било най-безболезнено. Тя отровила кучето с арсеник и деликатно следила мъката, която съпътствала гибелта му. Тази преживелица Мари обяснила с непоносимостта си към кръв. Следва повторна ексхумация на телата, само че настава цялостен хаус. Експертите са толкоз полярни в мненията си, а труповете по този начин разбъркани след предходните проучвания, че хората стартират да се питат: има ли история без истина?
При психиатричната експертиза Мари е избрана като извънредно естествена (abnormally normal). Когато й вършат теста на Роршах и я питат какво вижда, тя отвръща: " Мастилени петна “. " Разбира се “, смеят се психиатрите, " само че какво виждате? “ " Мастилени петна “, упорства Мари, " виждам само мастилени петна и нищо повече “.
Последното, трето дело е през 1961. То наподобява повече на маскарад, чийто край е авансово явен. Мари е минала пътя, и от магьосница се е трансформирала в " положителната дама от Лудон “. Освен това е тъжна, остаряла, побеляла и толкоз изстрадала. " Горката жена “ шептят хората и всички, даже и съгражданите й доста се радват когато на 12 декември е дефинитивно освободена. Впоследствие Мари намира сили даже да елементарни на остарялата си другарка – мадам Пинту.
Издава записките си, връща се в Лудон и умира там на 14 февруари 1980 на 84 години. Иска тялото й да се употребява за научни проучвания. Дали си прави смешка с хората на науката, които обърка дотам? Или не е желала да бъде положена в един гроб, паралелно до Леон? При Мари Беснар въпросителните постоянно са повече, до ден сегашен за мнозина аферата Беснар е едно от най-енигматичните събития от средата на 20 век.
Но можем да сме сигурни в едно. Мари Беснар умира богата, свободна и вдовица.
из записките на Мари Беснар
Кралицата на отровите, " положителната дама от Лудон “, изкупителна жертва, направила съвършеното закононарушение, въодушевила филми, публикации, книги и проучвания? Какво се крие зад загадката Мари Беснар?
Делото " Беснар “ е определяно като най-големия пропуск на френската правосъдна система след Втората международна война. Сравнявано от пресата със злокобната история на Анри Ландру и с медийната нервност към аферата Драйфус.
Мари Давейло се ражда на 15 август 1896 в дребното френско градче Лудон. Няма братя и сестри. Пращат я в интернат и откакто се научава да чете се връща вкъщи. На 18 години се влюбва в далечния си братовчед Аугуст Антини. Той е посърнал юноша, по-малък от Мари, неспособен даже за военна работа. Семейството му е срещу брака с по-възрастната родственик. Въпреки това двамата се женят на 12 април 1920 година. По това време тя е на 24. Въпреки разликата в годините, Аугуст е бледен, постоянно изтощен и наподобява надалеч по-възрастен от енергичната си и дейна брачна половинка. На 19 юли 1927 година Мари става вдовица. За първи път. Макар че откриватели се пробват да я причислят към рисковата порода серийни убийци дами, наричани " Черните вдовици “, Мари не се вписва в тази категория. Въобще мъчно е казусът й да се класифицира по какъвто и да е способ. Той изобилства от прецеденти, неясноти, неточности, въздействия и мистерии. Без подозрение остава само мотивацията на Мари. Тя постоянно убива за пари. За завещание, за материална сигурност. Е, може би съвсем винаги…
Някои настояват, че след гибелта на Антини, Мари си отдъхва с облекчение, първичното влюбване се е изпарило и тя е почнала да се отегчава до гибел. Други се кълнат, че постоянно е говорила с страст в гласа за времето прекарано с него. Аугуст си отива от туберкулоза, само че по-късно при ексхумацията на натрупа, откриват високи равнища на арсеник. Арсеник, най-верният асистент на Мари. Жителите на Лудон към този момент са скандализирани от каменното изражение и цялостното равнодушие към хорските приказки, които ще се трансфорат в запазена марка на бъдещата госпожа Беснар.
През 1928 Мари подписва брак с Леон Беснар. През 1938 умира Мари-Луис, вдовица на Леконте и вуйна на Леон Беснар. Отива си на 86, а наследството си оставя на Мари и Леон. С това се поставя началото на поредност от смърти от страна на семействата Давейло-Беснар. Хората в Лудон, известни със мощно развитото си възприятие за мистицизъм стартират да имат вяра, че над фамилията тегне проклинание. Пиер Давейло, бащата на Мари напуща този свят на 14 май, 1940. Заключението на доктора е инсулт, а възрастта на Пиер – 78. Същата година на 2 септември семейство Беснар продължава съвсем непрекъснатия си печал, изпращайки бабата на Леон на 92 години. Тя е последвана от бащата на Леон – Марсел, който не доживява своята 59-та година. По това време продължителността на живота е доста по-ниска в сравнение с сега. Тоест всички са на мнение, че скръбта е голяма, само че не пропущат да отбележат, че отишлите са имали опцията " да си поживеят “. А по-късно погребалният сътрудник на Лудон възкликва: " Питате ме за семейство Беснар? О, най-хубавите ми клиенти “. По всяка възможност Леон и Мари работят дружно. Това е още един аршин, по който Мари се разграничава от черните вдовици. Тя има сътрудник, освен това мъж. Мари е мозъкът в техния тандем. Те не се лимитират единствено до членове на фамилията, убиват съседи, познати и близки другари. Очевидно и двамата имат забележителен актьорски гений и чудовищно хладнокръвие, тъй като всичките им жертви ги включват в наследствата си, а претекстовете постоянно са тяхната добрина, отдаденост и грижа.
Поредицата продължава със гибелта на майката на Леон, която умира през 1941 на 69. Причината – белодробна рецесия. Люси Беснар, сестрата на Леон се самоубива на 27 март 1941. Намерена е обесена на стълбите. Казват, че не е могла да понесе гибелта на двамата си родители, само че след това се схваща, че Люси е удушена от брат си, който по-късно замаскира убийството като самоубийство. Разбира се, със знанието на Мари, най-вероятно по концепция на Мари. Тази преживелица лавинообразно ускорява слуховете към Беснар. Хората стартират да шушукат, да се оглеждат, да следят. Списъкът се добавя от семейство Ривет, което Мари и Леон благородно приютяват. Господин Ривет умира на 14 юли 1939 от пневмония, последван от брачната половинка си Бланш (27 декември,1939 или 1941 съгласно разнообразни източници). Семейство Ривет оставят Мари техен единствен правоприемник. По късно, при ексхумацията в телата им е открит арсеник. Но отрова има е във всички 13 жертви, за чието ликвидиране след това е упрекната госпожа Беснар. Парадоксално, само че точно съществуването на отровата е най-силният коз в отбраната на Мари. За да станат жертвите съдбовните 13 е бил пресечен и животът на братовчедките на Мари – Паулине (88 г.) и Виржини (83 г.).
Октомври, 1947 година Леон и Мари честват осемнайстата годишнина от сватбата си. Компанията е радостна и разнообразна. Отличава се мадам Пинту, която работи в пощата, другарка, съседка, наемателка и държанка на Леон. На масата е и Ади. Красивият, млад, русокос немец, който живее при семейство Беснар и работи за тях като мнозина някогашни немски пандизчии. За разлика от братята си по орис, които са унижавани, не им се дава храна, а връзките сред тях и работодателите им французи са като сред робовладелец – плебей, Ади е като част от фамилията. Според мнозина в Лудон, за Мари е и освен това. По време на последвалите процеси, когато неведнъж ще е набеждавана в порочност поради любовта си към Ади, тя всеки път ще споделя, че го е обичала, само че единствено като наследник: " Той беше синът, който Бог не ми прати “. Когато стартират делата, Ади се връща в Германия и ясно споделя, че не желае да има нищо общо с тази история. Вероятно от самото начало е знаел за дейностите на Леон и Мари. На масата е и майката на Мари. Възрастната жена гледа съмнително и Леон, и Ади и се чуди кой обект заслужава повече вездесъщото й отрицание. Мари е приела майка си откакто старата дама остава вдовица. Двете всяка заран вървят на черква дружно.
След празненството Леон и Мари се подготвят за лягане. " Не ти ли хареса тържеството? “, пита Леон. " Отново получих от тези писма “, отвръща Мари. Онези писма са анонимни писма, които освен Мари, а мнозина от жителите на Лудон получават. В писмата адресирани до Мари нормално се разкриват любовните забежки на Леон, връзката му с мадам Пинту. Това е друга тайнственост обвързвана с аферата Мари Беснар. Възможно е анонимните писма, които получават съгражданите на Мари да са писани от нея. Този въпрос й е задаван неколкократно в съда. Мари отвърна казвайки, че самата тя е получавала анонимни писма. Но сравнявайки почеркът на Мари и този на писмата, съгласно експерти те съответстват. " Може би сте си ги писали сама? “, пита съдията, а Мари пренебрежително извръща взор. Кой е писал писмата? Ако е била Мари за какво го е правила? Да всява ужас? Да пренасочва вниманието? Да манипулира? За развлечение? Същата нощ Леон завършва диалога заявявайки, че е невероятно да не отива при друга: " тъй като там долу ти си като гробище “. И в действителност, Мари е претърпяла интервенция, поради която не може да води полов живот. Това прави връзката с Ади още по-странна. Но изрично не такава сред майка и наследник.
На 24 октомври след едноседмична мъка умира Леон Беснар. Лекарят отсича: уремия. Погребението е прочувствено, свещеникът споделя, че в този момент Леон ще се причисли към своята майка, татко, сестра, братовчедки, баба и по този начин нататък.
Усещайки предизвестения край Леон е споделил на мадам Пинту, че жена му го е отровила. " Сложи нещо в супата ми “, декларира той. Мадам Пинту споделя случката с локалния ексцентрик Огюст Люклер. Той взема решение, че е редно да написа писмо до полицията, а самата Пинту към този момент разколебана по отношение на възтържествуването на правдата (тя също е наемателка на Мари), го моли да оставят цялата работа в ръцете на Бог. " Много работа давате на Бог “, безапелационен е той и дава старт на траялата повече от 10 години митична спекулация " Беснар “.
Като че да затвърди възходящата нервност към овдовялата за повторно Мари, на 16 януари 1949 умира майка й. Първоначално лекарят счита, че е грип, по това време всички боледуват от него. Или от храната, " какво сте яли през днешния ден “, пита докторът при първото си посещаване. “Само чорба ", отвръща старата госпожа. Кой ли е направил супата, питат се съседи и трансформират Мари в тематика номер едно в градчето. Когато за първи път идват да я разпитват остава непоклатима. " Смятате, че съм способна да убия майка си и брачна половинка си “, пита тя. Виждайки се на пазара с Люклер сред тях поражда свада. " Вие сте неприятен човек Люклер и ще ви се случи злощастие “, отсича Мари, която бетонира статуса си на магьосница, неприятна пророчица, сееща гибел, рискова и лишена от съчувствие жена. И в действителност няколко месеца по късно в двореца на Люклер избухва пожар. Убеден е, че отговорна е Мари. Жандармите още веднъж са пред вратата й, като този път от случая стартира да се вълнува и контрольор Лавалет, който до края, ще остане уверен във виновността на Мари. По време на случая Мари си е била у дома, а пожарът е запалило съседско момче. Въпреки това Люклер е уверен, че Мари му е платила. Именно ексцентрикът от Лудон, дружно с мадам Пинту, както и голям брой други, съседи, познати и странични наблюдаващи ще се трансфорат в съществени очевидци против Мари. От този миг нататък в продължение на повече от 10 години ще са непрекъснато под прожекторите, а Лудон ще резервира статута си на мистериозно, даже рисково, под привидната провинциална идилия място.
Тялото на Леон е ексхумирано. Откриват 19.45 мг арсеник. Мари Беснар е арестувана, а наследствата, които е получавала при гибелта на останалите умряли вършат неотложно изравянето и на техните тела. Във всяко едно е намерено арсеник. Мари е упрекната в отравянето на 13 души.
Историята излиза доста отвън рамките на Лудон, с цел да стигне най-после до Париж. А след това – отвън Франция. Първото дело е на 20 февруари 1952 в Поатие. Мари има опция да наеме най-хубавите юристи и го прави. Всички обаче са против нея. Пред съда е замервана, чуват се викания: магьосница, килърка. А Мари повтаря като в транс: " професорът направил проучванията на телата бърка “. Той е от тях, от тези, които желаят да я обвинят незаслужено, тъй като е друга, тъй като не е като другите. Тя е почтена, почтена, почтена. Съдията се връща в далечната 1927 и стартира да изброява, " 13 мъртви госпожо Беснар “, заключва той. " Тринайсет мъртви, само че не тринайсет отровени “, репликира Мари. Повечето очевидци от този развой приказват най-вече за интимните връзки сред нея и младия немец. Консервативните съграждани изреждат случки, които карат всички в залата да избухват в смях. Веднъж при къпане край реката Ади нямал бански и обул гащи, които принадлежат на Мари, различен комшия се кълнял по какъв начин видял да опипва гърдите й, до момента в който си правел кафе, наблюдателна съседка пък споделя, че госпожа Беснар постоянно му купувала цигари, очевиден знак за любовни взаимоотношения. Накрая Мари ехидно възкликва: " В какво ме обвинявате в последна сметка, че съм въртяла обич с русолявия или че съм отровила брачна половинка си “?
На Мари не й е разрешено да направи контра-експертиза. Експертът Беру е задоволително самостоятелен и надарен. Без да накърнява тези му качества юристът на Мари го моли да уточни в кои от дадените му епруветки има арсеник. Беру взема епруветките, оглежда ги и отсъжда: " в тези двете. “ На идващия ден това фрази ще е на първа страница на всички френски вестници. Защото точно в тези двете, арсеник липсва.
Тъкмо в този миг публицистите стартират тематиката за клюките, за заобикалящата ни среда, за това какъв брой мъчно, изморително и даже рисково може да бъде съществуването в малко градче под безконечния взор на съседите. Неслучайно в телевизионната поредност " Мари Беснар: oтровителката “ (2006 г) историята на Мари е показана през погледа на млада жена, която мечтае да бъде кореспондент. Казва се Симон и самата тя е от Лудон.
По време на Втората международна война татко й умира, а майка й е нарочена, че е имала връзка с немски офицер. По това време французойките упрекнати в сходно нещо са били обществено линчувани. Останалите дами ги водят на площада, събличат ги, целят ги с камъни и обръсват косите им. Във кино лентата има имитация: " Не за първи път почтен е жертва на злословия в Лудон “. Общественото мнение постепенно стартира да се разколебава. Може би Мари не е магьосница, а на вятъра страдаща жена. Един от юристите й споделя: " Твоите врагове са хиляди, само че точно те ще те спасят “. И се оказва прав. Първото дело приключва без присъда, само че Мари остава в пандиза. Именно тогава стартира своите записки. В тях разказва какъв брой непостижимо е за нея да бъде на такова място, ужасното отношение, непрекъснатите офанзиви, на които е подлагана. Капаните, които й залагат, по какъв начин по всякакъв начин се пробват да я изкарат отговорна, а тя е почтена, почтена, почтена. " Имам си съвестта “, написа тя и " това ми е изцяло задоволително “. Предговорът към записките на Мари, които излизат през 1963 е написан от Сибил Бедфорд.
Вторият развой е през 1954 в Бордо. По време на войната гробарят в Лудон е отглеждал зеленчуци на гробището, той е поливал тях и цветята с химикали, в които се съдържа арсеник. Това изобретение е главният коз на Мари. Може би всеки мъртвец в това гробище съдържа в себе си арсеник. Една история обаче още веднъж разколебава обществото по отношение на невинността на Мари. Неин служащ споделя по какъв начин куче на име Кастор трябвало да бъде умъртвено и Мари категорично споделила да не го убиват с пушка, както би било най-безболезнено. Тя отровила кучето с арсеник и деликатно следила мъката, която съпътствала гибелта му. Тази преживелица Мари обяснила с непоносимостта си към кръв. Следва повторна ексхумация на телата, само че настава цялостен хаус. Експертите са толкоз полярни в мненията си, а труповете по този начин разбъркани след предходните проучвания, че хората стартират да се питат: има ли история без истина?
При психиатричната експертиза Мари е избрана като извънредно естествена (abnormally normal). Когато й вършат теста на Роршах и я питат какво вижда, тя отвръща: " Мастилени петна “. " Разбира се “, смеят се психиатрите, " само че какво виждате? “ " Мастилени петна “, упорства Мари, " виждам само мастилени петна и нищо повече “.
Последното, трето дело е през 1961. То наподобява повече на маскарад, чийто край е авансово явен. Мари е минала пътя, и от магьосница се е трансформирала в " положителната дама от Лудон “. Освен това е тъжна, остаряла, побеляла и толкоз изстрадала. " Горката жена “ шептят хората и всички, даже и съгражданите й доста се радват когато на 12 декември е дефинитивно освободена. Впоследствие Мари намира сили даже да елементарни на остарялата си другарка – мадам Пинту.
Издава записките си, връща се в Лудон и умира там на 14 февруари 1980 на 84 години. Иска тялото й да се употребява за научни проучвания. Дали си прави смешка с хората на науката, които обърка дотам? Или не е желала да бъде положена в един гроб, паралелно до Леон? При Мари Беснар въпросителните постоянно са повече, до ден сегашен за мнозина аферата Беснар е едно от най-енигматичните събития от средата на 20 век.
Но можем да сме сигурни в едно. Мари Беснар умира богата, свободна и вдовица.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ