Мария Петрова пред Мон Дьо: Бунтувах се срещу думата „мащеха“
„ Моята душа е млада “, споделя в искрено изявление пред Мариян Станков – Мон Дьо и в гласа ѝ има онази тиха мощ, която се появява, когато човек най-сетне се е намерил. „ Чувствам се доста добре в кожата си “, прибавя, като че ли приказва на себе си, само че и на всички, които са я следили през годините.
Тя се връща към детството си — строго, черно-бяло, със свръхдисциплина.
„ Или обичам, или не. Или одобрявам, или не. Бях толкоз сериозна, че станах строга. “
После, с лека усмивка, си показва какво ли би споделило тогавашното момиче, в случай че я види през днешния ден: „ Мисля, че би споделило: ‘Леле, каква уверена жена’. “
Години наред хората са я възприемали като недостъпна.
„ Казват, че съм студена, надменна. Но това не е по този начин. Просто деликатно сортирам кого да позволи в себе си „, споделя тя. Вътре в нея обаче кипи буря: „ Аз съм вода. Буря. Ураган. Но се научих да ги държа тихи. “
Силата на характера
За гимнастиката приказва без да украсява — почтено, по детски.
„ Имаше дни, когато не желаех да съм там. Болка, отмалялост, съмнение… Но това беше моето учебно заведение. Изглади ръбчетата ми. Направи ме човек. “
Майка ѝ е „ стожерът “, татко ѝ — „ цветният човек “ с книгите и тихата мъдрост. Именно той ѝ дава избор: балет или гимнастика.
„ Каза ми: ‘В балета кариерата е по-дълга, само че ти реши.’ А аз… гледах ‘Флашданс’, танцувах из у дома, само че когато влязох в залата си показах себе си… и просто знаех. Моето е гимнастиката. “ И с оня присъщ нейния звук прибавя: „ Упоритостта е по-важна от гения. “
Битките за международните трофеи са белязани от напрежение, което единствено тя знае.
„ С Лариса Лукяненко се гонехме цяла година. И тъкмо преди международното тя се контузи. Това ми даде шанс… само че аз трябваше да играя безгрешно. “
Третата ѝ купа е победа не над съперничките, а над самата нея: „ Най-трудната. “ Атланта 96 е раната, която е трансформирала в мъдрост.
„ Тогава страстта ме счупи. Бях млада. Сигурно е трябвало да ми остане глад… За да се боря след това по различен метод. И с цел да има България шампионки през днешния ден „, споделя Петрова.
Любовта като орис
За любовта приказва безшумно, откровено. „ Не можеш да я контролираш. Не можеш да я поставиш в рамки „, безапелационна е Мария. С Боби Михайлов ориста я среща неслучайно.
„ Знаех с кого се привързвам. А аз обичам забавните, другите хора. “
Разказва за него с деликатност: „ Благ е. Топъл. Обгрижващ. И със ужасно възприятие за комизъм. “
И тогава споделя думите, които тежат като цяла биография:
„ Бунтувах се против думата ‘мащеха’. “
Това не е просто самопризнание — това е рана, която е лекувала с обич. „ Обичам тези деца. И направих всичко, с цел да знаят, че са обичани и сигурни. Но думата тежи… тя е в нашия фолклор. “
Животът им е под прожектор. „ Всеки заплаща цена. Но аз не разрушавам. Аз диря решения. Строя мостове. “
За щерка си приказва с мекост, която не може да бъде изиграна. „ Майчинството ме промени повече от купите. Това беше първото ми порастване. Най-големият ми подарък. “
Тя се връща към детството си — строго, черно-бяло, със свръхдисциплина.
„ Или обичам, или не. Или одобрявам, или не. Бях толкоз сериозна, че станах строга. “
После, с лека усмивка, си показва какво ли би споделило тогавашното момиче, в случай че я види през днешния ден: „ Мисля, че би споделило: ‘Леле, каква уверена жена’. “
Години наред хората са я възприемали като недостъпна.
„ Казват, че съм студена, надменна. Но това не е по този начин. Просто деликатно сортирам кого да позволи в себе си „, споделя тя. Вътре в нея обаче кипи буря: „ Аз съм вода. Буря. Ураган. Но се научих да ги държа тихи. “
Силата на характера
За гимнастиката приказва без да украсява — почтено, по детски.
„ Имаше дни, когато не желаех да съм там. Болка, отмалялост, съмнение… Но това беше моето учебно заведение. Изглади ръбчетата ми. Направи ме човек. “
Майка ѝ е „ стожерът “, татко ѝ — „ цветният човек “ с книгите и тихата мъдрост. Именно той ѝ дава избор: балет или гимнастика.
„ Каза ми: ‘В балета кариерата е по-дълга, само че ти реши.’ А аз… гледах ‘Флашданс’, танцувах из у дома, само че когато влязох в залата си показах себе си… и просто знаех. Моето е гимнастиката. “ И с оня присъщ нейния звук прибавя: „ Упоритостта е по-важна от гения. “
Битките за международните трофеи са белязани от напрежение, което единствено тя знае.
„ С Лариса Лукяненко се гонехме цяла година. И тъкмо преди международното тя се контузи. Това ми даде шанс… само че аз трябваше да играя безгрешно. “
Третата ѝ купа е победа не над съперничките, а над самата нея: „ Най-трудната. “ Атланта 96 е раната, която е трансформирала в мъдрост.
„ Тогава страстта ме счупи. Бях млада. Сигурно е трябвало да ми остане глад… За да се боря след това по различен метод. И с цел да има България шампионки през днешния ден „, споделя Петрова.
Любовта като орис
За любовта приказва безшумно, откровено. „ Не можеш да я контролираш. Не можеш да я поставиш в рамки „, безапелационна е Мария. С Боби Михайлов ориста я среща неслучайно.
„ Знаех с кого се привързвам. А аз обичам забавните, другите хора. “
Разказва за него с деликатност: „ Благ е. Топъл. Обгрижващ. И със ужасно възприятие за комизъм. “
И тогава споделя думите, които тежат като цяла биография:
„ Бунтувах се против думата ‘мащеха’. “
Това не е просто самопризнание — това е рана, която е лекувала с обич. „ Обичам тези деца. И направих всичко, с цел да знаят, че са обичани и сигурни. Но думата тежи… тя е в нашия фолклор. “
Животът им е под прожектор. „ Всеки заплаща цена. Но аз не разрушавам. Аз диря решения. Строя мостове. “
За щерка си приказва с мекост, която не може да бъде изиграна. „ Майчинството ме промени повече от купите. Това беше първото ми порастване. Най-големият ми подарък. “
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ