България може да е лекарствен хъб за Евросъюза
Моята „ диагноза “ за българското опазване на здравето: Сравнено с другите страни от Европейския съюз, то е налично като време, което лишава на пациента да стигне до общопрактикуващ доктор или експерт. Същото се отнася и за достъпа до болнична помощ, който се реализира в рамките дневно от зародилата здравна потребност. Напоследък нараства казусът с доплащането, или с така наречен финансов достъп до здраве. Ето тук системата има потребност от конфигурация или надстройка. Зависи от политическата воля това да стане посредством втори спомагателен дирек или посредством увеличение на здравната вноска.
Здравеопазването в България се движи по начертаната пътека на здравната промяна от 2000 година, само че заради липса на политическа воля, на поредност и последователност застина в 2004 година във връзка с основните промени в модела. Политиците трансфораха тази сфера в сцена на популизъм и неработещи решения, отменяни или променяни с идването на всеки нов здравен министър.
Двете формули „ Парите не стигат, парите са доста малко “ и „ Колкото повече, толкоз повече “, приложени към публичната грижа за здравето: Българското опазване на здравето е квази пазарна сфера, само че то е също и обществено обезпечаване. Тъй като се разчита проблемите да бъдат решени само посредством обществени разноски, които са неравномерно разпределени, парите съвсем в никакъв случай не стигат. Държавата също не е най-отговорният длъжник на осигуровки. От друга страна, навлизат нови технологии – техника, медицински произведения, медикаменти, лекарите получават нови умения, за които са вложили пари и време. Нарастващата цена в множеството случаи е висока за пациентите, изключително в изискванията на незадоволително конкурентната българска стопанска система. Наблюдаваме и конфликта сред трите съществени стремежи на пациентите – опазването на здравето да е бързо, на ниска цена и качествено. Но може да изберем единствено две от тези три цели. Нека не забравяме и обстоятелството, че сме в инфлационна серпантина, чийто край е неразбираем.
Цялостна промяна или еволюционни корекции: Цялостна промяна се прави в умерено време и при самовластие, а в сегашната политическа конюнктура с всички разнородни заинтригувани страни е съвсем невероятно да се реализира. Системата има потребност от фини настройки - например смяна на цените и надграждане на съществуващия модел.
Лечебните заведения във функционалността на търговски сдружения - това е чисто политически въпрос, който няма отношение към качеството, цената и достъпа до здраве. Народните представители обичат да играят с думи, наместо с цифри, и виждаме резултата върху публичното усещане за лечебните заведения и медицинските експерти. Ако желаеме да прикрием възможните злоупотреби – то дано лечебните заведения да бъдат превърнати в бюджетни предприятия, деградирайки до положението им по време на руския модел „ Семашко “.
Електронното опазване на здравето като нож с две остриета: Дигитализацията навлиза все по-дълбоко в нашето всекидневие и всяко последващо потомство става все по-зависимо от нейните функционалности. Плюсовете в грижата за здравето са свързани с навременния достъп до информация и данни за по-добра и бърза диагностика при лекарите, както и до повече разбори, основани на справедлива информация за осъществяване на политики. Но би трябвало да бъдем извънредно деликатни във връзка с това кой има достъп до персонални данни и досиетата на пациентите. Трябва да подсигуряваме и сигурността на системите, в които те се съхраняват. Водим класацията по неприятни образци за изтекли данни на жители в общественото пространство, в резултат на небрежност или хакерски офанзиви. Сигурността изисква информацията да бъде защитавана както на книжен, по този начин и на цифров притежател, с цел да са вероятни верификация и следене на процесите.
Всеки шеф, който желае да има здрави служащи и чиновници, следва да обърне внимание на тяхното здраве посредством предварителна защита и профилактика на обществено значими болести. Това ще рефлектира върху по-малко дни неявяване от работа и по-висока успеваемост. Здравият чиновник е благополучен и многогодишен участник във образуването на висока добавена икономическа и житейска стойност – както за неговия шеф, по този начин и за стопанската система. Това не е девиз, а извод от анализите на Световната банка и Световната здравна организация. За страдание все още България е измежду водещите в Европейски Съюз страни по брой дни неявяване от работа заради заболяване.
Новите вероятности пред българската фармация се разкриват с опцията нашата страна да стане лекарствен хъб за Евросъюза, защото сме пример във фармацевтичното произвеждане на генерични медикаменти. Светът върви от глобализация към регионализация и нови острови на политическо и икономическо въздействие. Пандемията бе „ спусък “ на деглобализацията, а войната в Украйна единствено форсира процеса. Нарушаването на веригите на доставяне, прекратяването на договорни връзки, възходящото политическо разделяне – всичко това се отрази върху сигурността на доставките и оказа въздействие за повишаване цената на базовите първични материали. С цел да се преодолеят резултатите от икономическите разтърсвания Европейската комисия създаде индустриална и фармацевтична тактика.
Медицинските фрагменти в целия свят са в дефицит. Работещото българско решение на казуса включва конкурентното възнаграждение, което в немалка степен зависи от приходите на лечебните заведения от притока на пациенти. Другият основен фактор е обвързван с опциите за реализация и израстване в сферата - да вземем за пример специализациите, значими са и местата, където тези експерти ще работят. Докато има лечебни заведения, които се разрушават, а техническата им инфраструктура е допотопна, няма да има интерес и предпочитание от новите генерации да работят в тях. Същото важи за недостига на лекари в разнообразни специалности, където клиничните пътеки не са с „ преференциална “ цена. Плюсът е, че от ден на ден експерти стартират да се насочват в извънболничната помощ, където разпоредбите за откриване на процедура са по-гъвкави, а вложенията - по-малки.
Текстът е част от бр. 116 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии.
Здравеопазването в България се движи по начертаната пътека на здравната промяна от 2000 година, само че заради липса на политическа воля, на поредност и последователност застина в 2004 година във връзка с основните промени в модела. Политиците трансфораха тази сфера в сцена на популизъм и неработещи решения, отменяни или променяни с идването на всеки нов здравен министър.
Двете формули „ Парите не стигат, парите са доста малко “ и „ Колкото повече, толкоз повече “, приложени към публичната грижа за здравето: Българското опазване на здравето е квази пазарна сфера, само че то е също и обществено обезпечаване. Тъй като се разчита проблемите да бъдат решени само посредством обществени разноски, които са неравномерно разпределени, парите съвсем в никакъв случай не стигат. Държавата също не е най-отговорният длъжник на осигуровки. От друга страна, навлизат нови технологии – техника, медицински произведения, медикаменти, лекарите получават нови умения, за които са вложили пари и време. Нарастващата цена в множеството случаи е висока за пациентите, изключително в изискванията на незадоволително конкурентната българска стопанска система. Наблюдаваме и конфликта сред трите съществени стремежи на пациентите – опазването на здравето да е бързо, на ниска цена и качествено. Но може да изберем единствено две от тези три цели. Нека не забравяме и обстоятелството, че сме в инфлационна серпантина, чийто край е неразбираем.
Цялостна промяна или еволюционни корекции: Цялостна промяна се прави в умерено време и при самовластие, а в сегашната политическа конюнктура с всички разнородни заинтригувани страни е съвсем невероятно да се реализира. Системата има потребност от фини настройки - например смяна на цените и надграждане на съществуващия модел.
Лечебните заведения във функционалността на търговски сдружения - това е чисто политически въпрос, който няма отношение към качеството, цената и достъпа до здраве. Народните представители обичат да играят с думи, наместо с цифри, и виждаме резултата върху публичното усещане за лечебните заведения и медицинските експерти. Ако желаеме да прикрием възможните злоупотреби – то дано лечебните заведения да бъдат превърнати в бюджетни предприятия, деградирайки до положението им по време на руския модел „ Семашко “.
Електронното опазване на здравето като нож с две остриета: Дигитализацията навлиза все по-дълбоко в нашето всекидневие и всяко последващо потомство става все по-зависимо от нейните функционалности. Плюсовете в грижата за здравето са свързани с навременния достъп до информация и данни за по-добра и бърза диагностика при лекарите, както и до повече разбори, основани на справедлива информация за осъществяване на политики. Но би трябвало да бъдем извънредно деликатни във връзка с това кой има достъп до персонални данни и досиетата на пациентите. Трябва да подсигуряваме и сигурността на системите, в които те се съхраняват. Водим класацията по неприятни образци за изтекли данни на жители в общественото пространство, в резултат на небрежност или хакерски офанзиви. Сигурността изисква информацията да бъде защитавана както на книжен, по този начин и на цифров притежател, с цел да са вероятни верификация и следене на процесите.
Всеки шеф, който желае да има здрави служащи и чиновници, следва да обърне внимание на тяхното здраве посредством предварителна защита и профилактика на обществено значими болести. Това ще рефлектира върху по-малко дни неявяване от работа и по-висока успеваемост. Здравият чиновник е благополучен и многогодишен участник във образуването на висока добавена икономическа и житейска стойност – както за неговия шеф, по този начин и за стопанската система. Това не е девиз, а извод от анализите на Световната банка и Световната здравна организация. За страдание все още България е измежду водещите в Европейски Съюз страни по брой дни неявяване от работа заради заболяване.
Новите вероятности пред българската фармация се разкриват с опцията нашата страна да стане лекарствен хъб за Евросъюза, защото сме пример във фармацевтичното произвеждане на генерични медикаменти. Светът върви от глобализация към регионализация и нови острови на политическо и икономическо въздействие. Пандемията бе „ спусък “ на деглобализацията, а войната в Украйна единствено форсира процеса. Нарушаването на веригите на доставяне, прекратяването на договорни връзки, възходящото политическо разделяне – всичко това се отрази върху сигурността на доставките и оказа въздействие за повишаване цената на базовите първични материали. С цел да се преодолеят резултатите от икономическите разтърсвания Европейската комисия създаде индустриална и фармацевтична тактика.
Медицинските фрагменти в целия свят са в дефицит. Работещото българско решение на казуса включва конкурентното възнаграждение, което в немалка степен зависи от приходите на лечебните заведения от притока на пациенти. Другият основен фактор е обвързван с опциите за реализация и израстване в сферата - да вземем за пример специализациите, значими са и местата, където тези експерти ще работят. Докато има лечебни заведения, които се разрушават, а техническата им инфраструктура е допотопна, няма да има интерес и предпочитание от новите генерации да работят в тях. Същото важи за недостига на лекари в разнообразни специалности, където клиничните пътеки не са с „ преференциална “ цена. Плюсът е, че от ден на ден експерти стартират да се насочват в извънболничната помощ, където разпоредбите за откриване на процедура са по-гъвкави, а вложенията - по-малки.
Текстът е част от бр. 116 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ