,fit(1920:897)&format=webp)
Ник Кейв: „AI няма какво да надмогва - и затова не може да създава изкуство“
Моят проблем не е с изкуствения разсъдък като цяло. За положително или неприятно, ние сме неразривно потопени в него. По-скоро изпитвам отчаяние, че има умни хора, които в действителност имат вяра, че художественият акт е толкоз прост, че може да бъде заимствуван от машина. Струва ми се обидно.
Това споделя австралийският музикант Ник Кейв в изявление за The New Yorker, извършено от Аманда Петрусич, която е създател на “Do Not Sell at Any Price: The Wild, Obsessive Hunt for the World’s Rarest 78rpm Records. ”
Ник Кейв, който от края на седемдесетте години на предишния век дава глас на най-съкровените ни импулси и страхове, добавя:
Няма никаква земна причина да измисляме технология, която да може да имитира този най-красив и загадъчен креативен акт. Особено когато става дума за писането на ария.
Преди време музикантът отговори на почитател, който му изпрати парче, основано от ChatGPT: „ Тази ария е отпадък. “ Може би изкуственият разсъдък в никакъв случай няма да разбере възвишеното или самоунищожението, нужни, с цел да се сътвори същинско изкуство. Когато виждате по какъв начин технологията се употребява по този метод, това тревожи ли ви или, в противен случай, неспособността на ChatGPT да напише добра ария може по някакъв метод да ни накара да ценим творчеството повече?
По думите му номерът при писането на добра ария е, че тя ти споделя нещо за самия теб, което не си знаел. „ В това е смисълът. Ти не можеш да имитираш това “, споделя Кейв. Наскоро той отговори на почитател, който му изпрати парче, основано от ChatGPT: „ Тази ария е отпадък. “
А каква е положителната ария съгласно музикантът?
Добрата ария постоянно се втурва напред. Тя до известна степен унищожава песните, които си писал преди, тъй като ти самият непрекъснато се движиш напред.
Това е креативният подтик - той е по едно и също време градивен и унищожителен и постоянно е една крачка пред теб. Тези импулси не могат да бъдат възпроизведени от машина, споделя музикантът.
Той продължава по тематиката: „ Може би изкуственият разсъдък ще направи ария, която да е неразличима от това, което аз мога да основа. Може би даже по-добра ария. Но за мен това няма значение - не в това се състои изкуството. Изкуството има общо с нашите ограничавания, нашите недостатъци и нашите човешки недостатъци. То е дистанцията, което можем да изминем надалеч от личната си чупливост. ” Според мзикантът
Именно в това има нещо величествено в изкуството: че ние, надълбоко несъвършени създания, от време на време можем да сътворим невероятни неща.
По думите на Ник Кейв в изкуственият разсъдък няма нищо от гореизброеното. В последна сметка той няма ограничавания и по тази причина не може да населява същинския трансцендентен артистичен опит. „ Няма какво да надмогне! Това наподобява като насмешка с човешката природа. AI може да избави света, само че не може да избави душите ни. Затова е същинското изкуство. В това е разликата ”, споделя Кейв и приключва:
По моето непретенциозно мнение, ChatGPT просто би трябвало да се разкара и да остави писането на песни на мира.
Ник Кейв споделя и едно значимо за него просветление: мисленето се случва в диалога, не в главата. Той споделя, че концепциите ни наподобяват кристални, когато ги мислим, само че едвам при изговарянето им разбираме тяхната същинска стойност.
Разговорът става място за изясняване, за подозрение, за промяна - и това го прави духовна процедура.
В обширното изявлението за The New Yorker Ник Кейв приказва освен за творчество и рамките на технологията да допре човешкото, само че и за едни от най-трудните и най-интимни човешки прекарвания - загубата на дете, трансформацията на личността след покруса, ролята на изкуството като леговище, подозрението като форма на религия.
През 2015 година, когато Кейв е на 57 години, 15-годишният му наследник Артър умира, откакто инцидентно пада от канара покрай дома на фамилията в Брайтън, Англия.
Кейв разказва загубата на сина си Артър като миг, който безусловно трансформира същността му. Той приказва за скръбта не като страст, а като раздробяване и наново сглобяване на индивида на атомно равнище.
Скръбта трансформира тялото, мозъка, усещанията, споделя Кейв, добавяйки, че след тежка загуба човек не се „ връща към себе си “, а става различен. Тя, скъбта, основава нова, по-чуплива, само че и по-бодлива версия на личността.
След загубата Кейв намира в изкуството не терапия, а език. Творчеството след загуба става обред, не просто продукция, споделя той. Описва албумите „ Skeleton Tree “ и „ Ghosteen “ като пространства, в които синът му участва - не алегорично, а безусловно, духовно.
Той отхвърля клишето за мъртвите ни близки „ носим ги в сърцето “ и го заменя с концепцията за наличие до нас, а не в нас.
Парадоксално, или не чак толкоз, Кейв разказва претърпяната загуба като миг, след който рискът понижава, страхът се разтваря, смелостта се усилва, а творчеството става по-свободно.
Това споделя австралийският музикант Ник Кейв в изявление за The New Yorker, извършено от Аманда Петрусич, която е създател на “Do Not Sell at Any Price: The Wild, Obsessive Hunt for the World’s Rarest 78rpm Records. ”
Ник Кейв, който от края на седемдесетте години на предишния век дава глас на най-съкровените ни импулси и страхове, добавя:
Няма никаква земна причина да измисляме технология, която да може да имитира този най-красив и загадъчен креативен акт. Особено когато става дума за писането на ария.
Преди време музикантът отговори на почитател, който му изпрати парче, основано от ChatGPT: „ Тази ария е отпадък. “ Може би изкуственият разсъдък в никакъв случай няма да разбере възвишеното или самоунищожението, нужни, с цел да се сътвори същинско изкуство. Когато виждате по какъв начин технологията се употребява по този метод, това тревожи ли ви или, в противен случай, неспособността на ChatGPT да напише добра ария може по някакъв метод да ни накара да ценим творчеството повече?
По думите му номерът при писането на добра ария е, че тя ти споделя нещо за самия теб, което не си знаел. „ В това е смисълът. Ти не можеш да имитираш това “, споделя Кейв. Наскоро той отговори на почитател, който му изпрати парче, основано от ChatGPT: „ Тази ария е отпадък. “
А каква е положителната ария съгласно музикантът?
Добрата ария постоянно се втурва напред. Тя до известна степен унищожава песните, които си писал преди, тъй като ти самият непрекъснато се движиш напред.
Това е креативният подтик - той е по едно и също време градивен и унищожителен и постоянно е една крачка пред теб. Тези импулси не могат да бъдат възпроизведени от машина, споделя музикантът.
Той продължава по тематиката: „ Може би изкуственият разсъдък ще направи ария, която да е неразличима от това, което аз мога да основа. Може би даже по-добра ария. Но за мен това няма значение - не в това се състои изкуството. Изкуството има общо с нашите ограничавания, нашите недостатъци и нашите човешки недостатъци. То е дистанцията, което можем да изминем надалеч от личната си чупливост. ” Според мзикантът
Именно в това има нещо величествено в изкуството: че ние, надълбоко несъвършени създания, от време на време можем да сътворим невероятни неща.
По думите на Ник Кейв в изкуственият разсъдък няма нищо от гореизброеното. В последна сметка той няма ограничавания и по тази причина не може да населява същинския трансцендентен артистичен опит. „ Няма какво да надмогне! Това наподобява като насмешка с човешката природа. AI може да избави света, само че не може да избави душите ни. Затова е същинското изкуство. В това е разликата ”, споделя Кейв и приключва:
По моето непретенциозно мнение, ChatGPT просто би трябвало да се разкара и да остави писането на песни на мира.
Ник Кейв споделя и едно значимо за него просветление: мисленето се случва в диалога, не в главата. Той споделя, че концепциите ни наподобяват кристални, когато ги мислим, само че едвам при изговарянето им разбираме тяхната същинска стойност.
Разговорът става място за изясняване, за подозрение, за промяна - и това го прави духовна процедура.
В обширното изявлението за The New Yorker Ник Кейв приказва освен за творчество и рамките на технологията да допре човешкото, само че и за едни от най-трудните и най-интимни човешки прекарвания - загубата на дете, трансформацията на личността след покруса, ролята на изкуството като леговище, подозрението като форма на религия.
През 2015 година, когато Кейв е на 57 години, 15-годишният му наследник Артър умира, откакто инцидентно пада от канара покрай дома на фамилията в Брайтън, Англия.
Кейв разказва загубата на сина си Артър като миг, който безусловно трансформира същността му. Той приказва за скръбта не като страст, а като раздробяване и наново сглобяване на индивида на атомно равнище.
Скръбта трансформира тялото, мозъка, усещанията, споделя Кейв, добавяйки, че след тежка загуба човек не се „ връща към себе си “, а става различен. Тя, скъбта, основава нова, по-чуплива, само че и по-бодлива версия на личността.
След загубата Кейв намира в изкуството не терапия, а език. Творчеството след загуба става обред, не просто продукция, споделя той. Описва албумите „ Skeleton Tree “ и „ Ghosteen “ като пространства, в които синът му участва - не алегорично, а безусловно, духовно.
Той отхвърля клишето за мъртвите ни близки „ носим ги в сърцето “ и го заменя с концепцията за наличие до нас, а не в нас.
Парадоксално, или не чак толкоз, Кейв разказва претърпяната загуба като миг, след който рискът понижава, страхът се разтваря, смелостта се усилва, а творчеството става по-свободно.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ