Музикални хроники: Славният албум, който промени съдбата на Леми Килмистър и Motorhead
Motorhead са си обезпечили място измежду легендите на рока на първо място поради една мощна серия от албуми, стартирала в края на 70-те. Бандата е основана от емблематичния Леми Килмистър през 1975 година, откакто басистът и вокалист е изхвърлен от предходната си група Hawkwind поради проблеми с опиати.
Като един от най-типичните представители на твърдия и безмилостен рокендрол, Леми има визията да свири най-мръсната музика на планетата, като за задачата притегля двама съидейници – барабаниста Лукас Фокс и китариста Лари Уолис. С тях е записан един албум за компанията United Artists, която е толкоз разочарована от резултата, че в началото въобще не го издава (чак след няколко години той излиза под името On Parole).
Покрай първичния крах, Леми заменя Лукас и Лари с други двама музиканти, Фил Тейлър и Еди Кларк. Но ползата към Motorhead е толкоз беден, че групата е пред раздробяване, до момента в който Chiswick Records не им оферират три дни студийно време, с цел да запишат сетен сингъл. Трите дни се оказват задоволителни за триото да запише цялостен албум под името Motorhead и той се оказва задоволително насърчителен, с цел да бъде финансиран негов правоприемник.
И този правоприемник, през днешния ден прочут с името Overkill, съумява да изстреля триото към славата.
Леми си напомня, че дебютното издание действително е лайв албум и групата просто записва това, което свири на концертите си. Но по време на този звукозаписен развой тримата за първи път получават опция действително да поработят над звученето си в студийна среда. За задачата е определен музикалният продуцент Джими Милър, който е работил с Rolling Stones и който тъкмо в оня интервал се възвръща от наркотичната си взаимозависимост.
По-късно опиатите още веднъж носят проблеми и за него, и за всички от Motorhead, само че при изработката на Overkill Милър към момента е задоволително пресен и ефикасен, с цел да изиграе ролята на четвърти член на бандата. „ Трябваше да работим с общи старания, с цел да се получи всичко. И Джими изигра своята роля напълно. Жалкс за това, което се случи с него “, споделя Леми години по-късно, като си напомня и ранната гибел на продуцента. Джими Милър умира на 52 година от чернодробна непълнота, породена от дългогодишна корист с нездравословни вещества.
В интервала на записите на Overkill обаче и продуцентът, и групата към момента са в отлична кондиция и са окуражени да покажат какво могат. Те прекарват общо шест седмици в записи в две разнообразни студиа, а огромното им преимущество е, че песните за албума към този момент са тествани пред аудитория. Motorhead не стопират да изнасят концерти и да свирят част от новия материал, което им оказва помощ при шлифоването на композициите.
Все отново наличните хрумвания не са задоволителни и се оказва, че в последния миг би трябвало да бъде добавена още една ария. Леми Килмистър има безусловно една вечер да я измисли и тъкмо в същата вечер отива на кино да гледа класическата фантастика „ Метрополис “ на Фриц Ланг. Така се ражда песента Metropolis, която след това е записана без особена подготовка с останалите в студиото. Даже солото на китариста Еди Кларк е взето от миг, в който той единствено се разсвирва и изобщо не схваща, че към този момент е записван.
Но това не значи, че работата по Overkill е безреден развой. Motorhead се трудят дисциплинирано в студиото от към 2 часа на обяд най-малко до 10 вечерта. Леми изяснява, че е трябвало да се завърши по такова време, с цел да остане опция за няколко напитки в кръчмата по-късно: “Беше във времената, когато питейните заведения не можеха да работят колкото си желаят и затваряха в 11 ”.
Overkill излиза през март 1979 година със злокобна обложка от Джо Петаньо, който е дизайнер и на логото на Motorhead. Албумът е забележителен пробив за бандата и доближава до №24 в английските ранглисти. Продажбите са подкрепени и от маркетингов трик от страна на лейбъла, който прави ново издание със зелена плоча единствено три седмици след излизането на първичната черна. Това подсигурява, че най-закоравелите почитатели ще си купят и двете издания.
Не е нужно обаче да си от върлата фенска маса, с цел да признаеш, че с Overkill Леми и компания доближават напълно друго равнище на развиване. Албумът е старт на най-креативния интервал на Motorhead и още същата година излиза наследникът му Bomber. Следващият Ace of Spades (1980) пък съдържа едноименната ария, която е най-големият шлагер на бандата и звучи до ден сегашен из рок радиостанциите и клубовете за тежка музика. Тогава Motorhead доближават до мейнстрийма и лайв албумът им No Sleep ’Til Hammersmith (1981) дебютира на върха в чартовете във Англия.
Той обаче маркира и завършек на най-успешната епоха. Следващият Iron Fist (1982) няма същата изобретателна искра, а скоро след него Еди Кларк напуща групата. Overkill обаче си остава класиката, изстреляла бандата към върховете. Ако не беше той, може би през днешния ден нямаше да сме чували за Леми Килмистър и Motorhead.
„ Сега като чувам, този албум е… ами прекомерно муден “, разяснява Килмистър години след излизането на Overkill. “Вече свирим тези песни много по-бързо. Но за нас той беше ходило, което ни води до Bomber – въпреки че считам Overkill за по-добрия албум – и до Ace of Spades. Но това, което Overkill направи е, че потвърди, че сме същинска тайфа ”.
За страдание, ориста на фронтмена и на цялата група е белязана от корист с алкохол и опиати. Пагубните зависимости обаче не ги стопират по пътя към величието, който очевидно е тяхна орис през цялото време.
