Мостът на Кольо Фичето край Бяла, Русенско, ще привлича туристи това лято с 3D-мапинг шоу и Машина на времето
Мостът на Кольо Фичето край град Бяла, Русенско, към този момент е реставриран. Изграден е и посетителският двуетажен център до него, който следва да бъде оборудван и изпълнен с живот. Това сподели в изявление за Българска телеграфна агенция кметът на Бяла Димитър Славов.
Началото на консервацията и реставрацията на моста на Кольо Фичето край град Бяла, област Русе, бе сложено при започване на предходната година. Дейностите се правят по европроект на обща стойност 9,5 млн. лв., финансиран по оперативна стратегия " Региони в напредък " 2014-2020 година.
Мостът на Кольо Фичето е знак на град Бяла и е монумент на културата от национално значение. Съоръжението е построено преди повече от 150 години от занаятчия Кольо Фичето и се счита за достижение на българското възрожденско инженерно-строително и архитектурно изкуство. Работата по него стартира през 1865 година и приключва през 1867 година. Построен е по заповед на Мидхат паша.
Мостът е с дължина 276 метра и е необятен девет метра. Неговите 14 свода с отвор 12 метра са украсени с релефни изображения на животни. Поддържат го 13 опори с водорези и облекчаващи ниши, както и два брегови устоя. Мостът е изработен от издялан камък от локален варовик и варов хоросан. След наводняване през 1897 година осем свода в междинната част на моста са унищожени. През 1922-1923 година мостът е реконструиран със стоманобетонни опори и сводове, само че първичният образ е изменен.
Според осъществено проучване преди години излиза наяве, че основите на оборудването са здрави. Сериозни са проблемите с настилката, има пукнатини и фуги сред камъните. Преди години поради ремонт на актуалния мост придвижването на коли беше ориентирано по остарялото оборудване, което го амортизира още повече.
По плана е построена и двуетажна постройка - посетителски център. Тя е с съвременен архитектурен дизайн. В нея ще има ресторант, музей, който ще споделя за живота на Кольо Фичето и за Беленския край, обслужващи пространства, зала за прожекции, интерактивно прекарване " Машина на времето ", с която посетителите ще се върнат години обратно, с цел да проследят началото на градежа на моста, магазин за сувенири. Ще има и атрактивно 3D-мапинг шоу.
Славов изясни, че в този момент се приготвя терен от 16 декара за озеленяване. Ще бъде построен и паркинг на повърхност от 4,6 декара.
" Мостът на Кольо Фичето е емблемата на Бяла. Това е най-известният ни обект и ще докара до още по-добро развиване на туризма и до повече гости. Това ще се отрази позитивно и на локалния бизнес. Ще открием и нови сред 15 и 19 работни места. Мисля, че резултатът ще е за целия район, а освен за Бяла ", сподели Славов.
Директорът на Историческия музей в Бяла Иво Жейнов разяснява за Българска телеграфна агенция, че постоянно има голяма изгода за всяко обитаемо място, когато се усилват туристическите обекти и има приток на повече туристи.
" Бяла се намира на стратегическо място и е кръстовище на два значими пътя - единият е от река Дунав към Бяло море, а другият е от Черно море към София. Затова увеличението на обектите, които съставляват интерес за туризма е от основна значимост. Мостът на Кольо Фичето е оценен още от втората половина на 19-и век като най-голямото хидротехническо оборудване отвън Цариград. За моста приказва и австро-унгарският академик, художник и странник Феликс Каниц. Това е първият човек, който си прави труда да открие и да приказва с занаятчия Кольо Фичето. Каниц прави и две литографии на моста, които биха били доста забавни за туристите ", изясни Жейнов.
По думите му реставрацията на моста, който години наред е бил в окаяно положение, е извънредно скъп и значим акт за запазване на българското културно завещание от една страна, а от друга - като обект, който може да бъде показан освен на българския, само че и на интернационалния туризъм.
Жейнов сподели още, че може да бъде основан и туристически маршрут.
" След като туристите прегледат моста на Кольо Фичето и посетителския център, могат да дойдат в Историческия музей в Бяла - постройката, в която е живял съветският император Александър II по времето на Руско-турската война, а по-късно да прегледат в центъра на града красивата черква " Свети Георги ". Камбаните ѝ са подарени от съветския император Александър II, като една от тях тежи 1400 кг. До храма има и възрожденска кула. Първоначалното ѝ предопределение е било тя да бъде за звънарна към остарялата вкопана черква, която е съборена. Поради терзанията от османската власт не е сложена камбана в нея, а по-късно има часовник. Часовниковият механизъм е швейцарски, подарен от Лазар Паяков, който е бил министър на финансите. Самата машина съставлява интерес за туристите, които се интересуват от часовници. Рядко може да се види такава швейцарска направа ", сподели Жейнов.
Турситите могат да посетят и Арт центъра, който включва музейна експозиция с осем восъчни фигури на известни персони, свързани с историята на Бяла и района.
В експозицията е показана съветската баронеса Юлия Вревская, здравна сестра доброволка в армията по време на Руско-турската освободителна война от 1877 - 1878 година. Тя идва в 48-ма военновременна болница в Бяла, Русенско, на 20 ноември 1877 година. На идващия месец е командирована в превързочния пункт на XII армейски корпус в близкото село Обретеник. Връщайки се в Бяла, Юлия Вревская не след дълго заболява от петнист тиф и умира на 5 февруари 1878 година. Погребват я край черквата в Бяла в униформа на милосърдна сестра, дружно с друга жертва на подлата болест - сестра Мария Неелова.
Има фигури на Кольо Фичето, на революционера Панайот Волов, намерил гибелта си във водите на река Янтра в региона на мостовото оборудване.
В експозицията е включен и княз Александър Батенберг, който на 20-годишна възраст е получил първия си медал в Бяла от съветския император Александър II, който също е показан.
Шестата фигура е на поета Петко Рачов Славейков - едвам 18-годишен той е бил преподавател три месеца в Бяла. Останалите две фигури са на Баба Тонка Обретенова и на Стефан Караджа.
Последвайте канала на
Началото на консервацията и реставрацията на моста на Кольо Фичето край град Бяла, област Русе, бе сложено при започване на предходната година. Дейностите се правят по европроект на обща стойност 9,5 млн. лв., финансиран по оперативна стратегия " Региони в напредък " 2014-2020 година.
Мостът на Кольо Фичето е знак на град Бяла и е монумент на културата от национално значение. Съоръжението е построено преди повече от 150 години от занаятчия Кольо Фичето и се счита за достижение на българското възрожденско инженерно-строително и архитектурно изкуство. Работата по него стартира през 1865 година и приключва през 1867 година. Построен е по заповед на Мидхат паша.
Мостът е с дължина 276 метра и е необятен девет метра. Неговите 14 свода с отвор 12 метра са украсени с релефни изображения на животни. Поддържат го 13 опори с водорези и облекчаващи ниши, както и два брегови устоя. Мостът е изработен от издялан камък от локален варовик и варов хоросан. След наводняване през 1897 година осем свода в междинната част на моста са унищожени. През 1922-1923 година мостът е реконструиран със стоманобетонни опори и сводове, само че първичният образ е изменен.
Според осъществено проучване преди години излиза наяве, че основите на оборудването са здрави. Сериозни са проблемите с настилката, има пукнатини и фуги сред камъните. Преди години поради ремонт на актуалния мост придвижването на коли беше ориентирано по остарялото оборудване, което го амортизира още повече.
По плана е построена и двуетажна постройка - посетителски център. Тя е с съвременен архитектурен дизайн. В нея ще има ресторант, музей, който ще споделя за живота на Кольо Фичето и за Беленския край, обслужващи пространства, зала за прожекции, интерактивно прекарване " Машина на времето ", с която посетителите ще се върнат години обратно, с цел да проследят началото на градежа на моста, магазин за сувенири. Ще има и атрактивно 3D-мапинг шоу.
Славов изясни, че в този момент се приготвя терен от 16 декара за озеленяване. Ще бъде построен и паркинг на повърхност от 4,6 декара.
" Мостът на Кольо Фичето е емблемата на Бяла. Това е най-известният ни обект и ще докара до още по-добро развиване на туризма и до повече гости. Това ще се отрази позитивно и на локалния бизнес. Ще открием и нови сред 15 и 19 работни места. Мисля, че резултатът ще е за целия район, а освен за Бяла ", сподели Славов.
Директорът на Историческия музей в Бяла Иво Жейнов разяснява за Българска телеграфна агенция, че постоянно има голяма изгода за всяко обитаемо място, когато се усилват туристическите обекти и има приток на повече туристи.
" Бяла се намира на стратегическо място и е кръстовище на два значими пътя - единият е от река Дунав към Бяло море, а другият е от Черно море към София. Затова увеличението на обектите, които съставляват интерес за туризма е от основна значимост. Мостът на Кольо Фичето е оценен още от втората половина на 19-и век като най-голямото хидротехническо оборудване отвън Цариград. За моста приказва и австро-унгарският академик, художник и странник Феликс Каниц. Това е първият човек, който си прави труда да открие и да приказва с занаятчия Кольо Фичето. Каниц прави и две литографии на моста, които биха били доста забавни за туристите ", изясни Жейнов.
По думите му реставрацията на моста, който години наред е бил в окаяно положение, е извънредно скъп и значим акт за запазване на българското културно завещание от една страна, а от друга - като обект, който може да бъде показан освен на българския, само че и на интернационалния туризъм.
Жейнов сподели още, че може да бъде основан и туристически маршрут.
" След като туристите прегледат моста на Кольо Фичето и посетителския център, могат да дойдат в Историческия музей в Бяла - постройката, в която е живял съветският император Александър II по времето на Руско-турската война, а по-късно да прегледат в центъра на града красивата черква " Свети Георги ". Камбаните ѝ са подарени от съветския император Александър II, като една от тях тежи 1400 кг. До храма има и възрожденска кула. Първоначалното ѝ предопределение е било тя да бъде за звънарна към остарялата вкопана черква, която е съборена. Поради терзанията от османската власт не е сложена камбана в нея, а по-късно има часовник. Часовниковият механизъм е швейцарски, подарен от Лазар Паяков, който е бил министър на финансите. Самата машина съставлява интерес за туристите, които се интересуват от часовници. Рядко може да се види такава швейцарска направа ", сподели Жейнов.
Турситите могат да посетят и Арт центъра, който включва музейна експозиция с осем восъчни фигури на известни персони, свързани с историята на Бяла и района.
В експозицията е показана съветската баронеса Юлия Вревская, здравна сестра доброволка в армията по време на Руско-турската освободителна война от 1877 - 1878 година. Тя идва в 48-ма военновременна болница в Бяла, Русенско, на 20 ноември 1877 година. На идващия месец е командирована в превързочния пункт на XII армейски корпус в близкото село Обретеник. Връщайки се в Бяла, Юлия Вревская не след дълго заболява от петнист тиф и умира на 5 февруари 1878 година. Погребват я край черквата в Бяла в униформа на милосърдна сестра, дружно с друга жертва на подлата болест - сестра Мария Неелова.
Има фигури на Кольо Фичето, на революционера Панайот Волов, намерил гибелта си във водите на река Янтра в региона на мостовото оборудване.
В експозицията е включен и княз Александър Батенберг, който на 20-годишна възраст е получил първия си медал в Бяла от съветския император Александър II, който също е показан.
Шестата фигура е на поета Петко Рачов Славейков - едвам 18-годишен той е бил преподавател три месеца в Бяла. Останалите две фигури са на Баба Тонка Обретенова и на Стефан Караджа.
Последвайте канала на
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ