„Газета.ru“: Цигани и разруха: Защо българите бягат от страната си
Москва. „ Преди повече от 10 години България влезе в Европейския съюз. Но, попадайки в тази страна, се чувствате все едно сте в някоя страна от СНГ (Съюза на самостоятелните държави), а не в Европа. Типичната картина са огромния брой недостроени здания с разгласи „ Продава се “, накълцан асфалт на дупки, даже в региона на елитния курорт Слънчев бряг, незаконна търговия на дребно, която дотолкоз е окупирала централните улици на включения в ЮНЕСКО град Несебър, че е доста мъчно да се прегледат историческите забележителности “, написа известният съветски портал „ Газета.ru “ в материал, показан без редакторска интервенция.
Към това се прибавя и характерният южен нюанс на страната – изобилието от роми. В обособени региони на „ културната “ столица Пловдив има цели цигански квартали, до които елементарните българи се стараят да не се заселват и като цяло не вървят там.
По думите на специалистите, стопанската система на страната е в доста спорна обстановка. От една страна, от 2016 година насам се регистрира нарастване на размера на номиналния БВП (БВП).
Икономическият напредък е нищожен, само че постоянен
Както отбелязва основният пълководец на Univer Capital Дмитрий Александров, през второто тримесечие на 2019 година стопанската система добави 3,5%.
Макроикономическите индикатори на България като цяло също са положителни - инфлацията не надвишава 3%, частният бранш господства над обществения бранш, дългът също е относително невисок, споделя Нарек Авакян, началник на отдела за вложения в „ БКС Брокер “.
Така че България, чийто дълг към Брутният вътрешен продукт е единствено 20,1%, наподобява доста добре и даже се дава като образец за другите страни в Европейски Съюз. Самата еврозона има сходен индикатор на равнище от 85,1% и даже не мисли да го понижава “, отбелязва анализаторът на „ Финам “ Алексей Коренев.
Но за популацията това не значи нищо. За разлика от макроикономическите индикатори и за невъоръженото око е явно, че социално-икономическата обстановка в страната е извънредно тежка. Нивото на бедността в страната надвишава 22%.
„ Средната годишна заплата в България е 7400 евро, което е повече от двойно по-малко от междинното за Европейски Съюз, където тя е на равнище 15 хиляди евро. Населението на страната бързо застарява – младежите интензивно напущат страната, а остават да „ доживяват “ главно хора в пенсионна и предпенсионна възраст “, показва Коренев.
Така популацията на страната през последните 30 години понижа от 9 на 7 милиона.
Откритата граница с Европейски Съюз притегля като магнит младите перспективни служащи и бизнесмени. Те не виждат смисъл да останат в България.
За да оцелеят по някакъв метод, тези, които остават да живеят в страната, са принудени интензивно да печелят спомагателни пари - главно сезонни доходи. В по-голямата си част това е работа, обвързвана с обслужване на туристи. Като цяло делът на сивата стопанска система в Брутният вътрешен продукт съгласно разнообразни оценки е съвсем 50%, съобщи Алексей Антонов, анализатор от БК „ Алор “.
По-рано един от най-доходоносните браншове в българската стопанска система беше строителството и продажбата на недвижими парцели. Тук огромна част от търсенето беше от руснаци, които купуваха за 20-50 хиляди евро апартамент на морето. Но единствено до 2014 година, когато след глобите и девалвацията на съветската валута такива покупки стопираха да са по джоба на руснаците.
„ До 2014 година руснаците бяха най-активните задгранични купувачи на българско недвижимо имущество. През 2014-15 години имаше внезапен спад, когато руснаците, в противен случай, станаха най-активните продавачи. А от втората половина на 2016 година България спря да е задграничен пазар номер 1 за жителите на Русия, отстъпвайки на Испания “, разяснява основният редактор на уеб страницата Prian.ru Филип Березин. Основният поток на поръчките от руснаци за закупуване на недвижими парцели в България е получен от компанията до 2015 година, удостоверява и анализаторът на Tanio.ru Руслан Галимов.
През 2013 година е имало близо 30 пъти повече покупки, в сравнение с през 2018-та. Резкият спад се е случил точно на границата сред 2014-2015 години, когато в Русия падна курсът на рублата, отбелязва специалистът.
„ Намаляването на интереса може да се свърже и с растящите цени на недвижимите парцели в самата България. Според данните на Националния статистически институт (НСИ) на България, от първото тримесечие на 2014 година до първото тримесечие на 2019 година цените на недвижимите парцели са нараствали приблизително с по 1,5% на тримесечие. Сумарният растеж е 34%. Това е повлияло на интереса на руснаците, измежду които е имало много вложители с дребен бюджет “, разяснява Руслан Галимов.
Ниското равнище на услугите, ниското качество на обслужването на всички равнища, стандартът на живот, който явно е несъответствуващ за страна-членка на Европейски Съюз и голям брой съпътстващи фактори също са повлияли на желанието за закупуване на къща тук, показва Коренев.
„ „ Въпреки положителния климат и ниските цени руснаците започнаха да губят интерес към България. Желаещите да купят недвижими парцели там към този момент са създали това. Останалите или не могат, или избират други страни “, прибавя той.
Освен това изискванията за издаване на позволение за престояване в България не са доста забавни за руснаците. Причината за това: висок предел за влизане, би трябвало да закупите обект за повече от 300 хиляди евро - за България сумата е голяма. От 2012 година единствено към 20 руснаци са получили позволение за престояване по тази стратегия, споделя Галимов.
Като цяло, съгласно специалисти, неприятните връзки с Русия имат доста отрицателен резултат върху стопанската система на страната. Така българският експорт надвишава вноса единствено с 2 милиарда $ годишно. Преди това съветският пазар беше един от основните за износа на български артикули, споделя Авакян. Европа няма потребност от тях.
„ Русия и България имаха многогодишни постоянни стопански, филантропични и просветителни връзки, развъртян туризъм, който даваше забележителен принос за българската стопанска система, само че връзките се охладиха на фона на офанзивите на българската страна против деятели и правозащитници “, разяснява Дмитрий Александров.
По думите на Антонов, България би трябвало да употребява географското си състояние за пренос на запаси, да вземем за пример газ, и да се опита да построи към това външната си политика и стопанската система си.
Така неосъщественият план „ Южен поток “, който се планираше да бъде положен по дъното на Черно море от региона на Анапа до българското пристанище Варна, беше добър късмет за страната, само че България съумя да го изпусне.
Изданието напомня, че Русия се отхвърли от плана поради дейната рецензия в Европейски Съюз против него. Тогава Европейският парламент одобри резолюция, в която предложи на София да се откаже от строителството на газопровода.
При това поддръжката на Европа за България не оказва помощ на страната.
Първоначално Европейски Съюз отпусна средства, само че след това стратегиите бяха неведнъж спрени заради прекомерно висока корупция и неефективност при изразходването им в България. Например интернационалната организация Transparency International преди този момент назова тази страна най-корумпираната в Европейския съюз. Съдебната система и законодателната власт са най-ангажирани в това, а селскостопанският бранш не изостава.
В същото време, заради обстоятелството, че Англия ще се отдръпна от Европейския съюз, финансирането за други страни от Брюксел ще бъде в допълнение понижено.
„ България има потребност от смяна на елитите и политиките, промени, само че елитите надали ще се съгласят с това, по-скоро ще продължат да организират популистка политика “, обобщава Антонов.
Превод и редакция: Иван Христов
Към това се прибавя и характерният южен нюанс на страната – изобилието от роми. В обособени региони на „ културната “ столица Пловдив има цели цигански квартали, до които елементарните българи се стараят да не се заселват и като цяло не вървят там.
По думите на специалистите, стопанската система на страната е в доста спорна обстановка. От една страна, от 2016 година насам се регистрира нарастване на размера на номиналния БВП (БВП).
Икономическият напредък е нищожен, само че постоянен
Както отбелязва основният пълководец на Univer Capital Дмитрий Александров, през второто тримесечие на 2019 година стопанската система добави 3,5%.
Макроикономическите индикатори на България като цяло също са положителни - инфлацията не надвишава 3%, частният бранш господства над обществения бранш, дългът също е относително невисок, споделя Нарек Авакян, началник на отдела за вложения в „ БКС Брокер “.
Така че България, чийто дълг към Брутният вътрешен продукт е единствено 20,1%, наподобява доста добре и даже се дава като образец за другите страни в Европейски Съюз. Самата еврозона има сходен индикатор на равнище от 85,1% и даже не мисли да го понижава “, отбелязва анализаторът на „ Финам “ Алексей Коренев.
Но за популацията това не значи нищо. За разлика от макроикономическите индикатори и за невъоръженото око е явно, че социално-икономическата обстановка в страната е извънредно тежка. Нивото на бедността в страната надвишава 22%.
„ Средната годишна заплата в България е 7400 евро, което е повече от двойно по-малко от междинното за Европейски Съюз, където тя е на равнище 15 хиляди евро. Населението на страната бързо застарява – младежите интензивно напущат страната, а остават да „ доживяват “ главно хора в пенсионна и предпенсионна възраст “, показва Коренев.
Така популацията на страната през последните 30 години понижа от 9 на 7 милиона.
Откритата граница с Европейски Съюз притегля като магнит младите перспективни служащи и бизнесмени. Те не виждат смисъл да останат в България.
За да оцелеят по някакъв метод, тези, които остават да живеят в страната, са принудени интензивно да печелят спомагателни пари - главно сезонни доходи. В по-голямата си част това е работа, обвързвана с обслужване на туристи. Като цяло делът на сивата стопанска система в Брутният вътрешен продукт съгласно разнообразни оценки е съвсем 50%, съобщи Алексей Антонов, анализатор от БК „ Алор “.
По-рано един от най-доходоносните браншове в българската стопанска система беше строителството и продажбата на недвижими парцели. Тук огромна част от търсенето беше от руснаци, които купуваха за 20-50 хиляди евро апартамент на морето. Но единствено до 2014 година, когато след глобите и девалвацията на съветската валута такива покупки стопираха да са по джоба на руснаците.
„ До 2014 година руснаците бяха най-активните задгранични купувачи на българско недвижимо имущество. През 2014-15 години имаше внезапен спад, когато руснаците, в противен случай, станаха най-активните продавачи. А от втората половина на 2016 година България спря да е задграничен пазар номер 1 за жителите на Русия, отстъпвайки на Испания “, разяснява основният редактор на уеб страницата Prian.ru Филип Березин. Основният поток на поръчките от руснаци за закупуване на недвижими парцели в България е получен от компанията до 2015 година, удостоверява и анализаторът на Tanio.ru Руслан Галимов.
През 2013 година е имало близо 30 пъти повече покупки, в сравнение с през 2018-та. Резкият спад се е случил точно на границата сред 2014-2015 години, когато в Русия падна курсът на рублата, отбелязва специалистът.
„ Намаляването на интереса може да се свърже и с растящите цени на недвижимите парцели в самата България. Според данните на Националния статистически институт (НСИ) на България, от първото тримесечие на 2014 година до първото тримесечие на 2019 година цените на недвижимите парцели са нараствали приблизително с по 1,5% на тримесечие. Сумарният растеж е 34%. Това е повлияло на интереса на руснаците, измежду които е имало много вложители с дребен бюджет “, разяснява Руслан Галимов.
Ниското равнище на услугите, ниското качество на обслужването на всички равнища, стандартът на живот, който явно е несъответствуващ за страна-членка на Европейски Съюз и голям брой съпътстващи фактори също са повлияли на желанието за закупуване на къща тук, показва Коренев.
„ „ Въпреки положителния климат и ниските цени руснаците започнаха да губят интерес към България. Желаещите да купят недвижими парцели там към този момент са създали това. Останалите или не могат, или избират други страни “, прибавя той.
Освен това изискванията за издаване на позволение за престояване в България не са доста забавни за руснаците. Причината за това: висок предел за влизане, би трябвало да закупите обект за повече от 300 хиляди евро - за България сумата е голяма. От 2012 година единствено към 20 руснаци са получили позволение за престояване по тази стратегия, споделя Галимов.
Като цяло, съгласно специалисти, неприятните връзки с Русия имат доста отрицателен резултат върху стопанската система на страната. Така българският експорт надвишава вноса единствено с 2 милиарда $ годишно. Преди това съветският пазар беше един от основните за износа на български артикули, споделя Авакян. Европа няма потребност от тях.
„ Русия и България имаха многогодишни постоянни стопански, филантропични и просветителни връзки, развъртян туризъм, който даваше забележителен принос за българската стопанска система, само че връзките се охладиха на фона на офанзивите на българската страна против деятели и правозащитници “, разяснява Дмитрий Александров.
По думите на Антонов, България би трябвало да употребява географското си състояние за пренос на запаси, да вземем за пример газ, и да се опита да построи към това външната си политика и стопанската система си.
Така неосъщественият план „ Южен поток “, който се планираше да бъде положен по дъното на Черно море от региона на Анапа до българското пристанище Варна, беше добър късмет за страната, само че България съумя да го изпусне.
Изданието напомня, че Русия се отхвърли от плана поради дейната рецензия в Европейски Съюз против него. Тогава Европейският парламент одобри резолюция, в която предложи на София да се откаже от строителството на газопровода.
При това поддръжката на Европа за България не оказва помощ на страната.
Първоначално Европейски Съюз отпусна средства, само че след това стратегиите бяха неведнъж спрени заради прекомерно висока корупция и неефективност при изразходването им в България. Например интернационалната организация Transparency International преди този момент назова тази страна най-корумпираната в Европейския съюз. Съдебната система и законодателната власт са най-ангажирани в това, а селскостопанският бранш не изостава.
В същото време, заради обстоятелството, че Англия ще се отдръпна от Европейския съюз, финансирането за други страни от Брюксел ще бъде в допълнение понижено.
„ България има потребност от смяна на елитите и политиките, промени, само че елитите надали ще се съгласят с това, по-скоро ще продължат да организират популистка политика “, обобщава Антонов.
Превод и редакция: Иван Христов
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ