Посланикът на Русия в Скопие пред ТАСС: Влизането в НАТО няма да донесе нищо добро на Македония
Москва. Посланикът на Русия в Скопие Сергей Баздникин описа в особено изявление пред ТАСС за вероятните последици от влизането на Македония в НАТО и Европейски Съюз и нагнетяването на русофобията от страна на Запада.
ТАСС: На 6 февруари НАТО подписа протокола за влизане на Македония в Алианса. Каква е реакцията на Русия на вероятността още една балканска страна да се причисли към НАТО?
Посланик Сергей Баздникин: Позицията на Русия във връзка с разширението на НАТО, в това число и на Балканите, е добре известна.
Независимо от всички заявки, че процесът не е срещу нашата страна, действителните дейности приказват за противоположното: военната инфраструктура на Алианса, който публично преглежда Русия като своя главен съперник, се придвижва все по-близо към нашите граници. Заедно с войнствената и все по-агресивна реторика на натовските „ ястреби “ – а точно те през днешния ден „ образуват климата “ в Алианса – не дава обещание нищо положително.
Македонското управление не един път, в това число обществено, ни уверяваше, че стремежът на Скопие към НАТО няма антируски подтекст. И ние нямаме учредения да се съмняваме в искреността на нашите македонски сътрудници. Проблемът е в това, че, влизайки в Алианса, те ще бъдат принудени да взимат решения, съобразявайки се не със своите национални ползи, а с правилата на „ атлантическата взаимност “, която всъщност не им оставя независимост на дейностите.
Според вас, по кое време може да се чака влизането на Македония в Европейския съюз?
Разбира се, би било по-уместно този въпрос да бъде заложен на управляващите на самата Република Македония, или съответстващите структури на Европейски Съюз. Но на мен ми се коства, че даже и те не знаят отговора на този въпрос. В Скопие се надяват решението за започване на присъединителните договаряния да бъде взето през юни т.г. Даже в случай че това се случи, то продължителността на договарянията ще зависи от редица фактори, при което напъните на македонската страна са единствено един от тях.
Създава се усещане, че вероятността за влизане в Европейски Съюз се употребява от доста години – и си мисля, че ще бъде употребена още дълго – като своего рода „ морков “, допускащ на Запада да води Македония, а и други страни от района, в нужното им направление, а всъщност, да им постанова своята политика, която, апропо, надалеч не постоянно дава отговор на личните им национални ползи.
Както в Македония, по този начин и в Гърция има политически сили, които не поддържат Преспанския контракт. Могат ли запазващите се различия по този въпрос да дестабилизират обстановката в Македония и района, като цяло?
Не толкоз политическите сили, колкото народът. Погледнете – близо две трети от популацията бойкотираха референдума за Преспанския контракт на 30 септември и, да кажем по този начин, „ с краката си “ гласоподаваха срещу наложеното извън съглашение. Това свидетелства, че разколът в македонското общество се е засилил. Разбира се, това не може да няма дълготрайни отрицателни последици в толкоз взривоопасен район като Балканите.
Ние, несъмнено, по никакъв метод не сме заинтригувани от дестабилизация на обстановката – без значение дали в Македония или балканския район – колкото и да се пробват да ни обвинят в това. Но би трябвало да си даваме сметка, че Преспанския контракт е подписан посредством съществени нарушавания на нормите на вътрешното и интернационалното право, с други думи, излиза от рамките на правовото поле. Той надали ще може да бъде инструмент за постигането на заслужено, стабилно и дълготрайно решение на казуса с името на страната Македония. Напротив, както не един път е подчертавал президентът на Македония Георги Иванов, вместо решаването на един остарял проблем, договорът може да сътвори доста нови.
Западът не стопира да упреква Русия в интервенция във вътрешните работи на балканските страни. Влияят ли тези заявки на връзките сред Москва и Скопие? Доколко са подложени македонските политици на западното въздействие?
„ Отделни западни страни, отпред със Съединени американски щати, фактически нагнетяват русофобия по целия свят и се стараят да вкарат в своята пропагандистка орбита колкото е допустимо повече страни, в това число, опирайки се на същата прословута „ атлантическа взаимност “, за която към този момент приказвах по-рано. Подобни политики видяхме и тук. Едно от практическите проявления на тази неистова акция стана изгонването на съветски посланик от Скопие през март м.г. – и още веднъж от взаимност по така наречен дело „ Скрипал “.
При това няма никакви „ доказателства “ за съветска интервенция във вътрешните работи на Република Македония, а и не може да има – не можете да намерите котка в тъмна стая, в случай че нея я няма там. В последно време това признават и в Скопие.
Очакваме, че македонските политици ще могат да устоят на натиска и на процедура ще потвърдят, че уверенията им за интереса им да поддържат приятелския темперамент на връзките с Русия не са единствено думи.
Руската позиция е, че тематиката за преименуването на Македония може да бъде прегледана в Съвета за сигурност на Организация на обединените нации. Има ли желание Москва да повдигне този въпрос в Секретен сътрудник?
Ние изхождаме от обстоятелството, че Резолюция 845 (1993) на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации непосредствено инструктира генералния секретар на Организация на обединените нации да рапортува на Съвета за напредъка в решаването на въпроса за името на Македония. Разбира се, това обвързване би трябвало да бъде изпълнено - решенията на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, както е известно, са наложителни за всички. Кога ще се случи това, зависи от доста фактори, в това число механически и организационни.
Посланикът на Македония в Руската федерация по-рано заяви, че съветската дипломатическа задача в Скопие възнамерява да попълни и даже да разшири състава си след експулсирането на посланик поради случая „ Скрипал “. Можете ли да потвърдите тази информация?
Увеличаването на сътрудниците на съветското посолство в Скопие не е влизало в нашите проекти и продължава да не влиза. Нашият колектив се оправя напълно с предоставените ни задания по реализирането на външнополитическия курс в съществуващия, апропо, напълно не огромен състав.
Що се касае до персоналната подмяна на изгонения посланик, това е естествена процедура. Тази подмяна към този момент е направена.
Планират ли се двустранни визити на длъжностни лица от Русия и Македония в близко бъдеще?
Посещенията, изключително на високо равнище, изискват деликатна подготовка, разработване на на практика тематики за договаряния, планове на документи, които могат да бъдат подписани по време на визитата.
Надяваме се, че с възобновяване на естествената вътрешна политическа обстановка в Република Македония, ще можем да стартираме основна полемика с нашите сътрудници по дневния ред на руско-македонското взаимоотношение. Според резултатите от тази работа ще бъде избран вероятен график за двустранни контакти.
Има ли проекти за разширение на икономическото съдействие сред Москва и Скопие? Могат ли проектите за евроинтеграция на страната да повлияят на взаимните планове с Русия?
С македонските сътрудници сме единни в констатацията, че разширението на икономическото съдействие напълно дава отговор на ползите на народите на нашите страни. Стараем се да градим двустранните връзки по този начин, че търговията, капиталовото взаимоотношение и деловите връзки да останат свободни от политическата обстановка.
Потенциалът на руско-македонското икономическо съдействие е огромен и надалеч не е привършен. Виждаме доста сфери, в които нашите ръководещи субекти могат да си взаимодействат дейно на основата на взаимната полза и правилата на партньорството – тук са и енергетиката, и транспортната инфраструктура, селското стопанство, туризма и доста други.
Стремежът на Република Македония да се интегрира в Европейски Съюз не ни провокира алергия. Надяваме се, че този развой, както ни твърдят македонските сътрудници, няма да окаже отрицателно влияние на качеството и интензивността на съдействието с Русия.
Разбра се, че по време на гласуването на нужните за смяната на името на страната промени в Конституцията в македонския парламент, в постройката е бил американският дипломат в Скопие Редица съветски медии, а и в обществените мрежи, задаваха въпроса къде е бил в този миг посланикът на Русия? Бихте ли могли в Деня на дипломатическия служащ да дръпнете завесата на тази загадка и да разкажете, къде се е намирал в този миг главата на съветското дипломатическо посланичество?
Тук няма никаква загадка. Намирах се в своя работен кабинет и дружно с моите сътрудници следихме деликатно разрастващите се събития по македонската телевизия, която от време на време имаше директни включвания, както и обществените мрежи. А това, което се случи тогава в Народното събрание на Република Македония, фактически, е невиждано. Методите, благодарение на които „ скалъпиха “ нужното квалифицирано болшинство (директно изнудване, закани и рушвет на депутати) още един път демонстрира какъв брой надменно и цинично се отнася на процедура Вашингтон към същите „ демократически полезности “, за които не се стеснява да тръби по целия свят.
Превод и редакция: Иван Христов
ТАСС: На 6 февруари НАТО подписа протокола за влизане на Македония в Алианса. Каква е реакцията на Русия на вероятността още една балканска страна да се причисли към НАТО?
Посланик Сергей Баздникин: Позицията на Русия във връзка с разширението на НАТО, в това число и на Балканите, е добре известна.
Независимо от всички заявки, че процесът не е срещу нашата страна, действителните дейности приказват за противоположното: военната инфраструктура на Алианса, който публично преглежда Русия като своя главен съперник, се придвижва все по-близо към нашите граници. Заедно с войнствената и все по-агресивна реторика на натовските „ ястреби “ – а точно те през днешния ден „ образуват климата “ в Алианса – не дава обещание нищо положително.
Македонското управление не един път, в това число обществено, ни уверяваше, че стремежът на Скопие към НАТО няма антируски подтекст. И ние нямаме учредения да се съмняваме в искреността на нашите македонски сътрудници. Проблемът е в това, че, влизайки в Алианса, те ще бъдат принудени да взимат решения, съобразявайки се не със своите национални ползи, а с правилата на „ атлантическата взаимност “, която всъщност не им оставя независимост на дейностите.
Според вас, по кое време може да се чака влизането на Македония в Европейския съюз?
Разбира се, би било по-уместно този въпрос да бъде заложен на управляващите на самата Република Македония, или съответстващите структури на Европейски Съюз. Но на мен ми се коства, че даже и те не знаят отговора на този въпрос. В Скопие се надяват решението за започване на присъединителните договаряния да бъде взето през юни т.г. Даже в случай че това се случи, то продължителността на договарянията ще зависи от редица фактори, при което напъните на македонската страна са единствено един от тях.
Създава се усещане, че вероятността за влизане в Европейски Съюз се употребява от доста години – и си мисля, че ще бъде употребена още дълго – като своего рода „ морков “, допускащ на Запада да води Македония, а и други страни от района, в нужното им направление, а всъщност, да им постанова своята политика, която, апропо, надалеч не постоянно дава отговор на личните им национални ползи.
Както в Македония, по този начин и в Гърция има политически сили, които не поддържат Преспанския контракт. Могат ли запазващите се различия по този въпрос да дестабилизират обстановката в Македония и района, като цяло?
Не толкоз политическите сили, колкото народът. Погледнете – близо две трети от популацията бойкотираха референдума за Преспанския контракт на 30 септември и, да кажем по този начин, „ с краката си “ гласоподаваха срещу наложеното извън съглашение. Това свидетелства, че разколът в македонското общество се е засилил. Разбира се, това не може да няма дълготрайни отрицателни последици в толкоз взривоопасен район като Балканите.
Ние, несъмнено, по никакъв метод не сме заинтригувани от дестабилизация на обстановката – без значение дали в Македония или балканския район – колкото и да се пробват да ни обвинят в това. Но би трябвало да си даваме сметка, че Преспанския контракт е подписан посредством съществени нарушавания на нормите на вътрешното и интернационалното право, с други думи, излиза от рамките на правовото поле. Той надали ще може да бъде инструмент за постигането на заслужено, стабилно и дълготрайно решение на казуса с името на страната Македония. Напротив, както не един път е подчертавал президентът на Македония Георги Иванов, вместо решаването на един остарял проблем, договорът може да сътвори доста нови.
Западът не стопира да упреква Русия в интервенция във вътрешните работи на балканските страни. Влияят ли тези заявки на връзките сред Москва и Скопие? Доколко са подложени македонските политици на западното въздействие?
„ Отделни западни страни, отпред със Съединени американски щати, фактически нагнетяват русофобия по целия свят и се стараят да вкарат в своята пропагандистка орбита колкото е допустимо повече страни, в това число, опирайки се на същата прословута „ атлантическа взаимност “, за която към този момент приказвах по-рано. Подобни политики видяхме и тук. Едно от практическите проявления на тази неистова акция стана изгонването на съветски посланик от Скопие през март м.г. – и още веднъж от взаимност по така наречен дело „ Скрипал “.
При това няма никакви „ доказателства “ за съветска интервенция във вътрешните работи на Република Македония, а и не може да има – не можете да намерите котка в тъмна стая, в случай че нея я няма там. В последно време това признават и в Скопие.
Очакваме, че македонските политици ще могат да устоят на натиска и на процедура ще потвърдят, че уверенията им за интереса им да поддържат приятелския темперамент на връзките с Русия не са единствено думи.
Руската позиция е, че тематиката за преименуването на Македония може да бъде прегледана в Съвета за сигурност на Организация на обединените нации. Има ли желание Москва да повдигне този въпрос в Секретен сътрудник?
Ние изхождаме от обстоятелството, че Резолюция 845 (1993) на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации непосредствено инструктира генералния секретар на Организация на обединените нации да рапортува на Съвета за напредъка в решаването на въпроса за името на Македония. Разбира се, това обвързване би трябвало да бъде изпълнено - решенията на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, както е известно, са наложителни за всички. Кога ще се случи това, зависи от доста фактори, в това число механически и организационни.
Посланикът на Македония в Руската федерация по-рано заяви, че съветската дипломатическа задача в Скопие възнамерява да попълни и даже да разшири състава си след експулсирането на посланик поради случая „ Скрипал “. Можете ли да потвърдите тази информация?
Увеличаването на сътрудниците на съветското посолство в Скопие не е влизало в нашите проекти и продължава да не влиза. Нашият колектив се оправя напълно с предоставените ни задания по реализирането на външнополитическия курс в съществуващия, апропо, напълно не огромен състав.
Що се касае до персоналната подмяна на изгонения посланик, това е естествена процедура. Тази подмяна към този момент е направена.
Планират ли се двустранни визити на длъжностни лица от Русия и Македония в близко бъдеще?
Посещенията, изключително на високо равнище, изискват деликатна подготовка, разработване на на практика тематики за договаряния, планове на документи, които могат да бъдат подписани по време на визитата.
Надяваме се, че с възобновяване на естествената вътрешна политическа обстановка в Република Македония, ще можем да стартираме основна полемика с нашите сътрудници по дневния ред на руско-македонското взаимоотношение. Според резултатите от тази работа ще бъде избран вероятен график за двустранни контакти.
Има ли проекти за разширение на икономическото съдействие сред Москва и Скопие? Могат ли проектите за евроинтеграция на страната да повлияят на взаимните планове с Русия?
С македонските сътрудници сме единни в констатацията, че разширението на икономическото съдействие напълно дава отговор на ползите на народите на нашите страни. Стараем се да градим двустранните връзки по този начин, че търговията, капиталовото взаимоотношение и деловите връзки да останат свободни от политическата обстановка.
Потенциалът на руско-македонското икономическо съдействие е огромен и надалеч не е привършен. Виждаме доста сфери, в които нашите ръководещи субекти могат да си взаимодействат дейно на основата на взаимната полза и правилата на партньорството – тук са и енергетиката, и транспортната инфраструктура, селското стопанство, туризма и доста други.
Стремежът на Република Македония да се интегрира в Европейски Съюз не ни провокира алергия. Надяваме се, че този развой, както ни твърдят македонските сътрудници, няма да окаже отрицателно влияние на качеството и интензивността на съдействието с Русия.
Разбра се, че по време на гласуването на нужните за смяната на името на страната промени в Конституцията в македонския парламент, в постройката е бил американският дипломат в Скопие Редица съветски медии, а и в обществените мрежи, задаваха въпроса къде е бил в този миг посланикът на Русия? Бихте ли могли в Деня на дипломатическия служащ да дръпнете завесата на тази загадка и да разкажете, къде се е намирал в този миг главата на съветското дипломатическо посланичество?
Тук няма никаква загадка. Намирах се в своя работен кабинет и дружно с моите сътрудници следихме деликатно разрастващите се събития по македонската телевизия, която от време на време имаше директни включвания, както и обществените мрежи. А това, което се случи тогава в Народното събрание на Република Македония, фактически, е невиждано. Методите, благодарение на които „ скалъпиха “ нужното квалифицирано болшинство (директно изнудване, закани и рушвет на депутати) още един път демонстрира какъв брой надменно и цинично се отнася на процедура Вашингтон към същите „ демократически полезности “, за които не се стеснява да тръби по целия свят.
Превод и редакция: Иван Христов
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ