Засякоха хиляди нови радио сигнали от близки космически източници
Мощен радио телескоп, взиращ се в сателитна на Млечния път вселена, засече хиляди незнайни до този миг радио източници.
Хиляди близкостоящи звезди, свръхнови и далечни галактики са засечени за първи път в радио дължините на вълната в посока на Големия магеланов облак. Данните могат да ни дават нова информация за еволюцията и метода, по който тези забележителни обекти действат.
Цялото начинание е част от Еволюционната карта на Вселената (EMU) – теоретичен план, провеждан посредством Австралийския телескоп с квадратни километрични масиви (ASKAP или Australian Square Kilometer Array Pathfinder) – един от най-чувствителните радио телескопи, работещи сега. Той изследва радио Вселената, с цел да научи повече за метода, по който е еволюирала с течение на времето.
„ Ясните и чувствителни нови фотоси разкриват хиляди радио източници, които в никакъв случай до момента не сме виждали – изяснява астрономът Клара Пенок от университета „ Кийл “ във Англия. – Много от тях съставляват галактики на милиони, даже милиарди светлинни години оттатък Големия Магеланов облак. Обикновено ги виждаме с помощта на свръхмасивните черни дупки в центровете им, които могат да бъдат засечени във всички дължини на вълните (особено радио дължините). Сега обаче започваме да откриваме и доста галактики, в които се образуват звезди с невероятна скорост. “
„ Като комбинираме тези данни с предходни наблюдения, направени от рентгенови, оптични и инфрачервени телескопи, ние ще можем да проучим тези галактики в невероятни детайлности. “
Големият Магеланов облак е спирална вселена джудже, орбитираща Млечния път на разстояние от към 160 000 светлинни години. След почти 2,4 милиарда години тя ще бъде всмукана от Млечния път. Междувременно обаче близкото ѝ разположение я прави изключително подобаващ обект за изследването на структурата на галактиките и виталния цикъл на техните звезди.
Изследователският екип обръща антените на ASKAP към тази вселена, с цел да извърши наблюдения както над цялата конструкция, по този начин и на обособените обекти в нея – звезди, свръхнови и звездни люпилни като мъглявината Тарантула (най-активният район на звездообразуаване в галактиките от Местната група).
Откритията, направени от екипа, варират от новородени до мъртви звезди (т.е. разширяващите се мехури от материал, останал след звездната експлозия).
„ На едно място са струпани извънредно огромен брой звезди и мъглявини. Ето за какво по-високата изясненост на изображението бе основна за откриването на звездите, излъчващи радио сигнали, и компактните мъглявини в Големия Магеланов облак – споделя астрофизикът Яко ван Лоон от университета „ Кийл “ – Виждаме всевъзможни радио източници – от самостоятелни новообразували се звезди до планетарни мъглявини, които са се получили от гибелта на Звезди като Слънцето. “
Направените наблюдения съставляват забележителна крачка напред по отношение на предходните радио проучвания на Големия Магеланов облак, споделят създателите. Вследствие на това са засечени над 50 000 радио източника. Благодарение на комбинираните данни, както и на новите наблюдения с ASKAP, астрономите съумяват да изследват въпросните източници по-отблизо и надлежно - да научат повече за тях.
Така да вземем за пример планетарните мъглявини и останките от свръхновите ще бъдат обект на предстоящ и по-задълбочен разбор.
Изследването е оповестено в Monthly Notices of the Royal Astronomical Society.
Източник: Science Alert
