`През цялото време животът ни беше изложен на опасност, там е реална война` |
Моряците от кораба " Царевна " от Сочи, Русия.
При идването си, моряците от екипажа на „ Царевна “ бяха посрещнати от премиера Кирил Петков и външния министър Теодора Генчовска. Близки на хората от екипажа бяха позволени на пистата, с цел да ги посрещнат.
Искам да благодаря на всички институции, които бяха част от тази интервенция. Обмисляхме няколко варианти за евакуацията, обстановката при военни дейности обаче е неконтролируема. Имахме проект за деяние без значение от това кой има превес на пристанището – украинската или съветската страна, каза на брифинг след кацането на държавния аероплан с моряците Кирил Петков.
Контактите ни бяха и с украинската, и с съветската страна, не сме комуникирали по никакъв метод с ДНР (непризнатата Донецка национална република), разясни външният министър Теодора Генчовска.
Контактът в екипажа на „ Царевна “ е бил непрестанен, чрез сателитен телефон от 13 март. Самата евакуация на 14-те българи и украинския кадет беше на 13 април.
Преди да се стигне до нея, на два пъти е имало „ прозорци “ на мъртвило за евакуация на моряците от борда на кораба до първия портал за излизане от пристанището. Става въпрос за разстояние от 260 метра, за което и два пъти беше преценено, че е рисково към съответния миг.
В момента на евакуацията, моряците са минали сами 260-те метра до кораба до портала, след което координацията им е била поета от българските специфични служби. Последващите спирки по пътя към дома на моряците са били Донецк, Ростов на Дон и Сочи, откъдето с полет се прибраха в България.
Не е имало наши специфични елементи и представители на военното разузнаване, стана ясно от думите на Кирил Петков.
Лаконичният коментар на моряците беше „ Това е знамение “ .
През цялото време животът ни беше изложен на заплаха, там е действителна война, действителни военни дейности, споделиха част от тях.
Петима са останалите непринудено на борда на „ Царевна “ в пристанището на Мариупол – капитанът Павел Павлов, двама български моряци, както и двама украински моряци, включително старши асистент капитана и моторист.
Понастоящем обстановката в Мариупол е по-спокойна, няма дейни военни дейности, разяснява мениджърът на кораба Даниел Стефанов.
Бъдете правилни към отразяването на информациите, всяка дезинформация въздейства на планирането, прикани министър Генчовска. По думите ѝ, при подготовката на евакуацията голямо подпомагане е оказал корабособственикът.
Следващата цел, върху която ще се концентрират от координационния център и държавното управление, е другият транспортен съд с българи – „ Рожен “, който е в черноморското украинско пристанище Черноморск (бивш Иличовск).
„ Рожен “ също плава под малтийски байрак, притежател е Параходство БМФ (корабособственик на „ Царевна “ е компанията „ Навиборн “. „ Царевна “ е някогашният транспортен съд „ Трапезица “ на БМФ, който беше достроен след банкрута и възобновяване на варненската корабостроителница като „ Булярд корабостроителна промишленост “ през 2004 година - б.а.)
В първите седмици на войната в Украйна от плавателния съд " Рожен “ бяха евакуирани по тяхно предпочитание шестима моряци. Останалите 11 души от екипажа към момента са на борда.
За момента напускането и на двете пристанища е невероятно. На метода на Черноморск има потопени катери, а на този на Мариупол са потопени два плаващи крана. Плавателният път от Азовско море обаче минава и през Керченския проток, който се управлява от Русия в последните години.
Така на процедура, макар оповестяването на така наречен „ сини коридори “ (за извеждането на кораби от пристанищата (подобно имаше стартирано от съветската страна за Мариупол), такова мъчно би било допустимо, до момента в който не се разчисти фарватерът.
При идването си, моряците от екипажа на „ Царевна “ бяха посрещнати от премиера Кирил Петков и външния министър Теодора Генчовска. Близки на хората от екипажа бяха позволени на пистата, с цел да ги посрещнат.
Искам да благодаря на всички институции, които бяха част от тази интервенция. Обмисляхме няколко варианти за евакуацията, обстановката при военни дейности обаче е неконтролируема. Имахме проект за деяние без значение от това кой има превес на пристанището – украинската или съветската страна, каза на брифинг след кацането на държавния аероплан с моряците Кирил Петков.
Контактите ни бяха и с украинската, и с съветската страна, не сме комуникирали по никакъв метод с ДНР (непризнатата Донецка национална република), разясни външният министър Теодора Генчовска.
Контактът в екипажа на „ Царевна “ е бил непрестанен, чрез сателитен телефон от 13 март. Самата евакуация на 14-те българи и украинския кадет беше на 13 април.
Преди да се стигне до нея, на два пъти е имало „ прозорци “ на мъртвило за евакуация на моряците от борда на кораба до първия портал за излизане от пристанището. Става въпрос за разстояние от 260 метра, за което и два пъти беше преценено, че е рисково към съответния миг.
В момента на евакуацията, моряците са минали сами 260-те метра до кораба до портала, след което координацията им е била поета от българските специфични служби. Последващите спирки по пътя към дома на моряците са били Донецк, Ростов на Дон и Сочи, откъдето с полет се прибраха в България.
Не е имало наши специфични елементи и представители на военното разузнаване, стана ясно от думите на Кирил Петков.
Лаконичният коментар на моряците беше „ Това е знамение “ .
През цялото време животът ни беше изложен на заплаха, там е действителна война, действителни военни дейности, споделиха част от тях.
Петима са останалите непринудено на борда на „ Царевна “ в пристанището на Мариупол – капитанът Павел Павлов, двама български моряци, както и двама украински моряци, включително старши асистент капитана и моторист.
Понастоящем обстановката в Мариупол е по-спокойна, няма дейни военни дейности, разяснява мениджърът на кораба Даниел Стефанов.
Бъдете правилни към отразяването на информациите, всяка дезинформация въздейства на планирането, прикани министър Генчовска. По думите ѝ, при подготовката на евакуацията голямо подпомагане е оказал корабособственикът.
Следващата цел, върху която ще се концентрират от координационния център и държавното управление, е другият транспортен съд с българи – „ Рожен “, който е в черноморското украинско пристанище Черноморск (бивш Иличовск).
„ Рожен “ също плава под малтийски байрак, притежател е Параходство БМФ (корабособственик на „ Царевна “ е компанията „ Навиборн “. „ Царевна “ е някогашният транспортен съд „ Трапезица “ на БМФ, който беше достроен след банкрута и възобновяване на варненската корабостроителница като „ Булярд корабостроителна промишленост “ през 2004 година - б.а.)
В първите седмици на войната в Украйна от плавателния съд " Рожен “ бяха евакуирани по тяхно предпочитание шестима моряци. Останалите 11 души от екипажа към момента са на борда.
За момента напускането и на двете пристанища е невероятно. На метода на Черноморск има потопени катери, а на този на Мариупол са потопени два плаващи крана. Плавателният път от Азовско море обаче минава и през Керченския проток, който се управлява от Русия в последните години.
Така на процедура, макар оповестяването на така наречен „ сини коридори “ (за извеждането на кораби от пристанищата (подобно имаше стартирано от съветската страна за Мариупол), такова мъчно би било допустимо, до момента в който не се разчисти фарватерът.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ