Сражението при Акциум
Морската борба при Акциум се състояла на 2 септември 31 година прочие Хр. Противостояли си флотовете на военачалника на Октавиан – Агрипа, от една страна, и на Антоний и Клеопатра, от друга. И единият, и другият флот били разграничени на по три ескадри.
В продължение на четири дни бурното време пречело борбата да стартира. На петия ден Антоний построил флота си при входа на залива в разпрострат военен ред по този начин, че двата фланга съвсем опирали в брега. Десният фланг, където се намирал самият Антоний, се командвал от Гелий, центърът – от Юстий, а Целий бил на левия фланг. Планът на Антоний бил да се откаже от всевъзможни маневри, да държи корабите си в компактен строй и да чака офанзивата на врага. Според него, съперникът с неговите леки съдове с ниски бордове не можел да направи нищо срещу високата, мощна стена, образувана от неговите кораби, предпазени с тарани и всвъзможни метателни снаряди. Тоест, той възнамерявал да се ограничи до отражение на предстоящата офанзива. Клеопатра и нейните 60 египетски кораба били в подготвеност зад центъра.
Агрипа, който единствено чакал врагът да се покаже, настъпил против бойната линия на Антоний в нормалния полукръгъл военен строй. Центърът му стоял малко обратно, а фланговете му обхващали вражеската линия.
Агрипа не считал да се поддаде на замисъла на Антоний и да нападна неговата безспорно мощна позиция. Понеже нямало по какъв начин да обхване фланговете на съперника, той желал да го примами да напусне позициите си. Затова не стигнал до самата линия на врага, а спрял на към 1.5 км и почнал да го предизвика по всички вероятни способи. Вятърът, който духал откъм брега, улеснил неговият проект.
Командирът на левия фланг на Антоний – Целий, не издържал на изкушението и в 11 часа сутринта придвижил своята ескадра напред. Обаче, Луций, който му противостоял, не приел челната борба, а следвайки заповедите на Агрипа, почнал постепенно да отстъпва – и в това време да разпростира своите кораби надясно, с цел да обхване фланга на съперника. Това на собствен ред принудило Целий да се придвижи надалеч наляво от левия фланг, с цел да не бъде обграден. По този метод целият ляв фланг на Антоний се откъснал от основните сили – каквато и била задачата на Агрипа.
Също по този начин по неволя работил и Хелий на десния фланг на Антоний против другия пълководец на Агрипа – Арунций. Той също се откъснал от центъра, който, съгласно проекта за борбата, останал на място или единствено доста постепенно се придвижил.
По този метод сред двете крила и центъра на Антоний се образували необятни празни пространства.
Когато Агрипа съумял да примами и двете противников крила задоволително надалеч напред, Луций и Арунций ненадейно се спуснали в офанзива. Благодарение на бързоходността на своите кораби, те обкръжили неприятеля и го атакували по едно и също време по фронта, фланговете и в тила.
В същото време Агрипа навлязъл с основните си сили в празното място сред вражеските флангови – и се озовал против останалата в изолираност централна ескадра на Антоний.
Именно в този миг, към 13.00 ч., когато двете флоти към този момент били влезнали в разгорещена борба, Клеопатра решила, че Антоний губи сражението. Вместо да хвърли в багра своите свежи сили от 60 кораба, които можели с лекост да решат изхода на багра, тя ненадейно заповядала да се вдигнат платната, минала сред сражаващите се ескадри и побягнала в намерено море.
Щом забелязал, че тя бяга, Антоний направил съдбовна неточност, като постъпил напряко подло по отношение на своите бойци. Заради любовницата си, която изменнически го изоставила в мига на заплаха, той, владетелят на целия Изток, изоставил на произвола на ориста своята флота, международното владичество и армията си, която единствено чакала заповедите му за уверено изпитание в борбата. Той се качил на бързоходно корабче, на което в паниката на борбата никой не обърнал внимание, и се устремил след Клеопатра. А когато я настигнал, се почувствал благополучен, макар, че тя го приела студено, като нежелателен и неуместен посетител.
Неочакваното бягство на мощния египетски запас и на самия главнокомандващ разстроили флота на Антоний и прекършили бойния дух на бойците му. Някои кораби изхвърлили зад борда кулите и метателните машини, а сами побягнали от полесражението.
Главните сили обаче останали непоколебими и продължавали настойчиво да се борят. Шансовете на останалите кораби на Антоний, макар неговото бягство, към момента били налице. Всеки от тях бил нападнат от 3-4 леки кораби на Агрипа – само че продължавали да се пазят яростно и потопили значително вражеки съдове. Накрая те били обстреляни с огромен брой запалителни стрели и копия, с факли от метателните машини, както и с гърнета с негасена вар за ослепяване на екипажите.
Ожесточената борба траяла още 3-4 часа след бягството на Антоний. Повечето негови кораби били опожарени, а няколко пленени.
Така Агрипа със своята флота завоювал господството над света за Октавиан – който в това време страдал от морска болест, лежал в каютата на кораба си зад бойната линия и излязъл на палубата единствено, с цел да види срамното бягство на съперника си и неговата държанка.
За да увековечи тази победа, Октавиан построил на мястото, където се намирала армията му, град, който нарекъл Никополис – „ Град на успеха “. Неговите отломки са оживели и до през днешния ден.
