Моргън Хаузел за `Психология на забогатяването` : Успех е това колко свободно време имаш за губене |
Моргън Хаузел е финансов съветник и повторен финалист за премията Gerald Loeb. " Психология на замогването " е първата му книга. Много скоро след издаването ѝ тя набира известност на международния пазар. " Психология на замогването " към този момент e и на българския пазар, като се предлага от.
А ето какво разказва за книгата си Моргън Хаузел в изявление за българските читатели:
Ако в този момент трябваше да завършвате книгата си „ Психология на замогването ”, има ли нещо, което бихте добавили или трансформирали в нея?
Все още не, само че съм сигурен, че ще се появят такива неща. Когато подготвях книгата се придържах към концепцията написаното да бъде общовалидно във времето, да вземем за пример 100 години напред, а не да се отнася единствено до избран времеви интервал. Когато книгата е подготвена за щемпел – край. Не мога да върша повече промени по нея, по тази причина заобикалям да я прелиствам още веднъж и още веднъж.
Като цяло не усещам да съм пропуснал някакви значими тематики.
Правите разграничаване сред заможния и богатия човек. Бихте ли пояснили?
Да си състоятелен значи да имаш опцията да си разрешаваш скъпи неща: нова къща, първокласна кола, облекла и така нататък Много хубаво, само че това не значи наложително, че си богат. Богатството е невидимо. Това са парите в банката, които не си употребявал, колата и къщата, които не си купил. Богатството са парите, които имаш, само че не харчиш. Това, че някой наподобява богат външно, не значи, че в действителност е подобен – може огромна част от нещата да са на заем или с задължения.
Заможен си с настоящия си приход. Богатството е прикрито - то е неизхарчен приход.
Казвате, че има единствено един метод да останем богати, който е композиция сред спестовност и параноя (предпазливост). Моля пояснете.
Да станеш богат и да останеш богат са две разнообразни умения. Хората, които непрекъснато се надвесват над пропастта, без да знаят по кое време да спрат, най-сетне ще паднат в нея.
Съветвате ни да спестяваме като песимисти и да влагаме като оптимисти. Как да си разбираем това?
Когато влагаме би трябвало да сме оптимисти в дълготраен проект и песимисти в краткосрочна вероятност, тъй като точно тя съставлява една непрекъсната верига от „ счупвания ”, проблеми, неточности, рецесии и пандемии.
Ако притежавате задоволително скептицизъм, с цел да преживеете неволите в кратковременен проект – имате задоволително спестявания и място за неточности – то всички предпоставки да постигнете дълготраен триумф са налице.
Но какъв брой в действителност е задоволително, по какъв начин да не се поддаваме на изкушението да желаеме повече?
Повечето хора считат, че в случай че имат повече парични средства ще бъдат по-щастливи. Всичко това има отношение към упованията. Лесно е да се откри, че с покачването на приходите се повишават и разноските. И попадаш в капан – чувстваш, че се намираш все на същото място. Тайната на това да си благополучен с парите, с които разполагаш се крие в това да владееш упованията си. А това няма единствено отношение към увеличение на количеството пари, които изкарваш, а към това каква част от тях харчиш, към това да не усилваш непозволено разноските и материалните си стремежи с всеки насъбран $.
Най-важното, което спестените пари могат да ти обезпечат, е независимост да разполагаш с времето си. Да имаш по-голяма самостоятелност да избираш къде да живееш, къде и какъв брой да работиш, а това в действителност може да направи индивида благополучен.
Има една мисъл, че триумф е това какъв брой свободно време имаш за губене.
Бих желал да направя следния паралел… Какво научихте за вложението от карането на ски?
Израснах, карайки ски. Дълги години като младеж участвах в редица надпревари из целия свят. Много пътувах и ските бяха погълнали всекидневието ми над десетилетие.
Искам да споделя една персонална история. Бях на 17 години с двама от положителните ми другари, с които израснах – също скиори. Прекарвахме всеки ден дружно, шест дни в седмицата, месец след месец. Случи се да отидем да караме в сектор, който е неразрешен за спускания. Не е контролиран и достъпът не е разрешен, само че го правихме, тъй като снегът беше прекрасен, нямаше други хора, които да ти пречат, чувствахме като че ли цялата планина беше наша. Карахме там може би 5-10 пъти, не беше типичното място, на което ходехме. Една заран се приготвяхме за ски и приятелите ми предложиха да отидем още веднъж там, само че не знам за какво просто усетих, че не би трябвало да го върша и отхвърлих. Но им отвърнах, че в случай че въпреки всичко държат да се спуснат, аз ще ги изчакам с пикапа долу. Те просто не се появиха повече. Оказа се, че бяха затрупани от огромна лавина.
Това, несъмнено, остави сериозен отпечатък върху мен. Като се върна обратно във времето... Били сме просто деца. Но да се върна на въпроса, какво ме научи карането на ски за вложението? Да не подценявам следствията от риска. Ние знаехме, че това, което вършим е рисково, неразрешено и може да има отрицателни последици, само че мислехме, че следствията може да са треньорите, които ни крещят, анулирането на сезона и други сходни. Никога не бе ни минало през мозъка, че бихме могли да загинем. Никога, в никакъв случай. Случилото се може да бъде систематизирано като събитие с ниска възможност, само че с огромни последици. Така е и в вложението. Нямат огромно значение дребните неща, на които обръщаме всекидневно внимание и са в новините непрестанно. Непредвидените опасности са тези, които могат да преобърнат колелото, като например събитията от 11 септември 2001 година и актуалната COVID-19 рецесия. От години вложители и икономисти спорят коя е най-голямата опасност за стопанската система – дали ще е обвързвана с федералния запас, покачването на лихвите, бюджетните дефицити?
Разбира се, нищо от това не се оказа правилно – беше COVID-19. Никой не говореше за това, никой не го планува, само че вирусът беше огромното събитие, което раздруса стопанската система.
Как COVID-19 се отрази на мисленето Ви във връзка с вложението?
В аспект на персоналните ми финанси, нищо не се е трансформирало. Начинът ми на мислене, дейностите и вземането на решения не са се трансформирали отпреди година. Много по-лесно е да се каже по какъв начин би трябвало да бъдеш нападателен и жаден на пазара, когато другите се опасяват в сравнение с в действителност да го направиш. По-лесно е да цитираш Уорън Бъфет, в сравнение с да бъдеш Уорън Бъфет.
Ако се върнем година обратно, през март 2020 година, аз се опасявах наред с всички останали. Страхувах се за световната стопанска система – а съм човек, който по принцип твърди, че съмненията са нещо обикновено.
Как ще се почувстваш, теоретично, в случай че схванеш, че стопанската система ще падне с 30%? Най-вероятно би си споделил, че такива неща се случват и е ужасно, тъй като се разкриват нови благоприятни условия. Но на процедура въпросът стои по различен метод, тъй като има и други външни фактори, които постоянно пропущаме. Например, по какъв начин настоящият вирус може да се отрази на нас, фамилията ни, стопанската система и света като цяло. Няма по какъв начин да сме сигурни, до момента в който не ни се е случило. Този боязън, който се зароди преди година продължава и до през днешния ден. Има прекомерно огромна прочувствена страна, която би трябвало да вземем поради в прогнозите си.
В умозаключение – не направих никакви основни промени по капиталовия си портфейл, само че прекарах много безсънни нощи в размишления.
Откъде черпите информация и какво четете сега?
Следя разнообразни източници на информация – композиция от обичайни и не толкоз известни източници. Традиционни като Уолстрийт джърнъл (The Wall Street Journal), Ню Йорк Таймс (The New York Times), Блумбърг (Bloomberg), Икономист (The economist), Файненшъл Таймс (Financial Times), Атлантик (The Atlantic), и така нататък По-нестандартните ми източници са персонални блогове или Туитър профили, където мога да прочета неща, които няма да открия в огромните и авторитетни медии. Прекарвам много време в Туитър, следвайки авторитетни за мен персони.
Човек би трябвало да черпи информация от разнообразни места и да бъде справедлив във връзка с това какво чете и къде го чете. Не е задоволително да четем единствено вести или единствено блогове.
Защо хората подценяват предварителната защита като мярка за отбягване на рецесии?
Мисля, че повода е, че не е задоволително вълнуваща и ангажираща тематика. Не е нещо, за което хората обичат да мислят по принцип. Да вземем да вземем за пример войната – в случай че си политик, който е предотвратил война, ти нямаш никакви припознати заслуги за това Усилията ти остават незабелязани в сянка. Но в случай че си спечелил войната – издигат ти скулптура. Ситуацията е сходна и на капиталовия пазар. Как измерваш финансовата рецесия и банкрута, които избягваш? Трудно. Можеш да измериш облагата на дивиденти, само че не можеш да измериш нещо, което не се е случило.
Кариерата Ви направи завой и се превърнахте от публицист и финансов анализатор във високорисков капиталов медиатор? Какви бяха провокациите?
Въпреки, че съм бил част от такива компании, аз не съм взел участие директно в дневния капиталов развой. Главно съм публицист и презентатор – подобен бях и в този момент съм подобен. През цялата си кариера до момента съм бил финансов публицист и финансов анализатор, а все още извършвам длъжността за Wall Street Journal и Collaborative Fund - компания вложител на високорисков капитал.
Имах опция обаче да следя процеса, като мога да заключа, че капиталовият развой в държавните и огромните финансови компании има доста повече сходни неща в сравнение с си мислите. Разбира се, има огромна разлика сред Кока-Кола и преди малко стартирал бизнес, да вземем за пример, само че вложението има доста идентични обстановки, в това число на личностно равнище – страхът и алчността, опциите или неналичието на такива…
Не са се трансформирали толкоз нещата, само че е забавно да се проследят – най-много иновационната страна на нещата, която ще забележите, да вземем за пример, в случай че инвестирате в Дженъръл Моторс (General Motors).
Темите, които преглеждам и постоянно са ми били забавни са финансовата история и по какъв начин гледаме на риска.
А ето какво разказва за книгата си Моргън Хаузел в изявление за българските читатели:
Ако в този момент трябваше да завършвате книгата си „ Психология на замогването ”, има ли нещо, което бихте добавили или трансформирали в нея?
Все още не, само че съм сигурен, че ще се появят такива неща. Когато подготвях книгата се придържах към концепцията написаното да бъде общовалидно във времето, да вземем за пример 100 години напред, а не да се отнася единствено до избран времеви интервал. Когато книгата е подготвена за щемпел – край. Не мога да върша повече промени по нея, по тази причина заобикалям да я прелиствам още веднъж и още веднъж.
Като цяло не усещам да съм пропуснал някакви значими тематики.
Правите разграничаване сред заможния и богатия човек. Бихте ли пояснили?
Да си състоятелен значи да имаш опцията да си разрешаваш скъпи неща: нова къща, първокласна кола, облекла и така нататък Много хубаво, само че това не значи наложително, че си богат. Богатството е невидимо. Това са парите в банката, които не си употребявал, колата и къщата, които не си купил. Богатството са парите, които имаш, само че не харчиш. Това, че някой наподобява богат външно, не значи, че в действителност е подобен – може огромна част от нещата да са на заем или с задължения.
Заможен си с настоящия си приход. Богатството е прикрито - то е неизхарчен приход.
Казвате, че има единствено един метод да останем богати, който е композиция сред спестовност и параноя (предпазливост). Моля пояснете.
Да станеш богат и да останеш богат са две разнообразни умения. Хората, които непрекъснато се надвесват над пропастта, без да знаят по кое време да спрат, най-сетне ще паднат в нея.
Съветвате ни да спестяваме като песимисти и да влагаме като оптимисти. Как да си разбираем това?
Когато влагаме би трябвало да сме оптимисти в дълготраен проект и песимисти в краткосрочна вероятност, тъй като точно тя съставлява една непрекъсната верига от „ счупвания ”, проблеми, неточности, рецесии и пандемии.
Ако притежавате задоволително скептицизъм, с цел да преживеете неволите в кратковременен проект – имате задоволително спестявания и място за неточности – то всички предпоставки да постигнете дълготраен триумф са налице.
Но какъв брой в действителност е задоволително, по какъв начин да не се поддаваме на изкушението да желаеме повече?
Повечето хора считат, че в случай че имат повече парични средства ще бъдат по-щастливи. Всичко това има отношение към упованията. Лесно е да се откри, че с покачването на приходите се повишават и разноските. И попадаш в капан – чувстваш, че се намираш все на същото място. Тайната на това да си благополучен с парите, с които разполагаш се крие в това да владееш упованията си. А това няма единствено отношение към увеличение на количеството пари, които изкарваш, а към това каква част от тях харчиш, към това да не усилваш непозволено разноските и материалните си стремежи с всеки насъбран $.
Най-важното, което спестените пари могат да ти обезпечат, е независимост да разполагаш с времето си. Да имаш по-голяма самостоятелност да избираш къде да живееш, къде и какъв брой да работиш, а това в действителност може да направи индивида благополучен.
Има една мисъл, че триумф е това какъв брой свободно време имаш за губене.
Бих желал да направя следния паралел… Какво научихте за вложението от карането на ски?
Израснах, карайки ски. Дълги години като младеж участвах в редица надпревари из целия свят. Много пътувах и ските бяха погълнали всекидневието ми над десетилетие.
Искам да споделя една персонална история. Бях на 17 години с двама от положителните ми другари, с които израснах – също скиори. Прекарвахме всеки ден дружно, шест дни в седмицата, месец след месец. Случи се да отидем да караме в сектор, който е неразрешен за спускания. Не е контролиран и достъпът не е разрешен, само че го правихме, тъй като снегът беше прекрасен, нямаше други хора, които да ти пречат, чувствахме като че ли цялата планина беше наша. Карахме там може би 5-10 пъти, не беше типичното място, на което ходехме. Една заран се приготвяхме за ски и приятелите ми предложиха да отидем още веднъж там, само че не знам за какво просто усетих, че не би трябвало да го върша и отхвърлих. Но им отвърнах, че в случай че въпреки всичко държат да се спуснат, аз ще ги изчакам с пикапа долу. Те просто не се появиха повече. Оказа се, че бяха затрупани от огромна лавина.
Това, несъмнено, остави сериозен отпечатък върху мен. Като се върна обратно във времето... Били сме просто деца. Но да се върна на въпроса, какво ме научи карането на ски за вложението? Да не подценявам следствията от риска. Ние знаехме, че това, което вършим е рисково, неразрешено и може да има отрицателни последици, само че мислехме, че следствията може да са треньорите, които ни крещят, анулирането на сезона и други сходни. Никога не бе ни минало през мозъка, че бихме могли да загинем. Никога, в никакъв случай. Случилото се може да бъде систематизирано като събитие с ниска възможност, само че с огромни последици. Така е и в вложението. Нямат огромно значение дребните неща, на които обръщаме всекидневно внимание и са в новините непрестанно. Непредвидените опасности са тези, които могат да преобърнат колелото, като например събитията от 11 септември 2001 година и актуалната COVID-19 рецесия. От години вложители и икономисти спорят коя е най-голямата опасност за стопанската система – дали ще е обвързвана с федералния запас, покачването на лихвите, бюджетните дефицити?
Разбира се, нищо от това не се оказа правилно – беше COVID-19. Никой не говореше за това, никой не го планува, само че вирусът беше огромното събитие, което раздруса стопанската система.
Как COVID-19 се отрази на мисленето Ви във връзка с вложението?
В аспект на персоналните ми финанси, нищо не се е трансформирало. Начинът ми на мислене, дейностите и вземането на решения не са се трансформирали отпреди година. Много по-лесно е да се каже по какъв начин би трябвало да бъдеш нападателен и жаден на пазара, когато другите се опасяват в сравнение с в действителност да го направиш. По-лесно е да цитираш Уорън Бъфет, в сравнение с да бъдеш Уорън Бъфет.
Ако се върнем година обратно, през март 2020 година, аз се опасявах наред с всички останали. Страхувах се за световната стопанска система – а съм човек, който по принцип твърди, че съмненията са нещо обикновено.
Как ще се почувстваш, теоретично, в случай че схванеш, че стопанската система ще падне с 30%? Най-вероятно би си споделил, че такива неща се случват и е ужасно, тъй като се разкриват нови благоприятни условия. Но на процедура въпросът стои по различен метод, тъй като има и други външни фактори, които постоянно пропущаме. Например, по какъв начин настоящият вирус може да се отрази на нас, фамилията ни, стопанската система и света като цяло. Няма по какъв начин да сме сигурни, до момента в който не ни се е случило. Този боязън, който се зароди преди година продължава и до през днешния ден. Има прекомерно огромна прочувствена страна, която би трябвало да вземем поради в прогнозите си.
В умозаключение – не направих никакви основни промени по капиталовия си портфейл, само че прекарах много безсънни нощи в размишления.
Откъде черпите информация и какво четете сега?
Следя разнообразни източници на информация – композиция от обичайни и не толкоз известни източници. Традиционни като Уолстрийт джърнъл (The Wall Street Journal), Ню Йорк Таймс (The New York Times), Блумбърг (Bloomberg), Икономист (The economist), Файненшъл Таймс (Financial Times), Атлантик (The Atlantic), и така нататък По-нестандартните ми източници са персонални блогове или Туитър профили, където мога да прочета неща, които няма да открия в огромните и авторитетни медии. Прекарвам много време в Туитър, следвайки авторитетни за мен персони.
Човек би трябвало да черпи информация от разнообразни места и да бъде справедлив във връзка с това какво чете и къде го чете. Не е задоволително да четем единствено вести или единствено блогове.
Защо хората подценяват предварителната защита като мярка за отбягване на рецесии?
Мисля, че повода е, че не е задоволително вълнуваща и ангажираща тематика. Не е нещо, за което хората обичат да мислят по принцип. Да вземем да вземем за пример войната – в случай че си политик, който е предотвратил война, ти нямаш никакви припознати заслуги за това Усилията ти остават незабелязани в сянка. Но в случай че си спечелил войната – издигат ти скулптура. Ситуацията е сходна и на капиталовия пазар. Как измерваш финансовата рецесия и банкрута, които избягваш? Трудно. Можеш да измериш облагата на дивиденти, само че не можеш да измериш нещо, което не се е случило.
Кариерата Ви направи завой и се превърнахте от публицист и финансов анализатор във високорисков капиталов медиатор? Какви бяха провокациите?
Въпреки, че съм бил част от такива компании, аз не съм взел участие директно в дневния капиталов развой. Главно съм публицист и презентатор – подобен бях и в този момент съм подобен. През цялата си кариера до момента съм бил финансов публицист и финансов анализатор, а все още извършвам длъжността за Wall Street Journal и Collaborative Fund - компания вложител на високорисков капитал.
Имах опция обаче да следя процеса, като мога да заключа, че капиталовият развой в държавните и огромните финансови компании има доста повече сходни неща в сравнение с си мислите. Разбира се, има огромна разлика сред Кока-Кола и преди малко стартирал бизнес, да вземем за пример, само че вложението има доста идентични обстановки, в това число на личностно равнище – страхът и алчността, опциите или неналичието на такива…
Не са се трансформирали толкоз нещата, само че е забавно да се проследят – най-много иновационната страна на нещата, която ще забележите, да вземем за пример, в случай че инвестирате в Дженъръл Моторс (General Motors).
Темите, които преглеждам и постоянно са ми били забавни са финансовата история и по какъв начин гледаме на риска.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ