Морето е като водна“ пустиня – Няма храна, вода или

Морето е като „ водна “ пустиня – Няма храна, вода или заслон, а във всички направления се вижда просто блестяща повърхнина на нищото. Да не приказваме, че изобилстват рискови хищници, които дебнат тъкмо под дълбините.

Корабокрушението в открития океан може да бъде, като смъртна присъда. Ако избавителният екип не пристигна през първите 48 часа, евентуално в никакъв случай няма да пристигна.

А с цел да оцелеете, са нужни умения, храброст и огромна доза шанс.

Вижте тези 5 истории на смели хора, които са се изгубили в морето и са оживели макар дребните шансове.

1. Хосе Алваренга, оцелява 438 дни

Хосе Салвадор Алваренга държи върха за най-дълго независимо оцеляване в морето. Той е плавал 438 дни и е минал над 10700 км.

Рибарът Алваренга, отплава на 17 ноември 2012г. от рибарското населено място Коста Азул в Мексико. Заедно с него е Езекиел Кордоба, различен риболовец, с който Алваренга в никакъв случай преди не е работил в екип.

Малко откакто отплават от брега, лодката им е връхлетяна от стихия. Бурята отклонява лодката от курса и поврежда мотора и по-голямата част от електрониката. Алваренга съумял да се свърже с шефа си по радиото, преди и то да се повреди, само че той не съумял да помогне.

Бурята траяла пет дни. Когато тя завършила, Алваренга и Кордоба нямали визия къде се намират и по какъв начин да се приберат вкъщи. Бурята е унищожила множеството им риболовни такъми и са останали единствено с съществени ресурси. Лодката им била без мотор, без платна и без гребла.

Двамата плавали месеци наред, като се прехранвали с дъждовна вода и улавяли птици и морски животни като риба, костенурки и други След четири месеца Кордоба губи вяра. Той престанал да се храни и починал от апетит. Алваренга споделя, че също е считал да се откаже, само че е траял.

Той нямал визия, че даже и след четири месеца в морето Алваренга не е минал и половината от тестването си. Опитва се да алармира на всеки транспортен съд, който види, само че никой от тях не го вижда. Продължава да се храни с дъждовна вода и морски животни и следи времето по етапите на луната.

Повече от година след бурята, която го е отвела на дрейф, Алваренга вижда земя. Той изоставил лодката си, заплувал към брега и се озовал на един от Маршаловите острови, от другата страна на Тихия океан, откъдето бил тръгнал. Той е откаран в болница, където се възвръща изцяло.

2. Пун Лим – оживял в морето 133 дни на сал

Малко са хората, които държат международен връх, а още по-малко са тези, които държат връх за най-дълго време, прекарано в морето в избавителен сал. Един подобен човек е морякът Пун Лим, който оцелява 133 дни на дрейф в Атлантическия океан, откакто корабът му е потънал от германците.

Поон Лим е роден в Хайнан, Китай, през 1918г. Винаги е обичал да плава и е заел място на борда на английски транспортен съд като каютист. За страдание, с него се отнасят зле и претърпяното го заклева да не се качва на различен транспортен съд.

През 1941г., две години след началото на Втората международна война, английският флот изпитва компликации с числеността си, откакто губи доста от своите моряци заради гибел и пострадвания. Те афишират конкурс за моряци от Китай.

Поон станал китайски моряк на английския търговски транспортен съд SS Benlomond по време на Втората международна война. Корабът е напуснал Кейптаун, Южна Африка, на път за Ню Йорк, когато немска подводница го нападна на няколкостотин километра от крайбрежията на Бразилия. Тази офанзива унищожава кораба, само че Пун съумява да се избави със избавителна жилетка. Той е единственият оживял на кораба.

След към два часа Поон се озовал на избавителен сал останал над водата от кораба. Удивително е, че салът е съдържал някои такъми за оцеляване, като храна, вода и сигнални ракети. Но защото дните се трансформирали в седмици и храната почнала да се изчерпва, Поон трябвало да импровизира.

Той направил спонтанна кука за лов на риба и почнал да лови риба. С новите си хранителни ресурси и водата от сала той считал, че може да се оправи. Все още имал сигналните си ракети и му оставало единствено да изчака някой транспортен съд да се приближи.

Тогава нещата станали по-лошото. Задава се стихия и Пун губи цялата си храна и вода. Без ресурси и на косъм от гибелта, Поон е заставен да стигне до крайности, с цел да оцелее. С последни сили той улавя една преминаваща птица и я убива, като изпива кръвта ѝ, с цел да утоли жаждата си.

Пун осъзнал, че в случай че желае да оцелее, ще му би трябвало по-постоянен източник на вода. Единственият разполагаем се оказал предпазен от доста остри зъби. Въпреки това Поон укрепил въдицата си и почнал да се пробва да лови акули. Успял да закачи една и я качил на борда. За да се изхранва, той пиел кръвта от черния дроб на акулата.

След 133 дни Поон, бил избавен от няколко риболовци, които го отвели в болница, с цел да се възвърне. Въпреки че е бил загубен в морето съвсем половин година, той е измършавял единствено с към 20 кг и можел да върви самичък.

3. Луис Замперини – седмици във водата и 2 години в плен

Луис Замперини за първи път попада в заглавията на вестниците през 1936г., когато отпътува за Берлин, с цел да се състезава на Олимпийските игри. Той бяга на 500 метра и се класира на 8-мо място, което е повече от задоволително, с цел да си завоюва място в учебниците по история. Но Замперини още не е завършил.

През 1941г., единствено няколко месеца преди Пърл Харбър, Замперини се записва в армията на Съединените щати. Става втори лейтенант във военновъздушните сили, а когато войната стартира, е изпратен в Тихия океан.

През 1943г., по време на задача за търсене и избавяне, бомбардировачът му претърпява механична щета, която го смъква. Той се разрушава в океана и осем от 11-те членове на екипажа умират. Тримата, които оцеляват, са Замперини и неговите сътрудници от екипажа Ръсел Алън Филипс и Франсис Макнамара.

Тримата членове на екипажа се носели по течението на Тихия океан, на вражеска територия, без храна, вода и муниции. Те съумяват да спасят два сала от останките на самолета си и събират задоволително дъждовна вода, с цел да оцелеят. Хранят се с дребни риби и птици.

Плавали по този начин в продължение на седмици. След 33 дни Макнамара умира и остават единствено Филипс и Замперини. Две седмици по-късно саловете им са изхвърлени на брега на Маршаловите острови и двамата мъже незабавно са хванати от японците.

Замперини и Филипс са изпратени в разнообразни лагери за военнопленници, а Замперини в последна сметка се озовава в лагера Наоетсу в Северна Япония. Там той е малтретиран в продължение на две години от печално известния надзорник Муцухиро Ватанабе.

Когато войната най-сетне завършва през 1945г., Замперини е освободен и най-сетне се събира със фамилията си.

4. Стивън Калахан – 76 дни

Стивън Калахан е специалист по ветроходство. По-конкретно, той е морски проектант, който плава с кораби от ранна възраст. Той даже построява своя лична лодка, наречена „ Наполеон Соло “, и отплава от Роуд Айлънд през 1981г. Пътешествията му го водят из целия Атлантически океан: първо до Бермудските острови, а по-късно до крайбрежията на Европа. На връщане към Антигуа се сблъсква с проблеми.

Около седмица откакто отплава към дома си, стартира да се развихря стихия. Бурята била относително слаба и Калахан не се тормозил изключително. Но лодката му се блъснала в нещо, което направило дупка в дъното. Калахан заподозрял, че това е или кит, или огромна акула.

Лодката почнала да се цялостни с вода и Калахан се добрал до надуваемия си сал. Но той имал потребност от незабавните ресурси лодката, която към този момент била под вода. Гмуркайки се още веднъж и още веднъж, той съумял да извади храна, вода, сигнални ракети, харпун и още няколко предмета. Общо взето, той бил изключително добре оборудван за корабоплаване.

И добре, че е по този начин, тъй като Калахан плава на сала си 76 дни. През това време той се сблъсква с глада, дехидратация, акули и спукан сал. Накрая някои моряци край крайбрежията на Мари-Галанте, покрай Гуадалупе, го виждат. Той бил изгубил една трета от тежестта си и едвам се държал на краката си, по тази причина го отвели в болница за лекуване. Калахан обаче даже не останал да пренощува, а предпочел да се възвръща на острова, до момента в който пътувал на автостоп из Западна Индия.

Много по-късно Стивън Калахан работи като консултант във кино лентата „ Животът на Пи “, предоставяйки опита си за оцеляване в морето, с цел да направи кино лентата по-реалистичен.

5. Огури Джукичи – 484 дни

Джукичи е бил моряк по време на японския интервал Едо, преди към 200 години. Бил е капитан на товарния транспортен съд „ Токуджомару “ и неговия екипаж от 14 души. Превозвал е соя до град Едо, който ще се трансформира в днешно Токио, когато корабът му е попаднал в мощна стихия. Бурята развалила мачтата на кораба и ги оставила на дрейф.

Много бързо екипажът изчерпал запасите си от храна и вода. Те почнали да се изхранват напълно от уловената дъждовна вода и огромните ресурси от соя в трюма на кораба. След няколко месеца членовете на екипажа стартират да страдат от скорбут заради неналичието на хранителни субстанции.

С течение на месеците един по един екипажът стартира да умира, а „ Токужомару “ се отдалечава от ден на ден от вкъщи. След повече от година корабоплаване на дрейф остават единствено трима души: капитанът Джукичи и двама членове на екипажа – Отокичи и Ханбе. И тримата страдат от скорбут и евентуално са на косъм от гибелта, когато корабът им е открит край крайбрежията на Калифорния през 1815г.

Тримата японски моряци стават първите хора от тази страна, стъпили на американския бряг. Те са минали повече от 8000 километра и са били изгубени в морето в продължение на 484 дни.

След като се възвръщат, тримата моряци се завръщат в Япония, само че Ханбе умира по време на пътуването. След завръщането им Джукичи получава многочислени почести. Дори 200 години по-късно Джукичи към момента държи върха на Гинес за най-дълго време на дрейф в морето.

Научи още забавни обстоятелства