Море от могилки сред прерията. Приличат на обърнати купи за

Море от могилки измежду прерията. Приличат на обърнати купи за чорба, покрити със зеленина и цветя. Щом ги зърне, човек незабавно се удивлява от верните им размери и симетричното им разположение една по отношение на друга. И по този начин – докъдето стига погледът, все хълмчета и хълмчета.

Питате се къде са те? Това е резерватът Майма Маундс (от англ. - могилите  Майма), намиращ се в щата Вашингтон, Съединени американски щати. Мистериозният естествен феномен е кръстен на прерията Майма в региона. Той обаче не е неповторим единствено за този щат. В Арканзас, Калифорния, Луизиана, Тексас и Айдахо земята е накъдрена на места от странните могили, които удивляват към този момент повече от век учените. Освен в Съединени американски щати те са се пръснали и по света - може да ги откриете в Мексико, Канада, Аржентина, Китай, Австралия  и Кения.

Какво съставляват те? Защо са там? Никой не знае

Могилките са високи сред един и три метра. Ако посред полето имате пред себе си единствено едно малко нагорнище, покрито с трева, това е просто могила. Ако обаче става въпрос за десетки декари, накъдрени по един и същи метод от тези възвишения, сходни на яйца в кутия? Това към този момент е същинска тайнственост. 

Когато се разхождате из резервата Майма Маундс, чувството е незабравимо. Пейзажът е съвсем лунен, в случай че се изключи зеленината в близост. Това е първото нещо, което си мислите, когато се качите на платформата за наблюдаване. Ако желаете обаче да усетите същинската атмосфера, тръгнете по пътеката сред могилите, разпростряли се на повърхност от 1800 дка. Тя е маркирана  в продължение на 4 км, а в далечината се вижда вулканът Сейнт Хелънс.

Могилките са безусловно идентични по мярка, без значение в коя част на света се намират. С дребни разлики хълмчетата в Кения са тъкмо копие на тези в Канада. Всички те са купчини пръст, които сякаш са подредени в колони, въпреки и не напълно верни. 

Загадката на Майма Маундс е неразгадана и до през днешния ден, никой няма визия за техния генезис. В Съединени американски щати са открити в средата на 19. век от капитан Чарлз Уилкис, който предвождал американска експедиция за картографиране на северозападната част на страната. Първоначално Уилкис решил, че това са гробища на локалните индианци. Когато разровили няколко от тях обаче, вътре имало единствено пръст. Оттогава геолозите са развили най-малко дузина хипотези за произхода на могилките. Най-известните сред тях са свързани с циклите на размразяване на ледниците, ерозия, земетресение, цунами и може би дори вулканично изригване.

Първото усещане, щом ги видиш, нормално е, че са дело на човешка ръка. Те доста наподобяват погребалните могили, открити по Източното крайбрежие на Съединени американски щати. Не са известни обаче сходни погребални обреди измежду индианците по крайбрежието на Тихия океан. Освен това при разкопките на многочислените могили в прерията Майма не са открити никакви скелети или пък остатъци от човешки предмети. На езика на локалните индианци „ майма ” се отнася за гибел или за заравяне. Сред легендите на локалните обаче не се приказва нищо за произхода на могилите.

Разкопки в щата Вашингтон разкриват, че под одеялото от прерийна трева се намира примес от пясък, малък трошляк и гниещи растения. Според Бърнард Хелит, учител по геология във Вашингтонския университет, това е извънредно, защото множеството земни форми на релефа имат горен слой от органически материал, състоящ се от остатъци на мъртви животни и растения, който е не повече от половин метър. В Майма Маундс обаче този слой, богат на органична материя, е пълен над два метра. „ Няма никаква явна причина, заради която той да се намира тук ”, счита професорът.

А ето и някои от най-популярните теории за възникването на хълмчетата.

Създадени от човешка ръка

Една от водещите теории е, че могилите са основани от човешка ръка, най-вероятно от коренното население. Тя обаче наподобява много неправдоподобна. Първо, това би представлявало голяма работа за хора, чиято основна грижа е била да си обезпечат прехраната. Освен това в могилите в действителност няма нищо с изключение на пръст. Има и още един въпрос. Ако в действителност са направени от човешка ръка, по какъв начин са съумели хората от Кения, Мексико, Канада, Австралия, Китай и САЩ  да се координират между тях по този начин, че да основат безусловно идентични могилки?! Едва ли е станало с подаването на сигнали с огньове. Не, тази доктрина е в действителност малко евентуална.

Изгубена цивилизация

В своята книга „ Изгубените градове на Северна и Централна Америка ” Дейвид Хачър Чайлдрес загатва за сходството сред могилите в Майма и тези, открити в Бахрейн, за които се счита, че са дело на античните. В Гватемала могилките се простират в джунглата и съществува мнение, че са били остатъци от платформи или дребни пирамиди, употребявани за покачване на домовете от земята. Според Чайлдрес могилките Майма Маундс може в реалност да са остатъци от изгубена цивилизация отпреди 10 хиляди години!

Колективното подсъзнание

За доста от тези, които имат вяра, че кръговете в житните полета са израз на нашето групово подсъзнание или че духовете оставят енергиен отпечатък върху камъка, могилите са нещо сходно - резултат от взаимоотношението на сили, които ние към момента не разбираме или в никакъв случай няма да разберем.

Сеизмична активност

Една от най-популярните теории е, че могилите са се появили след земетресение. Неин създател е Андрю Берг от Спокейн, който работел като геолог в американското Управление на мините. Берг развил концепцията си след изригването на стратовулкана Сейнт Хелънс в щата Вашингтон през 1980 година Малко след изригването геологът  майсторял кучешка колибка. Докато заковавал листове шперплат, задачите покрити с вулканична пепел, той забелязал, че от вибрациите на чука пепелта се натрупа на дребни купчинки, които наподобяват като дребни Майма Маундс. От това наблюдаване Берг развил хипотезата, че трептения от мощни трусове може да са формирали безбройните могилки в щата. Според геолога почвата в прерията Майма е като вулканичната пепел, а пластът скали под нея е като дъската от дърво. Берг счита, че могилите се образуват единствено в сеизмично дейни зони - където земята е нестабилна и постоянно има земетресения. Знае се, че зоната на Майма Маундс в щата Вашингтон е претърпяла голямо  земетресение преди към 1000 години.

Оттеглящи се ледници

Теорията се появява за първи път преди повече от век, само че през последната година бе подкрепена с нови данни от проучвания с лазери в щата Вашингтон. Според нея могилките са се образували по периферията на оттеглящи се ледници. Това станало в края на последния ледников интервал, преди към 13 500 години. При топенето на ледените грамади натрупалата се вода се освобождавала понякога, като избликвала и си прокарвала канали. Буйната река носела със себе си трошляк, който е в основата на всички могилки. Топографските проучвания също по този начин демонстрират, че водата се е събирала във вирчета евентуално тъй като на пътя й са се изпречвали парчета лед.

Студените ветрове по-късно водели до заледяване на вирчетата, изяснява Робърт Лоугън, началник на картографския отдел в Министерството на естествените запаси във Вашингтон. И тук в картината се появяват така наречен слънчеви купи - вдлъбнатини в снега, дълбоки от 5 до 50 см, които се оформят при топенето му при ясно и слънчево време. Според учените водата от топящите се ледници е продължавала да тече, преминавайки през слънчевите купи и наслоявайки в тях седименти. След стопяването на ледниците нанесеният седимент оставал да лежи на купчинки, образувайки могили, които стоят и до през днешния ден, считат учените. Екипът от Вашингтон поддържа теорията си с топографски карти на региона, направени благодарение на лазери. Техниката излъчва по 23 хиляди импулса в секунда към земята, като резултатът е кристално чиста картина на повърхността, чиято акуратност е до няколко сантиметра. Новите карти ясно демонстрират, че всички могилки са се образували покрай водните канали от топенето на ледниците.

Според други геолози могилите са се запазили след образуването си, от една страна, от слаба ерозия, а от друга - от образувалите се тресавища сред тях. През 1976 година геологът Майкъл Макфол намира доказателства за такова мочурище, когато разкопава няколко от могилките.

Както множеството теории, и тази е много лимитирана, отвърна обаче Доналд Джонсън, пенсиониран учител по география от Университета на Илинойс. Причината? Могилите се срещат в цяла Северна Америка, както и в Тексас, Калифорния и Мексико, където не е имало ледници, напомня той. Джонсън и брачната половинка му са посетили всички места с такива хълмчета и са уверени, че те до едно имат

общ и много непретенциозен проектант - ровещия американски гризач

от семейство Geomyidae.

Могилите постоянно се намират в местности, където под  горния пласт почва има трошляк, корав подпочвен слой или здрава канара, аргументира се Джонсън. При тези условия работливите гризачи са принудени да копаят тунелите си встрани, като ровенето им измества меката почва обратно към главното гнездо. Резултатът е последователно струпване на купчина с пръст. „ Ако превъртите времето на бърз оборот за към 1000 години, ще получите една доста хубава могилка ”, изяснява географът.

Гризачите обичат да строят домовете си вътре в могили, което ги издига над повърхността на равнината и ги пази от хищниците. Все отново Джонсън признава, че в прерията Майма в щата Вашингтон не се виждат следи от гризачите измежду могилките. На всички останали места с такива хълмчета, които той е посещавал обаче, те съществуват. Теорията му за гризачите и могилите е  стартирана още през 1941 година от Уолтър Далкуест и Виктор Шефър. Двамата показват следните доводи, с цел да поддържат хипотезата си:

- Гризачите са антисоциални животни и дистанцията сред могилите подхожда на дистанцията сред дупките на животните подземен.
- 10 гризача на повърхност от 4 дка могат да поместят до 5 тона пръст за една година.
- Между могилите са открити дребни вдлъбнатини,  които може да са изоставени тунели на гризачите, покрити с наноси.
- Още по-интересно е, че съгласно някои могилките не престават да порастват. Местни фермери настояват, че преди години те били на едно равнище с кокошарника им, а в този момент - с близо 10 сантиметра по-високи.

Китайска стена в Съединени американски щати

Една от най-забавните  хипотези е за митологичния дървар в Съединени американски щати Пол Бунян. След като чул за Великата китайска стена, той изискал да построи сходна на нея и в Америка. Наел бригада от ирландски служащи да му оказват помощ. Гонел ги да работят доста, с цел да я създадат по-висока от Китайската стена. Накрая служащите се отчаяли и изоставили своите дървени колички. Постепенно те изгнили, като всичко, което останало от тях, били могилки с пръст.  

Професор Доналд Джонсън написа книга за могилите, само че не се самозалъгва, че ще разкрие един път вечно мистерията към феномена. А може би загадката се пази преднамерено? „ Природните резервати  и парковете популяризират точно тази мистерия, с цел да притеглят гости. Нещо сходно на случая с чудовището Неси от езерото Лох Нес в Шотландия. Ако Неси се окаже небивалица, никой няма да желае да върви там ”, счита Джонсън.

Автор: Калина Маркова