Когато дезинформацията работи: Морбили се връща с ръста на антива...
Морбили е едно от най-заразните болести. То не оставя доста място за неточности. Когато задоволително хора са ваксинирани, вирусът мъчно намира път. Когато обаче имунизациите се отсрочват, пропущат или единствено попадат по документи, болестта бързо стига до най-уязвимите.
От Министерството на здравеопазването припомнят, че при контакт със инфектиран човек би трябвало неотложно да се потърси доктор. В рамките на до 72 часа след контакта може да бъде сложена ваксина, която да предотврати развиването на болестта.
От началото на разпространяването в страната са сложени над 20 000 ваксини против морбили, паротит и рубеола. Това е значима реакция, само че тя идва след появяването на огнища. Истинската отбрана е навременната имунизация. В България тя е наложителна – първата доза се слага след навършване на 13 месеца, а втората – на 12 години.
Случаите се усилват главно поради спада във имунизационното покритие, показват експертите. Антиваксърските страхове и дезинформацията в допълнение подкопават доверието. Резултатът е забележим – заболяване, което може да бъде предотвратено, още веднъж се популяризира.
Морбили не е безобидна „ детска шарка “. Първите признаци са висока температура, зачервени очи и кашлица. Обривът стартира от главата и се популяризира по тялото и лигавицата на устата. При тежки случаи може да се развие морбилна пневмония. Тя визира един на няколкостотин заболели. Приблизително един на хиляда развива инфектиране на мозъка.
Затова въпросът не е дали имунизациите са нужни, а какъв брой още случаи са нужни, с цел да стане ясно, че отводът от имунизация не е персонален риск. Той визира всички – бебета, хора с отслабен имунитет и тези, които не могат да бъдат предпазени по медицински аргументи.
В общественото пространство не престават да се популяризират изказвания, че имунизациите са рискови или ненужни. Част от тях се базират на от дълго време опровергани теории, други на персонални страхове, които се трансформират в общо съмнение. Социалните мрежи усилват този резултат, като дават видимост на наличие без научна стойност.
Резултатът е действителен – родители отсрочват имунизации или отхвърлят ваксини. В някои случаи се стига и до пропуски, при които хора се водят ваксинирани по документи, само че действително не са предпазени.
Отказът от имунизация не е единствено персонален избор. Той визира и хората, които не могат да бъдат ваксинирани – дребни деца, възрастни или пациенти с отслабен имунитет.
А простата истина е тази: медицинският проблем към този момент е решен – ваксина има. Предизвикателството остава публично: по какъв начин да се възвърне доверието и да се ограничи разпространяването на дезинформация, която води до действителни последствия.
От Министерството на здравеопазването припомнят, че при контакт със инфектиран човек би трябвало неотложно да се потърси доктор. В рамките на до 72 часа след контакта може да бъде сложена ваксина, която да предотврати развиването на болестта.
От началото на разпространяването в страната са сложени над 20 000 ваксини против морбили, паротит и рубеола. Това е значима реакция, само че тя идва след появяването на огнища. Истинската отбрана е навременната имунизация. В България тя е наложителна – първата доза се слага след навършване на 13 месеца, а втората – на 12 години.
Случаите се усилват главно поради спада във имунизационното покритие, показват експертите. Антиваксърските страхове и дезинформацията в допълнение подкопават доверието. Резултатът е забележим – заболяване, което може да бъде предотвратено, още веднъж се популяризира.
Морбили не е безобидна „ детска шарка “. Първите признаци са висока температура, зачервени очи и кашлица. Обривът стартира от главата и се популяризира по тялото и лигавицата на устата. При тежки случаи може да се развие морбилна пневмония. Тя визира един на няколкостотин заболели. Приблизително един на хиляда развива инфектиране на мозъка.
Затова въпросът не е дали имунизациите са нужни, а какъв брой още случаи са нужни, с цел да стане ясно, че отводът от имунизация не е персонален риск. Той визира всички – бебета, хора с отслабен имунитет и тези, които не могат да бъдат предпазени по медицински аргументи.
В общественото пространство не престават да се популяризират изказвания, че имунизациите са рискови или ненужни. Част от тях се базират на от дълго време опровергани теории, други на персонални страхове, които се трансформират в общо съмнение. Социалните мрежи усилват този резултат, като дават видимост на наличие без научна стойност.
Резултатът е действителен – родители отсрочват имунизации или отхвърлят ваксини. В някои случаи се стига и до пропуски, при които хора се водят ваксинирани по документи, само че действително не са предпазени.
Отказът от имунизация не е единствено персонален избор. Той визира и хората, които не могат да бъдат ваксинирани – дребни деца, възрастни или пациенти с отслабен имунитет.
А простата истина е тази: медицинският проблем към този момент е решен – ваксина има. Предизвикателството остава публично: по какъв начин да се възвърне доверието и да се ограничи разпространяването на дезинформация, която води до действителни последствия.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ