Moody’s: България все още може да приеме еврото през 2024 г
Moody’s удостовери дълготрайния рейтинг на България в задгранична и локална валута Baa1 със постоянна вероятност, оповестяват от БГНЕС.
Потвърждаването на рейтинга Baa1 на България балансира следните основни фактори: 1) Очакванията на Moody’s, че енергийна рецесия в Европа няма да отслаби значително икономическата и фискалната позиция на страната. 2) Подкрепата за кредитния профил на България, произлизаща от вероятността за приемане на еврото, макар риска от закъснение на приемането след 2024 година 3) Рисковете за успеваемостта и напредъка на държавното управление по основни цели, произлизащи от продължителния вътрешнополитически застой в страната.
Стабилната вероятност отразява упованията на Moody’s за релативно слаба флуктуация на главните стопански и фискални индикатори на страната през идващите 12 до 18 месеца. Тя също по този начин отразява салдото на рисковете сред евентуалните негативни резултати върху кредитния профил, произлизащи от политическата обстановка в страната, и евентуалните позитивни резултати от възможното приемане на еврото.
Анализаторите от Moody’s правят оценка, че макар възходящите индустриални и потребителски цени, наличните данни за България към ноември 2022 година демонстрират, че индустриалното произвеждане и частното ползване в страната са релативно устойчиви на тези шокове. Moody`s чакат действителният напредък на Брутният вътрешен продукт да възлезе на 2,7 % през 2022 година, след което да се забави до 1,4 % през 2023 година и показват, че тези оценки са измежду най-стабилните темпове на напредък спрямо останалите европейски страни през тази година. Отбелязана е също способността на държавното управление да даде поддръжка на предприятията, без да отслаби фискалната си позиция, като значим фактор, който изяснява за какво Moody’s не чака енергийната рецесия да има обилни и трайни стопански последици върху българската стопанска система. От рейтинговата организация считат, че инфлацията ще се намали до 6,0 % в края на 2023 година, по отношение на 14,3 % в края на 2022 година. В сходство с нуждата от осъществяване на Маастрихтските критерии, упованията на организацията са, че бюджетният недостиг ще остане постоянен към 3 % от Брутният вътрешен продукт през 2023 и 2024 година, а държавният дълг леко ще се усили до 23,8 % и 24,7 % от Брутният вътрешен продукт, надлежно в края на 2023 и 2024 година, запазвайки общата фискална позиция на страната като цяло непроменена.
Според Moody’s България към момента може да извърши задачата си за приемане на еврото от 2024 година, само че в главния сюжет за страната е заложено, че този развой евентуално ще бъде отсрочен най-малко до 2025 година.
Липсата на постоянна ръководеща коалиция, през по-голямата част в интервала от април 2021 година до сегашния миг, е довела до повишение на рисковете, свързани с провеждането на основни за страната политики и би могла също да усложни опцията на държавното управление за реакция при съществуването на непредвидени събития. Анализаторите означават, че служебното държавно управление се е оказало дейно в укрепването на различните направления за доставка на газ през Гърция и Турция, както и различни доставки на природен газ, най-много от Азербайджан.
Рейтинговата организация би повишила кредитния рейтинг при съществуването на усъвършенстване в вероятностите за растежа в дълготраен проект, произлизащи от усъвършенствания в инфраструктурата и институционалната среда, както и присъединението на страната към еврозоната. Moody’s означават, че биха намалили рейтинга при трайно утежняване на мощната бюджетна позиция на страната, вероятностите пред дълготрайния стопански напредък, както и при крах в завършването на процеса по присъединението към еврозоната.
Потвърждаването на рейтинга Baa1 на България балансира следните основни фактори: 1) Очакванията на Moody’s, че енергийна рецесия в Европа няма да отслаби значително икономическата и фискалната позиция на страната. 2) Подкрепата за кредитния профил на България, произлизаща от вероятността за приемане на еврото, макар риска от закъснение на приемането след 2024 година 3) Рисковете за успеваемостта и напредъка на държавното управление по основни цели, произлизащи от продължителния вътрешнополитически застой в страната.
Стабилната вероятност отразява упованията на Moody’s за релативно слаба флуктуация на главните стопански и фискални индикатори на страната през идващите 12 до 18 месеца. Тя също по този начин отразява салдото на рисковете сред евентуалните негативни резултати върху кредитния профил, произлизащи от политическата обстановка в страната, и евентуалните позитивни резултати от възможното приемане на еврото.
Анализаторите от Moody’s правят оценка, че макар възходящите индустриални и потребителски цени, наличните данни за България към ноември 2022 година демонстрират, че индустриалното произвеждане и частното ползване в страната са релативно устойчиви на тези шокове. Moody`s чакат действителният напредък на Брутният вътрешен продукт да възлезе на 2,7 % през 2022 година, след което да се забави до 1,4 % през 2023 година и показват, че тези оценки са измежду най-стабилните темпове на напредък спрямо останалите европейски страни през тази година. Отбелязана е също способността на държавното управление да даде поддръжка на предприятията, без да отслаби фискалната си позиция, като значим фактор, който изяснява за какво Moody’s не чака енергийната рецесия да има обилни и трайни стопански последици върху българската стопанска система. От рейтинговата организация считат, че инфлацията ще се намали до 6,0 % в края на 2023 година, по отношение на 14,3 % в края на 2022 година. В сходство с нуждата от осъществяване на Маастрихтските критерии, упованията на организацията са, че бюджетният недостиг ще остане постоянен към 3 % от Брутният вътрешен продукт през 2023 и 2024 година, а държавният дълг леко ще се усили до 23,8 % и 24,7 % от Брутният вътрешен продукт, надлежно в края на 2023 и 2024 година, запазвайки общата фискална позиция на страната като цяло непроменена.
Според Moody’s България към момента може да извърши задачата си за приемане на еврото от 2024 година, само че в главния сюжет за страната е заложено, че този развой евентуално ще бъде отсрочен най-малко до 2025 година.
Липсата на постоянна ръководеща коалиция, през по-голямата част в интервала от април 2021 година до сегашния миг, е довела до повишение на рисковете, свързани с провеждането на основни за страната политики и би могла също да усложни опцията на държавното управление за реакция при съществуването на непредвидени събития. Анализаторите означават, че служебното държавно управление се е оказало дейно в укрепването на различните направления за доставка на газ през Гърция и Турция, както и различни доставки на природен газ, най-много от Азербайджан.
Рейтинговата организация би повишила кредитния рейтинг при съществуването на усъвършенстване в вероятностите за растежа в дълготраен проект, произлизащи от усъвършенствания в инфраструктурата и институционалната среда, както и присъединението на страната към еврозоната. Moody’s означават, че биха намалили рейтинга при трайно утежняване на мощната бюджетна позиция на страната, вероятностите пред дълготрайния стопански напредък, както и при крах в завършването на процеса по присъединението към еврозоната.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ