Моника Белучи: Майчинството е моето призвание
Моника Белучи прекарва карантината в Коста-Вааска дружно с дъщерите си – 15-годишната Дева и 9-годишния Леони. Мястото за самоизолация не е определено инцидентно. Моника желае девойките да имат опция да се виждат с татко си Венсан Касел. Известно е, че по това време на година той живее в региона, дружно с новото си семейство.
В телефонно интервю за новия брой на Madame Figaro, на който тя е на корицата, Моника Белучи описа за живота си в изолираност.
Ето няколко цитата, които подбрахме.
За настроението:
„ Много ми е тъжно. Може ли изобщо да се чувстваш някак по-различно в тази нова и извънредно комплицирана обстановка? Аз непрекъснато мисля за моята страна - Италия, която пострада най-силно от цяла Европа. Семейството ми е наред, само че те са там, в Умбрия, в региона на Комо. А моите другари са в Рим. Всички ние живеем в боязън. Това, което се случва, е плашещо. В същото време аз имам вяра в лекарите, уверена съм, че скоро ще се откри лекарство, а след това и ваксина. Засега обаче всички ние сме в режим на очакване. Ще изтъквам Едуардо де Филипо - неаполитански публицист и артист, „ нощта е длъжна да свърши “...Тази нощ евентуално ще е дълга и мъчителна, само че наложително ще докара до нещо ново. "
За карантината:
" Сега дневният ни режим се дефинира от дъщерите ни. Те получават домашните и уроците на видеовръзка, а аз проследявам по тази причина, да не се пропуща нищо. За тях е значимо да имат прецизно разписание.
През останалото време, а то не е доста, чета сюжети и изучавам на италиански текста за постановката на Мария Калас. Когато всичко това завърши, аз ще направя тази роля в Италия.
А в този момент съблюдаваме карантината, която е наложена: не излизаме на улицата.
Колкото и да е парадоксално, постоянно съм била домошар и за мен да си седнал съм у дома не е проблем. Всичко това ме връща в детството в провинцията в Италия, с моите родители, лели, братовчеди и баба. Това беше живот в ограничавания, който аз познавам. Разбира се, не може да се съпоставя с днешната трагична обстановка.
Семейство, обучение, дом – е територията, която обичам и познам добре. И е цялостно диаметралност на професионалния ми живот, когато се постанова безусловно да живееш в самолетите. "
Продължава на страницата на
