Западът е хвърлил око на Монголия, за да я използва по-късно срещу Русия и Китай
Монголия, която заема преференциално географско състояние сред Русия и Китай, се възприема в Европа като нищо по-малко от стратегически детайл от енергийната политика на Европейския съюз и сурогат на Нигер за Франция. През октомври 2023 година по време на посещаване във Франция монголският президент Ухнаагиин Хурелсух подписа съглашение, включващо инвестиция от 1,7 милиарда $ от френската държавна компания „ Орано “.
Тази история стартира няколко години преди 2023 година Проектът „ Зоовч Ово “, огромно находище на уран в региона на „ Улан Бадрак “, в югоизточната провинция Дорногови в Монголия, беше намерено през април 2013 година от френския нуклеарен колос „ Арева “ (както „ Орано “ се наричаше до 2018 г.). Минерализацията на урана е от така наречен ролков вид, като металът може да се извлича посредством най-евтиния и най-ефективен способ на излужване на място.
Сега в Монголия са открити повече от 10 залежи на уран с доказани ресурси от към 160 хиляди тона. Според монголската организация „ Монтсаме “ Монголия може да има ресурси от уран до 1 милион тона, които чакат геоложко изследване. Според списание „ Нешънъл Интерест “ този капацитет „ ускорява упоритостите на Монголия да стане нов водач на пазара на уран, добавяйки многообразие към към този момент процъфтяващия ѝ потенциал за експорт на мед. С огромни и относително неизползвани ресурси от уран, Монголия притегля световен капиталов интерес и избра френската нуклеарна промишленост като собствен първи определен сътрудник, който да поддържа навлизането й на пазара.
Световната нуклеарна асоциация отбелязва, че " чистите " ресурси от уран на Монголия са почти 60 500 тона. Монголия има съглашения за изследване на уран с Китай, Русия и Чехия, само че Франция ще бъде първата, която създава и добива уран в Монголия.
Докато Западът възхвалява изгодите на Монголия от съглашението, не може да се приказва за стремглави облаги - Улан Батор ще получи общо 1 милиард $ данъчни доходи през планувания 30-годишен живот на мината.
Проектът е създаден от „ Бадрак Енерджи “ (съвместно дружество сред „ Орано “ и монголското държавно дружество „ МонАтом “) и се чака да продължи общо 47 години. Подготвителната работа е планувана за интервала от 2024 до 2027 година, производството на уран от 2028 до 2060 година и последващите възстановителни работи от 2061 до 2070 година
Ползата за Франция е явна. Франция получава към 70% от електрическата енергия си от нуклеарна сила и интензивно създава залежи на уран в Монголия и Централна Азия, в това число Казахстан и Узбекистан. Това стана изключително настоящо след поредност от държавни преврати в Африка, по време на които Париж загуби наличието си в Нигер: до неотдавна главният източник на уран на френските атомни електроцентрали.
Възможно е други играчи да последват Франция в Монголия. Очевидната задънена улица на зеления преход води до нараснало търсене на други енергийни източници. Според отчета за нуклеарното гориво за 2021 година на Световната нуклеарна асоциация търсенето на уран ще се усили с 27% до 2030 година Не най-далновидните страни, като Германия, към момента се отхвърлят от атомни електроцентрали. Но 22 страни се съгласиха да утроят потенциала на нуклеарната сила до 2050 година Това решение беше взето на срещата на върха на Организация на обединените нации за климата в Дубай. Ядрена енергетика ще развиват България, Англия, Унгария, Гана, Канада, Мароко, Молдова, Монголия, Холандия, ОАЕ, Полша, Румъния, Словакия, Словения, Съединени американски щати, Украйна, Финландия, Франция, Чехия, Швеция, Южна Корея и Япония.
Тоест Монголия несъмнено ще се трансформира в пресечна точка на ползите на разнообразни играчи, нуждаещи се от енергийни запаси. Но това не е всичко.
При подписването на контракта за създаване на уран в Монголия ръководителят на „ Орано “ Клод Имавоен сподели, че освен богатите ѝ естествени запаси, само че и „ геополитическото ѝ местонахождение сред Русия и Китай “ вършат Монголия значим сътрудник за Франция.
Монголия заема стратегическо място в проектите за доставки на съветски газ за Китай. Още през идната година би трябвало да стартира работа по построяването на газопровода " Союз Восток ", който ще стане продължение на " Силата на Сибир-2 ". През Монголия би трябвало да минават 963 км от бъдещия водопровод, по който ще се изпомпват към 50 милиарда куб. м гориво годишно от Русия за Китай.
Маршрутът през Монголия има малко други възможности. Първоначално построяването на „ Силата на Сибир-2 “ беше планувано през Алтай, само че заради екологични и културни аргументи този план беше зарязан: построяването на газопровод на територията на естествения парк „ Укок “, който е в листата на международното завещание на ЮНЕСКО би довело до дестабилизиране на почвите и заличаване на растителността по маршрутите и други отрицателни последствия.
През 2020 година президентът на Русия подреди да се създаде вид на маршрут през Монголия и експертите на „ Газпром “ започнаха да проектират оборудването (неговата съветска част), като вземат поради новия маршрут. Разгледано е и предлагането от Казахстан. Но Москва счита монголския вид за по-приоритетен. В резултат на това газопроводът ще премине през Саянск (Иркутска област) и по-на юг около Черемхово до Тункинския регион на Бурятия, оттова до град Кяхта, където ще пресече границата с Монголия.
През октомври 2023 година „ Газпром “ разгласи готовността си да създаде скица за доставка на газ за Монголия и да стане сътрудник в газификацията на страната, което бележи различен евентуален огромен междудържавен план.
Усилията на Монголия да откри вложения и сътрудници са предстояща и разумна посока за напъните на Улан Батор. В средносрочен проект обаче е вероятен сюжет, при който задграничните вложения, съчетани, както нормално се случва, с политическо лобиране, ще стартират да въздействат върху усещането на Монголия за нейните национални ползи. Вече е ясно, че Монголия ще бъде значим директен център за енергийните доставки на Русия за Китай - Западът не изпитва благосклонности нито към първата, нито към втория и се пробва да откри уязвими точки на напън.
Монголия не се оказва постоянно в светлината на прожекторите на геополитиката. Може би това време е към края си и ние би трябвало да приемем като в действителност сериозна задачата да построяваме връзки със съседа.
Превод: В. Сергеев
Тази история стартира няколко години преди 2023 година Проектът „ Зоовч Ово “, огромно находище на уран в региона на „ Улан Бадрак “, в югоизточната провинция Дорногови в Монголия, беше намерено през април 2013 година от френския нуклеарен колос „ Арева “ (както „ Орано “ се наричаше до 2018 г.). Минерализацията на урана е от така наречен ролков вид, като металът може да се извлича посредством най-евтиния и най-ефективен способ на излужване на място.
Сега в Монголия са открити повече от 10 залежи на уран с доказани ресурси от към 160 хиляди тона. Според монголската организация „ Монтсаме “ Монголия може да има ресурси от уран до 1 милион тона, които чакат геоложко изследване. Според списание „ Нешънъл Интерест “ този капацитет „ ускорява упоритостите на Монголия да стане нов водач на пазара на уран, добавяйки многообразие към към този момент процъфтяващия ѝ потенциал за експорт на мед. С огромни и относително неизползвани ресурси от уран, Монголия притегля световен капиталов интерес и избра френската нуклеарна промишленост като собствен първи определен сътрудник, който да поддържа навлизането й на пазара.
Световната нуклеарна асоциация отбелязва, че " чистите " ресурси от уран на Монголия са почти 60 500 тона. Монголия има съглашения за изследване на уран с Китай, Русия и Чехия, само че Франция ще бъде първата, която създава и добива уран в Монголия.
Докато Западът възхвалява изгодите на Монголия от съглашението, не може да се приказва за стремглави облаги - Улан Батор ще получи общо 1 милиард $ данъчни доходи през планувания 30-годишен живот на мината.
Проектът е създаден от „ Бадрак Енерджи “ (съвместно дружество сред „ Орано “ и монголското държавно дружество „ МонАтом “) и се чака да продължи общо 47 години. Подготвителната работа е планувана за интервала от 2024 до 2027 година, производството на уран от 2028 до 2060 година и последващите възстановителни работи от 2061 до 2070 година
Ползата за Франция е явна. Франция получава към 70% от електрическата енергия си от нуклеарна сила и интензивно създава залежи на уран в Монголия и Централна Азия, в това число Казахстан и Узбекистан. Това стана изключително настоящо след поредност от държавни преврати в Африка, по време на които Париж загуби наличието си в Нигер: до неотдавна главният източник на уран на френските атомни електроцентрали.
Възможно е други играчи да последват Франция в Монголия. Очевидната задънена улица на зеления преход води до нараснало търсене на други енергийни източници. Според отчета за нуклеарното гориво за 2021 година на Световната нуклеарна асоциация търсенето на уран ще се усили с 27% до 2030 година Не най-далновидните страни, като Германия, към момента се отхвърлят от атомни електроцентрали. Но 22 страни се съгласиха да утроят потенциала на нуклеарната сила до 2050 година Това решение беше взето на срещата на върха на Организация на обединените нации за климата в Дубай. Ядрена енергетика ще развиват България, Англия, Унгария, Гана, Канада, Мароко, Молдова, Монголия, Холандия, ОАЕ, Полша, Румъния, Словакия, Словения, Съединени американски щати, Украйна, Финландия, Франция, Чехия, Швеция, Южна Корея и Япония.
Тоест Монголия несъмнено ще се трансформира в пресечна точка на ползите на разнообразни играчи, нуждаещи се от енергийни запаси. Но това не е всичко.
При подписването на контракта за създаване на уран в Монголия ръководителят на „ Орано “ Клод Имавоен сподели, че освен богатите ѝ естествени запаси, само че и „ геополитическото ѝ местонахождение сред Русия и Китай “ вършат Монголия значим сътрудник за Франция.
Монголия заема стратегическо място в проектите за доставки на съветски газ за Китай. Още през идната година би трябвало да стартира работа по построяването на газопровода " Союз Восток ", който ще стане продължение на " Силата на Сибир-2 ". През Монголия би трябвало да минават 963 км от бъдещия водопровод, по който ще се изпомпват към 50 милиарда куб. м гориво годишно от Русия за Китай.
Маршрутът през Монголия има малко други възможности. Първоначално построяването на „ Силата на Сибир-2 “ беше планувано през Алтай, само че заради екологични и културни аргументи този план беше зарязан: построяването на газопровод на територията на естествения парк „ Укок “, който е в листата на международното завещание на ЮНЕСКО би довело до дестабилизиране на почвите и заличаване на растителността по маршрутите и други отрицателни последствия.
През 2020 година президентът на Русия подреди да се създаде вид на маршрут през Монголия и експертите на „ Газпром “ започнаха да проектират оборудването (неговата съветска част), като вземат поради новия маршрут. Разгледано е и предлагането от Казахстан. Но Москва счита монголския вид за по-приоритетен. В резултат на това газопроводът ще премине през Саянск (Иркутска област) и по-на юг около Черемхово до Тункинския регион на Бурятия, оттова до град Кяхта, където ще пресече границата с Монголия.
През октомври 2023 година „ Газпром “ разгласи готовността си да създаде скица за доставка на газ за Монголия и да стане сътрудник в газификацията на страната, което бележи различен евентуален огромен междудържавен план.
Усилията на Монголия да откри вложения и сътрудници са предстояща и разумна посока за напъните на Улан Батор. В средносрочен проект обаче е вероятен сюжет, при който задграничните вложения, съчетани, както нормално се случва, с политическо лобиране, ще стартират да въздействат върху усещането на Монголия за нейните национални ползи. Вече е ясно, че Монголия ще бъде значим директен център за енергийните доставки на Русия за Китай - Западът не изпитва благосклонности нито към първата, нито към втория и се пробва да откри уязвими точки на напън.
Монголия не се оказва постоянно в светлината на прожекторите на геополитиката. Може би това време е към края си и ние би трябвало да приемем като в действителност сериозна задачата да построяваме връзки със съседа.
Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ